Мотиви

към присъда № 260004/10.02.2022 год.  по НЧХД № 4761 по описа за 2020 г. на Районен съд гр. Варна, 45-ти наказателен състав

 

         Делото е образувано въз основа на тъжба на Д.Д.Д. с ЕГН ********** ***, с която е повдигнал обвинение срещу М.Р.З. с ЕГН ********** за извършено престъпление от частен характер по чл.130,ал.1 от НК.

С тъжбата е предявен и граждански иск за сумата от 5000 лв. за причинени неимуществени вреди. Гражданският иск предявен от частния тъжител е бил приет за съвместно разглеждане.

           

Частният тъжител по делото, чрез  редовно упълномощения си повереник адв. М.А.,ВАК поддържа обвинението. В хода по същество  прави обстоен анализ на събраните доказателства, като намира обвинението за безспорно доказано  и иска от съда  подсъдимият  да бъде признат за виновен по предявеното му с тъжбата  обвинение и му бъде наложено  наказание по справедливост, както и да бъде уважен предявения граждански иск за неимуществени вреди и присъдени, направените по делото разноски, включително и за адвокатски хонорар.

            Подс. З., редовно уведомен се явява лично и с адв. Д., ВАК. В  хода на производството дава обяснения, в които посочва, че е бил нападнат и се е защитил, тъй като е нямал избор.

Адв.Д., ВАК,защитник на подсъдимия моли съда да оправдае подзащитния и, като намира, че обвинението не е доказано, както и че подзащитния и е действал в условията на неизбежна отбрана. По отношение гражданския иск, намира, че е завишен, както и, че следва да бъде отхвърлен, като недоказан.

Съдът, след като прецени събраните и приложени по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 24.03.2020 год. в гр.Варна, около 22,30 часа пред Катедрален храм „ Успение Богородично” Варна, св. М.М.се срещнал с подс.З., тъй като искал да се опита да оправи отношенията си с него. М.и З. обаче се скарали и сбили. За да преустановят боя се намесили свидетелите А.И.,И.И., В.М. и пострадалия Д., при което подсъдимия нанесъл на последния нараняване  в областта на гърдите с нож. С помощта на останалите свидетели пострадалия се придвижил до МБАЛ Св. Анна Варна, където му била оказана медицинска помощ.

Било е образувано ДП № 459/2020 год. по описа на 01 РУП Варна за извършено престъпление по чл.131,ал.1,т.12 от НК.

В хода на разследването била изготвена СМЕ, от чието заключение се установява, че Д. е получил прободно порезно нараняване с рана по лявата странична повърхност на гръдния кош на ниво 9-то междуребрие.Описаното травматично увреждане е резултат от действие на предмет притежаващ остър връх и поне един режещ ръб и би могло да се получи по време и начин съобщени в материалите по ДП от удар с нож. Описаното прободно-порезно нараняване ангажира кожа и  подкожие и не прониква в гръдната или коремната кухини и в този смисъл обуславя временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Била изготвена и комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, от чието заключение се установявало, че З. не страда от психични заболявания, наркотична или алкохолна зависимост.Към момента на инкриминираното деяние, предвид своето непълнолетие е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.Може да носи наказателна отговорност, могъл е да възприема правилно фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях.З. притежава способност правилно да преценява характера ,значението и запретеността на деянието. Към момента на извършване на деянието е възможно да е действал по-импулсивно, под влияние на емоцията, но същия не е агресивна личност.Не е налице лекомислие и увлечение.Към момента на извършване на експертизата, З. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и да участва пълноценно в наказателното производство.

С Постановление  от 30.11.2020 год. РП Варна е приела, че са налице доказателства за извършено от З. престъпление по чл.130,ал.1 от НК и с оглед обстоятелството, че за това престъпление наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия е спряла наказателното производство.

 

В обясненията си в хода на съдебното следствие подс. З. твърди, че е бил нападнат и се е защитавал, тъй като нямал друг избор. Посочва, че е имал уговорка да се срещне с приятел до Катедралата. На мястото дошли още пет-шест човека, някой от които познавал.Скарал се със св.М.и се сбил с него. След това бил нападнат от останалите, сред които и пострадалия Д.. Според подсъдимия М.взел камък, а той извадил нож и тръгнал към него. Твърди, че замахнал с ножа към пострадалия, тъй като негов приятел стоял с камък 5 кг . Твърди, че докато бил на земята пострадалия го ритал в главата.

            В хода на съдебното следствие са събрани показания на свидетелите М.М., А.И., И.И., Р.З., Дениел Д. и В.М., възприели развитието на процесния случай.

От показанията на св.М.се установява, че е имал приятелски отношения с подсъдимия, които се влошили по вина на последния. На процесната дата знаел, че З. ще бъде до Катедралата и отишъл там, за да изглади отношенията си с него. На мястото били подсъдимия и св. И.И.. Твърди, че З. извадил от джоба си сгъваем нож и го заплашил с него, като поискал да се отдалечат в тъмната част на Катедралата, за да поговорят. М.поискал от З. да пусне ножа, и след като последния не се съгласил взел от земята камък. Тогава З. го ударил с юмрук, сбили се и паднали на земята. Пострадалия и свидетелите А.И., З. и М. ги разтървали. Когато се изправил от земята видял Д. да си вдига блузата и , че има рана от ляво на тялото, в областта на ребрата, която кървяла. Видял, и че З. държи нож в ръката си.

Св.Ал. И. потвърждава, че е присъствал на физическия сблъсък между пострадалия и подсъдимия. Твърди, че той, пострадалия, св. И.И. и още едно момче отишли до Катедралата с колата на пострадалия, тъй като знаели, че там ще се срещнат М.и З..Потвърждава, че М.и З. се сбили, а той и останалите ги разтървали. Твърди, че  е видял подс.З. да държи в ръката си нож. Според свидетеля, преди да пострада, Д. дръпнал М.и му казал да не използва нож, което изнервило З., който му казал:” Абе и ти ли искаш, бе!” и го наръгал с ножа. Д. според свидетеля погледнал „ стреснато“ З. и му казал:” наръга ме”. Свидетеля видял, че в якето на Д. има дупка. След това се придвижили до МБАЛ Св. Анна Варна, където на Д. била оказана медицинска помощ.

От показанията на св.И.И. се установява, че също е присъствал на инцидента.Твърди, че около 22,40 часа се е намирал на Катедралата, където се срещнал с подсъдимия. След около 10-15 минути на мястото дошъл и  М.и двамата се скарали, след което се сбили. Там били и пострадалия и св.Ал. И., които се опитали да ги разтърват.Твърди ,че и след като били разтървани М.и З. продължили да се карат, Д. се намесил, а З. изкарал ножа от джоба си и го наръгал. След това отишли до МБАЛ Св.Анна Варна. След като Д. тръгнал към болницата, З. хвърлил ножа. След това двамата тръгнали да се прибират, като по пътя З. казал, че е станало вследствие на напрежение. Твърди, че Д. не е отправял обиди или груби думи към З., а е искал да ги разтърве.

От показанията на св.Р.З., който запознат с разпоредбите на чл.119 и 121 от НПК свидетелства се установява, че синът му – подс.З. е имал наранявания по главата и тялото, за които има медицинско свидетелство.

От показанията на св.Д.Д., баща на пострадалия се установява физическото състояние на пострадалия след инцидента и протеклия оздравителен процес. Свидетелят посочва, че инцидента е повлиял на психиката на синът му - не е могъл да се подготви за зрелостните изпити, не се е представил добре на кандидат студентските изпити, не могъл да работи и като спасител.

Анализ на доказателствата:

Имайки предвид, че освен средство за защита обясненията на подсъдимия съставляват и доказателствено средство, като следва да се обсъждат и ценят с оглед останалия събран доказателствен материал, съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, че е бил нападнат и се е защитавал. Съдът намира тези обяснения на подсъдимия за негова защитна позиция, доколкото същите се опровергават от доказателствата по делото.

 На първо място обясненията на подсъдимия  противоречат на показанията на свидетелите очевидци на случилото се - М.М., А.И., И.И. и В.М.. Четиримата свидетели са    очевидци на процесното събитие. Техните показания представляват преки доказателства, тъй като е безспорно, че  са присъствали на описания в тъжбата инцидент и дават информация относно факти, влизащи в предмета на доказване по смисъла на чл.102, т.1 от НПК.

Съдът кредитира показанията на четиримата свидетели, като намира, че същите са последователни, убедителни и вътрешно непротиворечиви, идентични с показанията им дадени в хода на приобщеното по делото ДП № 459/2020 год. по описа на 01 РУП Варна, с които са  възпроизвели личните си възприятия  веднага след инцидента и напълно кореспондиращи с изготвените по делото видео-технически експертизи.

Обясненията на подсъдимия противоречат и на заключенията на  съдебно видеотехнически експертизи назначени на приобщените по реда на НПК видеозаписи, съхранени и записани на дискове. Експертизите установяват, че  видеофайлът е цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на видео-охранителна система. Не се установиха следи от манипулация/намеса върху записаната информация.

Записаното изображение е цветно, с резолюция 2304x1296 пиксела, без звук, с вкопирани в кадъра данни за дата, часово време и номер на заснемащата камера, заснето от 1бр. камера с надпис /САМЗ/, заснемаща част от пътно платно, паркинг и тротоари.

От извършения преглед на предоставения за изследване видеофайл се установи за времето от 22:55:46ч. до 23:09:42ч. на 24.03.2020г. заснет лек автомобил, тъмен на цвят, който навлиза в паркинга разположен пред катедрален храм „Успение Богородично" от бул. „Владислав Варненчик" и спира до подлеза в края на паркинга. Автомобилът остава в това положение до 22:58:22ч., когато от задна лява врата слиза едно лице /лице1/, облечено с тъмно яке /блуза/ и обуто със светли панталони и се насочва към второ лице, облечено с тъмни дрехи, движещо се пеша по тротоара от бул. „Владислав Варненчик" към паркирания автомобил /лице2/. То спира до втората градинка разположена от дясно наляво по посока на заснемане и изчаква /лице1/. След като двете лица се доближават едно до друго започва сбиване, като в началото се нанасят отделни удари от /лице2/ към /лице1/ а в по-късен етап стават интензивни от двете лица. По време на тези действия в 22:59:01ч. в обхвата на камерата влиза трето лице /лице З/, облечено с тъмни дрехи със светли кантове на панталона, което върви по тротоара от ляво надясно по посока на заснемане, спира за кратко до предна дясна врата на паркирания автомобил и след това продължава до /лице1 и 2/. Спира до тях и наблюдава действията им. В 23:01:21ч. от предна лява врата слиза едно лице /лице 4/, облечено с тъмно яке /блуза/ и обуто със светли панталони, второ лице /лице5/, облечено с тъмно яке /блуза/ със светли ръкави и обуто с тъмен панталон, което слиза от задна лява врата и трето лице /лице 6/, облечено със светли дрехи. Лицата се насочват към /лице1 и 2/, спират до тях и заедно с /лице З/ започват да наблюдават действията им до 23:08:12ч., когато групата се насочва към /лице1 и 2/ които са легнали на пътното платно и започват действия по тяхното разделяне. Лице 4- водача на автомобила, хваща /лице2/ и го издърпва по посока на градинката, а /лице5/ хваща /лице 1/ и го издърпва по посока на паркирания тъмен автомобил. След като ги разделят между /лице2/ и /лице 4/ се наблюдава спречкване при което /лице2/ посяга с дясна ръка към тялото на /лице4/-водача на автомобила /СН.48/, след което /лице4/ се хваща с лява ръка в областта на кръста и се насочва към паркирания автомобил. Влиза за кратко на мястото на водача, след това излиза и влиза в автомобила през задна лява врата. Разменят си два пъти местата с /лице1/, като последно остава на мястото на водача, а /лице1/ влиза през задна лява врата. В автомобила влизат и другите лица 5,6 и автомобилът потегля. Лица 2 и 3 се оттеглят заедно пеша по тротоара към бул. „Владислав Варненчик".

Въз основа на събраните доказателства – гласни и писмени е изготвена съдебно-медицинска експертиза за установяване характера на телесните увреждания получени от Д. и механизма на причиняването им.

Видно от заключението и, че Д. е получил единично прободно-порезно нараняване в лява гръдна половина на ниво девето междуребрие с почти вертикален ход и дължина около 2,5 см.Установеното увреждане не прониква в гръдна или коремна кухина и е резултат на действието на предмет с остър връх и режещ / режещи ръбове. Прободното порезно нараняване е обусловило временно разстройство на здравето, не опасно за живота.

Локализацията на нараняването предполага нанасянето на тангенциален / под ъгъл / удар с посока леко косо отдолу нагоре или отгоре надолу спрямо пострадалия. Нараняването е възможно да бъде получено по начина посочен от пострадалия. Увреждането е резултат на удар с предмет с остър връх и режещи ръбове.

Описаната по - горе фактическа обстановка се установява и доказва въз основа на част от обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите А.И.,И.И., В.М., от заключенията на изготвените СМЕ и видео-технически експертизи, както и от приложените по делото писмени доказателства – ДП № 459/2020 год. по описа на 01 РУП Варна, медицинско удостоверение № 274/2020 год., свидетелство за съдимост, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

Съдът кредитира изготвените и приложени по делото СМЕ, видео-техническа и допълнителна видео-техническа експертизи като обективно и компетентно изготвени, с нужните знания и опит в съответната област.

Съдът кредитира експертизите и приема, че същите са изготвени от компетентни лица, в указаните срокове, основават се на обективно, всестранно и пълно запознаване с всички останали събрани по делото доказателства.

За изясняване на обстоятелствата по делото допринасят и приобщеното по делото веществено доказателство: 4 бр. компактдиска, намиращ се в досъдебното производство, съдържащи записи от камери .

Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите не създават съмнения за тяхната достоверност или автентичност и доколкото като допустими и относими доказателствени източници, допринасят съществено за изясняване на обективната истина по делото.

От правна страна:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с поведението си подсъдимия З. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от частен характер, наказуемо по чл.130, ал.1, във вр. с чл.63,ал.1 от НК, като на 23.04.2020 год. в гр.Варна, пред Катедрален храм „ Успение Богородично”, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното  и да ръководи постъпките си,причинил на Д.Д.Д. с ЕГН ********** *** лека телесна повреда, изразяваща се в единично прободно-порезно нараняване в лява гръдна половина на ниво девето междуребрие с почти вертикален ход и дължина около 2,5 см., обусловило временно разстройство на здравето, не опасно за живота.  

Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността;

 От обективна страна подсъдимият е реализирал конкретни действия – нанесъл удар с предмет с остър и връх и режещи ръбове на пострадалия Д. , с което му е причинил единично прободно-порезно нараняване в лява гръдна половина на ниво на девето междуребрие с почти вертикален ход и дължина около 2,5 см, което е обусловило временно разстройство на здравето неопасно за живота;

            Субект на престъплението към момента на деянието е  непълнолетно вменяемо лице – подс. М.Р.З., на 18 години, българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, не работи, живущ ***, ЕГН **********.

 От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с внезапно възникнал и пряко насочен  умисъл - подсъдимият е предвиждал конкретното увреждане и е съзнавал общественоопасния му характер, като е целял настъпването на съставомерния резултат.

            Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.

            Съдът намира твърденията на защитата за осъществяване на деянието от З. при условията на неизбежна отбрана за неоснователни и недоказани.

Съгласно т.4 от Постановление №12 от 29.XI.1973г. по н.д.№11/73г. на Пленума на ВС, неизбежната отбрана е допустима, само когато нападението е непосредствено, като в този момент нападателят има право на самоотбрана. Неизбежна отбрана не се допуска при предполагаемо, бъдещо или завършено нападение, защото такова в момента обективно не съществува. Нападението е прекратено, когато е отблъснато от нападнатия или трети лица, когато нападателят сам се е отказал от него или го е завършил и др.

В процесния случай, от събраните по делото доказателства не се установява пострадалия да е осъществил непосредствено нападение спрямо личността на З., а напротив,  от показанията всички свидетели  и от заключенията на видеотехническите експертизи безспорно се установява, че действията на пострадалия Д. по отношение на подсъдимия са се изразявали в опит да преустанови боя между З. и Милев. Не се събраха доказателства за агресивно поведение на пострадалия спрямо подсъдимия. Същия не е носел в ръцете си каквито и да било предмети, които биха могли да послужат за нападение над подсъдимия.

Видно от анализа на видеозаписите, предмет на  допълнителната видео-техническа експертиза продължава от 22:58:22 часа до 23:08:12 часа. Видно от същата експертиза е, че след като подсъдимия и св.Милев са разделени,  пострадалия Д. /посочен в експертизата като лице 4 /  хваща /лице 2- подс.З./ и го издърпва по посока на градинката. Т.е. Едва в този момент, т.е. след преустановяване на конфликта, между /лице2/ и /лице 4/ се наблюдава спречкване при което /лице2/ посяга с дясна ръка към тялото на /лице4/-водача на автомобила /СН.48/, след което /лице4/ се хваща с лява ръка в областта на кръста и се насочва към паркирания автомобил.

По въпроса за вида и размера на наказанието и по въпроса за приложението на чл. 78а НК:

При обсъждане на въпросите по чл.301 НПК съдът констатира, че са налице условия за прилагане разпоредбата на чл.78а НК, а именно подсъдимия  да бъде  освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание.

Подсъдимия не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по този раздел.

За предстъплението по чл.130,ал.1 от НК след редукцията по чл.63,ал.1,т.34 от НК се предвижда наказание до две години лишаване от свобода. С деянието не са причинени имуществени вред,които да се претендират . Разпоредбата на чл.78а,ал.6 от  НК  предвижда , че когато са налице условията на чл.78а, ал.1 от НК  и деянието е извършено от  непълнолетно лице а бъде прилагано административно наказание обществено порицание. При тази редакция на текста на правната норма, когато извършителят на деянието е непълнолетен, не са налице условията за изключение от приложение на института, предвидени чл.78а, ал.7 НК. Налице са всички кумулативни предпоставки за прилагане института на освобождаване от наказателна отговорност, поради което и съдът с присъдата си призна подсъдимия  за виновен, освободи го от наказателна отговорност и му наложи административно наказание „обществено порицание”.

         С така наложеното по вид и размер наказание съдът счита,че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция,наказанието да въздейства поправително,възпитателно и предупредително по отношение на този подсъдим,както и по отношение на останалите граждани.

         Съдът осъди подсъдимия  З. да заплати на гражданския ищец Д. сумата от 3000 / три хиляди / лева ведно със законната лихва от датата на престъплението  до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпление по  чл.130,ал.1  от НК, като в останалата част до пълния му предявен размер от 5 000 /пет хиляди/ лева, отхвърли гражданския иск  като недоказан.

          Предвид изхода на делото,  на основание чл. 189 ал. 3  от НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимия З. направените по делото разноски от в размер на 120 / сто и двадесет лева/държавна такса за уважения размер на гражданския иск и сумата от 723,45 лв. разноски за експертизи в полза на Държавата по сметка на РС Варна.

 

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

                                                                       СЪДИЯ В РС ВАРНА :