№ 586
гр. Варна, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Т.а
Членове:Диана К. Стоянова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Светлана Т.а Въззивно гражданско дело №
20223100502625 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. №269596 от 04.11.2022г. на
„ПИ МАРКЕТ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, жк Люлин 9 ул.Търново, бл.срещу блок 817, представлявано от
управителя П. K. Б., срещу Решение № 260391/09.09.2022г., постановено по
гр.д. № 16828 по описа на ВРС за 2020г.
В жалбата си процесуалният представител на въззивника „ПИ
МАРКЕТ“ ЕООД ЕИК ********* счита обжалвания съдебен акт за
недопустим, неправилен и незаконосъобразен. Като се позовава на
разпоредбата на чл.119, ал.1 от ГПК, въвежда възражение, че искът не е
родово подсъден на районен съд, тъй като ищецът черпи твърдяното право на
титулярство от спогодба-анекс от 23.12.2014г. с обща цена над 25 000 лева.
Счита, че е недопустимо да се води иск за установяване на факта титулярство
на вземане, както и да се атакува и оспорва чуждо гражданско
1
правоотношение, по арг. от чл.124, ал.3 от ГПК. Счита, че доколкото искът е
с правно основание чл.124, ал.4 от ГПК и в закона няма предвидена
разпоредба, която да урежда право на иск за установяване на титулярство на
вземане, по подобен факт не подлежи на установяване от съда. На следващо
място се твърди, че правото на иск е погасено, тъй като първото съдебно
производство, образувано въз основа на правопораждащия факт – спогодба
анекс от 23.12.2014г. е по искова молба от 11.02.2019г., като ищецът не е
заявил, че със същата претендира сумата като частична от общото вземане в
размер на 299 148.15 лева, предмет на спогодбата. Настоява се, че правото на
ищеца на последващ иск, основан на същия правопораждащ факт, че
вземането му е по-голямо от претендираното с първоначалната искова молба
е погасено още след първия предявен иск на осн.чл.126, ал.1 от ГПК. Счита
се, че при твърдение за неизпълнение на насрещно задължение за предаване
на ИЛ, ищецът разполага с осъдителен иск. Позовава се на недопустимост на
решението предвид постановяването му по иск при наличие на изявление за
разваляне на договора, от който ищецът черпи права. Сочи, че решението по
установителния иск не е снабдено с изпълнителна сила. Твърди, че
правоприемството следва да е настъпило след издаване на ИЛ, по арг. от 429,
ал.1 от ГПК. По отношение на уведомлението за цесия се сочи, че същото не
е елемент от цесионния договор и наличието или липсата му не се отразява на
прехвърлителния ефект на сделката. Поддържа се възражението за
недействителност на договорите за цесия от 23.10.2014г. и спогодба анекс от
23.12.2014г. Настоява се за обезсилване на решението и изпращането му на
родово компетентния съд, както и като постановено по недопустим иск,
алтернативно за отмяната му с постановяване на ново по съществото на
спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна „ИНТЕЙК” ЕООД ЕИК
********* гр. Варна депозира писмен отговор, в който развива доводи за
неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че доколкото са предявени 36
обективно и субективно съединени искове, всеки на стойност по-малко от
25 000 лева, то производството е подсъдно на районен съд. Настоява се, че
предявените искове са допустими, тъй като спора не е за установяване на
факт, а на титулярство върху вземане, чиято изпълняемост вече е установена с
изпълнителен лист, а съдът по същество ще се произнесе дали
2
облигационната връзка между Интейк ЕООД и КНМ Груп ЕООД е
прекратена/развалена. Поддържа се извода на съда, че когато цесионерите са
конкурират помежду си, титуляр на вземането е онзи от тях, за когото
цедентът е съобщил на длъжника най-напред. Настоява се за отхвърляне на
въззивната жалба и потвърждаване на поставения от районния съд акт.
Въззиваемият „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД не депозира отговор.
Третото лице-помагач на страната на ответника, въззивник в
настоящото производство, „КНМ Груп“ ЕООД, в съдебно заседание чрез
управителя, изразява становище за уважаване на въззивната жалба.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените
оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 от ГПК,
подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане
по същество.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Доводите на въззивника за неподсъдност на спора като първа инстанция
на районен съд са доводи относно липсата на задължителна процесуална
предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск, която е свързана и
със служебна проверка по чл.269, ал.1 от ГПК за допустимост на решението
на първоинстанционния съд. При извършената проверка и видно от исковата
молба, с която е сезиран районният съд, са предявени 36 бр. обективно
кумулативно съединени искове за установяване принадлежността на
вземания, всяко от които е цедирано с отделни договори за цесия
последователно от праводателя цедент на различни търговски дружества (вкл.
3
и на страните по настоящето дело - на ищеца „Интейк“ ЕООД и на ответника
„Пи Маркет“ ЕООД), като всяко от вземанията е на стойност под 25 000 лв.
Предявените искове са оценяеми – претендира се установяване
съществуването в патримониума на ищеца на имуществени права, вземания с
конкретен размер всяко под 25 хил.лева. Липсва основание да се приеме, че
правопораждащият факт, от който произтичат претендираните от ищеца
права, е подписаната впоследствие спогодба анекс от 23.12.2014г., доколкото
със същата се допълват права и задължения по отношение на страните по
цесионните договори, без да се извършва подновяване на основното
задължение по същите. Освен това, съдът не може да извърши подмяна на
волята на ищеца, доколкото той, както в обстоятелствената част, така и в
петитума на исковите претенции е заявил основанието, от което произтича
претенцията по отношение на всяко вземане и съответния правопораждащ я
факт, посочвайки конкретен договор за цесия. Освен това въпросът за
подсъдността на производството е решен и с влязло в сила Определение №
4501/20.12.2021г., постановено по в.ч.т.д. №2862/2021г. по описа на ВОС.
Възражението за родова неподсъдност на делото пред РС е неоснователно.
Неоснователно е и следващото възражение за недопустимост на
исковете с твърдение, че същите са за установяване на факта титулярство на
вземания. Предмет на спора между страните е принадлежността на вземането,
предмет на цесията, доколкото са налице твърдения и доказателства, че
кредиторът на вземането го е прехвърлил последователно на няколко лица. В
този смисъл настоящият състав счита, че за ищеца е налице интерес от
разрешаване на спора относно принадлежността на вземането, възникнал
между двама претенденти, които черпят правата си от един и същ праводател.
Интересът на ищеца от водене на исковете произтича от твърдението, че
същият е лишен от възможността да встъпи като взискател в изпълнителното
производство, въпреки легитимирането си в качеството на приобретател на
вземането в хода на процеса. Тоест предмет на установителния иск е да се
установи със сила на пресъдено нещо кой е титуляр на процесното вземане
към „Енерго-про продажби“ АД, с оглед данните, че праводателят „КНМ
ГРУП“ ЕООД е сключил два договора за цесия с предмет процесното
вземане. Установителният иск е допустим, съотв. и произнесено решение, т.к.
само по този начин „ИНТЕЙК“ ЕООД ще обвърже със сила на присъдено
нещо другите оспорващи кредитори, че е титуляр на вземането, като при
4
уважаване на иска, съдебният изпълнител следва да зачете решението на съда
и конституира „ИНТЕЙК“ ЕООД като взискател по изп.дело, по което
цесионерът като частен правоприемник на „КНМ Груп“ ЕООД, което ще бъде
установено с влязло в сила решение, ще ползва издадения в полза на цедента
изпълнителен лист.
Въззивникът настоява за недопустимост на исковете, поради погасяване
на правото на иск, тъй като първото съдебно производство, образувано въз
основа на правопораждащия факт – спогодба анекс от 23.12.2014г. е по искова
молба от 11.02.2019г., като ищецът не бил заявил, че със същата претендира
сумата като частична от общото вземане в размер на 299 148.15 лева, предмет
на спогодбата. Както се установи исковете не се основават на спогодбата
анекс от 23.12.2014г., а на посочените цесионни договори, поради което и
това възражение остава недоказано.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството по гр.д. № 16828 по описа на Районен съд град Варна е
образувано по предявени от „ИНТЕЙК” ЕООД ЕИК ********* гр. Варна
срещу „ПИ МАРКЕТ” ЕООД ЕИК ********* гр. София и „ГЛАС ГОЛД
ГРУП ЕУ” ЕООД ЕИК ********* гр. Варна иск с правно осн. чл. 124, ал. 1
ГПК за установяване в отношенията между страните, че „ИНТЕЙК” ЕООД е
носител на 36 броя вземания, произтичащи от сключени на 23.10.2014г.
договори за цесия между „КНМ ГРУП” ЕООД и „ИНТЕЙК” ЕООД, сумите,
по които договори представляват платени без основание стойности на
начислена с дебитни известия електроенергия след извършена корекция на
сметка, което е съдебно установено в съдебните производства по искове с
правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД по описа на Районен съд – Варна и по
които са издадени изпълнителни листи. По отношение на ищеца е налице
правен интерес от водене на иска и срещу ответника „ГЛАС ГОЛД ГРУП ЕУ”
ЕООД, който, видно от извънпроцесуалното (спогодба-анекс от 23.12.2014г.)
и процесуалното му поведение (молба по гр.д. № 16828/2020г. по описа на
ВРС) заявява самостоятелни права по отношение на процесните вземания. В
5
качеството на трето лице-помагач на ответника „ПИ МАРКЕТ” ЕООД е
конституиран цедента „КНМ ГРУП” ЕООД, като участието му в процеса се
свързва с възможността след установяване титулярството на вземането с
влязъл в сила съдебен акт последващите цесионери да търсят отговорност от
цедента.
От приетите по първоинстанционното дело писмени доказателства
„КНМ ГРУП” ЕООД чрез пълномощник адв. К. Д. Т. прехвърля на
„ИНТЕЙК” ЕООД вземанията си по корекционната процедура с процесните
договори за цесия, сключен на 23.10.2014г. срещу цена, за която цесионерът
поема задължение да заплати на съответните кредитори на цедента.
Предишният кредитор „КНМ ГРУП” ЕООД е съобщил за извършените
прехвърляне на длъжника “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД на 26.10.2014г.
За извършено разпореждане с процесните вземания с договори за
прехвърляне на взамане от 21.10.2014г., по силата на който „КНМ ГРУП”
ЕООД чрез управителя П. Н. К. прехвърля на „ПИ МАРКЕТ” ЕООД
вземанията си от длъжника “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, предишният
кредитор „КНМ ГРУП” ЕООД съобщава на длъжника “ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД на 20.01.2015г.
Установява се, че въз основа на изпълнителните листи по
производствата, водени по исковете с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД
пред ЧСИ №718 са образувани изпълнителни дела с взискател „ПИ
МАРКЕТ” ЕООД, конституиран на осн.чл.429, ал.1 от ГПК и представения
договор за цесия от 21.10.2014г. с „КНМ ГРУП” ЕООД.
Предмет на спора между страните е принадлежността на вземанията,
предмет на цесиите, доколкото са налице твърдения и доказателства, че
кредиторът на вземането го е прехвърлил последователно на няколко лица.
Възражението на въззивника за недопустимост на иска поради
разваляне на договорите за цесия представлява възражение по съществото на
спора, затова следва да бъде разглеждано при въззивната проверка, касаеща
правилността на обжалвания съдебен акт и конкретно дали ищецът е доказал
наличие на валидно правоотношение с цедента, от което за него да са се
породили и съществуват към момента на приключване на съдебното дирене
права.
6
Така ответникът, сега въззиваем, не е оспорвал действителността на
процесните договори за цесия, като е настоявал, че същите са развалени. Без
да се оспорва автентичността на подписите в процесните договори се
настоява, че с нотариално заверено изявление за разваляне рег. №
6651/2018г. ответникът „КНМ ГРУП” ЕООД чрез управителя П. К., връчено
на пълномощник на „ИНТЕЙК” ЕООД ЕИК ********* на 17.12.2018г.,
процесните договори от 23.12.2014г. са развален.
Възражението е неоснователно, доколкото в изявлението липсва
индивидуализиране на процесните договори с неговите съществени елементи
– страни, вземане, размер на вземането, с което да обоснове несъмнен извод
относно волята на страната да прекрати действието на конкретна сделка. На
следващо място, съдът не е в състояние да прецени дали са били налице
обективните предпоставки за упражняване от страна на „КНМ Груп“ ЕООД
на правото му да развали облигационното правоотношение, тъй като в текста
на изявлението не са обективирани твърдения относно конкретни
задължения на насрещната страна, останали неизпълнени в определен срок;
липсват конкретни твърдения, които да обосновават безполезност; не може да
се извлече извод за наличие на вина у насрещната страна по отношение на
сочената невъзможност за изпълнение на договорните задължения.
Не е доказан и фактическия състав по чл.40 от ЗЗД, доколкото
практически въз основа на цесията от 23.10.2014г. не се установява промяна в
правното положение на цедента, защото той се лишава от едно
възнаграждение по цесията, но се освобождава от друго синалагматично
задължение по първоначалната цесия. В този смисъл не се установяват както
обективния елемент на увреждането, така и намерението на договарящите във
вреда на представлявания.
Цесията замества стария кредитор на длъжника с нов.
Възможно е кредиторът на едно вземане да го прехвърли
последователно на няколко лица.
По силата на правилото, че никой не може да даде това, което сам не
притежава, титуляр на правото би трябвало да стане първият по време
цесионер.
Това правило е коригирано с нормата на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Когато
цесионерите се конкурират помежду си, титуляр на вземането е онзи от тях,
7
за когото цедентът е съобщил на длъжника най-напред. След уведомяването
за извършеното прехвърляне на вземане цедентът изгубва качеството си на
кредитор за длъжника, докато правата по цесията преминава върху цесионера
със сключването на цесията. Затова при липса на писмено потвърждение от
цедента за извършеното прехвърляне, при спор между цесионери относно
принадлежността на вземането меродавен е момента на съобщаването до
длъжника за извършеното разпореждане. Затова съобщението, макар и да не е
елемент от фактическия състав, който поражда действие между страните, по
арг. от чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на правото има действие за всички
трети лица, вкл. конкуриращия се цесионер, от момента, в който съобщението
бъде получено от длъжника.
В конкретиката на казуса цесията от 21.10.2014г. не е породила
действие, доколкото цедентът е уведомил длъжника „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД на 20.01.2015г., към който момент „КНМ ГРУП” ЕООД
вече не е бил носител на вземането, тъй като го е прехвърлил на „ИНТЕЙК”
ЕООД с договора за цесия от 23.10.2010г., за което прехвърляне длъжникът е
уведомен на 26.10.2014г.
От тази дата титуляр на прехвърленото вземане, както спрямо
длъжника, така и спрямо третите лица, вкл. „ПИ МАРКЕТ” ЕООД и „ГЛАС
ГОЛД ГРУП ЕУ” ЕООД, е „ИНТЕЙК” ЕООД въз основа на договора за цесия
от 23.10.2014г.
С оглед достигане на еднопосочни с първоинстанционния съд правни
изводи по спора решението му следва да бъде потвърдено.
Разноски се следват в полза на въззиваемата страна в размер на 4500
лева, съгласно представения договор за правна помощ
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260391/09.09.2022г., постановено
по гр.д. № 16828 по описа на ВРС за 2020г.
ОСЪЖДА „ПИ МАРКЕТ” ЕООД ЕИК ********* гр. София да заплати
на „ИНТЕЙК” ЕООД ЕИК ********* гр.Варна сумата от 4500 лева,
представляваща сторени във въззивното производство съдебно – деловодни
8
разноски за адвокатски хонорар, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
на осн.чл. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9