Решение по дело №1355/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК във връзка с чл.124 ЗДСл.

Образувано е по жалба на С. Е. О., [ЕГН], против заповед № 388/31.05.2024 г. на председателя на КЗП.

Твърди се незаконосъобразност на заповедта с доводи, че липсват фактически основания за реализиране на посоченото правно основание за наложеното дисциплинарно наказание уволнение, а именно, че жалбоподателката не е изпълнявала/забавила служебните си задължения.

Сочи се също, че не е индивидуализирано неизпълнението на служебните задължения.

В крайна сметка се иска отмяна на оспорената заповед.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените съображения.

Представя се писмена защита.

За ответника, председател на КЗП, се заема становище за неоснователност на жалбата.

Представя се писмено становище по съществото на спора.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

По допустимостта:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес – адресат на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение. Самата оспорена заповед е връчена на жалбоподателката на 31.05.2024 г., а жалбата е подадена на 04.06.2024 г.

Следователно жалбата е подадена в срок и е допустима.

По съществото на спора, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на оспорването е заповед № 388 от 31.05.2024 г. за налагане на дисциплинарно наказание от М. А. Ф. – председател на Комисия за защита на потребителите, с която е наложено на С. Е. О. – с ранг трети младши, директор на регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище в гр.Пловдив към главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, дисциплинарно наказание „уволнение“.

Заповедта е издадена на основание чл.89, ал.2, т.1 и т.2 от ЗДСл като се сочи, че жалбоподателката не е изпълнила служебните си задължения и е забавила изпълнението на служебните си задължения. Тези изводи са направени в резултат на извършена вътрешно-ведомствена проверка, приключила с докладна записка с вх. № Ц-02-2460/21.12.2023 г. предизвикала провеждането на производство по налагане на дисциплинарно наказание.

В тази връзка съдът намира за неоснователни оплакванията по жалбата и изложени в хода по същество за липсата на компетентност на лицето, съставило въпросната докладна записка дотолкова доколкото тя само е станала повод да се развие процесното производство по налагане на дисциплинарно наказание, но не е част от него.

Същото е започнало с надлежна заповед за образуването му – л.29.

В протокол (л.30) към дисциплинарно дело № 8 от 2023 г. от 21.02.2024 г. на дисциплинарния съвет са направени констатациите, преповторени в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.

Спазено е и изискването на чл.93, ал.1 от ЗДСл за изслушване на държавния служител макар и О. да е отказала да получи отправената ѝ за целта покана – л.49 по делото.

В крайна сметка е издадена и процесната заповед от компетентен за целта орган и съдържаща реквизитите по чл.97 от ЗДСл.

Макар и редовна от формална страна заповедта е издадена при липса на материално-правните предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание дотолкова доколкото настоящият състав намира неустановеност по безспорен и несъмнен начин на нарушенията вменени на жалбоподателката, както и при допуснати СПН.

На първо място по отношение на констатациите преди т.1 (за магазин „Билла“326), т.1, т.2, т.3, т.4 и т.6 следва да се има предвид, че не е доказано по безспорен начин, че жалбоподателката не е изпълнила задълженията си на АНО по смисъла на чл.53 и 54 от ЗАНН дотолкова доколкото 6-месечния срок за издаване на НП по цитираните АУАН е изтекъл по време, в което тя е ползвала отпуск по болест (съгласно необорените твърдения в този смисъл, изложени в хода на съдебното заседание, жалбоподателката е била в отпуск по болест от м.октомври 2023 г., а НП евентуално е следвало да бъдат издадени през м.ноември и писмо на НОИ на л.20 делото). АНО, за да пристъпи към налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание следва да установи по безспорен начин, че държавният служител действително не е изпълнил задължението си, за което ще бъде наказан. В случая, на първо място не е обсъден въобще въпроса от АНО дали, когато е следвало да бъде издадено НП държавният служител не е бил в отпуск по болест. Освен това, видно от представен протокол за иззети преписки от кабинета на жалбоподателката там не са описани АУАН, за да ѝ бъде вменено неизпълнение на задължения по тях докато е в отпуск по болест – протокол на л.19.

Все в този ред на мисли, настоящият състав на АС-Пловдив намира за нужно да посочи, че не е императивно изискване на ЗАНН АНП след съставяне на АУАН задължително да приключи с издаване на НП - нормите на чл.53 и чл.54 от ЗАНН предоставят и други правомощия на АНО. Изрично следва да се има предвид, че според чл.53, ал.1 от ЗАНН наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл. 28 или не е сключено споразумение с нарушителя. Съобразявайки така посочената норма, настоящият състав счита, че не могат да бъдат приети за неизпълнение на служебните задължения действията на О. по т.7, 8, 9, 10 и т.11 от заповедта дотолкова доколкото по посочените приписки има произнасяне от страна на жалбоподателката по чл.53 или чл.54 от ЗАНН.

По отношение на описаното в т.12 нарушение:

На първо място следва да се посочи, че в т.12 няма описано конкретно нарушение на служебните задължения точно от жалбоподателката – липсва описание кое от изброените „нарушения“ представлява част от служебните задължения именно на жалбоподателката, за да ѝ бъде вменено като нарушение. Освен това, е била предложена мярка „временно спиране пускането на пазара“, което означава, че има произнасяне по въпросната преписка. Това прави неясно какво точно е извършеното нарушение от страна на жалбоподателката.

По т.13 настоящият състав на Административен съд Пловдив също счита, че не може да бъде изведен категоричен извод за извършено нарушение от страна на жалбоподателката, тъй като по безспорен начин от описанието на нарушението не може да се установи, че то е извършено именно от О.. Не е ясно защо е вменено нарушение за непоискване на одобрение от Председателя на КЗП за сключване на по-дълъг от 12 месечен договор от жалбоподателката при положение, че такава докладна липсва и при предходния директор на КЗП РД Пловдив.

По т.14 относно забавени плащания във връзка с командировъчни на служители следва да се отчете обстоятелството, че всички те са от 11.2023 г., което е единствения посочен факт – не е описано кога е следвало да бъдат изплатени, защо не са изплатени, дали същите са надлежно отчетени в срок, дали и на какво неизпълнение на служебните задължения на жалбоподателката се дължи неизплащането. При липсата на индивидуализация на деянието не може да се приеме, че същото формира нарушение на служебните задължения от страна на О..

Последното се отнася и до изложеното в т.15 където отново липсва индивидуализация на нарушението. Освен това, описаното в т.15 почива на предположения, а не формира констатации за конкретно нарушение на служебните задължения. Това налага извод да се приеме че това нарушение въобще не е извършено при положение, че същото не е безспорно установено от страна на ДНО.

В т.16 и т.17 отново липсва описание и индивидуализация на извършено от страна на жалбоподателката нарушение.

Не е ясно какво означава неподписани и неиздадени НП по посочени актове – това АУАН ли са, има ли въобще произнасяне по тях, движение по АНП, дотолкова доколкото, както бе посочено по-горе не е императивно изискване на ЗАНН АНП след съставяне на АУАН задължително да приключи с издаване на НП - нормите на чл.53 и чл.54 от ЗАНН предоставят и други правомощия на АНО. В конкретния случай имаме едно изброяване без конкретна индивидуализация какво се е случило по въпросните административни преписки, което не може да се приеме за описание на нарушение още повече за установяване на извършването му от страна на О. по безспорен и категоричен начин.

По аналогичен начин стои и въпроса с т.17 – не е ясно недокладвани НТП какво точно неизпълнение и на кое служебно задължение формира.

В крайна сметка са изведени изводи, че О. е нарушила служебните си задължения във връзка с издаването на НП – изводи на ДНО по 1), 2) , 6) и 9) (л.10 на гърба) от оспорената заповед.

Настоящият състав на Административен съд Пловдив счита, че неиздаването/неподписването на НП не може да формира извод за неизпълнение на служебни задължения от страна на О. в качеството ѝ на АНО. Както двукратно бе посочено по-горе, ЗАНН предвижда и други възможности за приключване на АНП не задължително с НП. При положение, че има произнасяне от страна на О. по АНП не може да се приеме, че има неизпълнение на служебни задължения. Следва да се отчете и факта, че в качеството ѝ на АНО именно от нейната преценка зависи как да приключи едно АНП.

На следващо място по 3) и 5) имаме формирани изводи без да е ясно конкретно на какво поведение/деяние кореспондират – 5). По 3) имаме формиран извод в заповедта без да се посочи конкретика – кои НП напр. не са изпратени на НАП за принудително събиране.

Общи изводи, че жалбоподателката не спазва Вътрешните правила за организацията на дейността на КЗП, както и процедурите съгласно Процедурния наръчник за осъществяване на административно-наказателната дейност в КЗП без да се посочи с кое си деяние кое конкретно правило не е спазила жалбоподателката, не могат да бъдат приети за описание/индивидуализация на извършено от нея нарушение – за неизпълнение на служебно задължение без да е посочено кое точно служебно задължение не е изпълнила.

По 8) евентуално може да се приеме, че има забавено изпълнение на служебно задължение от страна на жалбоподателката, но тук отново липсва индивидуализация кое точно служебно задължение тя не е изпълнила – забавен отговор до АМ, недокладване на стоките, неизвършване на проверка. Следвало е да се уточни коя от всички тези дейности е част от служебните задължения на жалбоподателката, за да се приеме, че има неизпълнение/забавено изпълнение на служебните ѝ задължения.

На следваща място следва да се има предвид, че от наказващия орган се сочат множество деяния, съставляващи дисциплинарни нарушения-„неизпълнение на служебни задължения“, като от съдържанието на процесната заповед за уволнение не става ясно за кое конкретно дисциплинарно нарушение, ДНО е наложил наказанието „Уволнение“ или е приел, че всяко от деянията представлява самостоятелно основание за налагане на най - тежкото дисциплинарно наказание. Мотиви в тази насока не се съдържат и в останалите намиращи се в преписката документи.

Настоящият съдебен състав намира, че няма пречка органът, ако прецени, че служителят е извършил едновременно няколко нарушения, да наложи по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания или едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок. Това става, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. Това може да бъде сторено, само и единствено след като преди това административният орган е определил наказание за всяко нарушение поотделно. В настоящия случай административният орган е определил едно общо наказание, с което обаче не може да се приеме, че е изпълнил изведеното от закона задължение. Не само това, във въпросната хипотеза, при липсата на изложени мотиви в тази насока, ако се приеме, че част от приетите за нарушения деяния не формират въобще дисциплинарно нарушение (напр.изложеното по-горе при произнасяне по АНП без издаване на НП), съдът е препятстван да прецени законосъобразността на наложеното наказание – дали уволнението съответства на степента на останалите нарушения (ако приеме напр., че имаме забавено изпълнение на служебните задължения, изразяващо се в късно уведомяване на АМ).

На следващо място, в заповедта липсват съображения за тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба, формата на вината на служителя и цялостното му служебно поведение, с което дисциплинарно наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 97, ал. 1, т. 6 ЗДСл да обоснове вида и размера на наложеното наказание, в случая "уволнение". Липсват мотиви на ДНО защо извършените нарушения според него обуславят налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" при спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК.

Съгласно чл. 91, ал. 1 ЗДСл, при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид: 1. тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; 2. формата на вината на държавния служител; 3. обстоятелствата, при които е извършено нарушението; 4. цялостното служебно поведение на държавния служител.

В оспорената заповед административният орган не е изложил мотиви относно обстоятелствата, свързани с цялостното служебно поведение на О.. Никъде в заповедта не е обсъдена субективната част на извършеното нарушение, не е коментирано при какви условия и при какви фактически обстоятелства е извършено. Наказващият орган не е обсъдил тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, налице ли е увреда на държавата или гражданите, и ако такава е налице какъв е нейният интензитет и степен. Хипотетичното посочване на настъпването на бъдещи вреди в резултат на неиздаване на НП, което да доведе до ощетяване на КЗП и държавния бюджет с хиляди левове, не може да се приеме за действително констатирана увреда на държавата.

Липсва обсъждане формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. Липсват мотиви при определяне на размера на наказанието, поради което преценката на органа да наложи най-тежкото от всички пет вида дисциплинарни наказания се явява немотивирана.

Действително, съгласно ТР № 16/1975 г. на ВС, ППВС № 4/1976 г., както и според утвърдената съдебна практика по въпроса за мотивирането на административните актове, не е налице основание за отмяна, когато мотивите не са изложени в самия завършващ административното производство акт, а в друг документ. В този смисъл няма пречка обосновката да предхожда издаването на заповедта и да се съдържа в отделен документ. Функция на такъв в дисциплинарните производства по ЗДСл е решението на дисциплинарния съвет. В случая нито в оспорената заповед, нито в административната преписка по нейното издаване, вкл. в решението на дисциплинарния съвет, не е обсъждана тежестта на всяко от нарушенията, не са анализирани последиците от тях, както и цялостното поведение на държавния служител.

В конкретния случай е определен само видът на дисциплинарното наказание, без да са обсъдени обстоятелствата по чл. 91, ал. 1 ЗДСл, с което е нарушена императивна норма на закона. Допуснатите съществени пороци във формата поради отсъствието на мотиви, обосноваващи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание обуславят извод за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК на оспорения административния акт, съставляващо самостоятелно основание за неговата отмяна.

 

По тези съображения, жалбата се явява основателна.

 

По разноските:

С оглед изхода на спора на жалбоподателя следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 1000 лева адвокатски хонорар, който не се явява прекомерен предвид характера на делото. Претендирани разноски за ДТ не следва да се присъждат, тъй като производството е безплатно, а и съдът не установи такива реално да са заплатени по делото.

 

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед № 388 от 31.05.2024 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ от М. А. Ф. – председател на Комисия за защита на потребителите, на С. Е. О. – с ранг трети младши, директор на регионално дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище в гр.Пловдив към главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП.

ОСЪЖДА КЗП да заплати на С. Е. О., [ЕГН], разноски по делото в размер на 1000 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.