№ 3782
гр. София, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110207827 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН вр. чл. 189 ал. 8
ЗДвП
Образувано е по жалба на Д. М. Г., ЕГН **********, чрез адв. В. Б. от
САК, против електронен фиш серия „К“ № 5345287, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 3 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 100, 00 /сто/ лева
за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП.
Електронният фиш се обжалва като издаден в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила и се претендира отмяната му.
Навежда се, че в административнонаказателното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в съдържанието
на електронния фиш не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да
бъде обжалван. Излагат се доводи, че правото на защита на жалбоподателя е
нарушено, тъй като в електронния фиш не е посочено техническото средство,
с което е установено нарушението, и не е приложена разпечатка от клипа, на
който е заснето нарушаването на режима на скоростта. Навежда се, че в
електронния фиш липсва пълно и изчерпателно описание на обстоятелствата
на нарушението, както и че нарушената материалноправна разпоредба е
посочена неправилно. Твърди се нарушение на материалния закон, тъй като
не е установен водачът на лекия автомобил към момента на извършване на
нарушението, а е ангажирана отговорността на неговия собственик без
изпълнение на процедурата, предвидена в чл. 189 ал. 4 и ал. 5 ЗДвП. По
1
изложените съображения се прави искане за отмяна на електронния фиш.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Д. Г., редовно призован, не се
явява.
Не се явява и процесуалният му представител адв. В. Б., също редовно
призован.
Въззиваемата страна - отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно
уведомена, не изпраща представител.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от наказаното физическо лице
и срещу подлежащ на обжалване електронен фиш. Видно от приложената
разписка, електронният фиш е връчен лично на жалбоподателя на
21.05.2022г. 14-дневният срок за обжалване изтича на 04.06.2022г. /събота –
неприсъствен ден/, поради което следва да се счете, че срокът изтича в
първия следващ присъствен ден, а именно – 06.06.2022г. Жалбата е подадена
на 06.06.2022г. чрез електронна поща, т.е. при спазване на срока по чл. 59 ал.
2 ЗАНН.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания
електронен фиш, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Към 17.09.2021г. лек автомобил марка „Хонда“,модел „Акорд Турер“
с рег. № ххххххххТ бил собственост на „хххххххххх“ ЕООД, ЕИК
хххххххххх, с едноличен собственик на капитала и управител жалбоподателят
Д. М. Г..
На 17.09.2021г. в 17:42 ч. жалбоподателят Д. М. Г. управлявал лекия
автомобил марка „Хонда“,модел „Акорд Турер“ с рег. № ххххххххТ на
територията на град София, по ул. „Даскал Стоян Попандреев“ с посока на
движение от ул. „Кумата“ към Околовръстен път. В района на спирка на
масовия градски транспорт „Гробищен парк „Бояна“ максимално разрешената
скорост на движение била 50 км/ч, като ограничението било сигнализирано с
пътен знак В26, но независимо от това жалбоподателят управлявал
автомобила със скорост от 73 км/ч.
Спазването на режима на скоростта в посочения участък на
17.09.2021г. за времето от 16:00 часа до 18:00 часа се контролирало с видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
2
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2, с
идентификационен № MD1192, представляващa одобрен тип средство за
измерване, вписано под номер В-46 в държавния регистър на одобрените
типове средства за измерване, която била преминала периодична последваща
проверка на техническата изправност на 12.02.2021г. със заключение, че
съответства на одобрения тип. Мобилната система за видеоконтрол била
разположена на триножник на участък от пътя.
На 14.10.2021г. от СДВР бил издаден електронен фиш серия „К“ №
5345287, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 3 ЗДвП на
жалбоподателя било наложено административно наказание "глоба" в размер
на 100, 00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:
писмени, приобщени по реда на чл. 283 НПК: заповед № 8121з-
931/30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи, справка за датата на
издаване на електронен фиш серия „К“ № 5345287, справка за собственост на
лек автомобил марка „Хонда“,модел „Акорд Турер“ с рег. № ххххххххТ,
протокол за проверка № 3 – С – ИСИС/12.02.2021г. на БИМ, извлечение от
Регистъра на вписаните типове средства за измерване, протокол за използване
на АТСС за контрол на скоростта рег. № 4332р-48175/17.09.2021г., ежедневна
форма на отчет, отговор от Столична община, дирекция "Управление и
анализ на трафика", ведно с проект за организация на движението в пътния
участък, ръководство за работа със стационарно преносими уреди за
осъществяване на контрол на пътното движение Cordon M2, справка – картон
на водача, разписка за връчване на електронния фиш, вещественото
доказателство – снимка на пътния знак В26 и снимка на разположението на
уреда, вещественото доказателствено средство – снимков материал.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото, като ги оцени
като последователни, взаимнокореспондиращи си и съответни на
приобщеното веществено доказателствено средство, както и на веществените
доказателства.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
3
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло приложения снимков материал като годно
веществено доказателствено средство. От същия се установява
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост.
Съдът цени като веществени доказателства снимката на
разположението на пътен знак В26 на пътния участък, както и снимката на
разположението на уреда на участък от пътя.
Приобщените по делото доказателства са последователни,
еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и
взаимовръзка сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Атакуваният електронен фиш е издаден в предвидената от закона
писмена форма, както и при спазване на предвидения за това процесуален
ред. Електронен фиш серия „К“ № 5345287 е издаден от компетентна
държавна институция – Столична дирекция на вътрешните работи и съдържа
всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 4 ЗДвП:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Видно е, че се касае за
стеснен кръг реквизити в сравнение с изискуемите при наказателните
постановления, които същевременно са достатъчни, когато се касае за
нарушение, установено с автоматизирано средство за контрол. Сред
изискуемите реквизити не попада посочването пред кой орган и в какъв срок
може да се обжалва електронния фиш. Срокът за обжалването му е законово
определен в нормата на чл. 189 ал. 8 ЗДвП, а местнокомпетентния съд се
определя по правилата на чл. 59 ал. 1 ЗАНН. Най-сетне, жалбоподателят е
упражнил правото си на жалба срещу електронния фиш, като е сезирал и
местнокомпетентния съд, който е приел жалбата му за допустима и
4
подлежаща за разглеждане по същество, предвид което са напълно
неоснователни твърденията му, че правото му на защита е било ограничено
предвид непосочването в електронния фиш пред кой орган и в какъв срок
може да се обжалва.
В електронния фиш е посочено и техническото средство, с което е
установено нарушението – тип Cordon M2 с идентификационен номер
MD1192, поради което и следващите възражения на жалбоподателя за
ограничаване правото му на защита предвид непосочване на техническото
средство, не се споделят от съдебния състав. Посочването в електронния фиш
на вида на използваното техническо средство позволява извършването на
последваща преценка в производството по обжалване на електронния фиш
дали техническото средство отговаря на изискванията на чл. 4 от Наредба №
8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /Наредбата/.
В обжалвания електронен фиш достатъчно ясно са описани
обстоятелствата на нарушението – посочено е по кой път, отворен за
обществено ползване, се е движил автомобилът, посоката му на движение,
конкретното място, където е установено нарушението – в района на спирка
„Гробищен парк „Бояна“. Посочено е и действащото в участъка ограничение
на скоростта, както и измерената скорост на движение на управлявания от
въззивника лек автомобил. Предвид обстоятелствата от състава на
нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, не е необходимо посочването на точното
отстояние до пътен знак В26, както и имало ли е кръстовище, тъй като
жалбоподателят не е санкциониран за нарушение на правилата за
преминаване през кръстовище. Обстоятелството дали в конкретния пътен
участък действително ограничението на скоростта е било 50 км/ч се отнася до
основателността на административното обвинение, поради което в
електронния фиш не е необходимо да се посочи зоната на действие на пътен
знак В26 и дали същата е била определена с допълнителна табела Т2.
Не са основателни и оплакванията за нарушено право на защита на
жалбоподателя поради обстоятелството, че към електронния фиш не е
приложено вещественото доказателствено средство - снимка на нарушението.
5
Подобно изискване не е предвидено в нормата на чл. 189 ал. 5 ЗДвП.
Годността на вещественото доказателствено средство касае основателността
на административнонаказателното обвинение и правилното приложение на
материалния закон. Най-сетне, след изпращане на материалите по
административнонаказателната преписка в съда, същите са били на
разположение на жалбоподателя, който е имал възможност да се запознае с
тях, в това число и с вещественото доказателствено средство.
Не се споделят и възраженията досежно нарушение на процедурата по
чл. 189 ал. 4 и ал. 5 ЗДвП. Цитираните разпоредби не предвижат изискване
преди издаване на електронния фиш на собственика на автомобила да бъде
предоставена възможност да попълни декларация, в която да посочи кое лице
е управлявало автомобила му при извършване на нарушението. Разпоредбата
на чл. 189 ал. 5 ЗДвП предвижда, че електронният фиш се издава на
собственика на автомобила или на представляващия юридическото лице,
чиято собственост е автомобилът, който има възможност в 14 - дневен срок от
получаването му да представи с писмена декларация данни за лицето,
управлявало автомобила, ведно с копие на неговото СУМПС, в който случай
издаденият електронен фиш се анулира. Видно е, че в случая жалбоподателят
Г. не се е ползвал от тази възможност. Впрочем, и в жалбата пред съда
въззивникът не твърди, че при извършване на нарушението автомобилът,
собственост на юридическото лице, на което той е управител, е бил
управляван от конкретно лице.
Съдът намери и че от събраните доказателства се установява по
несъмнен и категоричен начин извършеното нарушение на режима на
скоростта.
От отговора от Столична община, ведно с проект за организация на
движението в пътния участък по ул. "Даскал Стоян Попандреев" в района на
спирка "Гробищен парк "Бояна", както и от вещественото доказателство –
снимка на разположението на пътен знак В26, се установява, че към датата на
нарушението - 17.09.2021г. в град София, по ул. "Даскал Стоян Попандреев" в
посока от ул. "Кумата" към Околовръстен път в района на спирка "Гробищен
парк "Бояна" е действало общото ограничение на скоростта за населено място
за ППС от категория "В", а именно - 50 км/ч, което е било сигнализирано и с
пътен знак В26. Видно от представения от СО, Дирекция „Управление и
6
анализ на трафика“ проект за организация на движението в пътния участък
ограничението от 50 км/ч на максималната разрешена скорост е важимо в
пътната отсечка до мястото, където с пътен знак В26 е въведено различно
ограничение, а именно – 70 км/ч съгласно чл. 50 ал. 1 от ППЗДвП.
Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В материалите по
административнонаказателната преписка е приложен протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система по образец съгласно чл.
10 ал. 1 от Наредбата, към който е приложена снимка на разположения на
участък от пътя уред съгласно чл. 10 ал. 3 от Наредбата.
От писмените доказателства се установява, че нарушението е заснето с
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon
M2, с идентификационен № MD1192, представляващa одобрен тип средство
за измерване, вписано под номер В-46 в държавния регистър на одобрените
типове средства за измерване, преминала периодична последваща проверка
на техническата изправност на 12.02.2021г. със заключение, че съответства на
одобрения тип. Видеорадарната система, видно от протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система рег. № 4332р-
48175/17.09.2021г., е работела в стационарен режим на заснемане с посока на
задействане „приближаващи“.
Не се споделят и възраженията на въззивника, че не е установено дали
измерената скорост е именно на лекия автомобил с рег. № ххххххххТ. Видно
от вещественото доказателствено средство на снимката няма други ППС
освен автомобил с рег. № ххххххххТ. По делото като писмено доказателство
е приобщено ръководство за работа със стационарно преносими уреди за
осъществяване на контрол на пътното движение Cordon M2. На стр. 16 от
ръководството е посочено, че видеокамерата и радарът са кръстосано
свързани с обработващия модул, който съдържа измервателния елемент и е
свързан с устройството за съхранение. Радарът непрекъснато измерва и
изпраща данни до измервателния елемент, видеокамерата, синхронизирана с
контролираната от радара зона, изпраща видеопоток към измервателния
елемент, който свързва изображенията на превозните средства със
7
съответните данни от радара, като по този начин оформя заснемането на
целите. След това измервателният елемент извършва разпознаването на
регистрационните номера, установява нарушителите, прави изображенията и
съхранява доказателствените данни на устройството за съхранение, като по
този начин се гарантира точното индивидуализиране на МПС, чиято скорост е
измерена, дори в случаите на едновременно движение на повече МПС-та и
разминаване.
Видно от вещественото доказателствено средство измерената скорост
на движение на управлявания от жалбоподателя лек автомобил е 76 км/ч.
Видно от протокол от проверка № 3-С-ИСИС/12.02.2021г. възможната
техническа грешка при измерване на скоростта е 3 км/ч при скорост до 100
км/ч. Възможната техническа грешка е приспадната в полза на
жалбоподателя и отговорността му е ангажирана за управление със скорост от
73 км/ч, т.е. за наказуемо превишение от 23 км/ч.
Предвид всичко изложено съдът намери, че от писмените
доказателства и вещественото доказателствено средство се установява по
несъмнен и категоричен начин, че на 17.09.2021г. в 17:42 ч. жалбоподателят
Д. М. Г. е управлявал лекия автомобил марка „Хонда“,модел „Акорд Турер“ с
рег. № ххххххххТ на територията на град София, по ул. „Даскал Стоян
Попандреев“ с посока на движение от ул. „Кумата“ към Околовръстен път в
района на спирка на масовия градски транспорт „Гробищен парк „Бояна“ като
при максимално разрешена скорост на движение 50 км/ч се е движел със
скорост от 73 км/ч.
Законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя като управител на юридическото лице -
собственик на автомобила, с който е извършено нарушението, съгласно чл.
188 ал. 2 ЗДвП.
Съдът намери обаче, че в обжалвания електронен фиш неправилно е
посочена нарушената материалноправна разпоредба. В атакувания електронен
фиш е посочено, че жалбоподателят Г. е нарушил разпоредбата на чл. 21 ал. 2
вр. ал. 1 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 21 ал. 1 ЗДвП въвежда общото
ограничение на максималната разрешена скорост, с което следва да се
съобразяват водачите на ППС от категория "В" в населено място - 50 км/ч.
Когато максималната разрешена скорост за движение е различна от указаната
8
в чл. 21 ал. 1 ЗДвП, ограничението се сигнализира с пътен знак /чл. 21 ал. 2
ЗДвП/. В настоящия случай максималната разрешена скорост за движение по
ул. „Даскал Стоян Попандреев“ с посока на движение от ул. „Кумата“ към
Околовръстен път в района на спирка на масовия градски транспорт
„Гробищен парк „Бояна“ към 17.09.2021г. е била именно указаната в чл. 21
ал. 1 ЗДвП за движение на ППС от категория "В" в населено място - 50 км/ч.
Ограничението е сигнализирано и с пътен знак "В26", но със забранителния
знак не е въведено ограничение, различно от общото, посочено в чл. 21 ал. 1
ЗДвП. Ето защо в случая, управлявайки на 17.09.2021г. в 17:42 ч. лек
автомобил марка „Хонда“,модел „Акорд Турер“ с рег. № ххххххххТ на
територията на град София, по ул. „Даскал Стоян Попандреев“ с посока на
движение от ул. „Кумата“ към Околовръстен път в района на спирка на
масовия градски транспорт „Гробищен парк „Бояна“ със скорост от 73 км/ч
при максимално разрешена скорост от 50 км/ч, жалбоподателят е нарушил
материалноправната разпоредба на чл. 21 ал. 1 ЗДвП. Допуснатото нарушение
на материалния закон обаче не налага отмяна на обжалвания електронен фиш,
а единствено неговото изменение посредством преквалификация на
нарушението от такова по чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП в такова по чл. 21 ал. 1
ЗДвП. Съгласно чл. 63 ал. 7 т. 1 ЗАНН съдът изменя обжалвания акт, когато
се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В
настоящия случай такова изменение е допустимо, тъй като всички
обстоятелства от състава на нарушението по чл. 21 ал. 1 ЗДвП са подробно
описани в електронния фиш, предявени на жалбоподателя, който е имал
възможност да се защитава срещу тях. В същия смисъл са и разясненията,
дадени с ТР № 8/16.09.2021г. по тълк. дело № 1/2020г. на ОСС на ВАС, I и II
колегия: (...) районният съд разглежда спора по същество, т.е. представлява
инстанция по същество, която, когато установи, че
административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния
закон при квалификацията на деянието, следва да упражни правомощието си
да измени издаденото наказателно постановление, а не да го отменя като
незаконосъобразно. (...) Обратното би значило нарушителят да остане
ненаказан при проведено пълно доказване на извършено административно
нарушение от фактическа страна, т.е. да остане ненаказано противоправно
поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената в
9
наказателното постановление законова разпоредба, който резултат
противоречи на целите на административното наказание, регламентирани
в чл. 12 ЗАНН. (...) при липса на съществено изменение на съставомерните
факти в наказателното постановление на основание чл. 337, ал. 1, т. 2
НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН, районният съд може да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, т.е.
районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки
установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление."
Нарушението е осъществено при пряк умисъл като форма на вината,
доколкото жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си - че управлява МПС със скорост, надвишаваща разрешената за
движение в конкретния пътен участък.
Нарушението не представлява маловажен случай по см. на чл. 28
ЗАНН, доколкото разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена
опасност на деяния от този вид (чл. 93 т. 9 НК). Извършеното нарушение е
формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито
и да е съставомерни вреди от същото. Освен това следва да се отбележи, че
нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена скорост,
застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита
от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни последици -
причиняване на ПТП, увреждане живота, здравето и имуществото на
останалите участници в движението по пътищата. В настоящия случай се
касае и за превишение с 23 км/ч в населено място, като наред с това видно от
приетия като писмено доказателство проект за организация на движението в
участъка, където е извършено нарушението, има спирка на масовия градски
транспорт и пешеходна пътека, което предполага по-голямо струпване на
граждани, чиито живот, здраве и имущество жалбоподателят е застрашил,
нарушавайки режима на скоростта. Личната обществена опасност на
жалбоподателя също не може да бъде преценявана като ниска, така че да
наложи извод за маловажност на нарушението. Видно от справката - картон
на водача Г. е санкциониран за множество нарушения на ЗДвП, една част от
които са свързани именно с нарушение на режима на скоростта, което
обуславя извод, че въззивникът е водач, който системно нарушава правилата
10
за движение по пътищата и ограниченията на скоростта.
Съгласно разпоредбата на чл. 182 ал. 1 т. 3 ЗДвП водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място за превишаване
от 21 км/ч до 30 км/ч се наказва с глоба в размер на 100, 00 лв, каквото
административно наказание е и наложено на жалбоподателя. Размерът на
глобата е абсолютно определен, поради което не се налага излагане на
съображения по отношение на индивидуализацията й.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният
електронен фиш следва да се измени в частта относно правната квалификация
на нарушението, а в останалата част - да се потвърди.
Въззиваемата страна не претендира и не доказва разноски, а предвид
изхода на производството жалбоподателят няма право на присъждане на
такива.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 4 вр. ал. 7 т. 1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш серия „К“ № 5345287, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 3 ЗДвП на Д. М. Г., ЕГН
**********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100,
00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното нарушение в такова по чл. 21 ал. 1
ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия „К“ № 5345287, издаден от
СДВР, В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11