№ 763
гр. Сливен, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20212230103146 по описа за 2021 година
В исковата молба ищцовото дружество твърди, че с ответника са сключили договор
за комбинирани банкови услуги, с който банката му е предоставила 400лв овърдрафт и до
1000лв кредит по кредитна линия отворен кредит. Сочи се, че сумата под формата на
овърдрафт се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 9% а лихвения процент по
кредитна линия отворен кредит се олихвява в годишен лихвен процент в размер на
10.75%.Твърди се, че при забава на плащането по кредитна линия отворен кредит банката
олихвява просрочените суми с наказателна линия в размер на 5пункта действащия лихвен
процент.Сочи се, че в чл.38 от договора във връзка с чл.11.11 от ОУ кредитната карта и
целия дълг стават автоматично предсрочно изискуеми поради неплащане на договореното-
неплащане на две или повече погасителни вноски или друго неизпълнение.Твърди се, че
след неплащане от страна на длъжника банка е подала заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист.По ч.гр.д.№677/2012г. на СлРС е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на ищцовото дружество и през
2012г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ М.Минкова, което е прекратено и след
прекратяването му е образувано изпълнително дело №1336/2016г. на ЧСИ Г.Грозева.Твърди
се, че длъжника е подал възражение по връчената покана за доброволно изпълнение, поради
което ищцовото дружество предявява исковете предмет на разглеждане на настоящото
производство
Поискано е да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото
дружество главница в размер на 1023.27лв, по договор за комбинирани банкови услуги,
170.38 лв. договорна лихва за периода от 19.08.2010 г. до 12.02.2012 г., 25.01 лв. лихва за
забава за периода от 19.08.2010 г. до 12.02.2012 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 30.08.2019 г.
1
Съдът е квалифицирал така предявения главен положителен установителен иск, като
такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.1 от ГПК, във вр. чл.
124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ.
Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск за
договорна лихва, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.1
от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430,ал.2 от ТЗ.
Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск за
обезщетение за забава, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415
ал. 1,т.1 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430,ал.2 от ТЗ.
Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на
твърденията им за сключен договор за комбинирани банкови услуги, усвояването на сумата
по договора за кредит от ответника, неизплатените вноски по договора за кредит от
ответника, уведомяването на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на
задълженията по договора за кредит, е тяхна.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.
В отговора е направено възражение, че предявените искове са допустими, но по
същество неоснователни поради изтичането на 5годишна погасителна давност за главницата
и три годишна погасителна давност за лихвата.В отговора се твърди, че образуваното
изпълнително дело№298/2012г. на ЧСИ М.Минкова е прекратено поради перемпция и
всички извършени по него изпълнителни действия са обезсилени по право.Сочи се, че
последно давността е прекъсната с влизането в сила на заповедта за незабавно изпълнение и
това е 14.02.2012г.-датата на издаване на изпълнителния лист и погасителната давност е
изтекла на 15.02.2017г.
Поискано е да бъдат отхвърлени предявените искове и да бъдат присъдени на
ответника направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано, представител не се
явява. От тяхно име е постъпило писмено становище да се даде ход на делото. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява. В писмено
становище моли да бъдат отхвърлени предявените искове, като излага съображения за
изтекла погасителна давност. Поискано е да му бъдат присъдени направените в
производството разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С договор за комбинирани банкови услуги 3 плюс от 14.05.2007 г.,сключен между
Обединена българска банка АД и Й. Д. Й., банката е предоставила на клиента овърдрафт по
разплащателна сметка,посочена в договора в размер на 400 лв. и кредитна линия Отворен
кредит с първоначален кредитен лимит в размер на 1000 лева. В договора е посочено, че
2
усвояване на лимитите по овърдрафта и отворения кредит се осъществява чрез издадената
международна дебитна карта към сметката, посочена в договора и за целта клиента избира
съответното меню на терминалното устройство на ОББ в зависимост от това кой лимит или
сметка ползва за операцията. Ползвания разрешен кредит под формата на овърдрафт се
олихвява с годишен лихвен процент в размер на 9%. В договора е предвидено, че при
просрочие от страна на кредитополучателя, включително при предсрочна изискуемост на
целия дълг, договорения лихвен процент по договора и наказателна надбавка в размер на
пет пункта до окончателното изплащане на сумите.
На 13.02.2012 г. Обединена българска банка АД са подали заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу Й. Д. Й. за главница в размер на
1023.27 лева по договор за комбинирани банкови услуги 3 плюс от 14.05.2007 г., договорна
лихва от 19.08.2010 г. до 12.02.2012 г. в размер на 170.38 лв., наказателна лихва за
просрочени главници от 19.08.2010 г. до 12.02.2012 г. в размер на 25.01 лв.
На 14.02.2012 г. по ЧГД № 677/2012 г. на СлРС са издадени заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по силата на които е осъден Й. Д. Й. да заплати на
Обединена българска банка АД главница в размер на 1023.27 лева по договор за
комбинирани банкови услуги 3 плюс от 14.05.2007 г., договорна лихва от 19.08.2010 г. до
12.02.2012 г. в размер на 170.38 лв., наказателна лихва за просрочени главници от 19.08.2010
г. до 12.02.2012 г. в размер на 25.01 лв., законната лихва върху главницата, считано от
13.02.2012 г. и направените по делото разноски в размер на 205 лева.
На неустановена дата е образувано изпълнително дело № 298/2012 г. на ЧСИ
М.Минкова. Посочено е, че последното изпълнително действие по изпълнителното дело е
извършено на 15.10.2012 г., когато е изплатена сумата от 35.07 лв.
На 19.05.2021 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на Й. Д. Й. по
изпълнително дело № 1336/2016 г. на ЧСИ Г.Грозева.
На 15.06.2021 г. е подадено възражение от Й. Д. Й., че не дължи вземането па
заповедта за изпълнение.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ за признаване на установено, че
ответниците дължат солидарно на ищцовото дружество сумата от 1023.27 лева,
представляваща главница по договор за комбинирани банкови услуги 3 плюс от 14.05.2007г.
Предявеният иск е допустим, с оглед направеното възражение от длъжника по заповедното
производство, както и предвид разпореждане от 18.06.2021 г. по ЧГД № 677/2012 г. на
СлРС.
По основателността на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ безспорно се
установи по делото, че между страните е бил сключен договор за банков кредит на
3
14.05.2007 г. По силата на договора за кредит ответникът е усвоил кредита.
Направеното възражение в писмено становище на ищцовото дружество, че
възражението за погасителна давност е недопустимо за разглеждане в настоящото
производство е неоснователно.В производството по установяване дължимостта на вземането
длъжникът няма пречка да направи възражение за изтекла погасителна давност и не е
необходимо по въпроса за произнасянето за погасителна давност да се води второ
производство по чл.439 от ГПК.
По направеното възражение във отговора срещу заповедта за незабавно изпълнение,
че се оспорва вземането по давност съдът приема възражението за основателно. Първото
изпълнително производство е образувано през 2012 г. и съответно върху изпълнителния
лист има отбелязване, че последното изпълнително действие по производството е на
15.10.2021 г. Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателя не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на повече от две години, с изключение на делата
за издръжка. Безспорно се установи, че прекратяването на първото изпълнително
производство е настъпило на 15.10.2014 г. по силата на закона, а новата погасителна давност
по отношение на вземането за главница е започнала да тече на 15.10.2012 г., когато е
извършено последното изпълнително действие по първото изпълнително производство. За
второто изпълнително производство, което е образувано 2016 г. не се установи по никакъв
начин да са извършвани изпълнителни действия за период от две години от образуването му,
поради което, към датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение на длъжника, а
именно 19.05.2021 г. изпълнителното производство образувано през 2016 г. е следвало да
бъде перимирано/прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
още през 2018 г.Извършените след перимирането на второто изпълнително дело действия са
нищожни. С оглед изложеното,съдът приема, че за вземането за главница е изтекла пет
годишната погасителна давност, като давността е изтекла на 16.10.2017 г.
С оглед изложеното предявеният иск, ще следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.2 от ТЗ за признаване на установено, че
ответника дължи на ищцовото дружество договорна лихва от 19.08.2010 г. до 12.02.2012 г. в
размер на 170.38 лв., Предявеният иск е допустим, с оглед направеното възражение на
длъжника по заповедното производство.
По основателността на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.2 от ТЗ безспорно се
установи по делото, че между страните е бил сключен договор за банков кредит на
14.05.2007 г. По силата на договора за кредит ответникът е усвоил кредита, а страните са се
договорили за 9% договорна лихва.
По направеното възражение във отговора срещу заповедта за незабавно изпълнение,
4
че се оспорва вземането по давност съдът приема възражението за основателно. Първото
изпълнително производство е образувано през 2012 г. и съответно върху изпълнителния
лист има отбелязване, че последното изпълнително действие по производството е на
15.10.2021 г. Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателя не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на повече от две години, с изключение на делата
за издръжка. Безспорно се установи, че прекратяването на първото изпълнително
производство е настъпило на 15.10.2014 г. по силата на закона, а новата погасителна давност
по отношение на вземането за главница е започнала да тече на 15.10.2012 г., когато е
извършено последното изпълнително действие по първото изпълнително производство. За
второто изпълнително производство, което е образувано 2016 г. не се установи по никакъв
начин да са извършвани изпълнителни действия за период от две години от образуването му,
поради което, към датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение на длъжника, а
именно 19.05.2021 г. изпълнителното производство образувано през 2016 г. е следвало да
бъде перимирано/прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
още през 2018 г. С оглед изложеното,съдът приема, че за вземането за договорна лихва е
изтекла пет годишната погасителна давност, като давността е изтекла на 16.10.2017 г.
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.2 от ТЗ за признаване на установено, че
ответника дължи на ищцовото дружество наказателна лихва за просрочени главници от
19.08.2010 г. до 12.02.2012 г. в размер на 25.01 лв. Предявеният иск е допустим, с оглед
направеното възражение на длъжника по заповедното производство.
По основателността на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.2 от ТЗ безспорно се
установи по делото, че между страните е бил сключен договор за банков кредит на
14.05.2007 г. По силата на договора за кредит ответникът е усвоил кредита
По направеното възражение във отговора срещу заповедта за незабавно изпълнение,
че се оспорва вземането по давност съдът приема възражението за основателно. Първото
изпълнително производство е образувано през 2012 г. и съответно върху изпълнителния
лист има отбелязване, че последното изпълнително действие по производството е на
15.10.2021 г. Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателя не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на повече от две години, с изключение на делата
за издръжка. Безспорно се установи, че прекратяването на първото изпълнително
производство е настъпило на 15.10.2014 г. по силата на закона, а новата погасителна давност
по отношение на вземането за главница е започнала да тече на 15.10.2012 г., когато е
извършено последното изпълнително действие по първото изпълнително производство. За
второто изпълнително производство, което е образувано 2016 г. не се установи по никакъв
начин да са извършвани изпълнителни действия за период от две години от образуването му,
поради което, към датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение на длъжника, а
5
именно 19.05.2021 г. изпълнителното производство образувано през 2016 г. е следвало да
бъде перимирано/прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
още през 2018 г. С оглед изложеното,съдът приема, че за вземането за наказателна лихва е
изтекла пет годишната погасителна давност, като давността е изтекла на 16.10.2017 г.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК ще следва да бъдат присъдени на ответника
направените по делото разноски в размер на 500 лв, съразмерно на отхвърлената част от
исковете. Направеното възражение за прекомерност е неоснователно, предвид факта, че
договореното и заплатено възнаграждение за три иска е в размер под минимума, предвиден
в НМРАВ.
Така мотивиран и на основание чл.235, ал.1 от ГПК, СлРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният положителен установителен иск, с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 от
ТЗ от Обединена българска банка АД със седалище и адрес на управление, гр.София, район
Триадица, бул. Витоша 89Б, ЕИК ********* срещу Й. Д. Й., ЕГН ********** от гр. Сливен,
ж.к. Дружба 29-В-16 за признаване за установено, че не дължи сумата от 1023.27 лева,
представляваща изискуема главница по договор за комбинирани банкови услуги 3 плюс от
14.05.2007 г., ведно със законната лихва за забава от 13.02.2021 г. до окончателното й
плащане, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният положителен установителен иск, с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.2 от
ТЗ от Обединена българска банка АД със седалище и адрес на управление, гр.София, район
Триадица, бул. Витоша 89Б, ЕИК ********* срещу Й. Д. Й., ЕГН ********** от гр. Сливен,
ж.к. Дружба 29-В-16 за признаване за установено, че не дължи сумата от 170.38 лева,
представляваща договорна лихва от 19.08.2010 г. до 12.02.2012 г. по договор за
комбинирани банкови услуги 3 плюс от 14.05.2007 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният положителен установителен иск, с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.2 от
ТЗ от Обединена българска банка АД със седалище и адрес на управление, гр.София, район
Триадица, бул. Витоша 89Б, ЕИК ********* срещу Й. Д. Й., ЕГН ********** от гр. Сливен,
ж.к. Дружба 29-В-16 за признаване за установено, че не дължи сумата от 25.01 лева,
представляваща наказателна лихва от 19.08.2010 г. до 12.02.2012 г. по договор за
комбинирани банкови услуги 3 плюс от 14.05.2007 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Обединена българска банка АД със седалище и адрес на управление,
гр.София, район Триадица, бул. Витоша 89Б, ЕИК ********* да заплати на Й. Д. Й., ЕГН
********** от гр. Сливен, ж.к. Дружба 29-В-16 направените по делото разноски в размер на
500 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.
6
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд,гр.Сливен.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7