МОТИВИ:
подсъдимия Д.Д.Б. *** е предявено обвинение по чл. 211 пр. 1 във вр. с чл. 210
ал.1 т.2 във вр. с чл. 209 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК.
Против подсъдимата С.С. *** е
предявено обвинение по чл. 211 пр. 1 във вр. с чл. 210 ал.1 т.2 във вр. с чл.
209 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК.
В проведеното съдебно заседание
представителят на РП Габрово поддържа обвинението.
Разпитани по време на разследването
подсъдимите Д.Б. и С.С. не вземат
становище по вината, не дават обяснения.
По искане на подсъдимите Д.Б. и С.С. и техните
защитници, делото бе разгледано по реда на глава ДВАДЕСЕТ И СЕДМА от НПК - съкратено съдебно следствие, като
съобразно разпоредбата на чл. 371 т.2 от НПК подсъдимите признаха изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителният акт и се съгласиха да не се събират
доказателства относно тези факти.
Въз основа направеното самопризнание от подсъдимите Д.Б.
и С.С., съпоставено с показанията на В.Д.К., Д. В. С., А.В.И., Г.Н.Т., М.Т.М., И.Т.Л.,
П.Б.К., Р.Н.В., Н.М.С., П.В.А., заключенията на комплексна съдебна
психолого-психиатрична експертиза, оценъчна експертиза, графическа експертиза,
справки за съдимост, както и останалите писмени материали съдържащи се в ДП №
26/2018г. по описа на ОДМВР Габрово, всички приобщени по предвидения от НПК ред
и имащи значение за изясняване обстоятелствата по делото, както следва: ТОМ
ПЪРВИ - копие от нотариално дело №
527/2016г., нотариално дело № 571/2016г. общ режистър за 11.07.2016г. и от общ
регистър за 22.07.2016г. – л.
20-57, 27 броя заверени копия на
документи послужили за издаване на нотариален акт № 1312, том VII, рег.№5597,
дело №264/21.07.2016г. на нотариус Памен Коев и извършването на замяната,
Нотариален акт №1312 том VII, рег.№5597, дело №264/21.07.2016г. на нотариус
Памен Коев, справка от Общия регистър с регистрирането на извършената сделка по
посочения нотариален акт – л. 60 – 91, данни от Търговския регъстр –л.92, факпура от 18.07.2016г. л. 93,договор да
продажба на недвижим държавен имот – л. 94, удостоверение за данъчна оценка –
л.95, схема на самостоятелен обект в сграда – л.96, скица на поземлен имот-л.
97, Нотариален акт да покупко-продажбана
недвижими имот № 78, том ІІ, рег. № 5154, дело 214/2016г. л.-99, Нотариален акт
за замяна на недвижими имоти - №1312/21.07.2016г. – л.101, Нотариален акт за
продажба на недвижим имот №74, том V, рег. 1366,дело 571, от 22.07.2016г. – л.
104, Нотариален акт за п родажба на
недвижим имот №138, том IV, рег.№3980,
дело №527 от 11.07.2016г. – л. 106, договор за доброволна делба на земеделска
земя –л.108, 4 броя скици- л. 109-112,
ТОМ ВТОРИ- копие от НА №
1312/21.07.2016г. Операционна бележка „Банка ДСК” – л. 6, Пълномощно – л.7,
Протокол за доброволно предаване – л. 61 ведно с копие от НА № 138/11.07.2016г.- л.62 и
декларация – л. 64, справка от СитиБанк
Европа АД – л.76, справка от ПИБ – л.77,
справка от „Те-Дже Зираат банкасъ-клон София” –л.78, Справка от „Инвестбанк” АД-л.79, Справка от ТБ”Виктория” АД – л. 80, Справка от „ Банка ДСК” – л.82, Справка от
„Банка ДСК” ведно с приложение – л. 84 –
97, приемо-предавателен протокол от
08.08.02017г. ведно с приложение към
него – л. 98—115,приемо-предавателен протокол ведно с проложение към него –
л.118-119, оригинали на искания за
издаване на удостоверения за данъчни оценки, заедно с всички придружаващи
документи, удостоверения за данъчни оценки по чл. 264 ал.1 от ДОПК – л.
122-136, копие на зоявление –декларация за наследници, подадено от В.К. за
изготвяне на удостоверение за наследници, копие от удостоверение за наследници
на Елетка кателиева, разпечатка от информационна система за управление на
Община Варна за издаване на удостоверение за наследници, оригинал на приходна
квитанция – л. 138- 143, искане за
издаване на удостоверени еза данъчна оценка
- л. 145-149, оригинал на заявление послужило за издаване на схема на
самостоятелен обект, ведно с документи съдържащи се към него. –л.153-157,ТОМ
ТРЕТИ- фотоалбум –л. 41-44, фотоалбум – л. 46-49, протокол за разпознаване на
лице –л.57, фотоалбум –л. 59-60, протокол за разпознаване на лице – л.62,
фотоалбум – л. 64-65, протокол за разпознаване на лице -67, фотоалбум – л. 69-70, удостоверение за съпруг
и родствени връзки – л.195-197, докладна записка – л.200, справка от централна база КАТ за ПС- л. 201,
справка от АПИ-л.204, справка от Началник СПКП ОДМВР Габрово- л. 208 – 215,
справки за съдимост, 2 броя декларации
за семейно и материално положение и имотно състояние, съдът намери за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимите Д.Д.Б. и С.С.С. се познавали. Били в
близки отношения.
През лятото на 2016г. подсъдимите Б. и С. си набавяли
средства за съществуване чрез измами, като предварително се били уговорили да
вършат това.
Свидетелят В.Д.К. ***. Горепосочения апартамент бил
придобит от К. по време на брака му с Е.Г.К. по силата на договор
№7021/19.06.1985г. с Общински народен съвет гр. Варна. След смъртта на Е.К.
имотът бил съсобственост на св.К. и дъщерите му св. Д. В. С. и А.В.И..
Свидетелят К. живеел сам в горното жилище.
На неустановен ден през месец юни 2016г. св.В.К.,
тогава на 76 години стоял на пейка пред жилищния блок на горния адрес. Подсъдимине
Д.Б. и С.С. по това време се намирали в гр. Варна в района, в който живеел св.К..
Забелязали го, че стои сам на пейката и се приближили към него. Казали му, че
търсят работници - шофьори, комбайнери, трактористи за земеделска кооперация
във Вълчидол. Това тяхно твърдение не отговаряло на действителността, тъй като
двамата нямали нищо общо с такава кооперация. Попитали го какво може да работи.
К. отговорил, че е шофьор, може да работи и като пазач. Подсъдимият Б.
предложил на св. К. да го назначи на работа в земеделска кооперация,
собственост на подсъдимата С., като пазач срещу заплата в размер на 500 лева.
Подсъдимата С.С. му се представила с
името „Петя". Свидетелят К. се съгласил с направеното му предложение. В
близост до дома на св. К. се намирало заведение "Свети Никола",
където подсъдимите Б. и С. го поканили за да обсъдят подробно условията за започване
на работа. Тримата отишли заедно в заведението. Подсъдимите поръчали бира на
св. К. и го помолили да отиде да вземе личната си карта и свидетелството за
управление на МПС, за да могат да оформят документите за започване на работа. Свидетелят
К. отишъл до дома си за да вземе документите си, след което се върнал в
заведението. Пил от поръчаната му бира, почувствал се зле, загубил съзнание.
Когато се опомнил забелязал, че пътува с лек автомобил, придружаван от
подсъдимите Б. и С. и се намират в района на гр.Велико Търново. Те му обяснили,
че ще им гостува в гр. Габрово. Завели го в дома на подсъдимата С., където К. останал няколко дни. През това време
подсъдимата С. предложила на св. К., да живее в добре устроена стаичка в
кооперацията в с. Щипско, общ. Вълчидол, като тя ще се грижи за прехраната му,
ще пере дрехите му. По време на пребиваването му в дома й подсъдимата С. се
интересувала какви имоти притежава св.К., както дали ги е прехвърлил на дъщерите
си. Освен за апартамента, в който св.К. ***, подсъдимата С. и подсъдимият Б.
разбрали, че същият притежава и земеделски земи в с. Щипско, общ. Вълчи дол.
Подсъдимата С. обяснила на К., че „го проучва", тъй като щял да пази имущество
на кооперация. Подсъдимите Б. и С.
нямали никакво намерение да назначават на каквато и да било работа в кооперация
св. К., тъй като нямали възможност да изпълнят такъв ангажимент.
След известен престой в гр. Габрово, подсъдимите Б. и С. отишли заедно със св. К. ***.
На 01.07.2016г. подсъдимата С.С. завела св. К. ***,
където същият подал заявление-декларация за наследници, за изготвяне на удостоверение
за наследници на Е.Г.К.. Ръкописният текст на заявлението - декларация бил
попълнен от подсъдимана С.. Последната обяснила на св.К., че е необходимо да
подпише този документ във връзка с назначаването му на работа.
На неустановен ден в началото на юли 2016г. подсъдимите Б. и С. ***, заедно със св. К.. В
центъра на гр. Габрово тримата се срещнали със св. М.Т.М., с когото подсъдимият
Б. се познавал от преди. Пред свидетелят М. подсъдимият Б. споделил, че св.К.
притежава земи, които иска да прехвърли на по-висока цена. Подсъдимият Б.
уговорил св. М. земите да бъдат прехвърлени на негово име или да бъде
упълномощен от св. К. да ги продаде. Макар да бил заедно с тях св.К. не разбрал
за какво си говорят подсъдимият Б. и свидетелят М.. Последният предоставил
личната си карта на подсъдимата С.С., която той познавал, като „Таня".
На 05.07.2016г.
подсъдимите С. и Б. отишли заедно
със св. К. при нотариус Илия Иванов, рег.№095 на Нотариална камара с район на
действие РС-Габрово. В кантората на нотариус Иванов било изготвено пълномощно,
с което св.В.К. упълномощавал св.М.Т.М. да го представлява и да извършва от
негово име и за негова сметка прехвърлителна сделка със собствените му имоти -
нива от 9,201 декара в местност "Цера", имот с № 026060 по плана на
с. Щипско и нива от 10,700 декара в местност „Обрука", имот с № 040032 по
плана за земеразделяне в с. Щипско. Преди да отидат в кантората на нотариуса
подсъдимата С. уверила св. К., че подписите, които трябва да положи в кантората
са във връзка с оформянето на документите за започване на работа.
На 06.07.2016г. подсъдимите Б. и С., заедно със св.К.
отишли в гр. Вълчи дол. Подсъдимите завели св. К. в Общинска служба по земеделие,
където той подал заявление вх.№ АУ-10-1483/06.07.2016г. за издаване скици на
горните имоти. Заявлението било попълнено от подсъдимата С., като при
подписването му от св.К. последната го уверила, че това е необходимо за
започването му на работа.
На 06.07.2016г. подсъдимите Б. и С. завели св.К. ***
дол, където той подал искане за издаване на данъчна оценка на двата имота в
с.Щипско. Двете искания били изготвени от подсъдимата С., като при подписването
им от св.К. последната го уверила, че това е необходимо за започването му на
работа. Още същият ден данъчните оценки били изготвени, като същите били
получени от подсъдимата С..
Няколко дни след това подсъдимите Д.Б. и С.С., заедно
със св. К. били в гр. Габрово, където се срещнали със св.М.Т.М., на когото
подсъдимите показали документите за продажба на земите на св.К.. Двамата
подсъдимите уговорили М. същите да бъдат прехвърлени на определено от тях лице.
На следващият ден подсъдимите Б. и С. свидетелите К.
и М. тръгнали с автомобил за гр. Варна. Когато пристигнали се настанили в
хотел, като св. К. и св. М. били настанени заедно. С настаняването в хотела и
заплащането се занимавал подсъдимият Б..
На 11.07.2016г. подсъдимите Б. и С., придружавайки
св.М. и св. И.Т.Л., познат на подсъдимите, отишли в гр. Девня при нотариус
Велин Майсторов - нотариус с район на действие РС- Девня, вписан в Нотариалната
камара с №465. Преди да влязат в кантората на нотариуса подсъдимият Б. дал
подробни разяснения на св.М.. Казал му, че ако нотариусът го попита трябва да
каже, че покупната цена по сделката му е платена в пълен размер. Пред нотариуса
се явили свидетелите М. и Луизов. Съставен бил нотариален акт № 138, том IV,
рег. № 3980 дело №527, съгласно който св.К., действащ чрез пълномощника св.М.Т.М.
продава собствените си недвижими имоти - нива от 9,201 декара, местност „Цера”,
имот № 026060 по пл. на с.Щипско, обл.Варна и нива от 10,700 декара в местност
„Обрука” в землището на с.Щипско, общ.Вълчидол. Свидетелят М.,
като пълномощник на св.К. не е получавал продажната цена имотите и съответно не
е предавал такава на св.К.. Получил само сумата от 150 лева съгласно уговорката
с подсъдимите за това, че се е съгласил да бъде пълномощник по сделката, като
инициативата за прехвърлянето на земите на св.К. и снабдяваното с необходимите
за това документи била на подсъдимите Б. и С..
Стойността на двата имота, собственост на св.К. е 27 400
лева.
Подсъдимите Б.
и С. вече знаели, че св.К. притежава дял от апартамента, в който живее в
гр.Варна, бул.”*******” №100, вх.Г, ет.5, ап. 15. Двамата
подсъдими имали намерение да продадат притежаваните от К. дялове от този имот и
с парите от продажбата да се облагодетелстват.
На неустановен ден през периода месец юни 2016 -
21.07.2016г., по времето когато св. К. пребивавал в дома на подсъдимата С.
двамата отишли в центъра на град Габрово. Там се срещнали със св.Г.Н.Т.. По
време на разговора помежду им, подсъдимата С. споделила със св.Т., че св.К.
иска да подаде дяловете си от апартамент в гр. Варна и да си купи жилище в
района на гр. Габрово. Свидетелят К. въобще не е имал такива намерения по
отношение на жилището си в гр. Варна. Свидетелят Т. притежавал такъв имот -
къща, находяща се в землището на Етъра, местност „М.Допелите”,
съгласно нотариален акт № 78, том II, рег. № 5154, дело № 214/2006 по описа на
нотариус Светослав Василев, рег.№ 093 по регистъра на Нотариалната камара с
район на действие РС-Габрово. Свидетелят Т. притежавал този имот в съпружеска
имуществена общност със Р.К.Д.. Т. и подсъдимата С. се уговорил да направят
замяна на двата имота с доплащане от страна на Т..
На 15.07.2016г. в изпълнение на предварително взето
решение да продадат притежаваните от св. К. дялове от горепосочения апартамент
в гр. Варна, подсъдимите Б. и С. отишли
заедно със св. К. ***, Дирекция „Местни данъци” за да
подаде св.К. искане за издаване на удостоверение за данъчна оценка на жилище,
находящо се в гр. Варна, бул."*******” № 100, вх.Г, ет.5,
ап.15, което да послужи пред нотариус за изповядване на сделката. На
горепосочената дата св.К. подал такова искане, което било регистрирано под №
**********. Искането било изготвено от подсъдимата С. и подписано от св. К..
При подписването му подсъдимите С. и Б. го уверили, че е необходимо да подпише
този документ във връзка с назначаването му на работа според тяхната уговорка.
На 15.07.2016г. подсъдимите Б. и С. завели свидетеля К.
до Служба „Геодезия, картография и кадастър"- гр. Варна, където К. по
искане на двамата подсъдими подал заявление - КККР, вх. № 01-
214086/15.07.2016г. за издаване на схема на самостоятелен обект в сграда, като
подсъдимата С. внесла такса от 90.00 лева за експресна услуга. Схемата била
издадена на 18.07.2016г. След като се сдобили по описания начин с всички необходими
документи на името на св.К. за изповядване на сделка с имота му в гр.Варна,
подсъдимите Б. и С. се свързали със св. Т. и го уведомили, че разполагат с
всички необходими документи.
На 20.07.2016г. подсъдимите Б. и С. завели св.К. в клон на „Банка
ДСК" в гр. Габрово, където била открита сметка на св. К.. Всички
необходими документи за откриване на сметката били попълнени от подсъдимата С..
Тя и подсъдимият Б. предварително били уверили св.К., че документите, които ще
подпише са за започването му на работа.
На 21.07.2016г. в гр. Габрово в кантората на нотариус
Пламен Коев- рег. № 299 на Нотариалната камара с район на действие РС-Габрово,
се явили св. К. и св.Т., последния действащ от свое име и като пълномощник на Р.К.Д..
На посочената дата Р.Д., чрез пълномощника си Г. Т., последния действащ и лично
за себе си, прехвърлили на св. К. собствеността върху поземлен имот с
идентификатор № 14218.787.8 с площ 340 кв.м. в гр. Габрово, „Дупели"
заедно с построената в имота сграда. В замяна на прехвърлената собственост
върху горния имот св. К. прехвърлял на Р.Д. действаща с пълномощника си Г. Т. и
на Г. Т. 4/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда - жилище, апартамент в
гр.Варна бул."*******" № 100, вх.Г, ет.5, ап.15. , заедно с 4/6 ид.ч.
от прилежащото му избено помещение и заедно с 4/6 ид.ч. от прилежащите му
2,1990% ид.ч. от общите части на сградата. В съставения нотариален акт № 1312,
том VII, рег.№5597, дело №264 било отразено, че Р.Д. и Г. Т. заплащат на св. К.
сумата от 12 000 /дванадесет хиляди лева/ за уравнение на заменените
имоти. Свидетелят К. подписал горепосочения нотариален акт действайки с
убеждението, че се налага за да може да започне работа, така както му били
обещали подсъдимите Б. и С.
Свидетелят Т. бил превел по открита предния ден
сметка на св. К. в "Банка ДСК" сума в размер на 12 000 лева.
След изповядване на сделката на 21.07.2016г.
подсъдимите Б. и С. придружили св. К. до „Банка ДСК"-Габрово, като му
обяснили, че е необходимо да подпише още няколко документа за започване на
работа. В действителност пред банката св. К. подписал документи, свързани с
изтеглянето на сумата от 12 000 лева. Документите, сред които декларация по
чл.4 ал.7 и по чл.6 ал.5 т.З от ЗМИП били попълнени от подсъдимата С.. След
като била изтеглена горепосочената сума св. К. я предал на подсъдимите С. и Б..
Стойността на 4/6 ид.ч. от имота на св.К.,*** е 46
200 лева.
Общата стойност на имотите на св.К. по т.1 и т.2 е
73800 лева, представляващи особено големи размери.
От заключението на графическата експертиза е видно,
че подсъдимата С. е попълвала исканията и заявленията до съответните
институции, чрез които св. К. да се снабди необходими за извършване сделките
документи.
От заключението на комплексната съдебно психиатрична
и психологическа експертиза е видно, че св. В.Д.К. страда от органични,
включително симптоматични психични разстройства. Органично когнитивно
разстройство. Разстройства на личността и поведението, дължащи се на мозъчно
заболяване, увреда или дисфункция.
Така описаната фактическа обстановка не е предмет на
оспорване от страна на подсъдимия Д.Б.. Същият
изцяло призна фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт,
не спори относно начина на извършване на престъплението.
Самопризнанието направено от подсъдимия Д.Б. се
подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства, които са еднопосочни и се
намират в такава взаимовръзка, че преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
налагат категоричния и несъмнен извод, относно авторството на деянието и начина
му на извършване.
При така уставеното от фактическа страна от правна
страна настоящият състав на съда намира, че подсъдимия Д.Д.Б. е осъществил,
както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението чл.
211 предл. 1 във вр. с чл. 210 ал.1 т.2 във вр. с чл. 209 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК.
От обективна страна, подсъдимият е установил контакт
с пострадалия К., като го мотивира към разпореждане с имущество, предхождано от
действия по създаване у него на неверни представи за действителността по повод
това разпореждане. Тези представи са формират, както с поведение, насочено към
пряко изграждане у пострадалия на невярно възприемане на действителността, така
и с действия по поддържането на тези вече създадени у него неверни представи.
Подсъдимият умишлено е въвел в заблуждение пострадалия В.К., от който се стреми да получи облага, с
обещанието, че ще го наеме на работа,
без да има намерение и възможност да изпълни поетия ангажимент,
като поемането на този антажимент е
единствено с цел да набави за себе си имотна облага. В резултат именно на тези
негови действия, пострадалият е мотивиран да извърши определено имуществено
разпореждане в полза на подсъдимия.
Чрез
въздействие върху представите на измаменото лице, подсъдимият цели
набавяне на облага, в резултат на причиняването
на имотна вреда. Подсъдимият
последователно и умело сугестира пострадалия от престъплението създавайки невярната
представа на доброжелателен спрямо свидетеля К., уверявайки го, че ще го наеме на работа,
възползвайки се максимално от негово психично състояние, при което е отпаднала кричиността на мисленето и
възможността правилно да възприема последиците от действията си. Инкриминираното
поведение е довело до формирани неистинни представи за действителността у В.К. и го мотивирало да извърши акт на юридическо
разпореждане, което иначе не би сторил.
От субективна страна деянието е осъществено при форма
на вина пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасните последици и пряко е целял тяхното настъпване.
Налице е и користната цел.
Установена е безспорно и съпричастността към престъпния акт на
подсъдимата С.С.. При общност на умисъла, действайки в сговор, чрез
взаимно свързани действия двамата подсъдими са създали заблуждение у
пострадалия К., създавайки неверни представи у него и по този начин са го мотивирали да извърши акт на имуществено
разпореждане. Наличието на предварителна уговорка за извършване на деянието се
установява от синхрона в действията им, като всеки от тях е изпълнил ролята си.
При
пълния синхрон в думите и действията им
се налага категоричния извод, че
предварително са се сговорили, като добре са обмислили и обсъдили ролите си. Съзнанието
на всеки от дейците при условията на предварителен сговор, който е възможен
само при съизвършителство, че извършва отделен елемент от изпълнението на
деянието, го прави отговорен и за осъщественото само от другия съучастник в
общото изпълнение на деянието.
Престъплението е квалифицирано, като особено тежък
случай, по чл. 211 от НК, като включва в
себе си елемента особено големи
размери. Съгласно ТР № 1 от 30.10.2008г.
на ВКС по т.д. № 1/98г. ОСНК при
определяне квалифицираните признаци “големи размери” и “особено големи размери”,
критерият е паричната равностойност на предмета на престъплението, която
надхвърля седемдесет, съответно сто и четиридесет пъти установената в страната
МРЗ. В периода месец 01.01.2016г. –
31.12.2016г., МРЗ е била в размер на 420
лева, приета с ПМС № 375/28.12.2015г. или паричната равностойност на предмета
на престъплението, която надхвърля сто и четиридесет пъти МРЗ е 58 800
лева. Посочената правна квалификация се обосновава, както от високата стойност
на причинените вреди, така и от степента на обществена опасност на деянието и
крайният резултат настъпил за пострадалите – лишаването на пострадалия К. от
цялото му недвижимо имущество.
При определяне вида и размер на наказанието съдът
отчете смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, мотивите и подбудите
за извършване на деянието, степента на обществена опасност на деянието и дееца,
както и всички други обстоятелства имащи значение за определяне на наказанието
и наложи наказание наложи при приложение на разпоредбата на чл. 58 а ал.1 от НК
в размер на ПЕТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Смекчаващи вината обстоятелства съдът – няма.
Изразеното съжаление за стореното и както и заявената
критичност сторено едва в хода на съдебното произвоство са формални, заявени са
с оглед изхода на процеса и не следва да се отчитат като смекчаващи
вината обстоятелства. Самопризнанието в
съдебна фаза не следва да се отчита, като смекчаващо обстоятелство отново, тъй
като то е задължително за производството по което бе разгледано делото, след
изразеното от подсъдимия и неговия защитник желание и от това следва определяне
на наказание при приложението на чл. 58 а от НК. Формалното волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК, с което подсъдимият
признава фактите в обвинителния акт, не трябва
да се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при
индивидуализация на санкцията, съобразно изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК. Благоприятната последица
от този вид самопризнание е предопределена от закона ( чл. 373, ал. 2 НПК), поради което то не
трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение / ТР № 1/2009г. по т.д. №
1/2008г. на ОСНК/.
Отегчаващи вината обстоятелства – предишни осъждания. Като такива следва да се отчетат,
че в резултат на деянието пострадалият К.
е лишен от цялото си недвижимо имущество.
Степента на обществена опасност на подсъдимия, като
деец е изключително висока предвид предходните му осъждания, както и предвид
усложнената му престъпната дейност, комбинативността и безскрупулността
проявена при извършването на престъплението.
Степента на обществена опасност на деянието е
изключително висока - това следва от самият вид на престъплението, същото е
силно разпространено, като характерното в случая е, че е засегнат човек страдащ
от органично, включително симптоматично психическо разстройство, който поради
състоянието си е изключително уязвим и е лесна жертва на престъплението, лесно
податлив на манипулации, внушаем и в този смисъл по-лесно контролируем и в много
малка степен би могъл защити своите права и интереси.
С
престъплението се засягат обществените отношения, които осигуряват нормалното
упражняване правото на собственост и гарантираното от закона право на
разпореждане с имущество. За високата степен на обществена опасност на деянието
следва да се отчете размера на причинената имотна вреда на пострадалия от
престъплението и пълното му лишаване от недвижимата му собственост.
За деянието в извършването на което подсъдимият Д.Б. е признат за виновен се предвижда наказание
от три до десет години лишаване от
свобода.
Предвид реда по който бе разгледано съдебно
производство наказанието следва да бъде определено при приложение разпоредбата
на чл. 58 а ал.1 от НК.
При извършеният анализ на смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства съдът отчете превес на отегчаващите вината обстоятелства и
счете, че следва да бъде определено наказание над средния размер предвиден за
това престъпление. Моралната укоримост на извършеното, факта, че подсъдимия не
полага труд, от който да получава доходи,
обстоятелствата, налагащи извода за трайно установено престъпно
поведение превърнало се в начин на живот и начин за набавяне на средства, обосновават
определяне на наказание в по-висок размер.
Съобразно установеният превес на отегчаващите вината обстоятелства, високата степен на
обществена опасност на деянието и дееца и стойността на причинената имотна
вреда в резултат на деянието, съдът счете,
че наказанието следва да бъде определено в размер над средния, а именно - ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът счита, че наказание в този именно размер е съответно на на престъплението, съобразно
разпоредбата на чл. 35 ал.2 от НК.
Така определеното наказание от осем години лишаване от
свобода съобразно правилото на чл. 58 а ал.1 от НК следва да бъде намалено с 1/3 или същото се явява в размер
на ПЕТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Видно от справката за съдимост на подсъдимия Д.Б.,
последните влезли в сила присъди по
отношение на него, са както следва:
1. С присъда по НОХД № 368/2017г. на РС Габрово, влязла в законна сила на 18.01.2018г., Б.
е осъден за престъпление по чл. 210 ал.1 т.2 във вр. с чл. 209 ал.1 от НК на
ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален ОБЩ режим, на основание чл. 57
ал.1 т. 3 от ЗИНЗС. Деянието е извършено в периода 11.08.2015г. –
18.08.2015г.
2. С присъда по НОХД № 1373/2018г. на РС Габрово, влязла в законна сила на 15.03.2019г., Б.
е осъден за престъпление по чл. 210 ал.1 т.2 във вр. с чл. 209 ал.1 от НК на
ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СБОБОДА. Деянието е извършено на 20.07.2016г. На
основание чл. 25 ал.1 във вр. с чл. 23 ал.1 от НК е определено общо наказание
по цитираната присъда и по присъда по нохд № 368/2018г. на РС Габрово, в размер
на ПЕТ ГОДИНИ, при първоначален общ режим.
При така
установените фактически обстоятелства е видно, че деянието по настоящата
присъда и присъди по нохд № 368/18г. и нохд № 1373/18г. са извършени при условията на реална
съвкупност, преди да има влязла в сила
присъда за което и да било от тях.
Налице са условията предвидени от закона за
определяне на едно общо наказание в размер на най-тежкото от тях, поради което
и на основание чл. 25 ал.1 във вр. с чл.
23 ал.1 от НК съдът определи на подсъдимия Д.Д.Б., едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ по
настоящата присъда и по присъди по НОХД 368/2017г. на РС Габрово, влязла в
законна сила на 18.01.2018г. и по НОХД № 1373/2018г. на РС Габрово, влязла в
законна сила на 15.03.2019г. в размер на най-тежкото от тях, а именно - ПЕТ
ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С оглед цялостната престъпна дейност на
подсъдимия Д.Б. и тежестта на извършените от него престъпления от общ
характер, обстоятелството, че са касае
за деяния идентични по своята
същност и насочени към причиняване
имотна вреда на пострадалите, както и общия размер на причинените имотни вреди
в резултат извършените престъпления
в периода 2016г. надхвърлящ 107 000
лева, се налага извода, че подсъдимият има трайно изградени престъпни навици.
Същият упорито отказва да се съобразява с установените правила за нормално
функциониране на обществото и установените обществените отношения и като деец
представлява висока степен на обществена опасност предвид съдебното си минало. Подсъдимият има стройно изграден модел на поведение, неговите
действия са предварително обмислени и обиграни, пряко насочва целта си към хора, които поради своето
социално или здравословно състояние
знае, че много лесно би могъл да ги предразположи и по този
начин изключително лесно може да обслужи
интересите си, които са свързани изцяло с набавянето на парични средства по
незаконен начин. Моделът на действие на подсъдимия, идва да покаже, че по
всякакъв начин цели да се
облагодетелства материално без оглед начина, по който ще постигне целта си.
Очевидно е, че
налаганите до момента наказания по отношение на подсъдимия не са постигнали
предвидения от закона ефект. Освен това
следва да се държи сметка и за размера и на наложените наказания по цитираните присъдите. Наказанията и по
двете влезли в сила присъди са
значителни по размер и с налагане на най-тежкото от тях, осъдения значително
бива премиран. Всичко това налага категоричния извод извод за приложение
на разпоредбата на чл. 24 от НК.
Поради това
съдът счита, че така определеното му общо наказание следва да се увеличи на
осн. чл. 24 от НК с ЕДНА ГОДИНА или същото да стане общо в размер на ШЕСТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, което наказание да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим на осн. чл.
57 ал.1 т.2 б. Б от ЗИНЗС.
Така определеното и увеличено наказание съдът счита,
че ще постине целите на наказанието предвидени от закона.
На осн. чл. 25 ал.2 от НК при
изтърпяване на определеното наказание от
шест години и четири месеца лишаване от свобода, ПРИСПАДА изтърпяното
наказание по която и да е от присъдите, включени в групирането до влизане в
сила на настоящата присъда.
Така описаната фактическа обстановка не е предмет на
оспорване от страна на подсъдимата С.С.. Същата
изцяло призна фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт,
не спори относно начина на извършване на престъплението.
Самопризнанието направено от подсъдимата С.С., се
подкрепя от изцяло от събраните по делото доказателства, които са еднопосочни и
са в такава взаимовръзка, че преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
налагат категоричния и несъмнен извод, относно авторството на деянието и начина
му на извършване.
При така уставеното от фактическа страна от правна
страна настоящият състав на съда намира, че подсъдимата С.С.С. е осъществила, както от обективна,
така и от субективна страна състава на престъплението чл. 211 предл. 1 във вр.
с чл. 210 ал.1 т.2 във вр. с чл. 209 ал.1
във вр. с чл. 26 ал.1 от НК.
От обективна страна, подсъдимата е установила контакт
с пострадалия К., като го мотивира към разпореждане с имущество, предхождано от
действия по създаване у него на неверни представи за действителността по повод
това разпореждане. Тези представи са формират, както с поведение, насочено към
пряко изграждане у пострадалия на невярно възприемане на действителността, така
и с действия по поддържането на тези вече създадени у него неверни представи.
Подсъдимата умишлено е въвела в заблуждение пострадалия В.К., от който се стреми да получи облага, с обещанието
че ще го наеме на работа, без да има
намерение и възможност да изпълни поетия
ангажимент и поемането му е единствено с цел да набави за себе си имотна облага.
В резултат именно на тези действия на
подъсдимата, пострадалият е мотивиран да извърши имуществено разпореждане в полза на
подсъдимата.
Чрез въздействие върху представите на
измаменото лице, подсъдимата цели набавяне
на облага, в резултат на причиняване на
имотна вреда. Подсъдимата последователно
и умело сугестира пострадалия от престъплението създавайки невярната представа
на доброжелателна спрямо свидетеля К.,
уверявайки го, че ще го наеме на работа, възползвайки се максимално от
негово психично състояние, при което е отпаднала
кричиността на мисленето и възможността правилно да прецени последиците от
действията си. Инкриминираното поведение е довело до формирани неистинни
представи за действителността у В.К. и
го мотивирало да извърши акт на юридическо разпореждане, което иначе не би
сторил.
От субективна страна деянието е осъществено при форма
на вина пряк умисъл. Подсъдимата е
съзнавала общественоопасните последици и пряко е целял тяхното настъпване.
Налице е и користната цел.
Установена е безспорно и съпричастността към престъпния акт на
подсъдимият Д.Б.. При общност на умисъла, действайки в сговор, чрез
взаимно свързани действия двамата подсъдими са създали заблуждение у
пострадалия К., създавайки неверни представи у него и по този начин са го мотивирали да извърши акт на имуществено
разпореждане. Наличието на предварителна уговорка за извършване на деянието се
установява от синхрона в действията им, като всеки от тях е изпълнил ролята си.
При пълния синхрон в думите и действията им се налага категоричния извод, че предварително са се сговорили, като
добре са обмислили и обсъдили ролите си. Съзнанието на всеки от дейците при
условията на предварителен сговор, който е възможен само при съизвършителство,
че извършва отделен елемент от изпълнението на деянието, го прави отговорен и
за осъщественото само от другия съучастник в общото изпълнение на деянието.
Престъплението е квалифицирано като особено тежък
случай, по чл. 211 от НК, като включва в
себе си елемента особено големи
размери. Съгласно ТР № 1 от 30.10.2008г.
на ВКС по т.д. № 1/98г. ОСНК при
определяне квалифицираните признаци “големи размери” и “особено големи размери”,
критерият е паричната равностойност на предмета на престъплението, която
надхвърля седемдесет, съответно сто и четиридесет пъти установената в страната
МРЗ. В периода месец 01.01.2016г. –
31.12.2016г., МРЗ е била в размер на 420
лева, приета с ПМС № 375/28.12.2015г. или паричната равностойност на предмета
на престъплението, която надхвърля сто и четиридесет пъти МРЗ е 58 800
лева. Посочената правна квалификация се обосновава, както от високата стойност
на причинените вреди, така и от степента на обществена опасност на деянието и
крайният резултат настъпил за пострадалите – лишаването на пострадалия от цялото му недвижимо имущество.
При определяне вида и размер на наказанието съдът
отчете смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, мотивите и подбудите
за извършване на деянието, степента на обществена опасност на деянието и дееца,
както и всички други обстоятелства имащи значение за определяне на наказанието
и наложи наказание наложи при приложение на разпоредбата на чл. 58 а ал.1 от НК
в размер на ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Смекчаващи вината обстоятелства съдът – чисто съдебно
минало, предвид настъпилата реабилитация.
Изразеното съжаление за стореното и както и заявената
критичност сторено едва в хода на съдебното производство са формални, лишени от
съдържание и на практика липсват. Те са заявени с оглед изхода на процеса и единствено с цел
определяне на по-малко по размер наказание, поради което не следва да се
отчитат като смекчаващи вината обстоятелства.
Самопризнанието в съдебна фаза не следва да се отчита, като смекчаващо
обстоятелство отново, тъй като то е задължително за производството по което бе
разгледано делото, след изразеното от подсъдимия и неговия защитник желание и
от това следва определяне на наказание при приложението на чл. 58 а от НК.
Формалното волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК,
с което подсъдимият признава фактите в обвинителния акт, не трябва да се интерпретира допълнително като
смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията, съобразно
изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК.
Благоприятната последица от този вид самопризнание е предопределена от закона ( чл. 373, ал. 2 НПК), поради което то не
трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение / ТР № 1/2009г. по т.д. №
1/2008г. на ОСНК/.
Не следва да се цени, като смекчаващо вината обстоятелство и
обстоятелството, че подсъдимата, че
има две деца – непълнолетно и малолетно,
за които полага грижи. Обстоятелство, че има деца е следвало да
въздейства спрямо подсъдимата възпиращо от извършването на престъпление,
съзнавайки своята родителска отговорност
и необходимостта от полагане на грижи за децата, но след като това не е станало и не я е
възпряло, а още повече, че при
извършване на престъплението, предмет на разглеждане, подсъдимата е била
бременна, то това не може впоследствие да се изтъква и да се приема, като
основание за намаляване на наказателната отговорност.
Отегчаващи вината обстоятелства – като такива следва
да се отчетат, че в резултат на деянието пострадалият К. е лишен от цялото си
недвижимо имущество.
Степента на обществена опасност на подсъдимата, като
деец е висока предвид усложнената й престъпната дейност, комбинативността и
безскрупулността проявена при извършването на престъплението.
Степента на обществена опасност на деянието е
изключително висока - това следва от самият вид на престъплението, същото е
силно разпространено, като характерното в случая е, че е засегнат човек страдащ
от органично, включително симптоматично психическо разстройство, който поради
състоянието си е изключително уязвим и е лесна жертва на престъплението, лесно
податлив на манипулации, внушаем и в този смисъл по-лесно контролируем и в
много малка степен би могъл защити своите права и интереси.
С престъплението се засягат обществените отношения,
които осигуряват нормалното упражняване правото на собственост и гарантираното
от закона право на разпореждане с имущество. За високата степен на обществена
опасност на деянието следва да се отчете и
размера на причинената имотна вреда на пострадалия от престъплението.
За деянието в извършването на което подсъдимата С.С. е
призната за виновна се предвижда наказание от три до десет години лишаване от свобода.
Предвид реда по който бе проведено съдебното
производство наказанието следва да бъде определено при приложение разпоредбата
на чл. 58 а ал.1 от НК.
При извършеният анализ на смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства съдът отчете превес на отегчаващите вината обстоятелства и
счете, че следва да бъде определено наказание към средния размер предвиден за
това престъпление.
Моралната укоримост на извършеното и установеното по
делото поведение на подсъдимата сочещо на изграден модел на престъпно поведение,
на предварително обмислени и обиграни
действия, насочени изцяло към материално
облагодетелстване без оглед начина, по който ще
постигне целта си, проявената престъпна упоритост при извършването
му, обосновават определяне на наказание
в по-висок размер.
Съобразно установените по-горе обстоятелства имащи
значение за определяне на наказанието, съдът счете, че наказанието следва да
бъде определено в размер към средния, а именно
- ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът счита, че наказание в този именно размер е
съответно на престъплението, съобразно разпоредбата на чл. 35 ал.2 от НК. Определяне
на наказание в по-малък размер по никакъв начин няма да въздейства на
подсъдимата и няма да доведе до постигане целите на личната превенция, отделно
от това няма да доведе и до постигане на генералната превенция, а само би
засилило чувството за безнаказаност и произвол, за липсата на справедливост и липса
на съответствие между извършено
престъпление и наложено наказание.
Така определеното наказание от пет години лишаване от свобода съобразно правилото на чл. 58 а ал.1
от НК следва да бъде намалено с 1/3
или същото се явява в размер на ТРИ
ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
Видно от справката за съдимост на подсъдимата С.С.,
последните влезли в сила присъди по
отношение на нея, са както следва:
1.
С присъда по
НОХД № 1373/2018г. на РС Габрово, влязла
в законна сила на 15.03.2019г., С. е осъдена за престъпление по чл.
210 ал.1 т.2 във вр. с чл. 209 ал.1 от НК на наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението
на което е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила. Деянието
е извършено на 20.07.2016г.
2.
Със споразумение
по НОХД № 237/2019г. на РС Девня, влязло
в законна сила на 14.01.2020г., С. е осъдена за престъпление по чл.
210 ал.1 т.5 във вр. с чл. 209 ал.2 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК на ДВЕ ГОДИНИ И
ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от
ЧЕТИРИ ГОДИНИ на осн. чл. 66 ал.1 от НК. Деянието е извършено на 30.11.2016г.
При така
установените фактически обстоятелства е видно, че деянието по настоящата
присъда и присъди по нохд № 1373/18г. на РС Габрово и по НОХД № 237/19г. на РС
Девня са извършени при условията на
реална съвкупност, преди да има влязла в
сила присъда за което и да било от тях.
Налице са условията предвидени от закона за
определяне на едно общо наказание в размер на най-тежкото от тях, поради което
и на основание чл. 25 ал.1 във вр. с чл. 23 ал.1 от НК съдът
определи на подсъдимата С.С.С., едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ по настоящата присъда и по
присъда по НОХД № 1373/2018г. на РС Габрово, влязла в законна сила на
15.03.2019г. и по споразумение по НОХД № 237/2019г. на РС Девня, влязло в
законна сила на 14.01.2020г. в размер на най-тежкото от тях, а именно ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
Така
определеното общо най-тежко наказание подсъдимата С.С. следва да изтърпи при
първоначален ОБЩ РЕЖИМ, основание чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
ОСЪЖДА подсъдимия Д.Д.Б. да заплати направените по
делото разноски в размер на 84,64 лв. по сметка на ОДМВР Варна и в размер на
452,60 лв. по сметка на ОДМВР Габрово, на основание чл. 189 ал.3 от НПК.
ОСЪЖДА подсъдимата
С.С.С. да заплати направените по делото разноски в размер на 84,64 лв.
по сметка на ОДМВР Варна и в размер на 452,60 лв. по сметка на ОДМВР Габрово,
на основание чл. 189 ал.3 от НПК.
Причини за извършване на деянието – желание за
набавяне на парични средства по незаконен начин.
В този смисъл съдът постанови съдебният си акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: