РЕШЕНИЕ
гр.
Ловеч…31.08.2020 година
в ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешки окръжен
съд ……
гражд.състав………………………………… в публично заседание на………двадесети девети юли
двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ДАНКОВА
при секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА и в присъствието на………………
прокурора……………………………………………като разгледа докладваното от
……………….съдията……П.ДАНКОВА……търг.
дело………№ 148…….. по описа
за 2019 година, и за да се произнесе съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл.258 и сл. от ГПК
Съдът е сезиран с искова молба №8190/02.12.2019 г. от „Ю.Б.”АД против „М.
2017” ЕООД- ЕИК *********,с.К., Общ. У., Ловешка област ул. „***, М.Д.А., Д.Б.А.
и Р.Д.А. с цена на иска 84928.76 лева-главница, законна лихва върху главницата
, начиная от 10.05.2019 г. до окончателно изплащане, договорна лихва за редовен
кредит -421.63 лева за периода от 22.10.2018 г. до 09.11.2018 г., договорна
лихва за просрочен кредит :6287.48 лева за периода от 21.10.2018 г. до 06.05.2019
г., такси -206.84 лева за периода от 10.08.2018 г- до 06.05.2019 г. и разноски
по кредита -312.40 лева за периода от 13.11.2018 г- до 06.05.2019 г. Ищецът твърди, че на ответниците банката е
предоставила кредит в размер на 110 000 лв. Ищецът се позовава на действието на
договор за банков кредит от 24 февруари
2017 година, и твърди че от приложените към исковата молба в банкови бордера и
извлечения от разплащателна сметка е видно че кредитодателят е превел
договорените суми и е изпълнил изцяло задължението си по договора. В исковата
молба се посочва че Р.А., Д.А. и М.А. са се задължили да отговарят солидарно с
кредитополучателя за задълженията по погасяване на кредита. Ищецът обсъжда
клаузите по договора и акцентира върху обстоятелството, че длъжниците не са
изпълнили договорните си задължения по чл. 3, алинея първа от договора за
банков кредит продукти „бизнес помещения” от 24 февруари 2017 г.и член 27 от
същия договор. Изтъква, че длъжниците са уведомени за настъпилата предсрочна
изискуемост на вземането чрез телепоща до всеки един от тях и с това
задължението на кредитора е било изпълнено. Заявява, че на основание чл. 422 от ГПК във връзка с член 430 от Търговския закон, член 79 и член 86 от ЗЗД, поради
неизпълнение на задължението на ответниците претендира заплащане на сума в
размер 92157 .11 лева. Моли да бъдат призовани на съд и да бъде постановено
съдебно решение по силата на което да бъде прието за установено по отношение
на„М. 2017" ЕООД, ЕИК *********, Р.Д.А., М.Д.А., и Д.Б.А., че същите имат солидарно задължение по договор
за банков кредит продукт „бизнес помещения" ВЬ58791 от 24.02.2017г.
присъдено със Заповед №490/13.05.2019г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 13.05.2019г. по ч.гр.д.№889/2019 г., по
описа на Районен Съд Ловеч в общ размер на 92 157,11 лв. (деветдесет и две
хиляди сто петдесет и седем лева и единадесет стотинки), от които главница: на
на 84 928,76 лв. (осемдесет и четири хиляди деветстотин двадесет и осем лева и
седемдесет и шест стотинки), ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението; договорна
лихва за редовен кредит за периода 22.10.2018г.- 09.11.2018г. в размер на
421,63 лв. /четиристотин двадесет и един лева и шестдесет и три стотинки/,
договорна лихва за просрочен кредит за периода от 21.10.2018г. до 06.05.2019г.
в размер на 6287,48 лв. /шест хиляди двеста осемдесет и седем лева и
четиридесет и осем стотинки), такси за период от 10.08.2018г. до 06.05.2019г. в
размер на 206,84 лв. /двеста и шест лева и осемдесет и четири стотинки/,
разноски по кредит за период от 13.11.2018г. до 06.05.2019г. в размер на 312,40
лв. /триста и дванадесет лева и четиридесет стотинки/, както и реализираните в
хода на ч.гр.д.№889/2019 г., по описа на Районен Съд Ловеч съдебно-деловодни
разноски в размер на, както следва: 1843,14 лв. (хиляда осемстотин четиридесет
и три лева и четиринадесет стотинки) - платена държавна такса, както и 2294,83
лв. (две хиляди двеста деветдесет и четири лева и осемдесет и три стотинки) -
адвокатско възнаграждение.
В
срока по чл.367,ал.1 от ГПК са постъпили писмени отговори с идентично
съдържание №8841/30.12.2019 г., №8842/30.12.2019 г., №8843/30.12.2019 г.,
№8844/30.12.2019 г. от Д.А., М.А., Р.А.,***. Ответниците заявява, че
предявеният иск е допустим, но изцяло неоснователен. Обсъжда се, че не са били
надлежно уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост. Твърди се, че от
известието за доставяне не става ясно какво е съдържанието на пощенската
пратка, липсва отбелязване на получения документ в пощата, дата и подпис на
служител, както и подпис на получател. Цитира се задължителна практика на ВКС -точка 18 от
Тълкувателно решение №4 от 18-ти юни 2014 година по т.д.№4/2013 година на ОСГТК
на ВКС относно предпоставките за иницииране на заповедно производство при
договора за банков кредит и се прави извод, че липсата на уведомление за
предсрочна изискуемост определя и липса на изискуемо вземане. Посочва се, че
дружеството не дължи плащане на дължимите суми на основание член 24 от договора
за банков кредит, предвид възникналото застрахователно събитие. Заявява се,че
при пожар през юни 2018 година са нанесени значителни щети на ипотекарния имот
и са препятствали изплащането на задължението към банката. Посочва се, че
задължение на кредитора е било да бъде образувана щета и изплатено застрахователно
обезщетение за настъпилото събитие. Ответниците посочват,че при извършване на такива действия ищецът не
би достигнал до предявяване на иска, като банката би се удовлетворила в пълен
размер от застрахователната сума. Заявява се, че по никакъв начин не е ясно как
е определена предсрочната изискуемост на кредита,за какъв период при какви
неплатени вноски и не е представен погасителен план, от който да се изясняват
тези обстоятелства.
Подадена е от ищеца и допълнителна искова молба №1145/07.02.2020 г. В
допълнителната искова молба се заявява, че уведомяването до ответниците е било
надлежно, тъй като за дружеството разписката е получена лично от Д.А., а същият
се е подписал и под разписките и на останалите ответници. Обсъжда се действието
на разпоредбата на член 43 от ГПК и ищецът счита, че предсрочната изискуемост е
била надлежно заявена от кредитора. Ищецът заявява, че предсрочната изискуемост
е настъпила от 9-ти ноември 2018 година -деня на получаване на телепощата до
дружеството-ответник. В допълнителната искова молба се обсъжда договора за
банков кредит като двустранна търговска сделка и се изтъква, че по отношение на
нея не се прилага защитата на потребителите уредена в Закона за защита на
потребителите. Пространно се обсъжда качеството на Р.А.Д.А. и М.А. на
управители към различни периоди на дружеството и солидарни длъжници. Ищецът се
позовавам и на съответствие в
начисляването на лихвите по договора с данните за индекса Софибор, публикувани
на сайта на БНБ. Обсъжда се действието на член 20 от ЗЗД и се приема, че
страните са приели в договора за банков кредит реда за формиране и промяна на
годишната лихва, начина на формиране на уговорената между страните променлива
годишна лихва и претенцията е основателна. Изтъква, че ответниците не са
уведомили за настъпване на застрахователно събитие, така както има задължения в
член 34, точка 2 от Общите условия по застраховка пожар и природни бедствия, на
ОЗК „Застраховане” АД и предвид на това, тяхното възражение за настъпило
застрахователно събитие е неоснователно.
Постъпили са допълнителни отговори на
исковата молба по чл. 373 от ГПК №1848/04.03.2020 г., №1849/04.03.2020 г.,
№1850/04.03.2020 г., №1851/04.03.2020 г.от Р.А.,***., М.А., Д.А.,чието в
по-голямата си част е идентично. Ответниците заявяват, че поддържат отговора на
исковата молба и направените възражения. Посочват, че не е спорно подписването
на документа по представената разписка за получаване от Д.А., но той никога не
е бил представител на „М. 2017” ЕООД и
това опорочава връчването. Изтъква се,че Д.А. е длъжник в качеството на
физическо лице и няма търговско качество и спрямо него са приложими
разпоредбите на ЗЗП. По отношение на М.А. се изтъква, че независимо от
качеството му на управител и едноличен собственик на капитала, той като
физическо лице е съдлъжник и поради това има закрила като потребител по
ЗЗП.Отбелязва се, че предсрочната
изискуемост на вземането не може да се съобщи на длъжника чрез връчване на
препис на исковата молба, в какъвто смисъл е константната съдебна практика
според ответниците. Заявява се, че Р.А. е била управител на ответното
дружество, но това обстоятелство е неотносимо към спора. Твърди се, че ответниците са уведомили
кредитора и ще относно настъпилото застрахователно събитие като щета
№0120-200-002/ 2018 година по описа на ОЗК „Застраховане” АД е невярно твърдението
на ищеца, че не е разполагал с информация за застрахователното събитие .
В съдебно заседание ищецът се
представлява от адв. Н.. Заявява, че
поддържа предявените искове и счита, че по представените писмени доказателства
се установява тяхната основателност. В подробно писмено становище аргументира
доводите си по спора.
Ответниците, редовно призовани не
се явяват в съдебно заседание, а се представляват от адв. В.К. и адв. И. К..
Изтъкват, че исковете са неоснователни и недоказани по размер и молят да бъдат
отхвърлени. В писмени бележки се доразвива позицията им неоснователност на
исковете.
От представените писмени
доказателства по делото, от заключението по съдебно – икономическите експертизи,
от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна
обусловеност, съдът приема за установени следните фактически
обстоятелства.
Подписан е договор за кредит от 24.02.2017 г. между ищецът-кредитодател „Ю.Б.”АД и „М.
2017" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. К., общ.
У., обл. Ловеч, ул. „***, представлявано от М.Д.А. в качеството му на управител
- като кредитополучател, Р.Д.А., ЕГН **********, с адрес: *** - като съдлъжник,
М.Д.А., ЕГН **********, с адрес: *** - като съдлъжник и Д.Б.А., ЕГН **********,
с адрес: *** относно кредит в размер на 110 000 лв. за срок от 60 месеца.
Кредитът е отпуснат за ремонт на двуетажна сграда за търговия с
идентификационен №36943.500.129.1, със застроена площ по скица от 199
кв.м.,бр.етажи-два, съгласно КСС,находяща се в имот с идентификационен
№36943.500.129.1с адрес с.К.,Община-У.,Лов.област ,ул.“***, както и за други
разплащания, свързани с ремонта на имота. Срокът за усвояване на кредита е
уговорен на три месеца, считано от откриването наземната сметка, а в чл. 3 от
договора е уточнено, че кредитът се погасява, съгласно погасителен план на 21
–во число на месеца, следващ месеца на откриване на заемната сметка. В чл. 7, ал.1
от договора за кредит е посочено, че кредитополучателят е учредил в полза на
банката договорна ипотека върху недвижимия имот №36943.500.129.1 с адрес с.К.,
Община-У., Лов.област,ведно с построените в него сгради. В чл. 8а,р.
ІV“Специални условия по кредита“ по договора е уговорена отговорност на Р.А.,Д.А.
и М.А. като съдлъжници, които отговорят солидарно при неизпълнение. Страните са
постигнали съгласие в чл. 26 на договора, че банката има право да обяви за
изискуемо преди срока цялото кредитно задължение, при неплатежоспособност на
кредитополучателя, неосигуряване на данни при поискване за имущественото му
състояние, представяне на неверни данни по справки, не отговаряне на условията
по т.4 от Декларация „Инициатива за МСИ“2014-2020 г.“,не изпълнение на което и
друго задължение ,в т.ч. невнасяне на дължима вноска по главица или лихва.
Банката е предоставила кредита съответно на 08.03.2017 г. -34795 лева, на
15.03.2017 г. -39255.98 лева и на 22.03.2017 г. -35949.02 лева или общо 110000
лева.Ответниците според счетоводните записвания в банката са направили
погасителни вноски в размер на 32754.04 лева, които са отнесени съответно - 25071.24
лева –за погасяване на главница, 7012 за договорна лихва, 200.56 за лихва
просрочие и 470.18 лева –договорни такси. Към 10.05.2019 г. /както и към
02.1.2019 г. / дружеството не е имало неиздължени непадежирали вноски, тъй като
на 09.11.2018 г. неиздължените вноски са били осчетоводени като съдебни
спорове. При проверка на счетоводните записвания на двете страни вещото
лице по съдебно-икономическата
експертиза е отбелязало, че са констатирани неточности при отчитане на внасяне
на сумите за погасяване на кредита от М.А.
и погасяването на кредита и не може да се ангажира с отговор ,
какъв е размера на задължението на дружеството към
банката по процесния договор към 10.05.2019 г.Посочено е, че при внесени от М.А. 3300 лева на 17.04.2018 г. осчетоводени
са 2570.06 лева , от внесени 3300 лева
на 16.05.2018 г. осчетоводени по кредита са 2582.81 лева, а внесените на
15.10.2018 г. касово 1750 лева въобще не са осчетоводени. Установява се, че
дружеството е имало сключен договор за кредит и от 08.12.2014 г., като двата
кредита са обслужвани от една разплащателна сметка, поради което не вещото лице
не е могло да определи еднозначно какъв е размера на непогасения остатък от
кредита към 10.05.2019 г. В съдебно заседание на 10.06.2020 г. в.лице поддържа
този свой извод- е посочило „Към делото не мога да дам отделни суми, които са
погасявани, защото се водят в общо счетоводство……“
В полза
на „Ю.Б.“-АД –София е бил сключен
договор между „М. 2017“-ЕООД и ЗАД
–ОЗК-ОБщо застраховане“-АД-София по сключена застрахователна полица
№0120200201790085 на 15.11.2017 г. за срок от една година –от 05.12.2017 г. до
04.12.2018 г. На 11.06.2018 . от 4.00 до 23.00 е възникнал пожар-умишлен палеж
в с.К., Лов.област, ул. „***,т.е. в процесния имот. В описа на увредено и
погинало имущество е посочено, че се касае за тотална щета на 1 етаж и са
описани щетите на 2 етаж. Застрахователят е превел на банката, с бордеро
2529720/17.04.2019 г., сумата 15290.64 лева. По заключението на
съдебно-икономическата експертиза №4468/ 13.07.2020 г. е установено, че с тази
сума ищецът е погасил дълга на дружеството по договор за банков кредит №50213
от 08.12.2014 г. Констатациите на вещото лице,че при разговор със служители на
банката е разбрала, че М.А. лично устно е уведомил ръководството не следва да
се обсъждат, тъй като са извън обхвата на компетентността му.
Съдът е допуснал
съдебно-икономически експертизи, като възприема заключенията на вещото лице
като професионално изготвени, обосновани
и съобразява фактическите и правни изводи с него.
В производството е представен
договор за банков кредит “ продукт бизнес помещения“,но въпреки направеното
възражение в писмения отговор на ответниците, че липсва погасителен план такъв
не е вложен от ищеца. С определение №148 от 13 март 2020 година настоящата
инстанция е дала указания на ищеца при разпределение на доказателствената
тежест по чл. 154 от ГПК относно обстоятелствата, които следва да докаже.Независимо
от тези указания и възражението на отвениците, посоченият писмен документ-погасителен
план не е представен. Липсата на погасителния план не дава възможност да се
направи извод за размера на просрочената вноска към 9-ти ноември 2018-та година,
както и да се направи изчисление за дължимата като просрочена главница сума и
договорена лихва до постановяване на настоящото решение. Ищецът е представил
съобщения - телепоща до четиримата ответника, но към тях липсват надлежни
доказателства за връчването именно на описаните като телепоща документи от
ноември 2018 година. Вложени са известие за доставяне до „М. 2017“ ЕООД К. от 09
ноември 2018 година, в което обаче липсва описание на съпровождащия го документ
При това положение не може да се направи извод за връзката между известието за
доставяне и представената телепоща №31 от
08.11. 2018-та година. По делото е приложено известие за доставяне до М.Д.А. с
дата 14-ти ноември 2018 година, в което също липсва описание на изпратения
документ и не може да се установи връзка на това известие за доставяне с вложената
по делото телепоща №32 от 08.11. 2018-та
година. Известие за доставяне е представено от ищеца и до Р.Д.А.,което също не
съдържа описание на изпратения документ и не може да се установи, че касае
телепоща №34 от 08.11.2018 година. Идентични изводи могат да се направят и
относно известие за доставяне на Д.А. от 14-ти ноември 2018 година, за което
няма описан приложен документ и не се констатира, че се отнася до телепоща №33
от 8-ми 11-ти 2018 година. Същевременно с подаването на исковата молба пред съда и нейното
изпращане до ответниците номер №8192/02.12.2019 г. може да се счете, че те са
уведомени за предсрочна изискуемост на вземането, предвид изложените
обстоятелства в основанието на исковете.
Настоящата инстанция квалифицира исковата претенция като търговски спор
– пасивно субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.430 от ГПК и чл.86 от ЗЗД относно съществуване на вземане на
кредитор.Предвид предявяването на
положителен установителен иск допустимостта на иска и правния интерес като абсолютна положителна
процесуална предпоставка се определя от развитието на заповедно
производство.Правният интерес на ищеца за предявяване на иска се обуславя от
обстоятелството, че заявлението на ищеца
до Ловешкия районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист в негова полза срещу ответниците-кредитополучател и
солидарните длъжници е основано на несъдебно изпълнително основание по чл.60
ал.2 от ЗКИ. Впоследствие искането е било уважено от Ловешкия районен съд в
производството по реда на чл.418 във вр. с чл.417 т.2 от ГПК по ч.гр.дело №
889/2019 г. на ЛРС и срещу него е постъпило възражение на длъжниците. Доказано
е между страните и съдът приема, за установено сключване на Договор за банков
кредит продукт „бизнес помещения" BL58791/24.02.2017r., между „Ю.Б."АД гр. София,
Район Витоша, ул. ***, в качеството й на кредитор, и от друга страна: „М.
2017" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. К., общ.
У., обл. Ловеч, ул. „***, представлявано от М.Д.А. в качеството му на управител
- като кредитополучател, Р.Д.А., ЕГН **********, с адрес: *** - като съдлъжник,
М.Д.А., ЕГН **********, с адрес: *** - като съдлъжник и Д.Б.А., ЕГН **********,
с адрес: *** - като съдлъжник за сума в размер на 110 000 лв. (сто и десет
хиляди лева) и срок на договора 60 месеца. Твърденията на ищеца са ,че
кредитополучателят не е внесъл вноска с падеж 21.08.2018 г. и банката е обявила
кредита за предсрочно изискуем, без да прекратява договора. В допълнителната
искова молба се твърди, че кредита е станал предсрочно изискуем на 09.11.2018
г. и на тази дата е съобщено това
обстоятелство на страните.
Съдът
е приел, че не се нуждаят от доказване обстоятелствата, свързани с
производството по ч.гр.дело № 889/2019 г на Ловешкия районен съд, касаещи
издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК в полза на заявителя „Ю.Б.”АД против
„М. 2017” ЕООД- ЕИК *********,с.К., Общ. У., Ловешка област ул. „***, М.Д.А., Д.Б.А.
и Р.Д.А. с цена на иска 84928.76 лева-главница, законна лихва върху главницата
, начиная от 10.05.2019 г. до окончателно изплащане, договорна лихва за редовен
кредит -421.63 лева за периода от 22.10.2018 г. до 09.11.2018 г., договорна
лихва за просрочен кредит :6287.48 лева за периода от 21.10.2018 г. до
06.05.2019 г., такси -206.84 лева за периода от 10.08.2018 г- до 06.05.2019 г.
и разноски по кредита -312.40 лева за периода от 13.11.2018 г- до 06.05.2019
г.
Между страните съществува
облигационна връзка по договор за банков кредит при условията на чл. 430 от ТЗ-за
ремонт на търговска сграда,възникнала на 24.02.2017 г.По силата на договора,
банката е кредитор, дружеството „М. 2017“ЕООД-с.К.,Лов.област е кредитополучател,а
М.Д.А., Д.Б.А. и Р.Д.А. са солидарни длъжници.Съдът приема, че е спазена
писмената форма за действителност на договора по чл. 430,ал.3 от ТЗ и договорът
е валиден, като е произвел правни последици. Банката е предоставила сумата на
три транша в размер на 110000 лева за ремонт на двуетажна търговска сграда в с.К.,
Лов.област. Договорът за банков кредит при действие на чл. 430 от ТЗ е
двустранен, реален, формален и възмезден по характер. Същевременно обаче, от
заключението на съдебно-икономическа експертиза се констатира, че банката не е
осчетоводявала надлежно внасяните от дружеството суми, като е ползвана една
обща разплащателна сметка по два договора за кредит и не са отразявани по процесния
договор от 24.02.2017 г. пълния размер на внесените суми, както по - горе беше
посочено. По делото експерта по съдебно-икономическата експертиза не може да даде
заключение какъв е размера на погасените реално суми от кредитополучателите, а предвид
на това не може да се установи и размера на дължимата главница. Съдът
констатира, че в извлечението от счетоводните книги /л.6 по ч.гр.д. № 889/19 г.
на ЛРС е посочено, че погасената част от кредита/главница/ е в размер на
76028.50 лева, а крайния срок на кредита е 08.02.2027 година. В представения
пред съда договор за кредит от 24.02.2017 г. липсва конкретизиране на месечната
вноска по кредита по размер, както и не е представен погасителен план, което
препятства възможността съда да изчисли дължимия размер главница. В този смисъл
не може да се установи и разграничи просрочената главница, от предсрочно
изскуемата такава по размер.Такава информация не може да се извлече и от
заключението на съдебно-икономическата експертиза от 01.06.20 г. Съдът намира,
че исковата претенция е неоснователна и недоказана и предвид извода на вещото
лице, че не се ангажира с отговор за размера на задълженията на „М. 2017“ЕООД
към банката –кредитор по договор за банков кредит №58791/24.02.2017 г. към
10.05.2019 г.Дадените данни относно задълженията по сметка 151“получени
краткосрочни заеми“ към 31.12.2018 г. са
относно двата кредита общо в размер на
101317.87 лева /вкл. Договора за банков кредит №50213/08.12.2014 г./ и не
изясняват дължимостта на претендираната в настоящето производство главница и
акцесорни вземания.
Съдът счита, че възражението на
ответниците за недействителност на договора за кредит от 24.02.2017 г. поради
нарушение на чл. 143,т.9,т.10 и т. 12
във връзка с чл. 147,ал.1 от ЗЗП е неоснователно. Разпоредбите на Закона за
защита на потребителите са относими само към един кръг правни
субекти-потребители физически лица. В пар. 13 от ДР на ЗЗП е дадена дефиниция
на потребител, като всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност Предвид
качеството на „М. 2017“-ЕООД-с.К., Лов. Област, което е търговец-еднолично
дружество с ограничена отговорност на основание пар. 13 от ДР на ЗЗП цитираните
правни норми са неприложими в казуса и не следва да се обсъждат.
Съдът намира,че доводите на
ответниците относно възникване на обективна невъзможност за изпълнение, предвид
палежа на имота са несъстоятелни и не се споделят от съда. Не се спори от
страните, а това се установява и по представените писмени доказателства, че на
11.06.2018 г. в процесния недвижим имот е възникнал пожар и първия етаж е бил
тотално унищожен, а на втория са били унищожени –тераса, кухня,част от
кафе-аперитив,част от играна зала и част от тоалетни-опис по щета №012020000002-2018 на ЗАД
“ОЗК-Застраховане“АД-София. Застрахователят е превел на банката сумата 15290.64
лева на 17.04.2019 г. и тя е погасила кредита по договора от 08.12.2014г., тъй
като е преценила, че по него е първата ипотека върху имота. Следва да се
отбележи, че факта на възникналия пожар в имота не освобождава
кредитополучателя от изпълнение, тъй като предмет на договора за кредит е
предоставянето на парични средства и се дължи тяхното връщане. От заключението
на вещото лице е видно,че на 15.10.2018 г. М.А. е внесъл касово 1750 лева, като
е продължил заплащане на вноските по кредита, но банката не е осчетоводила
сумата по сметката за получените краткосрочни кредити. За съдът остава
недоказан от ищеца факта ,че банката е разполагала с право на преценка, по кой
от двата кредита на дружеството да осчетоводи застрахователното обезщетение
като погаси вземане.По делото не бяха представени общите и специални условия по
застраховката и съдът не може да установи параметрите в тази насока по договора
за застраховка. Като краен извод съдът
приема,че остава недоказано твърдението на ищеца относно дължимия размер на
главница и акцесорни вземания и на това основание.
Предвид неоснователност на иска
относно сумата 84928.76 лева са неоснователни и недоказани и обективно
съединените акцесорни искове, както и пасивно субективно съединените искове на
солидарните длъжници.
При това положение Ловешки окръжен съд намира,че обективно и пасивно субективно съединените
искове с правно основание чл. 422 от ГПК
във връзка с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от
ЗЗД от ГПК от „Ю.Б.”АД против „М. 2017” ЕООД- ЕИК *********,с.К., Общ. У.,
Ловешка област ул. „***, М.Д.А., Д.Б.А. и Р.Д.А. с цена на иска 84928.76 лева-главница,
законна лихва върху главницата , начиная от 10.05.2019 г. до окончателно
изплащане, договорна лихва за редовен кредит -421.63 лева за периода от
22.10.2018 г. до 09.11.2018 г., договорна лихва за просрочен кредит :6287.48
лева за периода от 21.10.2018 г. до 06.05.2019 г., такси -206.84 лева за
периода от 10.08.2018 г- до 06.05.2019 г. и разноски по кредита -312.40 лева за
периода от 13.11.2018 г- до 06.05.2019 г.
са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
При такъв изход от процеса ищецът
следва да заплати на „М. 2017“-ЕООД-с.К., Лов. Област и М.Д.А. сумата 155
лева-депозит за вещо лице и такса, а сумата 3960 лева-възнаграждение за един
адвокат не е доказано, че е изплатена и не следва да бъде присъждана. В
договора за правна закита и съдействие
№41711 от 08.01.2020 г. е вписано, че възнаграждението е платимо преди
първо заседание, но впоследствие липсват доказателства за реалното му заплащане
. По отношение на Р.Д.А. и Д.Б.А. в договорите за правна защита и съдействие №
31345 и №41715 от 08.01.2020 г. е посочено, че възнаграждението е договорено по
чл. 38,ал.2 от ЗА и следва да бъде изплатено на адв. В К. в размер на сумата 3294.71
лева /предвид цената на исковете – 92157.11 лева/за всеки един поотделно от
ищеца.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ , като неоснователни и недоказани, обективно и пасивно субективно
съединените искове, с правно основание
чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 430 от ТЗ и чл.
86 от ЗЗД от ГПК, предявени от „Ю.Б.”АД,ЕИК*********, седалище и
адрес на управление- гр. София, Район „Витоша“, ул. „*** против „М. 2017” ЕООД-
ЕИК *********,с.К., Общ. У., Ловешка област ул. „***, Р.Д.А., ЕГН **********, с
адрес: *** - като съдлъжник, М.Д.А., ЕГН **********, с адрес: *** - като
съдлъжник и Д.Б.А., ЕГН **********, с адрес: *** - като съдлъжник, солидарно да
заплатят сумата 84928.76 лева-главница, законна лихва върху главницата ,
начиная от 10.05.2019 г. до окончателно изплащане, договорна лихва за редовен
кредит -421.63 лева за периода от 22.10.2018 г. до 09.11.2018 г., договорна
лихва за просрочен кредит :6287.48 лева за периода от 21.10.2018 г. до
06.05.2019 г., такси -206.84 лева за периода от 10.08.2018 г- до 06.05.2019 г.
и разноски по кредита -312.40 лева за периода от 13.11.2018 г- до 06.05.2019 г.по
договор за банков кредит продукт „Бизнес помещения“ №BL58971/24.02.2017 г., присъдени със
Заповед №490/13.05.2019г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 13.05.2019г. по ч.гр.д.№889/2019 г., по описа на
Районен Съд Ловеч.
ОСЪЖДА „Ю.Б.”АД - гр. София,с горните
данни да заплати на адвокат В.И.И. – К.
,ЕГН **********,*** съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 3294.71
лева /три хиляди двеста деветдесет и
четири лева и седемдесет и една стотинки/ - адв. възнаграждение за всяка от
страните- Р.Д.А. и Д.Б.А. или сумата от 6589.42 лева общо.
ОСЪЖДА „Ю.Б.”АД - гр. София,с горните
данни да заплати „М. 2017” ЕООД- с.К.,
Общ. У., Ловешка област, с горните данни съдебно-деловодни разноски в размер на
сумата 155 лева /сто петдесет и пет лева/-депозит за вещо лице и такса.
Решението е обжалваемо в двуседмичен срок от съобщение на страните, че е
изготвено ведно с мотивите пред Апелативен съд – В.Търново.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: