№ 147
гр. София, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Мария Яначкова
Кристина Филипова
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20211000500853 по описа за 2021 година
С решение № 1078 от 27.10.2021 г. по гр.д. № 853/21 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5367 от 10.09.2020 г. по гр. д. № 6761/2016 г.,
СГС, І-4 с-в, в частта, в която се ОСЪЖДА на основание чл. 45 и чл. 86 ЗЗД
М. А. Т. да заплати на А. Й. Т. сумата от 41 571, 20 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, сумата 8 428,80 лв. обезщетение за имуществени
вреди, както и в частта за обезщетението за забава върху главниците за
вреди, и за периода от 3.06.2013 г. до 3.06.2016 г. В решението е посочено, че
в останалата част обжалвания акт е влязъл в сила.
На 15.11.2021 г. е постъпила молба от адв. Б. Т. Д., представител на А.
Й. Т.. Поискано е съдът да се произнесе с решение по чл. 250 ГПК, като
допълни, че М.Т. се осъжда да заплати на А.Т. сумата от 25 509,96 лв. –
обезщетение за забава за периода от 7.06.2011 г. до 3.06.2016 г., законна
лихва върху главниците за неимуществени и имуществени вреди от 3.06.2016
г., както и сумата от 2640 лв. разноски пред СГС. Отделно е поискано по реда
на чл. 247 ГПК да се отстрани допусната очевидна фактическа грешка в
периода на обезщетението за забава.
Ответните страни М. А. Т., „М Трейд“ ЕООД и К.Ж. не вземат
1
становище по молбата.
Софийски апелативен съд след като разгледа постъпилата молба намира
следното:
Ако в решението на съда не е обхванат целия спорен предмет, то
същото следва да бъде допълнено. Спорни пред въззивната инстанция са били
дължимостта и размера на обезщетението за неимуществени вреди
(присъдено от СГС в размер на 41 571, 20 лв.), на обезщетението за
имуществени вреди (присъдено от СГС в размер на 8 428,80 лв.) и въпросът
дали за част от исковия период (за периода от 07.06.2011 г. до 03.06.2016 г.),
за който е присъдено обезщетение за забава върху главниците за вреди (в
размер на 25 509, 96 лв.) е изтекла погасителна давност. Както е посочено и в
решението на САС, самият размер от 25 509, 96 лв. (и изчисляването му) не е
бил оспорен от страната.
В диспозитива на решението (кореспондиращ с мотивите) са обхванати
всички спорни въпроси, като е изрично посочено, че претенциите за 41 571,
20 лв. и 8 428,80 лв. са потвърдени. Доколкото размерът на обезщетение за
забава не е бил спорен, съдът не е визирал същия в диспозитива си, а
произнасянето е обхванало само спорният въпрос относно периода. За яснота
на страните в настоящето изложение следва да се подчертае, че исковата
претенция на страната е призната за основателна, така както същата е уважена
и от първостепенния съд.
Искането за включване в диспозитива на решението на САС на сумата
за разноски и на присъдената законна лихва от датата на исковата молба, е
несъстоятелно. От една страна, разноските не са били предмет на контрол в
нарочно производство по чл. 248 ГПК и очевидно същите остават
непроменени, така както са посочени в решението на СГС. Принципното
възразяване срещу тях във въззивната жалба е основано на претенция за
тяхната промяна само в условията на евентуалност - ако се уважат исканията
на въззивника, което в случая не е сторено. Последното се отнася и до
искането по чл. 250 ГПК касаещо законната лихва, присъдена от
първоинстанционният съд. Следва да се подчертае, че в диспозитива на
решението на САС е посочено, че извън потвърдената част, в останалата част
решението на СГС е вече влязло в сила.
По своето естество искането за допускане на поправка на очевидна
2
фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК се явява основателно. Периодът,
оспорен от жалбоподателя по възражение за изтекла придобивна давност е
извън тригодишният такъв, считано от датата на исковата молба назад. В този
смисъл периодът, за който съдът е потвърдил произнасянето на СГС (поради
ненавременно въведени оплаквания за погасителна давност) следва да се чете
от „07.06.2011 г. до 3.06.2013 г.“. Или в обобщение (за улеснение на страните)
– претенцията за законна лихва остава уважена от 7.06.2011 г. до 3.06.2016 г.
Предвид казаното молбата от 15.11.2021 г. е само частично
основателна.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с правно основание чл. 250 ГПК за
допълване на решение № 1078 от 27.10.2021 г. по гр.д. № 853/21 г.
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1078
от 27.10.2021 г. по гр.д. № 853/21 г., като в диспозитива на същото, абзац
първи периодът „3.06.2013 г. до 3.06.2016 г.“ да се чете „07.06.2011 г. до
3.06.2013 г.“.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3