НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ № 260389
гр. Пловдив, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и трети
септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря МАРИЯ ПЕЕВА, като разгледа
докладваното от съдията т.д.№ 121 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск по чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.), § 22 от ПЗР на КЗ.
Ищецът Гаранционен фонд - гр. София, ул. Граф Игнатиев 2, ет. 4,
представляван от Изп. директори М.К.и С.С., със съд. адрес:***, чрез Адв.
дружество „М. и Н“, е предявил чрез Ст. юрисконсулт Т.М., срещу ответника В.А.И.,
ЕГН **********, регресен иск по чл. 288а, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), сега чл.
559, ал. 1, т. 1 от КЗ, в размер на 47 990,53 лв., ведно със законните
последици.
Твърди, че на
основание чл. 288а, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), сега чл. 559, ал. 1, т. 1 от КЗ,
и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от
29.04.2002 г. (по чл. 6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС) е
възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Р И. по щета № ******/25.02.2016
г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 47 990,53 лв. за увредени
при ПТП, настъпило на 01.08.2015 г. в гр. ***, лек автомобил „Фолксваген
Пасат“, рег.№ **-** ***, собственост на С. Г..
Виновен
за катастрофата е В.А.И., който управлявайки лек автомобил „Фолксваген Шаран“
рег.№ ** **** **, при движение по *** извършва неправилна маневра за
престрояване, не се съобразява с червения забранителен сигнал на светофарната
уредба и навлиза в кръстовището, където удря правомерно преминалия на зелен
сигнал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ и така причинява процесното ПТП.
В
нарушение на чл. 260 от ЗК (отм.), сега чл. 490 от КЗ, ответникът управлява
увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП.
Ответникът
е бил поканен да погаси задължението си, но тъй като и до момента не е сторил
това, ищецът моли съда да постанови решение, с което да го осъди да му заплати
на основание чл. 288а, ал. 3, вр. чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.), сега чл. 559,
ал. 3, вр. чл. 558, ал. 7 от КЗ, сумата 47 990,53 лв., представляваща
възстановено от Гаранционен фонд по щета № ******/25.02.2016 г. обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва до окончателното плащане, както и
направените по делото съдебни разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв.
Подробни
съображения в тези насоки излага в исковата молба и по съществото на спора. В
подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства.
Ответникът В.А.И., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез
пълномощника му адв. А.К., не е подал отговор, не се е явил в съдебно заседание
и не е ангажирал доказателства.
Съдът,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявения иск,
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като
обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
В
първото по делото редовно проведено съдебно заседание на 23.09.2021 г. ищецът е
направил искане по чл. 238, ал. 1, вр. чл. 239 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, което съдът намира за ОСНОВАТЕЛНО.
Съгласно нормата на
чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Съобщението по чл. 367
и сл. от ГПК е връчено на ответника В.А.И. чрез пълномощника му адв. А.К. (с
пълномощно, приложено на л. 297) на 11.05.2021 г., ведно с препис от исковата
молба и приложенията към нея, като му е указано, че в 2-седмичен срок може да
подаде писмен отговор; посочено е задължителното съдържание на отговора,
съобразно изискванията на чл. 367 от ГПК, и са му указани последиците от
неподаването на отговор или неупражняването на права, съгласно чл. 370 от ГПК.
В законоустановения 2-седмичен срок, т.е. до 25.05.2021 г. включително, ответникът
не е подал отговор на ИМ.
За първото проведено съдебно
заседание на 23.09.2021 г. ответникът е бил редовно призован на 08.06.2021 г., като
му е указано, че неявяването на някоя от страните не е пречка за разглеждането
на делото, както и за последиците от неподаването на отговор и неявяването в
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането на делото в
отсъствието на ответника, една от които е постановяването на неприсъствено
решение против него. Въпреки това, в първото по делото съдебно заседание,
проведено на 23.09.2021 г., ответникът не се е явил, не е изпратил представител
и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ето защо, съдът намира, че са изпълнени изискванията на чл. 238, ал. 1, пр.
1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, като на страните са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание.
Второто изискване за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл.
239, ал. 1, т. 2 от ГПК, е искът да е вероятно основателен с оглед посочените в
ИМ обстоятелства и представените доказателства.
Съдът намира, че и това изискване е налице, тъй като от приложените към
исковата молба писмени доказателства, описани в нея, може да се направи
обосновано предположение, че въз основа на Споразумение между Компенсационните органи и
Гаранционните фондове от 29.04.2002 г. (по чл. 6 от Четвърта Моторна Директива
2000/26/ЕЕС) ищецът е възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Р
И.по щета № ******/25.02.2016 г. обезщетение за имуществени вреди в размер на
47 990,53 лв. за увредени при ПТП, настъпило на 01.08.2015 г. в гр. ***,
на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег.№ **-** ***, собственост на С. Г..
Виновен
за катастрофата е В.А.И., който управлявайки лек автомобил „Фолксваген Шаран“
рег.№ ** **** **, при движение по *** извършва неправилна маневра за
престрояване, не се съобразява с червения забранителен сигнал на светофарната
уредба и навлиза в кръстовището, където удря правомерно преминалия на зелен
сигнал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ и така причинява процесното ПТП, като в
нарушение на чл. 260 от ЗК (отм.), сега чл. 490 от КЗ, ответникът управлява
увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП.
Ответникът е бил поканен да погаси
задължението си, но тъй като и до момента не е сторил това, ищецът е встъпил в правата на увредения до размера на изплатеното
обезщетение от 47 990,53 лв.
Ето защо, предявеният иск с правно основание чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.) е
вероятно основателен и следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата
на предявяването му – 22.02.2021 г. до окончателното плащане, като въз основа
на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1,
пр. 1 и чл. 239, ал. 1 от ГПК ответникът следва да се осъди на основание чл. 288,
ал. 12 от КЗ (отм.) да заплати на ищеца исковата сума, ведно със законните
последици.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените
от него разноски по съдебното производство в размер на общо 2 019,62 лв.,
от които 1 919,62 лв. - внесена ДТ и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.А.И., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:***, чрез пълномощника му адв. А.К., да заплати на Гаранционен
фонд - гр. София, ул. Граф Игнатиев 2, ет. 4, представляван от Изп. директори М.К.и
С.С., със съд. адрес:***, чрез Адв. дружество „М. и Н“, на основание чл. 288а, ал. 3, вр. чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.), вр. § 22 от ПЗР на КЗ, сега чл. 559, ал. 3, вр. чл. 558, ал. 7 от КЗ, общо сумата 47 990,53 лв. (четиридесет и седем хиляди деветстотин и
деветдесет лева и петдесет и три стотинки) - възстановено от Гаранционен фонд обезщетение за
имуществени вреди по щета № ******/25.02.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 22.02.2021 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати сумата 2 019,62
лв. (две хиляди и деветнадесет лева и шестдесет и две стотинки) – такси и
разноски по делото.
Неприсъственото решение не подлежи
на обжалване, като защитата срещу него се осъществява по реда на чл. 240 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на
страните по делото.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: …………………
/М. Б./