Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 19.06.2025
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на тридесет и първи май през
2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА
при секретаря Виктория Иванова, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 344 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 ГПК.
С решение № 178915
от 19.08.2020 г. СРС, 142 с-в, по гр.д.№ 66256/2019 г. е отхвърлил предявените Х.И.П.
срещу „ОББ“ АД искове за признаване за установено, че ищецът Х.И.П. не дължи на
ответника сумата в размер на 3 061,05 лв. главница, 1035,29 лв.-лихва за
периода от 07.01.2009 г. до 16.11.2010 г. и 148,88 лв.-наказателна лихва за
забава за периода от 07.01.2009 г. до 16.11.2010 г. и законна лихва от
17.11.2010 г. до изплащане на вземането, както и 84,89 лв.-държавна такса и
320,83 лв.-разноски по гр.д.№ 56137/2010 г. по описа на СРС, за които суми
ищецът е осъден да заплати на ответника с изпълнителен лист от 14.12.2010 г. по
гр.д.№ 56137/2010 г. по описа на СРС, послужил за образуване на изп.д.№
20188380404745 по описа на ЧСИ М.Б., като неоснователен.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца- Х.И.П. с оплаквания, че същото е незаконосъобразно
и постановено в протиноречия със събраните по делото доказателства.Въззивникът
излага твърдения, че в рамките на повече от четири години взискателят по изпълнителното дело не
е поискал извършването на изпълнителни действия и е изгубил правото да иска
принудително изпълнение, поради което е следвало производството да се прекрати
на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.Твърди, че взискателят е извършил
незаконосъобразно отчуждаване на вземането и ЧСИ е допуснал замяна на страна,
без съгласието на длъжника в нарушение на чл.222 ГПК по перемирало дело.Моли
съда да отмени обжалваното решение и да уважи иска, като признае за установено,
че ответникът „ОББ“ АД няма право на принудително изпълнение към
ищеца.Претендира разноски.
Ответникът по
въззивната жалба- „ОББ“ АД оспорва
същата.Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и
постановено съобразно установената фактическа обстановка по делото.Излага
доводи, че не притежава пасивна процесуална легитимация в производството,
поради което същото следва да се прекрати, тъй като банката не е взискател по
изпълнителното дело, а предмет на иска по чл.439, ал.1 ГПК не е съществуването
или несъществуването на вземането, а на правото на принудително изпълнение.Твърди,
че е прехвърлил процесното вземане на друг кредитор, за което ищецът е уведомен
от ЧСИ на 10.06.2016 г.Изразява становище, че към датата на цесията вземането
не е било погасено по давност и че прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности и със
съобщаване на цесията на длъжника правните последици на договора са настъпили
за длъжника и договорът е произвел своето действие.Твърди, че аналогията с
чл.222 ГПК е неуместна, тъй като в случая не е налице нито встъпване, нито
привличане на трето лице.Излага твърдения, че изпълнителното дело не е
перемирало, тъй като взискателят не е бездействал, както и че последиците на
перемпцията са само от процесуален характер и изпълнителният лист не губи
характера си на изпълнително основание и материалното право продължава да
съществува.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439, ал.1 ГПК.Ищецът- Х.И.П.
твърди, че на основание заповед
за изпълнение по гр.д.№ 56137/10 г. на СРС, 33 с-в е издаден изпълнителен лист
от 14.12.2010 г.На 08.02.2011 г. срещу него е образувано изпълнително дело, по
което ответникът като взискател в рамките на 4 години не е поискал извършване
на изпълнителни действия и на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК производството е
прекратено по силата на закона, а изпълнителните действия са обезсилени с
обратна сила.Твърди, че с молба от 28.09.2015 г. взискателят е поискал отмяна
на всички изпълнителни действия, на 04.12.2015 г. „ОББ“ АД е продал на
„Фронтекс интернешънъл“ ЕАД вземането си по изпълнителния лист, а на 30.11.2017
г. „Фронтекс“ е прехвърлил същото на „СИС Кредит“ АД и че ЧСИ е допуснал
заместване на страни в изпълнителното производство в нарушение на чл.222 ГПК
без съгласието на длъжника, а на 13.08.2018 г. е поискано изпълнителното
производство да се изпрати на ЧСИ М.Б. и същото е образувано с нов номер.Твърди,
че на 08.02.2013 г. взискателят „ОББ“ АД е изгубил правото си да поиска
принудително събиране на вземането си към ищеца поради погасяването му по
давност.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът не му дължи сумата от 3 061,05
лв. главница, 1035,29 лв.-лихва за периода от 07.01.2009 г. до 16.11.2010 г. и
148,88 лв.-наказателна лихва за забава за периода от 07.01.2009 г. до
16.11.2010 г. и законна лихва от 17.11.2010 г. до изплащане на вземането, както
и 84,89 лв.-държавна такса и 320,83 лв.-разноски по гр.д.№ 56137/2010 г. по
описа на СРС, които суми ищецът е осъден да заплати на ответника с изпълнителен
лист от 14.12.2010 г. по гр.д.№ 56137/2010 г. по описа на СРС, послужил за
образуване на изп.д.№ 20188380404745 по описа на ЧСИ М.Б..
Ответникът е оспорил иска с твърдения, че производството
е недопустимо поради липса на пасивна процесуална легитимация, тъй като на
04.12.2015 г. вземането по изпълнителния лист е прехвърлено на „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД, за което ищецът е уведомен на 27.01.2016 г. и „ОББ“ АД е
престанал да бъде страна по материалното правоотношение.
На 14.12.2010 г. СРС, 33 с-в, по гр.д.№ 56137/2010 г. на основание чл.418 ГПК е
издал изпълнителен лист за осъждане на Х.И.П. да заплати на „Обединена българска
банка“ АД сумата от 3 061,05 лв. главница,
1035,29 лв.-договорна лихва за забава за периода от 07.01.2009 г. до 16.11.2010 г., 148,88
лв.-наказателна лихва за забава за периода от 07.01.2009 г. до 16.11.2010 г. със
законната лихва върху главницата от 17.11.2010 г. до изплащане на вземането,
както и 84,89 лв.-разноски за държавна такса и 320,83 лв.-адвокатско
възнаграждение.
Въз основа на изпълнителния лист на 08.02.2011 г. е
образувано изпълнително дело № 20118440400498 по описа на ЧСИ С.Я.по молба на „Обединена
българска банка“ АД „Обединена българска банка“ АД срещу Х.И.П..С молбата за
образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал налагане на възбрана
върху недвижими имоти на длъжника и на запор върху вземанията му.
С молба от 26.03.2012 г.
длъжникът е поискал отмяна на насрочен по изпълнителното дело опис и е
представил доказателства за внесена сума от 1 000 лв., като се е задължил всеки
месец да внася по 200 лв. до изплащане на задължението.
С разпореждане от 30.08.2015 г. ЧСИ е наложил запор
върху банковите сметки на длъжника в ЦКБ.
С молба от 28.09.2015 г. взискателят е поискал от ЧСИ да
не извършва изпълнителни действия, а насрочените такива да бъдат отменени
поради възможност за предстоящо прехвърляне на вземането на трето лице.
С договор от 04.12.2015 г. „ОББ“ АД е прехвърлил на
„Фронтекс интернешънъл“ ЕАД вземането по процесния изпълнителен лист.
На 27.01.2016 г. ищецът е получил уведомление за
извършена цесия от „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД и „Фронтекс интернешънъл“
ЕАД„Фронтекс интернешънъл“ ЕАД.
С молба от 19.02.2016 г. „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД е
поискал от ЧСИ на основание чл.429 ГПК да го конституира като частен
правоприемник на „ОББ“ АД.
С разпореждане от 10.03.2016 г. ЧСИ С.Я.е конституирал
„Фронтекс интернешънъл“ ЕАД като взискател по изпълнителното дело.
С молба от 21.08.2022 г. взискателят е поискал от ЧСИ да
наложи запор върху банковите сметки на длъжника.
С договор от 30.11.2017
г. „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД е прехвърлил на „СИС Кредит“ АД вземането
по процесния изпълнителен лист.
С молба от 15.01.2018 г. „СИС Кредит“ АД е поискал да
бъде конституиран като взискател на основание чл.429 ГПК и да наложи запор
върху банковите сметки на длъжника.
С разпореждане от 18.01.2018 г. ЧСИ е конституирал
молителя като взискател.
На 29.01.2018 г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения до
различни банки.
С молба от 16.04.2018 г. „СИС Кредит“ АД е поискал
изпълнителното дело да бъде продължено от ЧСИ С.Л..С разпореждане от 16.05.2018
г. изп.дело е изпратено на ЧСИ С.Л..
С молба от 13.08.2018 г. взискателят е поискал
изпълнителното дело да бъде продължено от ЧМСИ М.Б..
На 03.10.2018 г. ЧСИ М.Б. е изпратил запорни съобщения
за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.
С молба от 26.03.2019 г. взискателят „СИС Кредит“ АД е
поискал от ЧСИ да наложи запор върху банковите сметки на длъжника.
С постановление от 18.02.2020 г. ЧСИ е прекратил
изпълнителното производство по изп.д. № 20188380404745 на основание чл.433,
ал.1, т.2 ГПК.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Първоинстанционният съд е отхвърлил
иска, като е приел, че взискателят не е бездействал, а е извършвал активни
действия, с които е прекъсвал погасителната давност и към момента на
предявяване на иска същата не е изтекла.
Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.Искът на
длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание
/чл.439, ал.2 ГПК/.Ищецът се позовава на изтекла в негова полза погасителна
давност към момента на предявяване на иска.
Съдът следи служебно за наличие на правен интерес от
предявяване на иска, тъй като правният интерес е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на иска.Настоящият
съдебен състав счита, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК срещу „ОББ“ АД, поради което
искът е недопустим.Ищецът се позовава на изтекла погасителна давност след
издаване на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнително
производство срещу него. Целта на това производство е след приключването
му с позитивно за ищеца решение да се прекрати предприетото принудително
изпълнение срещу него на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК.В
случая ответникът „ОББ“ АД е прехвърлил вземането си по изпълнителния лист, въз
основа на който е образувано изпълнителното производство, в полза на „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД, за което ищецът е уведомен /същият излага твърдения за
наличие на договор за цесия в исковата молба, това обстоятелство е установено и
от представените по делото писмени доказателства/ и цесионерът е конституиран като
взискател.Впоследствие след повторно цедиране на вземането и като взискател е
конституиран последващия приобретател-„СИС Кредит“ АД.При това положение
ответникът е изгубил качеството си на кредитор и на основание частно
правоприемство по смисъла на чл.429, ал.1 ГПК цесионерите са придобили
качеството на кредитори, респ. на взискатели в изпълнителното производство.Надлежно
легитимирани страни по иска по чл. 439 ГПК са страните в
изпълнителното производство. Постановяването на решение в полза на ищеца срещу
цедента „ОББ“ АД не би послужило за прекратяване на изпълнителното дело и за
постигне на целта от предявяване на иска по чл.439, ал.1 ГПК за съдебно
установяване, че вземането, предмет на изпълнителният лист, не съществува.При
прехвърляне на вземането по изпълнителния лист настъпилото правоприемство по
чл.429 ГПК изключва възможността длъжникът да води иск по чл.439 ГПК срещу
цедента поради липса на правен интерес /в този смисъл-определение №
60231/08.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 388/2021 г. на ВКС, III ГО/.
Изложените оплаквания за неспазване на разпоредбите на
чл.222 ГПК и чл.226, ал.2 ГПК са неоснователни, тъй като посочените разпоредби
касаят исковото производство и не намират приложение в изпълнителния процес.Без
никакво значение за настоящото производство е и обстоятелството дали ищецът е
бил уведомен за извършената цесия.
Поради разминаване на крайните изводи
на двете инстанции на основание чл.270, ал.3, изр. първо ГПК обжалваното
решение следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати като
недопустимо.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК въззивникът следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 200 лв.-разноски за
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции съгласно чл.25, ал.1 НЗПП.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 178915 от 19.08.2020 г. на
СРС, 142 с-в, по гр.д.№ 66256/2019 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото
като недопустимо.
ОСЪЖДА Х.И.П. с ЕГН ********** и с адрес: *** да
заплати на „Обединена българска банка“ АД с ЕИК ********* и със седалище и
адрес на управление:*** на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 200
лв.-разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.