РЕШЕНИЕ
№ 347
гр. Варна, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Н.а
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20233110113314 по описа за 2023 година
Ищцата М.Т. сочи, че трудовото и правоотношение с ответника
Технически университет - Варна е възникнало на 07.02.2023г., за длъжността
Ръководител център „Връзки с бизнеса" и е прекратено със Заповед №ЧР-03-
81/14.08.2023г. на Ректора на ТУ - Варна, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ,
въз основа на решение на Академичен съвет на ТУ - Варна за закриване на
Център „Връзки с бизнеса", обективирано в Протокол № 2/10.07.2023г. Счита
заповед №ЧР-03-81/14.08.2023г. на Ректора на ТУ - Варна, за
незаконосъобразна, поради което я обжалва, с молба за отмяна, поради
следните съображения:
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е
незаконосъобразна, тъй като не е налице-закриване на Център „Връзки с
бизнеса" и същата е издадена, въз основа на нищожен административен акт:
решение №1 на Академичен съвет на ТУ - Варна /Протокол № 2/10.07.2023г./
Прекратяването на трудовото правоотношение, на основание чл.328, ал.1, т.2
от КТ, изисква реално закриване на част от предприятието, а тя счита, че е
налице фиктивно закриване на център „Връзки с бизнеса", тъй като той е
преименован в „Кариерен център", извършващ същите дейности. Центърът не
е реално закрит и е продължил да извършва всички вменени му дейности,
видно от страницата на Технически университет - Варна и страницата на
център „Връзки с бизнеса" във Фейсбук. Страницата не е закрита, а се
поддържа и след уволнението и, като в началото на октомври - 01.10.2023г. е
преименована на „Кариерен център". Предложението за закриване на Център
„Връзки с бизнеса", е внесено на Академичен съвет от новоизбрания ректор
на ТУ-Варна на 10/07/2023г., като с него са внесени закриването на още седем
1
административни структури. Нито един от служителите в тези структури не е
уволнен - всички са преназначени в преименованите структури. Фактът, че
само нейното трудово правоотношение е прекратено на това основание и че
новосъздаденият център продължава да извършва същата дейност, прави
уволнението и незаконно и извършено единствено с оглед личността и.
Същото е незаконосъобразно и постановено в противоречие с
материалноправни разпоредби и при съществено нарушение на
адмнннстратнвнопроцесуалните правила. Съгласно чл.13, ал.9 от Правилника
за устройството и дейността на Технически университет - Варна (ПУД),
Академичният съвет (АС) организира и провежда дейността си съгласно
Правилник за дейността на Академичен съвет при ТУ - Варна (ПДАС). В
нарушение на чл.8, ал.7, т.1, изр. I-во от ПДАС, съгласно който за провеждане
на планови и извънпланови заседания, членовете на Академичен съвет/АС/ на
ТУ се уведомяват писмено за датата, часа и дневния ред не по-късно от 14
дни преди заседанието. Заседанието, проведено на 10/07/2023г. е извънредно
като съобщението за провеждането му е изпратено на членовете на АС на
06/07/2023г. по имейл, при обявен дневен ред без да е имало прикачени
материали относно единствената основна точка „Промени в
административната структура на Технически университет - Варна.",
съобщението също така не е поставено на таблата в учебните корпуси на ТУ -
Варна. Счита, че е налице нарушена процедура по вземане на решение от АС
Решение №1/10/07/2023г., което е незаконосъобразно, като постановено от
нелегитимен състав и поради противоречие с материалноправни разпоредби.
В нарушение на чл.30, ал.5 от ЗВО във връзка с чл.35а, ал.3 и ал.5 от ЗВО -
към днешна дата ТУ - Варна няма съставен съвет на настоятелите в
нарушение на разпоредбите на закона и въпреки възможността на Ректора да
предложи петима членове още на първия свикан от него АС на 03/07/2023г.
Не е извършено уведомяване на Министъра на образованието и науката, на
кмета на община Варна и на председателя на студентския съвет за
необходимостта от посочване на представители за съставянето на съвет на
настоятелите, каквото задължения са вменени на ректора от ЗВО, в
качеството му на представляващ институцията. Съгласно чл.32, ал.1, т.2 от
ЗВО, Ректорът е по право член на АС и негов председател. Счита, че ректорът
на ТУ - Варна е извършил множество съществени нарушения на
административнопроцесуалните правила, установени във вътрешните
правилници на висшето училище и ЗВО, с цел членовете на АС, академичния
състав, студенти, докторанти и администрация на ТУ - Варна да нямат
никаква възможност да се запознаят с предложението му за структурни
промени в администрацията. Съгласно чл.35а, 2 ал.2 от ЗВО „Съветът на
настоятелите подпомага висшето училище за осъществяване на ефективно и
прозрачно управление..." - в настоящия момент неприложима разпоредба,
поради отказът на проф. д-р Др.Димитров да изпълнява вменените му по
закон задължения. Съгласно чл.25, ал.3, изр. П-ро от ЗВО: „Структурата и
функциите на органите за управление на обслужващите звена се определят с
правилника за дейността на висшето училище.", а съгл. чл.356, т.4 от ЗВО,
съветът на настоятелите дава становище относно проекти за приемане,
изменение и допълнение на правилника на висшето училище. В нарушение на
разпоредбата на ЗВО, ректорът внася предложение за структурни промени в
обслужващите звена без да внесе и предложения за изменения в чл.8, ал.1 от
2
Правилника за устройството и дейността на ТУ- Варна /ПУД/, Приложение
№2 към него и документ №5 - Структура на ТУ - Варна, именно с цел
избягване създаване на съвет на настоятелите и изискването на становището
им относно едноличното предложение за промяна в структурата на
администрацията. Към настоящия момент - ПУД /документ № 6 от Системата
за управление на качеството/ и Структурата на ТУ - Варна /документ №5 от
Системата за управление на качеството/, не са изменени в тези си части,
независимо че структурата е променена с решение №1 на АС от 10/07/2023г.,
което е грубо нарушение на Закона за висше образование. Оспореното
решение на Академичния съвет на Технически университет - Варна, макар и
издадено в писмена форма, е прието в нарушение на разпоредбата на чл.59,
ал.2, т.5 от АПК, доколкото от него не става ясна волята на административния
орган. По същество счита, че взетото Решение №1 е нищожно поради
допуснато съществено нарушение -неяснотата на вложеното в процесното
решение волеизявление на административния орган. Решението е прието при
съществено противоречие със закона и е неизпълнимо, поради което е
опорочено до степен на нищожност. Съгласно Решение на АС от 10/07/2023г.:
„Закрива се „Центьр за връзки с бизнеса" и се открива „Кариерен център" - за
новооткрития център няма предложени и гласувани щатни бройки. Няма
яснота и относно наличието/липсата на длъжност началник/ръководител
център. Неясно е как отдел „Човешки ресурси" е изготвил ново щатно
разписание, предвид липсата на гласувани щатни бройки от Академичен
съвет. Преди освобождаването и от длъжността е назначен служител в
новосъздадения „Кариерен център", с когото работила съвместно до
прекратяване на трудовото и правоотношение и на когото К. Й. - експерт в
център „Връзки с бизнеса" предала цялата документация. На следващо място,
към датата на провеждане на заседанието на АС от 10/07/2023г., новия ректор
на Технически университет - Варна няма сключен договор за управление с
министъра на образованието и науката, което е императивно изискване,
съгласно чл.31, ал.1, изр. второ от ЗВО във връзка с чл.10, ал.2, т.10 от ЗВО.
Липсва мандатна програма на Ректора, която да е одобрена от съвета на
настоятелите /в нарушение на чл.356, т.2 от ЗВО/, гласувана на АС /в
нарушение на чл.32, ал.3 от ЗВО/, която следва да бъде включена в договора
за управление на проф. д-р Д. Д.в, съгласно чл.31, ал.2, т.3 от ЗВО. Липсва и
доклад на Контролен съвет относно законосъобразното провеждане на
изборите за ръководни органи на висшето училище, какъвто се изисква да
бъде представен в 1-месечен срок от провеждането им, съгласно разпоредбата
на чл.34а, ал.3, т.1 от ЗВО. Съгласно чл.32, ал.1, т.2 от ЗВО, Ректорът е по
право член на АС и негов председател, но предвид липсата на становище на
Контролен съвет относно законосъобразността на избора и липсата на
сключен договор за управление на Технически университет - Варна с
министъра на образованието и науката, считам че проф. д-р Д. П. няма право
да провежда и председателства Академични съвети.
Моли съда, да постанови решение, с което да признае уволнението и за
незаконно, като отмени Заповед № ЧР-ОЗ-81/14.08.2023 на Ректора на
Технически университет - Варна, с която е прекратено трудовото и
правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 от Кодекса на труда - поради
закриване на част от предприятието, въз основа на решение №1 на
3
Академичен съвет на ТУ - Варна /Протокол № 2/10.07.2023г./, и я възстанови
на предишната и длъжност Ръководител център „Връзки с бизнеса" в ТУ -
Варна, като се осъди ответника да и заплати обезщетение на основание
чл.225, ал.1 от КТ за времето, през което съм останал без работа поради
незаконното уволнение считано от 15.08.2023г. до 15.02.2024г. в размер на
общо 12 310.92лв., ведно със законната лихва върху сумата, от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и да
присъдите направените по делото разноски.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор в който сочи, че
счита, че предявените искове са допустими, но неоснователни по следните
съображения:
закриването на Център „Връзки с бизнеса" не е фиктивно, както се
посочва в обстоятелствената част на исковата молба, а е реално закриване на
част от предприятието, извършено след валидно взето решение от
компетентния орган на университета и трудовата функция на ищцата не е
запазена. Академичният съвет на ТУ - Варна, на свое заседание, проведено на
10.07.2023г., е взел решения за промени в административната структура на
университета и за закриване на Център „Връзки с бизнеса". Впоследствие, в
рамките на своите правомощия и във връзка с настъпили промени в
административната структура, ректорът на Техническия университет е
утвърдил ново щатно разписание, в което не съществува длъжността
Ръководител на Център „Връзки с бизнеса". Със Заповед №ЧР-03-
81/14.08.2023г., връчена на ищцата на същата дата, е прекратено трудовото й
правоотношение на основание чл.328, ал.1, предп. първо - поради закриване
на част от предприятието. В заповедта е посочено да се изплати обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, обезщетение по чл.220, ал.1
от КТ за неспазено предизвестие. Счита, че за законосъобразността на
извършеното уволнение не е необходимо работодателят да излага мотиви в
заповедта за уволнение, тъй като решението на Академичния съвет за
промени в структурата на университета и за закриване на определени
длъжности и отдели е задължително за изпълнение и не подлежи на съдебен
контрол. Не е налице и изискване за подбор преди уволнението на ищцата,
тъй като се съкращава единствената щатна бройка на длъжността
Ръководител на Център „Връзки с бизнеса" и в този случай няма задължение
за извършване на подбор. Счита за изцяло неоснователни и необосновани
доводите в исковата молба за нищожност на решението на Академичния
съвет от 10.07.2023г., тъй като това решение не страда от визираните в
исковата молба пороци. По своята правна същност решението на
Академичния съвет е акт на ръководен орган на университета при
реализиране на законово регламентираното академично самоуправление и
академична автономия. Решението на Академичния съвет на Техническия
университет - Варна от 10.07.2023г. за извършване на промени във вътрешно-
организационната структура на университета е взето с цел оптимизиране на
дейността на административните звена и е изцяло в правомощията, съобразно
разпоредбата на чл.30, ал.1, т.За от ЗВО.
На последно място, твърди, че исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ
са предявени след изтичане на двумесечния преклузивен срок по чл.358, ал.1,
т. 2 от КТ, поради което и се явяват неоснователни.
4
Видно от изложеното в исковата молба - оспорената Заповед №ЧР-03-
81/14.08.2023г. на Ректора на ТУ - Варна е връчена на ищеца на 14.08.2023г.,
а исковата молба е постъпила в съда на 16.10.2023г. - след изтичане на
двумесечния преклузивен срок по чл.358, ал.1, т.2 от Кодекса на труда. С
оглед погасяването по давност на исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ,
неоснователен се явява и акцесорния иск по чл.344, ал.1, т.3 от КГ за
заплащане на обезщетение за оставането на ищеца без работа. С оглед на
изложеното, счита предявените искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1, т.2
и т.3 от КТ за признаване на незаконно и отмяна на уволнението, извършено
със Заповед № ЧР-03-81/14.08.2023г. и за заплащане на обезщетение за
оставане без работа в размер на 12 310.92лв. за допустими, но неоснователни,
поради което моли да се постанови решение, с което да се отхвърлят изцяло и
да се присъдят направените по делото съдебно-деловодни разноски. В
условията на евентуалност, ако се уважи предявения иск с правно основание
чл.225, ал.1 от КТ - за заплащане на обезщетение за оставане без работа
вследствие на уволнението, прави възражение за прихващане със заплатеното
обезщетение за неспазено предизвестие на основание чл.220, ал.1 от КТ в
размер на 2051.82лв. и обезщетение за оставане без работа по чл.222, ал.1 от
КТ в размер 2051,82лв. с претендираното обезщетение за оставане без работа
на основание чл.225, ал.1 от КТ в размер на 12 310.92лв.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в
чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ вр. чл.225, ал.1 от КТ.
Съдът, след като се запозна с предявените искове, становището на
ответната страна и събраните по делото доказателства, ценейки ги при
условията на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Страните не спорят, а и от представеният трудов договор №ЧР-01-
9/06.02.2023г. се установява, че ищцата е работила при ответника на
длъжност „Ръководител“ на Център „Връзки с бизнеса“ по безсрочен трудов
договор. Посоченото трудово правоотношение е прекратено със Заповед
№ЧР-03.81/14.08.2023г. на ректора на ответния ТУ Варна на осн. чл.328, ал.1,
т.2 от КТ поради закриване на Център „Връзки с бизнеса“ с решение на АС
прот.№2/10.07.2023г., като заповедта е връчена на Т. на 14.08.2023г.
По отношение на първият поставен от ответната страна въпрос за
пропускане срока за обжалване на решението по чл.358, ал.1, т.2 от КТ съдът
намира същото за неоснователно, тъй като при извършена справка се
установява, че исковата молба е подадена в съда на 16.10.2023г., който е
първият работен ден след датата в която изтича срока по чл.358 от КТ и
поради това следва да се разглежда като подадена в срок.
По въпроса легитимен орган ли е взел решението за закриване на
Центъра ръководен от ищцата съставът приема следното:
Съгласно чл.30, ал.1, т.3а от ЗВО академичният съвет е органът, взема
решения за създаване, преобразуване или закриване на департаменти, катедри
и обслужващи звена на висшето училище, като няма спор, че Центърът
„Връзки с бизнеса“ се явява обслужващо звено на висшето училище, като
това е закрепено и в правилника определящ устройството и дейността на
ответника Гл.Структура и управление, чл.8, ал.1. От чл.6, т.3 на
5
представеният правилник за дейността на Академичния съвет на ТУ се
установява, че АС взема решения за създаване преобразуване или закриване
на обслужващи звена към Университета, каквото е и Центъра.
Съгласно представеният протокол №2/10.07.2023г. от заседание на
Академичен съвет, като част от т.1 е предвидено вземане на решение за
закриване на „Център за връзки с бизнеса“ и откриване на „Кариерен център“,
като двете представени от ответника подробни длъжностни щатни разписания
съответно до 9.07.2023г. и от 10.07.2023г. отразяват решението на АС.
По възражението на ищцата, че решението за закриване на центъра е
взето от нелегитимен състав на АС поради липса на съвет на настоятелите
съдът приема, че ответникът не е оборил това възражение, което е от
съществено значение поради факта, че съгласно ЗВО и представеният по
делото правилник на университета членове на съвета на настоятелите
участват в АС в право на глас.
Ищцата е направила и възражение, че решенията на академичния съвет
са взети към момент в който ректорът проф.д-р.Д.Д не е имал сключен
договор за управление с Министъра на образованието и науката в
съответствие с разпоредбата на чл.10, ал.2, т.10 от ЗВО, като това възражение
се разглежда от състава като съществено поради това, че не само че лицето
избрано за ректор участва в заседанията на АС и ги ръководи, но и поради
факта, че ректорът утвърждава протокола от събранията на АС. Следва да се
има предвид, че Министърът на образованието има контролна функция в
сложния фактически състав по избора на ректор, като законът в своя чл.10,
ал.6, т.Б му е дал правото да назначава временен ректор при допуснато
нарушение по чл.31, ал.4 от ЗВО предвиждащ ограничение от два
последователни мандата за заемане на една и съща длъжност. При това
положение следва да се приеме, че Министърът на образованието извършва
проверка за спазване на разпоредбата по чл.31, ал.4 от ЗВО и преди да
сключи договор за управление с лицето избрано за ректор, като мандатът на
същото следва да се приема, че започва от момента на сключването на
договора за управление. Сключването на договорът за управление се явява
начален момент на встъпване в права на избраният за ректор и поради факта,
че съгласно чл.10, ал.2, т.1-4 от ЗВО по силата на договора за страните
възникват задължения, а това изисква изявление за приемане на тези
задължения, което се постига едва при сключването на договора. Друг текст
сочещ, че избора на ректор е сложен фактически състав приключващ със
сключването на договора за управление е и чл.29, ал.1, т.4 от ЗВО сочещ, че
Общото събрание на университета „предлага“ на министъра сключването на
договор, което предложение той явно би могъл да откаже при установяване
на несъответствие на кандидатурата с формалните изисквания на закона вкл.
чл.31, ал.4 от ЗВО.
При настоящия случай съдът при изготвянето на доклада си по делото е
дал указания на ответната страна, че носи доказателствената тежест относно
това, че е спазена процедурата за вземане на решение за закриване на
Центъра, като това включва и установяване редовността на провеждането на
заседанието на АС вкл. участието в същото на лица имащи това право.
По делото не е представен договор за управление сключен между
6
Министъра на образованието и проф.д-р Д.Д. поради което не може да се
приеме, че той е бил встъпил в мандата си на ректор към момента на
провеждане на заседанието на АС-10.07.2023г. на което е взето решение за
закриване на Центъра и към момента на прекратяването на трудовото
правоотношение – 15.08.2023г.
Воден от горното съставът намира, че към момента на издаване на
заповед №ЧР-03-81/14.08.2023г. на Ректора на ТУ Варна с която на осн.
чл.328, ал.1, т.2 от КТ се прекратява трудовото правоотношение на ищцата,
лицето подписалото подписало заповедта за ответника в качеството си на
ректор още не е било встъпило в мандата си и поради това прекратяването е
незаконосъобразно и следва да се отмени заедно със заповедта в която е
обективирано, а ищцата да се възстанови на работа при ответника на
заеманата преди длъжност Ръководител център „Връзки с бизнеса“ в ТУ
Варна. Изводът за незаконосъобразност на заповедта поради подписването и
от лице нямащо представителна власт води до отпадане на необходимостта от
обсъждане на въпроса бил ли е реално закрит центърът чийто ръководител е
била ищцата.
По отношение на иска по чл.225 от КТ за присъждане на сумата от
12 310.92лв. обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение
за времето от 15.08.2023г. до 15.02.2024г. съставът намира, че от
представените от ищцата копие от трудова книжка и регистрационна карта от
БТ се установява, че тя е регистрирана като безработна. По отношение на
размера на дължимото се обезщетение е допусната и приета ССчЕ съгласно
която дължимото се обезщетение възлиза на 12 306.67лв. до който размер
следва да се уважи претенцията, като се отхвърли за разликата до търсените
12 310.92лв.
Ответната страна обаче е направила възражение за прихващане при
условие, че се уважи настоящата претенция със сумата от 2051.82лв. и
обезщетение за оставане без работа по чл.222, ал.1 от КТ, като ищцата не е
възразила, че е получила тази сума в изпълнение на разпореждане дадено с
оспорваната заповед поради което прихващането следва да се допусне и да се
присъди заплащане само на сумата от 10 254.85лв.
Предвид извода за основателност на претенциите ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати в полза на РС Варна сумата от 842.27лв.
сбор от дължими се държавни такси и разноски за назначеното вещо лице.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно и отменя прекратяването на трудовото
правоотношение на М. Т. Т. ЕГН********** от гр.Варна, *** и Заповед
№ЧР-03-81/14.08.2023г. на Ректора на Технически университет Варна, в която
то е обективирано, на осн. чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА М. Т. Т. ЕГН********** от гр.Варна, *** на
заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност
Ръководител Център „Връзки с бизнеса“ при Технически университет Варна,
7
на осн. чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА Технически университет Варна БУЛСТАТ000083626 със
седалище и адрес гр.Варна, ул.“Студентска“ №1 да заплати на М. Т. Т.
ЕГН********** от гр.Варна, *** сумата от 10 254.85лв. обезщетение за
оставане без работа поради незаконосъобразно уволнение за времето от
15.08.2023г. до 15.02.2024г., като отхвърля претенцията за разликата от тази
сума до 12 306.67лв. поради допуснато съдебно прихващани, а за разликата
над последната сума до първоначално търсените 12 310.92лв., като
недоказана по размер, на осн. чл.225 от КТ.
ОСЪЖДА Технически университет Варна БУЛСТАТ000083626 със
седалище и адрес гр.Варна, ул.“Студентска“ №1 да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Варна сумата от
842.27лв. сторени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
датата на уведомяването на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8