№ 112
гр. Добрич, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселин Ив. Николов
при участието на секретаря Стела Б. Димова
като разгледа докладваното от Веселин Ив. Николов Административно
наказателно дело № 20213230201443 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на К. Н. З. с ЕГН **********
срещу наказателно постановление № 23-0000930 от 26.11.2020 год. на
началник на Отдел „Контрол“ в РД „АА“ гр. Варна .
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за
нарушение на чл. 45 т.5 от Наредба №34 от 06.12.1999 на МТ и на основание
чл.105 ал.1 от ЗАв.Пр. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200/двеста / лева .
По същество жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно и
необосновано.Редовно уведомен явява се лично в съдебно заседание.
Въззиваемата страна не се представлява .
Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на
цялостна преценка атакуваното наказателно постановление, при което
констатира следното:
На 28.07.2020 г. около 14:35ч. в гр.Добрич, ул. „Гоце Делчев", на
таксиметровата стоянка пред магазин "Мебели Уют", престоява с лек
автомобил марка "***", кат. М1 с pег. № ***, собственост на жалбоподателя -
Н. К. З., оборудван маркиран и обозначен , като неработещо такси с поставена
табела "Не работи" - на предно стъкло и със свален знак "Такси". При
проверката е установена следната обстановка: Жалбоподателя , като водач на
лек таксиметров автомобил, престоява на таксиметрова стоянка с таксиметров
автомобил, обозначен с табела "Не работи", със свален знак такси и изключен
ЕТАФП.На база така описаната фактическа обстановка бил съставен АУАН
А-2019 № 276947 от 28.07.2020 година и в последствие било издадено НП
1
№ 23-0000930 от 05.11.2020 година.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
актосъставителя- Д. П. К. и св. ПЛ. ХР. Й. и ЕМ. СТ. Ж. , както и от
приобщените по делото писмени доказателства.
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните и материалните правила .
Наведените в депозираната до РС Добрич жалба основания за отмяна на
атакуваното НП не кореспондират с установената в настоящото производство
фактическа обстановка както следва:
С разпоредбата на чл. 45, т. 5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за
таксиметров превоз на пътници е установена забрана за водача на лек
таксиметров автомобил да престоява на таксиметрова стоянка с таксиметров
автомобил, обозначен с табела “Не работи”, със закрит или свален знак
“ТАКСИ” и/или изключен електронен таксиметров апарат с фискална памет.
Устройването и сигнализирането на таксиметровите паркинги (стоянки) са
регламентирани в Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и
проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните
територии, Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна
маркировка и Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с
пътни знаци.
Съобразно разпоредбата чл. 130, ал. 1 от Наредба № 18/2001 г. специално
устроените места за престой на таксиметрови автомобили се сигнализират с
пътен знак Е20 “Такси”, като надписът се повтаря, изписан на френски език.
Според ал. 2 на същия текст, когато мястото, предназначено за престой на
таксиметрови автомобили, заема участък от крайната дясна лента, началото
на участъка се сигнализира с пътен знак Е20 и допълнителна табела Т2,
указваща дължината на участъка, или с допълнителна табела Т17, означаваща
броя на такситата, за които е предназначен участъкът. Участъкът
задължително се очертава с пътна маркировка М14 и се нанася надпис
“ТАХI”. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба № 2/2001 г. с пътната маркировка
“Начупена линия” М14 се очертава площ, забранена за паркиране на пътни
превозни средства, а според ал. 2 в случаите, когато маркировката по ал. 1 е
допълнена със символи или надписи, означаващи определени категории
пътни превозни средства, забраната за паркиране не се отнася за тях. В чл. 40,
ал. 1, т. 2 от същата наредба е предвидено, че символите с международно
значение съгласно приложение № 22 се използват за пояснение и допълнение
на други видове пътна маркировка, като пътната маркировка М14 може да се
използва съвместно със символа “ТАХI” за обозначаване на място,
предназначено за престой на таксиметрови превозни средства. От
логическото и систематическото тълкуване на чл. 130, ал. 2, във вр. с ал. 1 от
Наредба № 18/2001 г. и чл. 40, ал. 1 от Наредба № 2/2001 г. се налага изводът,
че задължителното сигнализиране на таксиметровата стоянка с допълнителен
пътен знак и с хоризонтална пътна маркировка съвместно със знак “ТАХI” се
2
отнася само за местата за престой на таксиметрови автомобили, които заемат
участък от крайната дясна лента на пътното платно.
В настоящият случай от доказателствата по делото е видно, че
процесната таксиметрова стоянка се намира на пътното платно, извън пътната
лента, в специално обособена зона или джоб по смисъла на чл. 47 от Наредба
№ РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии,
поради което и единственото, което е необходимо за нейното сигнализиране,
е пътен знак Е20 “Такси”. Този знак е бил налице към момента на извършване
на проверката, видно и от фотоалбума към административнонаказателната
преписка. Надписът върху него е бил повторен на френски език съгласно
изискванията на чл. 130, ал. 1, изр. второ от Наредба № 18/2001 г., като е
имало поставена и допълнителна табела Т17, указваща броя на такситата, за
които е предназначен участъкът – “4ПМ”.
От изложеното следва, че безспорно мястото на извършване на
нарушението е с характер и предназначение на таксиметрова стоянка, поради
което правилно административно наказващия орган е ангажирал
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за извършено
нарушение по чл. 45 т.5 от Наредба №34 от 06.12.1999 на МТ.
Видно от назначената автотехническа експертиза от преходния състав се
потвърждава изцяло ангажираната отговорност на жалбоподателя от
административно-наказващия орган за извършено административно
нарушение , а именно - жалбоподателя , като водач на лек таксиметров
автомобил, престоява на таксиметрова стоянка с таксиметров автомобил,
обозначен с табела "Не работи", със свален знак такси и изключен ЕТАФП.
Не се констатира и наличие на предпоставки за приложението на чл. 28
от ЗАНН предвид обстоятелството ,че административното нарушение е от
категорията на така наречените „формални“ нарушения , при които вредните
последици произтичат от самото осъществяване на изпълнителното деяние.
Наложеното административно наказание от вида „глоба“ в размер на
200/ двеста /лева е в строго определения от законодателя размер и се явява
само по себе си справедливо и ответстващо на целите на административното
наказване предвидени в чл. 12 от ЗАНН.
Предвид горното , обжалваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено .
Следва жалбоподателя да заплати сумата от 100/сто/ лева по сметката на
Районен съд гр. Добрич представляваща съдебно-деловодни разходи за
изготвена автотехническа експертиза от вещото лице Е.Ж..
Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000930 от 05.11.2020 година на Началник
на Отдел Контрол в РД „АА“ гр. Варна , с което на К. Н. З. с ЕГН **********
за нарушение на чл. 45 т.5 от Наредба №34 от 06.12.1999 на МТ и на
основание чл.105 ал.1 от ЗАв.Пр. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200/двеста / лева .
Осъждам К. Н. З. с ЕГН ********** да заплати сумата от 100/сто/ лева
по сметката на Районен съд гр. Добрич представляваща съдебно-деловодни
разходи за изготвена автотехническа експертиза от вещото лице Е.Ж..
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
Добрич в 14 дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
4