РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Кърджали, 23.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20245140200327 по описа за 2024 година
Обжалвано е Наказателно постановление № ************** от 26.02.2024г.
издадено от Началник на сектор „П. п."- К., с което е наложено наказание по чл.183 ал.3 т.5
пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 30лв. за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП на М. Н. Я. от
************** с ЕГН ********** извършено на 10.02.2024г. в 7,50 часа в гр. К. на ул.Г.
К..
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят М. Я., който
обжалва наказателното постановление като го счита за незаконосъобразно. Твърди, че при
съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са допуснати множество
съществени нарушения на административно- проиводствените правила, разписани в ЗАНН,
които водят като последица до неговата отмяна. Настоява, че липсва надлежно описание на
нарушението, както и че не го е извършил. В съдебно заседание жалбоподателят се явява
лично и с адвокат, като поддържат подадената жалба. В ход по същество адвокатът моли за
отмяна на обжалваното наказателно постановление. Пледира за доказаност, че
жалбоподателят не е извършил нарушението, за което е санкциониран, тъй като той не е
навлязъл в еднопосочното платно за движение. Моли и за присъждане на разноските.
Жалбоподателят счита, че се изяснило по делото, че той имал вина в деянието, тъй като се
движел по улицата, когато бил ударен от друг автомобил, но отрича да е навлизал в
еднопосочната улица, поради което моли наказателното постановление да бъде отменено.
Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не се
представлява. С писмено становище оспорва жалбата като счита същата за неоснователна и
моли съда да потвърди наказателното постановление. Постъпила е молба от процесуалния
1
му представител, с която моли съда да потвърди наказателното постановление като
претендира юрисконсулстко възнаграждение, а при условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в производството.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна: Свидетелят М. А. притежава лек
автомобил марка „*******“ с рег.№ ******, който паркирал в подземен гараж в гр. К. на
ул.Г. К. № *. Така било и на 10.02.2024г., когато сутринта около 7,50ч. излизал от подземния
паркинг и предприел маневра да се включи в пътя, при което настъпило пътно- транспортно
произшествие с движещия се неправилно лек автомобил марка „******“ с рег.№ *******.
От това настъпили материални щети и за двете превозни средства. По този повод свидетелят
М. А. подал сигнал за случилото се произшествие на ЕЕН ***, при което на место
пристигнали служители от сектор „П. п."- К., а именно свидетелите С. С. и Т. В.. Там на
улицата те заварили двата леки автомобила, по които имало щети. След разговор с двамата
водачи, които изпробвали и за употреба на алкохол, чийто проби били отрицателни, двамата
полицейски служители установили, че жалбоподателят Я., който бил водач на лек автомобил
марка „******“, бил навлязъл след намиращия се там забранителен знак В1 и се движел по
ул.Г. К. срещу този пътен знак „В1“ указващ забранено влизането на МПС, а свидетелят М.
А. с управлявания от него автомобил марка „*******“ не е пропуснал движещото се по
пътя, макар и в нарушение на правилата за движение по пътищата, превозно средство марка
„******“. След като им проверили документите на участниците в произшествието,
служителите на сектор „П. п."- К. предложили на водачите да се споразумеят като подпишат
съответният протокол за това и те тъй като се съгласили полицейските служители не взели
отношение по случая. Няколко часа по- късно свидетелят М. А. се явил в РУ - К. и заявил, че
не могли да се споразумеят с другия участник в ПТП- то, поради което там бил извикан и
жалбоподателя М. Я.. Така свидетелят Т. В. съставил Протокол за ПТП № *******, а
свидетелят С. С. изготвил акт за установяване на административно нарушение срещу
жалбоподателя Я. за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, който бил подписан и връчен без
възражения. По същият повод той съставил и срещу свидетеля М. А. акт за установяване на
административно нарушение по чл.37 ал.3 от ЗДвП. На тази база било издадено и
обжалваното наказателно постановление.
Тази безспорна фактическа обстановка се установява от свидетелските показания
на С. С., Т. В., М. А. и М.Я., както и от акта за установяване на административно нарушение
серия ** № *********, чиято доказателствена сила не бе оборена, Протокол за ПТП №
******** и другите писмени доказателства. Всички те установяват по безспорен начин
описаната фактология, още повече, че свидетелят М. А. е очевидец на нарушението и
подробно описва поведението на жалбоподателя на инкриминираната дата, час и място.
Този свидетел лично е възприел начина, по който се е движил автомобилът, управляван от
жалбоподателя М. Я., поради което показанията му бяха кредитирани като обективни и
2
безпристрастно дадени. Прочее те се подкрепят и от показанията на свидетели С. и В., които
са пристигнали на произшествието няколко минути след това, които са възприели мястото,
начина и време на нарушението. Прочее тези факти не се опровергават и от гласните
показания дадени от М.Я.а, тъй като тя също установява навлизане на автомобил марка
„******“ срещу забраната на пътен знак В1.
От правна страна съдът установи следното: Постъпилата жалба е процесуално
допустима, тъй като същата е подадена в законоустановеният 14- дневен срок видно от
обжалваното наказателно постановление, което било връчено на жалбоподателя на
25.03.2024г., а тя била подадена до съда на 08.04.2024г. Както акта за установяване на
административно нарушение, така и наказателното постановление са надлежно оформени и
връчени според правилата на ЗАНН. За да представлява едно деяние- действие или
бездействие- административно нарушение или престъпление, следва същото да е
обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е извършено виновно, като
основната разлика между административното нарушение и престъпление е именно в
степента на обществена опасност на деянието. Ако липсва която и да е от тези основни
характеристики, съответното деяние не би могло да се квалифицира като нарушение,
респективно престъпление. Наказателното постановление е издадено по повод извършване
на деяние, което осъществява състава на чл.6 т.1 от ЗДвП, който вменява задължение за
водачите на МПС да съобразяват поведението си на пътя със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Безспорно се установи по
делото, че нарушителят не е спазил пътен знак В1 забраняващ влизането на пътни превозни
средства. Правилно административнонаказващият орган е подвел извършеното нарушение
под съответната наказателна разпоредба на чл.183 ал.3 т.5 от ЗДвП, според която „Наказва
се с глоба 30 лв. водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно
превозно средство“. Налице е в настоящият казус съвкупността от всички признаци
посочени в цитираният текст и съставомерност поради съвпадане на всички факти на
извършеното и това, което е установено в закона. При определянето на наказанието
наказващият орган е отчел всички относими към деянието и дееца обстоятелства, а именно
причините за нарушението и съдействието по време на проверката. Поради това му е
наложил наказание в единствено предвиден в закона размер, а именно „глоба“ от 30лв.
Настоящата инстанция не споделя довода на жалбоподателя, че нарушението не е
извършено, тъй като безспорно се установи, че е налице административното нарушение, по
повод на което е издадено и обжалваното наказателно постановление. Освен това не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като се установи, че актът
за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление
са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите
реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към
конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е
било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и
3
наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита
на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото
описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка
съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава.
Поради това наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание
чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административно наказващият орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ,
съгласно който заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на
НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150лв. В случая по делото
е проведено едно съдебно заседание с разпит на четирима свидетели, на които не е взел
участие процесуалният представител на наказващия орган, но същият е изготвил и
депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от
80лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на
ОДМВР- К., именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37 ал.2 от
Закона за МВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото. По изложените
съображения, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ************** от 26.02.2024г.
издадено от Началник на сектор „П. п."- К., с което е наложено наказание по чл.183 ал.3 т.5
пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 30лв. за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП на М. Н. Я. от
************** с ЕГН ********** извършено на 10.02.2024г. в 7,50 часа в гр. К. на ул.Г.
К., като законосъобразно и правилно.
ОСЪЖДА М. Н. Я. с адрес ****************** с ЕГН ********** да заплати по
сметка на ОДМВР- Кърджали направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
4