№ 528
гр. Варна, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Невин Р. Шакирова
Николай Св. С.
при участието на секретаря Галина Г. С.ова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100502513 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивна жалба с вх. № 28466/01.12.2022г. по регистъра на ВОС, депозирана
от Р. А. Г., чрез адв. Г. В., срещу Решение № 260147/08.03.2022г., поправено с
Решение № 260237/19.04.2022г., постановени по гр. д. № 18318/2018г. по
описа на ВРС, XXX с-в, в частта, с която ответникът Р. А. Г., ЕГН
**********, с адрес: ************ е осъден да заплати на Д. С. М., ЕГН
**********, с адрес: ************ сумата от 5397,50 лв., представляваща
обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на следните му собствени
недвижи имоти, придобити чрез покупко-продажба от 13.12.2012г.,
обективирана в нотариален акт № 200, том I peг. № 2706 от нот. дело №
182/2012г. на нотариус К.К., както следва: Поземлен имот с идентификатор
54145.506.315, находящ се в землището на с. Осеново, Община Аксаково,
област Варна, в местността „Панорама I-II-III“, c площ на същото от 520 кв.м.,
ведно с построената в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда със
застроена с идентификатор 54145.506.315.1 с площ на същата от 44 кв. м.,
1
състояща се от на първи етаж - стая и кухня, на втори етаж - две стаи, баня-
тоалет и маза, заедно с второстепенна постройка - навес с площ 40 кв. м.,
ведно с всички приращения и подобрения в имота, при граници на
поземления имот поземлени имоти с идентификатори, както следва:
54145.506.109, 54145.506.108, 54145.506.9511, 54145.506.107 и 54145.506.106,
за периода от 04.12.2013г. до 03.12.2018г., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата завеждане на иска - 04.12.2018г. до окончателното й
заплащане,
както и в частта, с която е отхвърлен предявения от Р. А. Г. срещу
Д. С. М. насрещен иск, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата
от 15 583 лв., за заплащане на стойността на извършени подобрения в
процесния недвижим имот, през периода 2016-2020г., а именно:
1. ВиК инсталация / изграждане на шахта, изкопни работи – 783лв. в
периода от май-юни 2018г.;
2. Изграждане на външна мивка – 2800лв. – в периода от май-юни 2018г.;
3. Подпорна стена на площадка – 2800лв. – в периода от май-юли 2017г.;
4. Подпорна стена на стълбище – 1000лв. – в периода от май-юли 2017г.;
5. Подпорна стена от бетон и арматура – 5000лв. – в периода от май-юли
2016г.;
6. Гранитогрес на тераса 28 кв. м. – 1000лв. – в периода от юли-август
2018г.;
7. Конструкция за асма – 2200лв. – в периода от 2016-2017г.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неспазване на материалните и
процесуални правила. Излага, че отказът на съда да допусне събирането на
гласни доказателства, посредством разпит на двама свидетели, е съществено
процесуално нарушение. Твърди, че при постановяване на решението си,
съдът се е позовал само на свидетелските показания на свидетелите доведени
от ищеца. Сочи, че като е оставил без уважение искането за допускане на
повторна съдебно-техническа и оценителна експертиза, съдът е извършил
процесуално нарушение. Моли за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което иска по чл. 59 от ЗЗД да бъде отхвърлен, а
предявения от него насрещен иск – уважен. Претендира разноски за двете
инстанции.
2
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Д. С. М., чрез адв. В. В., в който изразява становище за
нейната неоснователност. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно. Сочи, че правилно съдът е отказал
допускането на повторна експертиза, тъй като е установил, че искът за
извършените подобрения не е доказан, доколкото не е установен периодът на
извършването им. Претендира разноски.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД
се излагат следните твърдения от страните:
Пред ВРС ищецът твърди, че въз основа на договор за покупко-
продажба от 13.12.2012 г., обективиран в нотариален акт №200, том I peг.
№2706 от нот.дело №182/2012г. на нотариус К.К., е собственик на недвижими
имоти, както следва: Поземлен имот с идентификатор 54145.506.315, находящ
се в землището на с. Осеново, Община Аксаково, област Варна, в местността
„Панорама I-II-III“, c площ на същото от 520 кв.м., ведно с построената в
имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор
54145.506.315.1 със застроена площ на същата от 44 кв.м., състояща се от: на
първи етаж - стая и кухня, на втори етаж - две стаи, баня-тоалет и маза, заедно
с второстепенна постройка - навес с площ 40 кв.м, ведно с всички
приращения и подобрения в имота, при граници на поземления имот
поземлени имоти с идентификатори, както следва: 54145.506.109,
54145.506.108, 54145.506.9511, 54145.506.107 и 54145.506.106. Твърди, че
ответниците Г.и са съпрузи и родители на праводателката му Т. Г.. Към
датата на закупуване на гореописаните имоти заварил ответниците да ги
обитават. Дал им двумесечен срок, в който да освободят имотите му от
личните си вещи и да му предадат владението. Въпреки дадения им срок и
след последващи многократни опити от страна на ищеца през годините да
получи владението над имотите, същите отказвали категорично да го
предадат, включително и след нотариална покана от 29.03.2018г. Предявил
срещу ответниците ревандикационен иск, по което е образувано гр. дело
№6947/2018, на ВРС, IX състав. Предявените искове са да бъдат осъдени Р. А.
Г. и К. Н. Г. всеки от тях да заплати на ищеца сумата от 7 500 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на
собствените му недвижи имоти, за периода от 04.12.2013 г. до 03.12.2018 г.
(по 250 лв. месечно за целия имот или по 125,00 лв. месечно на ответник),
ведно със законната лихва върху тази сума от датата завеждане на иска -
04.12.2018 г. до окончателното ѝ заплащане.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата К. Н. Г. не е депозирала отговор
на исковата молба.
3
Ответникът Р. Г. е депозирал отговор, като е посочил, че предявеният
иск е недопустим и неоснователен. Не е изложил подробни основания за
твърденията си. Твърди, че не е ясно за кои точно пет години се отнася
периода, за който се иска заплащане на обезщетение. Оспорва да са
съществували наемни правоотношения. В условията на евентуалност прави
възражение за погасяване на исковата претенция за периода от 2014г. до
2015г. по давност, като се позовава на разпоредбата на чл. чл.111, б."в" от
ЗЗД, или на кратка тригодишна давност, аргументирайки се, че претенцията
на ищеца се основа на периодично плащане на свободния пазарен наем.
Предявява насрещен иск за сумата от 15 583,00 лв., за заплащане на
стойността на извършени подобрения в процесния недвижим имот, през
периода 2016-2020г., а именно:
1. ВИК инсталация /изграждане на шахта, изкопни работи - 783,00лв.
в периода от май-юни 2018г.
2. Изграждане на външна мивка - 2800,00 лв. - в периода от май-юни
2018г.
3. Подпорна стена на площадка - 2800,00лв. - в периода от май-юли
2017г.
4. Подпорна стена на стълбище - 1000,00 лв. - в периода от май-юли
2017г.
5. Подпорна стена от бетон и арматура - 5000,00лв. - в периода от
май-юли 2016г.
6. Гранитогрес на тераса 28 кв.м. - 1000,00лв. - в периода от юли-
август 2018г.
7. Конструкция за асма - 2200,00лв. - в периода от 2016-2017г.
В насрещната искова молба Г. излага, че съобразно дадените с ППВС
6/1974г. на ВС разяснения, подобрение на един имот е налице, когато
вложеният труд, средства и материали са довели до увеличаване на
стойността му като критерият, по който следва да се определи дали е налице
подлежащо на заплащане подобрение, е трайното му прикрепване към земята,
защото само в този случай може да се мисли за трайно увеличаване на
стойността на имота, като сочи че извършените подобрения в имота отговарят
на тези критерии. Твърди, че право на обезщетение за извършени подобрения
в чужд имот по чл. 72 и 74 ЗС има само владелецът, а не и държателят.
Твърди, че вземането на владелеца, както добросъвестния, така и
недобросъвестния, извършил подобрения върху чужд имот, става изискуемо и
погасителната давност за него започва да тече от момента на прекъсване на
владението. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 74 изр.2, вр. чл. 72 ал. 1 от
ЗС добросъвестният владелец и владелецът, извършващ подобрения със
знанието на собственика, може да иска за подобренията, които е направил,
сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези
подобрения.
При условията на евентуалност, моли съдът да приеме, че в случаите,
когато се касае до подобрения в чужд имот, извършени от лице, което не е
4
владелец, не е държател и не се намира в договорни отношения със
собственика на имота, за извършването на тези подобрения, правата на това
лице следва да се уредят съобразно разпоредбите на чл. 60-62 ЗЗД. В
случаите, когато подобренията са извършени от държател, отношенията се
уреждат по правилата за водене на чужда работа без пълномощие.
В срока за отговор на насрещния иск ответникът по него – Д. М., е
посочил, че предявеният насрещен иск е допустим, но изцяло неоснователен.
Оспорва го по основание и размер. Заявява, че посочените от насрещния ищец
подобрения от строителен характер, както и претендираните от него трайни
насаждения са съществували към датата на придобиване на имота от
ответника по насрещния иск. Твърди, че ответникът по насрещния иск от
закупуването на процесния имот с идентификатор 5414 5.506.315, ведно с
наличните в същия подобрения от строителен характер и насаждения е
заявявал на ответниците, че са в имота му без основание и следва да му
предадат владението му. В този смисъл същият се е противопоставял в имота
му да бъдат извършвани, каквито и да е подобрения.
Отделно от горното заявява, че, в случай че описаните в насрещния иск
подобрения от строителен характер, са налични и се докаже авторството от
страна на насрещния ищец за тяхното извършване, то същите представляват
незаконно строителство и като такива не следва да се заплащат като
подобрения, тъй като те подлежат на премахване по силата на закона, а
собственикът няма право да ги запази, поради което той не следва да дължи
обезщетение за тях и може да иска тяхното премахване за сметка на
владелеца.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложения по делото договор за покупко-продажба от
13.12.2012 г., обективиран в нотариален акт №200, том I peг. №2706 от
нот.дело №182/2012г. на нотариус К.К., ищецът М. е закупил от дъщерята на
ответниците Т. Р.ова Г. следните недвижими имоти: Поземлен имот с
идентификатор 54145.506.315, находящ се в землището на с. Осеново,
Община Аксаково, област Варна, в местността „Панорама I-II-III“, c площ на
същото от 520 кв.м., ведно с построената в имота еднофамилна двуетажна
жилищна сграда с идентификатор 54145.506.315.1 със застроена площ на
същата от 44 кв.м., състояща се от: на първи етаж - стая и кухня, на втори
етаж - две стаи, баня-тоалет и маза, заедно с второстепенна постройка - навес
с площ 40 кв.м, ведно с всички приращения и подобрения в имота, при
граници на поземления имот поземлени имоти с идентификатори, както
следва: 54145.506.109, 54145.506.108, 54145.506.9511, 54145.506.107 и
54145.506.106. С влязло в сила на 17.03.2020г. Решение № 1420 от 08.04.2019
г., постановено по гр. д. № 6947 от 2018 г. на ВРС е признато за установено в
отношенията между Д. С. М., ЕГН********** (ищец) и Р. А. Г.,
5
ЕГН********** и К. Н. Г., ЕГН********** (ответници), че Д. С. М.,
ЕГН********** е собственик, на процесните недвижими имоти на основание
договор за покупко – продажба, който е обективиран в НА №200/13.12.2012г.,
том 1, рег. №2706, по н.д. №182/2012г. на н-с К. Костадинов, с праводател Т.
Р.ова Г., както и ответниците Р. А. Г., ЕГН********** и К. Н. Г.,
ЕГН********** са осъдени да предадат на Д. С. М., ЕГН**********,
владението върху недвижимите имоти.
От Протокол за въвод във владение от 12.08.2020 г. по изп.д.
№20208950400927 на ЧСИ Л.Ст. се установя, че на база на изпълнителен лист
от 27.05.2020 г., издаден на осн. съдебно Решение № 1420 от 08.04.2019 г.,
постановено по гр. д. № 6947 от 2018 г. на ВРС е Д. С. М. е въведен във
владение на следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор
54145.506.315, находящ се в землището на с. Осеново, Община Аксаково,
област Варна, в местността „Панорама I-II-III“, c площ на същото от 520 кв.м.,
ведно с построената в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 54145.506.315.1 със застроена площ на същата от 44 кв.м.,
състояща се от: на първи етаж - стая и кухня, на втори етаж - две стаи, баня-
тоалет и маза, заедно с второстепенна постройка - навес с площ 40 кв.м, ведно
с всички приращения и подобрения в имота, при граници на поземления имот
поземлени имоти с идентификатори, както следва: 54145.506.109,
54145.506.108, 54145.506.9511, 54145.506.107 и 54145.506.106 срещу Р. А. Г. и
К. Н. Г., с уговорката последните да си изнесат останали в имота вещи до
20.01.2021 г.
На л. 10 от делото е представена от ищеца нотариална покана рег.
№2256/29.03.2018 г., с която ищецът Д. С. М. кани ответниците да му
предадат владението върху закупения от него с нотариален акт №200, том I
peг. №2706 от нот.дело №182/2012г. на нотариус К.К. недвижим имот,
представляващ Поземлен имот с идентификатор 54145.506.315, находящ се в
землището на с. Осеново, Община Аксаково, област Варна, в местността
„Панорама I-II-III“, c площ на същото от 520 кв.м., ведно с построената в
имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор
54145.506.315.1 със застроена площ на същата от 44 кв.м., състояща се от: на
първи етаж - стая и кухня, на втори етаж - две стаи, баня-тоалет и маза, заедно
с второстепенна постройка - навес с площ 40 кв.м, ведно с всички
приращения и подобрения в имота, при граници на поземления имот
поземлени имоти с идентификатори, както следва: 54145.506.109,
54145.506.108, 54145.506.9511, 54145.506.107 и 54145.506.106 в срок до
12.04.2018 г., като ги кани на тази дата от 14:00 часа да се явят в
нотариалната кантора на нотариус Г. да съставят протокол за доброволното
предаване на владението, като ако не сторят това ги кани да му заплащат
обезщетение за ползването на недвижимия имот в размер на 600 лв. месечно.
Поканата е връчена на ответниците на 31.03.2018 г. Приложени са и разписки
за получаването.
Представен е и констативен протокол от 12.04.2018 г., от който се
установява, че ответниците не са се явили на посочения в поканата ден и час.
Постъпило е писмо от „Електроразпределене Север” АД, с вх.
6
№292192/25.06.2021 г., от което е видно, че електроподаването в процесния
имот е било прекъсвано, както следва:
На 10.03.2014 г. по исане на крайния снабдител – „Енерго-Про
Продажби” АД, поради неплащане в срок на текущи задължения, като е
възстановено същия ден.
На 07.08.2014 г. по исане на крайния снабдител – „Енерго-Про
Продажби” АД, поради неплащане в срок на текущи задължения, като е
възстановено следващия ден.
На 17.04.2018 г. съгласно подадено искане на 02.04.2018 г. от Д. С. М. за
временно преустановяване на захранването за период от 6 месеца.
Електрозахранването е възстановено на 21.08.2020 г. по искане на Д. М..
Пред ВРС е изготвено заключение от вещото лице П. по допуснатата
съдебно-техническа и оценителна експертиза, която се установя, че сумата,
необходима за изграждането на твърдените от ответника подобрения в имота
е в общ размер на 2795,00 лв., от които както следва: за ВиК инсталация –
768,00 лв. при изграждане и 657,00 лв. след овехтяване; изграждане на
външна мивка – 597,00 лв. при изграждане и 456,00 вв. след овехтяване;
подпорна стена на площадката – 115,00 лв. при изграждане и 101,00 след
овехтяване; подпорна стена на стълбище – 245,00 лв. при изграждане и 215,00
лв. след овехтяване; подпорна стена от бетон и арматура – 320,00 лв. при
изграждане и 281,00 лв. след овехтяване; гранитогрес на тераса – 1151,00 лв.
при изграждане и 879,00 лв. след овехтяване; трайни насаждения – асма –
269,00 при изграждане и 205,00 лв. след овехтяване. Вещото лице добавя 15%
печалба и 20% ДДС като получава крайна стойност 3 856,00 лв. Увеличената
стойност на имота е със същата сума. Пазарният наем за периода от
04.12.2013 г. до 04.12.2018 г. е в размер на 10 795 лв. Експертизата е била
оспорена и от двете страни в производството.
Пред настоящата инстанция е допусната тройна съдебно-техническа
експертиза, от заключението по която се установява, че дължимият наем за
посочения в ИМ период е 13 233,72 лв. Вещите лица са посочили в съдебно
заседание, че за периода от 17.04.2018г. до 04.12.2018г.- когато имотът не е
бил електроснабден, са начислявали наем в размер на 30% отпазарната
наемна цена. Посочили са, че при това положения наемът за процесния
период от пет години би бил 12 071,20 лв. Вещите лица са уточнили, че
стойността на процесния имот след направените подобрения се е увеличила с
8 473,42 лв. без ДДС или 10 168,10 лв. с ДДС. Посочена е и стойността на
всяко едно от подобренията. Вещите лица са заявили, че претендираните
подобрения са такива, за които не се изисква разрешение за строеж. Посочили
са и, че извършените подобрения могат да съответстват на твърдения в
насрещния иск период на извършването им. В о.с.з. обаче е уточнено, че при
подобрения, изложени на външни условия /каквито настоящите са/ не може
да се определи категорично момента на извършването им. Затова и
подобренията биха могли да са извършени в по-ранен период.
По делото са изслушани показанията на свидетеля Кр.Хр.Б., приети като
обективни и безпристрастни и кредитирани и от настоящия състав, от които
се установява, че ищецът Д. М. имал имот в местност „Панорама“, в „Златни
7
пясъци”. Имотът бил около 500-600 квадрата, а в него имало двуетажна вила.
Свидетелят 2014 г. посетил имота заедно с Д. М., защото трябвало да връчи
някакви документи на хората, които живеели там, за да се изнесат. В имота
имало къща на два етажа, с дръвчета, било терасирано, някакви площадки,
имало лозе, нещо като асма - вдигната конструкция, пред или отстрани
къщата. Имало нещо, което наподобявало барбекю, но може да е било и
външна мивка, но не е влизал вътре. Доколкото знае, в имота били някакви
хора, които трябвало да се изнесат, след като е купил имота.
По делото са изслушани и показанията на свидетеля Ант. Г. Г., също без
дела и родство със страните, които съдът цени като безпристрастно дадени, от
които се установява, че М. има вилен имот, който се намирал над „Златни
пясъци“. Имотът не бил голям, около половин декар, с вила на два етажа,
лозенце, овощни дръвчета, чешма отвън. Сведетелят посетил имота началото
на 2014 г. Имотът бил закуепен от Д. М., но някакви хора продължавали да
живеят вътре. Имал конфликт с тях, защото не искали да излизат. Поискал да
отиде с него за свидетел, тъй като искал да ги покани да напуснат. Влезли в
двора. Описва постройката като двуетажна, със стълби от единия към другия
етаж. Имало чешма, от лявата страна имало лозе, дръвчета, овошки. Имало
денивелация - къщата била по-горе, а пътчето по-ниско, затова имало
подпорна стена. Вторият път, когато посетили имота било през 2018 г. с
някакъв представител, който трябвало да връчи призовка или някакъв
документ. Свидетелят не е видял да има нещо ново в имота.
Решението не е обжалвано от К. Г., поради което и по отношение на
същата е влязло в законна сила.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, ведно с наведените във въззивната жалба възражения,
намира за установено от правна страна следното:
Наведените в жалбата основания за отмяна на решението касаят
допуснати от съда процесуални нарушения във връзка с несъбиране на сочени
от ответника гласни доказателства, както и недопускане на тройна СТЕ. В
разпоредително заседание съдът е формирал мотиви по наведените
възражения, които ще възпроизведе повторно с оглед мотивиране на
настоящия съдебен акт.
Съобразно т.3 на ТР №1/13г. на ОСГТК въззивният съд е длъжен да
събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза,
оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от
първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи
извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за
8
необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на
първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за
служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Установи се,
че заключението по единичната експертиза е било изслушано пред
първоинстанционния съд в открито съдебно заседание, проведено на
24.02.2022г. и своевременно оспорено и от двете страни. Оспорването на
въззивника се е изразявало в несъгласието с определените цени, вложени за
извършване на подобренията и необоснованост на заключението. Твърди, че
заключението е непълно и неясно. Въззиваемата страна е оспорила
заключението, доколкото е счела, че следва да се използва пазарния метод за
оценяване предвид близостта на имота до курортен комплекс. Настоящият
състав счита, че оспорването на изготвеното заключение е направено в срок,
оспорването е обосновано и въз основа е направено и искане за допускане на
повторна експертиза. Същото е следвало да бъде уважено, още повече като се
съобрази, че вещото лице не е дало конкретен отговор на някои от
поставените въпроси, напр. какъв е наемът, ако се приеме, че имотът е бил без
електричество известен период от време. Допуснато е процесуално
нарушение от ВРС, поради което и наведеното в жалбата възражение е прието
от настоящия състав за основателно. И доколкото искането вече е било
своевременно направено пред ВРС, то и въззивният съд е допуснал исканата
тройна ексрептиза.
Изслушаното пред въззивния съд и прието като обективно и пълно
заключение на вещите лица по тройната експертиза е дало отговор на
поставените въпроси, като е установило, че размерът на обезщетението за
ползване на имота за периода от 04.12.2013г. до 03.12.2018г. възлиза на
13 233,72 лв. общо или по 6 616,86 лв. за ответника Г.. Ако се съобрази
намаления размер на определеното обезщетение /с приспадане на периода,
когато имотът не е бил електроснабден/, то обезщетението за ответника
възлиза на половината от 12 071,20 лв. или 6 035,60 лв. И в двата случая
установения от вещите лица размер на обезщетението е повече от присъдения
от ВРС размер от 5 397,50 лв. Решението не е обжалвано в отхвърлителната
част за разликата над 5 397,50 лв. до претендираните 7 500 лв., поради което и
въпреки допуснатото процесуално нарушение, настоящият състав не достига
до различен правен извод. Безспорно е, че имотът е придобит от ищеца на
годно правно основание от ищеца през 2012г., както и че е ползван през целия
9
процесен период от ответниците. Не се и твърди да е било налично наемно
правоотношение, по което да се дължи заплащане на наем. В този смисъл
възраженията, че ако се дължи обезщетение, то е периодично такова, е
неоснователно. Обезщетението за ползване на собствения имот представлява
глобална сума, с която се възстановява неоснователно разместените блага,
като се компенсира лицето, лишено без основание от неправоимащо лице от
правото да ползва собствената си вещ, с което това трето лице неоснователно
се е обогатило. Затова и вземането, имащо компенсаторен характер, не е
периодично такова. Респективно, кратката погасителна давност по чл.111 б.
„в“ ЗЗД не намира приложение. Приложение намира общата петгодишна
давност. Затова и възражението за погасяване по давност не е основателно.
Искът с правно основание чл.59 ЗЗД е доказан както по основание, така и по
размер. Съдът приема, че за процесния период ответникът Г. дължи сумата от
6 616,86 лв., както са установили вещите лица по тройната експертиза. Съдът
приема именно посочения размер на наемната цена, без да приспада по-нисък
наем за периода, през който имотът не е бил електрозахранен. Това е така, тъй
като видно от доказателствата по делото, имотът е с прекъснато захранване, а
не е съществувала обективна невъзможност за снабдяването му. Ищецът е
бил този, който е поискал да бъде спряно захранването на собствения му
имот, което означава, че ако самият той би бил ползвал лично или чрез трето
лице имота, то последният щеше да бъде захранен веднага. Респективно и
наемната цена би била равна на пазарната наемна цена. Затова и искът е
основателен за сумата от 6 616,86 лв. ВРС е уважил претенцията за сумата от
5 397,50 лв. и доколкото няма жалба в отхвърлителанта част, то решението
следва да бъде потвърдено ведно с частта за присъдената законна лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
По жалбата срещу решението в частта, с която е отхвърлен насрещния
иск:
Ответникът е следвало да установи, че е извършил сочените от него
подобрения, периода на извършването им, както и тяхната стойност,
респективно стойността, с която те увеличават стойността на имота. Следвало
е да се установи и качеството владелец, което ищецът по насрещния иск е
твърдял, евентуално трето лице, извършващо подобрения със съгласието на
собственика. Сочените в жалбата процесуални нарушения касаят недопускане
на свидетели за установяване на горните факти.
10
Двама свидетели за установяване периода на извършване на
подобренията са допуснати от съда на ответника Г. още с доклада от
разпоредително заседание. Ответникът в рамките на четири открити съдебни
заседания не е ангажирал допуснатите му гласни доказателства, въпреки че
изрично му е указано от съда, че при неводене на свидетелите в следващо
съдебно заседание, делото ще бъде решено без тези доказателства. Затова и не
поради допуснато от съда процесуално нарушение, а вследствие
недисциплинираното поведение на ответника исканите доказателства не са
събрани. Пред настоящата инстанция е налице преклузия за събирането им,
поради което и въззивният съд не е събрал гласни доказателства. Недоказани
в производството останаха обстоятелства, че подобренията са били
извършени именно от ответника Г. и то в периода от 2016г. до 2018г.
Насрещно доказване е проведено от ищеца М., който е установил с
разпитаните двама свидетели, че е закупил имота от своя праводател с
описаните подобрения. Следователно и опровергано е твърдението на ищеца
по насрещния иск, че той ги е извършил в посочения период. Само на това
основание и без да се разглеждат останалите предпоставки насрещният иск на
Г. следва да бъде отхвърлен. Решението на ВРС и в тази част следва да бъде
потвърдено.
Предвид направеното искане в полза на въззиваемата следва да бъдат
присъдени разноски съобразно представения списък. Затова и на осн. чл.78
ал.1 ГПК Р. Г. следва да бъде осъден да заплати на Д. М. сума в размер на
2 300 лв.- адвокатско възнаграждение за упражнена правна защита пред
настоящата инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260147/08.03.2022г., поправено с
Решение № 260237/19.04.2022г., постановени по гр. д. № 18318/2018г. по
описа на ВРС, XXX с-в, в частта, с която Р. А. Г., ЕГН **********, с адрес:
************, е осъден да заплати на Д. С. М., ЕГН **********, с адрес:
************, сумата от 5 397,50 лв., представляваща обезщетение за
11
лишаване на ищеца от ползването на следните му собствени недвижи имоти,
придобити чрез покупко-продажба от 13.12.2012г., обективирана в
нотариален акт № 200, том I peг. № 2706 от нот. дело № 182/2012г. на
нотариус К.К., както следва: Поземлен имот с идентификатор 54145.506.315,
находящ се в землището на с. Осеново, Община Аксаково, област Варна, в
местността „Панорама I-II-III“, c площ на същото от 520 кв.м., ведно с
построената в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда със застроена с
идентификатор 54145.506.315.1 с площ на същата от 44 кв. м., състояща се от
на първи етаж - стая и кухня, на втори етаж - две стаи, баня-тоалет и маза,
заедно с второстепенна постройка - навес с площ 40 кв. м., ведно с всички
приращения и подобрения в имота, при граници на поземления имот
поземлени имоти с идентификатори, както следва: 54145.506.109,
54145.506.108, 54145.506.9511, 54145.506.107 и 54145.506.106, за периода от
04.12.2013г. до 03.12.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата завеждане на иска - 04.12.2018г. до окончателното й заплащане,
както и в частта, с която е отхвърлен предявения от Р. А. Г. срещу
Д. С. М. насрещен иск, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата
от 15 583 лв., за заплащане на стойността на извършени подобрения в
процесния недвижим имот, през периода 2016-2020г., а именно:
1) ВиК инсталация / изграждане на шахта, изкопни работи – 783лв. в
периода от май-юни 2018г.;
2) Изграждане на външна мивка – 2800лв. – в периода от май-юни
2018г.;
3) Подпорна стена на площадка – 2800лв. – в периода от май-юли
2017г.;
4) Подпорна стена на стълбище – 1000лв. – в периода от май-юли
2017г.;
5) Подпорна стена от бетон и арматура – 5000лв. – в периода от май-
юли 2016г.;
6) Гранитогрес на тераса 28 кв. м. – 1000лв. – в периода от юли-
август 2018г.;
7) Конструкция за асма – 2200лв. – в периода от 2016-2017г.
12
ОСЪЖДА Р. А. Г., ЕГН **********, с адрес: ********* да заплати на
Д. С. М., ЕГН ********** с адрес: ***********, сумата от 2 300 (две
хиляди и триста) лв., представляваща сторени съдебно-деловодни разноски
пред въззивната инстанция , на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13