Р Е Ш Е Н И Е № 260000
гр. ВРАЦА,
14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 03
ноември 2022 г. в състав:
Председател:
МИРОСЛАВ ДОСОВ
при участието на секретаря Виолета Вълкова, като разгледа докладваното от съдия Досов гр.дело №169/2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Ц.Т.Е. ***, с която ищцата е предявила против
А.П.К. и М.П.К.,***, искове с правно основание чл.45,ал.1 във връзка с чл.53 от ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от общо 50 000.00 лева, от която 30 000.00
лева обезщетение за имуществени вреди и 20 000.00 лева обезщетение за
неимуществени вреди, нанесени й в резултат на извършена от двамата ответници престъпна
дейност, ведно със законна лихва от датата на извършване на деянието, за което
ответниците са осъдени, до окончателното й изплащане.
Според изложеното в исковата молба, ищцата в качеството
си на пострадало лице е била конституирана като частен обвинител по наказателно
производство от общ характер в Специализирания наказатен съд /НОХД №4264/2018
г. и НОХД №2099/2019 г./, по които редом с други 5 лица братята А. и М. К. са
предадени на съд след привличането им като обвиняеми за участие в организирана престъпна група и за извършване на други
престъпления. По същото дело ищцата не е била конституирана като граждански
ищец с оглед преценка на съда, че ходът му би бил
затруднен от съвместното разглеждане на граждански иск.
С прилагане
на диференцираната процедура по реда на Глава двадесет и девета от НПК
наказателното производство срещу братята К. е приключило с влезли в сила
съдебни актове, с които други два съдебни състава /поради липса на съгласие от
всички подсъдими и желанието на един от тях делото срещу него да продължи по
общия ред/ са одобрили постигнати между прокуратурата
и защитата споразумения, както следва:
С протоколно
Определение от 26.07.2019 г. по НОХД №2546/2019 г. на СпНС подсъдимият А.П.К. е
признат за виновен в това, че от началото на 2016 г. до 17.04.2018 г. на
територията на гр.София, гр.Враца и Република България
участвал в организирана престьпна група - структурирано трайно сдружение на
повече от три лица с цел да вършат съгласувано в страната или в чужбина
престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от
свобода повече от три години. Деянието е квалифицирано като престъпление по
чл.321,ал.3,т.2, вр. ал.2 от НК, като с него не са
нанесени материални щети, и е наложено наказание "Лишаване от
свобода" за срок от 1 година.
Същевременно
А.П.К. е признат за виновен и за това, че в периода от неустановена дата през
януари 2017 г. до 31.01.2017 г. в гр.Враца като
извършител в съучастие с М.П.К. - също извършител, с цел да набави за себе си
имотна облага възбудил и поддържал у ищцата Е. заблуждение, че като обезпечение
за паричен кредит в размер на 6000.00 лв., който ще й
бъде даден от братята К., трябва да им прехвърли собственосттта върху
единственото си жилище - ***, със застроена площ 75,45 кв. м., заедно с
прилежащи части избено помещение /мазе №6/ с полезна площ 3,38 кв. м., както и
1,01 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от
отстъпеното право на строеж върху имота.
Измамата е
реализирана чрез заблуждаването на ищцата да отчужди имота си в полза на А.П.К.
с възмездна сделка срещу обещанието веднага след погасяване на кредита жилището
да й бъде върнато, което не се случило. Деянието, за
което е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 година и 1 месец, е квалифицирано
като престьпление по чл.210,ал.1,т.5, вр. чл.209,ал.1 от НК, а причинената с
него имуществена вреда е в големи размери. Въз основа на оценка от вещо лице в
рамките на досъдебното производство, същата е изчислена на 36 000 лв. и е
възстановена като абсолютна предпоставка за одобряване на споразумението по реда на Глава двадесет и девета от НПК.
С протоколно Определение от 24.10.2019 г. по НОХД
№4008/2019 г. на СпНС подсъдимият М.П.К. е признат за виновен по общо 7 /седем/
обвинения, за които му е наложено едно общо най-тежко наказание "Лишаване
от свобода" за срок от 2 години и 2 месеца, и глоба в размер на 4500 лв. Едното от тези обвинения е аналогично на горното, като
братята А. и М. К. са осъдени за съучастие в измамата, в резултат на която
ищцата е загубила описания по-горе жилищен имот в гр.Враца.
Възстановената общо от двамата на ищцата имуществена вреда е в размер на
посочените 36 000.00 лв.
Ищцата
счита,че така възстановената сума за
обезвреда на нанесените й имуществени вреди е по-малка от действителната им
стойност, тьй ката както към датата на депозиране на исковата молба, така и при
реализиране на описаната престъпна дейност реалната пазарна цена на апартамента
е по-висока.
Наред с
имуществените вреди, ищцата претендира обезщетение и за претьрпени от нея
неимуществени вреди. Сочи, че е видно от събраните и приети
от наказателния съд доказателства, въз основа на които братята А. и М. К. са
признати за виновни и са им наложени наказания за извършена престъпна дейност с
висока обществена опасност, че двамата са я измамили в съучастие с цел
придобиване собствеността върху жилището й без да бъде платена реалната му
пазарна/продажна цена, каквато изобщо не е уговаряна.
Прехвърлянето
на собствеността е резултат на въвеждането й в заблуждение, че целта на сделката
е единствено обезпечаване на предоставен краткосрочен заем за ремонт и
обзавеждане, след връщането на който ищцата ще получи обратно имота си. Цената по нотариалния акт за покупко-продажба на апартамента не е
платена, а след като сумата по заема е възстановена с парични преводи от
Гърция, където ищцата живее преимуществено и работи, тя е била подложена на
системен психически тормоз с аргумента, че не се е издължила, а дългьт е
нараснал в пъти от лихви, каквито не били уговаряни. Под натиск и с обещание
жилището да й бъде върнато, ако донесе пратка с
неизвестно за нея съдържание от чужбина, ищцата е пътувала по поръчение и при
създадена от братята К. организация до Бразилия, откъдето е получила сак с
наркотични вещества, с който е била задържана на връщане в Швейцария, където е
осъдена и е изтърпяла наказание лишаване от свобода в продължение на 16 месеца.
Междувременно при опит на внука й И. И. да
потьрси обяснение за ставащото, същият е пребит и заплашен с убийство. В
резултат ищцата и нейните дъщеря и внук са принудени да останат в Гърция -
както заради загубата на единственото й жилище в страната, така и заради тежкия
психическия стрес, причинен от основателните им страхове като потенциални
жертви на бъдещи посегателства.
В изпълнение
на дадени й от съда указания, ищцата е уточнила чрез
пълномощника си адв. О.С. от САК, че претенцията за
нанесените й имуществени и неимуществени вреди произтича изцяло от престьпната
дейност на братята А. и М. К., за която са осъдени с приложените актове на
Специализирания наказателен съд.
Посочила е,
че цената на иска за обезщетение за имуществени вреди е формирана като разлика
между възстановената й в хода на наказателното производство сума в размер на 36
000.00 лева и действителната пазарна цена на
апартамента, която тя не може да реализира в резултат на осъществената измама.
Посочила е също, че измамата, в резултат на
която ответниците са придобили право на собственост върху апартамента й, е
реализирана в относително продължителен период от време. В рамките на този
период двамата съучастници са въвели и поддържали у нея заблуждението, че правото на собственост
върху имота ще й бъде възстановено веднага, след като
погаси задълженията си по предоставения й от тях заем за ремонт на жилището в
размер на 6000.00 лева. Погасяването е станало в уговорения срок с периодични
парични преводи, но независимо от своята коректност ищцата е придобивала
междувременно все по-интензивното усещане за несигурност и осъществена спрямо
нея измама. Въпреки редовностга на плащанията , контактът
с братята К. е ставал все по-труден, двамата не са отговаряли на обажданията й
или са заявявали агресивно искания за плащане на недължими допълнителни суми на
несъществуващи и неясни основания, след което са преминали към откровени
заплахи за физическа разправа, ако тя не се примири, не приеме противоправните
им искания и/или се обърне за съдействие към властите в
защита на правата си.
Всички тези
действия са породили и ескалирали у нея чувствата на мъчителен страх, унижение,
безпомощност, усещане за надвиснала опасност по отношение на нейния и на
близките й живот, причинявайки й тежък и продължителен психологически
дискомфорт, продължаващи и до днес опасения за
възможни нови престъпни посегателства в израз на отмъстителност. Всички тези
основания за реализиране на деликтната отговорност сочи като вреди от
реализираната престьпна дейност, за която СпНС е наложил наказания на
ответниците в настоящото производство, и именно в
резултат на тази престъпна дейност са й причинени неимуществените вреди, обезщетяване
на които претендира.
С протоколно
определение от 14.07.2022 г. съдът е допуснал увеличение размера на иска за имуществени вреди от 30 000.00 лева на 60 000.00
лева. С протоколно определение от 03.11.2022 г. съдът е допуснал намаление
размера на иска за имуществени вреди от 60 000.00 лева
на 30 000.00 лева. Със същото протоколно определение от 03.11.2022 г. съдът е
допуснал увеличение размера на иска за неимуществени
вреди от 20 000.00 лева на 30 000.00 лева.
Към момента
на приключване на съдебното дирене цената на иска за
имуществени вреди е 30 000.00 лева, а цената на иска за неимуществени вреди
също е 30 000.00 лева.
По отношение
на ответниците А. и М. К. е изпълнена процедурата по чл.47,ал.1 - ал.5 от ГПК,
след изчерпването на която и на основание чл.47,ал.6 от ГПК за техен общ особен представител е назначен
адв. В.Л. ***.
В срока по
чл.131 от ГПК адв.Л. е депозирал отговор и допълнителен отговор, в които
заявява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове,
като въвежда и възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищцата.
Адв.Л.
намира предявения иск за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 30
000.00 лева за недопустим поради липса на правен интерес, като сочи, че в проведеното наказателно производство, приключило
с две отделни споразумения, е прието, че размерът на нанесените материални щети
/вреди/ е 36 000.00 лева и е напълно възстановен. Твърди, че размерът на щетите
е бил елемент от престъпния състав и в този случай, съгласно нормата на чл.300
от ГПК, влязлото в сила споразумение, макар и в отделни наказателни дела, има силата на влязла в сила
присъда и е задължително за съда, разглеждащ гражданските последици от деянията на двамата ответници. Съдът е обвързан
от споразуменията и относно размера на щетата, квалифицирана като значителна,
т.е като вреда в големи размери, и не може да присъжда други размери. Освен
това, ищцата е била конституирана като частен обвинител в наказателното
производство и е имала процесуалната възможност при предявяване на разследването
да прави бележки и възражения, в това число и относно размера на вредите, приет
за 36000.00 лева. по наказателното производство.
При същите съображения адв. Л. прави възражение за недопустимост и на иска
за неимуществени вреди в размер на 20 000.00 лева, увеличен в хода на процеса
до размера от 30 000.00 лева.
Оспорва исковете както по основание, така и по размер, като намира
размерите и на двата иска - за имуществени вреди и за неимуществени вреди, за
силно завишени. Оспорва наличието на основания за ангажиране на отговорността
на двамата ответници в условията на солидарност. Оспорва и изложените в
исковата молба обстоятелства, като счита част от тях за неотносими, тъй като не
са били предмет на наказателното производство, по което са осъдени двамата
ответници.В допълнителен отговор оспорва и наличието на причинно - следствена
връзка между неправомерните действия на двамата ответници и причинените на
ищцата вреди.
Адв.Л. прави
и възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищцата, като сочи, че тя не е внимавала, не е
проявила дори обикновена съобразителност, не е положила и грижата на добрия
стопанин в защита на собствения си интерес, в това число и като не е потърсила
правна консултация преди да продаде апартамента си, която продажба е станала на
31.01.2017 год. в гр.Враца. Видно е от нотариалния акт, че тя се е явила пред
нотариуса, пред когото е изразила изрично съгласие за извършване на продажбата,
който от своя страна я е предупредил за последиците. Адв.Л. уточнява, че поведението на ищцата
/пострадала от престъплението/ се явява противоправно, тъй като с това си
поведение тя е допринесла за настъпването на вредите. Доразвива доводите
си в представения допълнителен отговор,
в който сочи още, че посочената в нотариалния акт продажна цена на апартамента е 18 000.00 лева при данъчна
оценка от 13 301.90 лева, а приетата в наказателното производство вреда е в
размер на 36 000.00 лева, т.е. 2 /два/ пъти по-висока от покупно-продажната
цена на този апартамент.
Правното
основание на предявените искове е чл.45,ал.1
във връзка с чл.53 от ЗЗД.
Исковете са
предявени с редовна искова молба - на основани чл.83,ал.1,т.4 от ГПК ищцата не
дължи такси и разноски, и са допустими.
Допустимостта
на иска за неимуществени вреди следва пряко от разпоредбата на чл.382,ал.10 от НПК, а допустимостта на иска за имуществени вреди - от трайната съдебна
практика.
Възражението
на ответниците чрез адв.Л. за съпричиняване на вредите от страна на ищцата е с
правно основание чл.51,ал.2 от ЗЗД.
По делото са събрани писмени доказателства ,
като са приети представените от страните документи. Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на
доведените от ищцата свидетели М. И. С. и
И. И.И..
Допуснати и изслушани са две съдебно
- оценителни експертизи - първоначална и повторна, които са дали заключения за пазарните
цени на описаното в исковата молба жилище - ***, към 31.01.2017 г. и към 16.03.2020 г.
Предвид
обема на наказателното производство и броя на подсъдимите, същото не е
приложено в цялост. Приложени са във вид на заверени от адв.С. копия
документи от досъдебното производство
по НОХД №4264/2018 г. и НОХД №2099/2019 г.
по описа на Сп.НС /том II- ри от делото, л.178 - л.476/.
След като обсъди събраните
доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от
страните доводи, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа
страна следното:
Предвид
отговора на адв.Л. и приложените от ищцата и неоспорени споразумения, одобрени
с протоколно определение от 26.07.2019 г. по НОХД №2546/2019 г. на СпНС и с протоколно определение от
24.10.2019 г. по НОХД №4008/2019 г. на СпНС, с доклада си по чл.146 от ГПК
съдът е обявил за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че в периода от неустановена дата през януари 2017 г.
до 31.01.2017 г. в гр. Враца А.П.К. и М.П.К. - като извършители и в
съучаствие, с цел да набавят за себе си имотна облага, са възбудили и
поддържали у ищцата Ц.Е. заблуждение, че като обезпечение за паричен кредит в
размер на 6000.00 лв., който ще й бъде даден от
братята К., трябва да им прехвърли собственосттта върху единственото си жилище
- ***, със застроена площ 75,45 кв. м., заедно с прилежащи части: избено
помещение /мазе №6/ с полезна площ 3,38 кв. м., както и 1,01 % идеални части от
общите части на сградата и съответните идеални части от отстъпеното право на
строеж върху имота, като веднага след погасяване на кредита жилището ще й бъде върнато, с което са причинили на Ц.Е. имотна вреда
в размер на 36 000.00 лева, като причинената вреда е в големи размери -
престъпление по чл.210,ал.1,т.5, вр. с чл.209,ал.1, вр. с чл.20,ал.2,вр. с ал.1 от НК.
И в двете
споразумения е посочено, че нанесените материални щети от деянието са
възстановени, като ищцата не оспорва, че е получила сумата от 36 000.00 лева
преди одобряване на споразуменията от съда, т.е преди
26.07.2019 г., когато е одобрено споразумението
с А.К..
Според
заключението на първоначалната съдебно - оценителна експертиза, оспорено от
пълномощника на ищцата, пазарната стойност на описания по - горе апартамент
№111 към 31.01.2017 г. е 40 266.00 лева,
а към 16.03.2020 г. е 45 476.00 лева. Според заключението на повторната съдебно
- оценителна експертиза, неоспорена от страните,
пазарната стойност на апартамента към 31.01.2017 г. е 39 500.00 лева, а към
месец март 2020 г. е 51 000.00 лева.
От
показанията на свидетелката М. С. - дъщеря на ищцата, се установява, че апартаментът е закупен около 2007 г. със
собствени на ищцата средства от продажбата на
гарсониера и с банков заем, който тя е изплащала през
годините. Това обстоятелство се установява и от приложените по делото / том II, л.179 - 181/ нот.акт за покупко продажба на недвижим имот №4,том VI,рег. №9774, нот. дело №647 от 18.09.2007 г. на нотариус
с рег.№ 482 и нот. акт за учредяване на договорна ипотека №164, том
IV, рег. №4934, нот.дело №590 от 19.09.2007 г. на нотариус с рег.№026. Апартаментът се нуждаел от ремонт, а на
ищцата не й стигали парите и тя казала на дъщеря си, че ще вземе заем от
братята К., понеже познавала баща им и семейството отпреди. Ищцата получила от
тях 5000.00 лева заем, но свидетелката разбрала, че майка й е била накарана да
подпише документ, че ще върне 10 000.00 лева. Свидетелката е категорична, че
майка й не е искала да продава апартамента, защото това било единственото им
жилище. Ищцата Е. работела в Гърция и започнала да праща на ответниците пари по
"Уестърн Юнион", но след всеки превод те й се обаждали и я
заплашвали, защото искали да изпраща повече. По - късно свидетелката С.
разбрала, че майка й е подписала нотариалния акт, с който прехвърлила
апартамента на братята К., а те се задължили да й го върнат веднага след като
изплати заема. Това не се случило, като А. започнал да заплашва майка й, че ще
продаде апартамента. Затова майка й казала, че взема последната вноска и отива
във Враца, за да даде парите на А. и да си получи апартамента, след което
изчезнала. Свидетелката знае всичките тези обстоятелства, тъй като живеела
заедно с майка си в Гърция и присъствала на телефонните разговори, провеждани
на високоговорител. Според нея, заради
заплахите на братята, че ще продадат апартамента, майка й се разболяла,
вдигнала кръвно от притеснение и постъпила в болница. Всичко продължило около
година.
Свидетелят И. И. - внук на ищцата, който също живее в Гърция, дава сходни
обяснения относно придобиването на апартамента от баба му и нуждата от средства
за ремонта му. Категоричен е, че не са имали намерение да го продават, а са
искали да го ремонтират, за да живеят в него. Знае от баба си, че тя се е
свързала с човек, чийто баща е бил уважаван човек и тя го е познавала.
Споразумяла се е този човек да й даде заем, но в един момент им се обадила от
България в Гърция и им казала, че има големи проблеми с братята М. и А. К., които
й искали пари не само за заема, а и за наем на апартамента, и ги получавали.
Свидетелят И. също разбрал, че баба му е прехвърлила апартамента на тези хора и
когато тя му звъннала за помощ, вече било късно. Той се прибрал в България и се
свързал с А.К., който и на него му обяснил, че баба му не си е платила наема.
Провел и среща с А.К. в барче на 100 м. от апартамента, на която имало още 8
човека. Той казал на А., че в момента нямат пари и тогава се намесил друг човек
с малко име Н., който му казал да връща парите, защото трябва да ходи на море и
няма да ги чака. Баба му заминала за София при приятелка и после изчезнала, а
свидетелят бил изгонен от апартамента и 10 дни спял в двора на детската градина
в близост до жилището, очаквайки баба му да се появи. Апартаментът бил заключен
от братя К., които поставили и камери. Той обявил баба си за издирване, но не я
намерили. После му бил нанесен побой от трима човека, единият от които бил
племенник на Н., според него . След това той получил помощ от полицай, който му
предоставил къщата си, а баба му била открита задържана в Швейцария. Според
свидетеля, баба му вече не е същия
човек. Лично той се притеснява да посещава гр.Враца, защото се опасява, че
братя К. - лично или чрез други хора, могат да му направят нещо лошо.
При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна
следното:
I. По иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
30000.00 лева:
Предявен
е иск за репариране в условията на солидарност на неимуществени вреди,
претърпени от ищцата в резултат на противоправни
действия на ответниците.
За да е основателен предявения иск и съответно да бъде ангажирана
отговорността на ответниците да заплатят на ищцата
обезщетение за вредите, които
претендира, е необходимо
да се установят всички елементи от фактическия състав на деликта - противоправно деяние, извършено от ответниците, вина,
вреда и причинна връзка между деянието и вредата.
В конкретния
случай три от елементите - деяние, противоправност и вина, са установени по безспорен и задължителен за
гражданския съд начин с одобрените от съдебните състави по НОХД №2546/2018
год. и по НОХД №4008/2019 г., и двете по
описа на Специализиран наказателен съд, споразумения, с които ответниците А.П.К. и М.П.К. са признати за виновни за това,
че в периода от неустановена дата през януари 2017 г. до
31.01.2017 г. в гр. Враца - като извършители и в съучаствие, с цел да набавят
за себе си имотна облага, са възбудили и поддържали у ищцата Ц.Е. заблуждение,
че като обезпечение за паричен кредит в размер на 6000.00 лв., който ще й бъде даден от братята К., трябва да им прехвърли
собственосттта върху единственото си жилище - ***, със застроена площ 75,45 кв.
м., заедно с прилежащи части: избено помещение /мазе №6/ с полезна площ 3,38
кв. м., както и 1,01 % идеални части от общите части на сградата и съответните
идеални части от отстъпеното право на строеж върху имота, като веднага след
погасяване на кредита жилището ще й бъде върнато, с
което са причинили на Ц.Е. имотна вреда в размер на 36 000.00 лева, като
причинената вреда е в големи размери - престъпление по чл.210,ал.1,т.5, вр. с
чл.209,ал.1, вр. с чл.20,ал.2,вр. с ал.1 от НК.
Съдът приема
за установени и понесените от ищцата неимуществени вреди така, както са описани
в исковата молба и уточнителната такава, както и причинната им връзка с
деянието на ответниците, тъй като вредите са претърпени именно в резултат на
това деяние. Тя е загубила единственото си жилище вследствие на измамата, като
осъзнаването на тази загуба е настъпило доста след прехвърлянето правото на
собственост, извършено с приложения по делото нот.акт №83,том I, рег.№ 520, нот.дело №40 от 31.01.2017 г. на нотариус с
рег. №338 /л.86 от делото/, в който период е била принудена както да заплаща
наем за ползването му /том II, л.194 от
делото и показанията на свидетеля И./, така и да изпълнява всички искания на
ответниците пред заплахата жилището да бъде продадено.
Съдът
преценява показанията на свидетелите с
оглед нормата на чл.172 от ГПК,
отчитайки личната им заинтересованост, но им дава вяра, тъй като са
последователни, логични и непротиворечиви и по делото не са налице други
доказателства, които да ги опровергават.
При тези си съображения съдът намира, че предявеният иск е доказан по
основание и следва да бъде ангажирана личната
отговорност на ответниците А. К. и М.К.
за репариране на претърпените от ищцата Ц.Т.Е. неимуществени вреди, като
предвид установеното съучастие при извършване на увреждащото деяние ответниците
отговарят солидарно.
Що се касае до размера
на обезщетението за неимуществени вреди, то следва да бъде определено при спазване разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Вложеният в тази норма обществен
критерий за справедливост не е абстрактно понятие, а изисква справедливото
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди при съобразяване с
конкретните правнорелевантни обстоятелства.
В конкретния
случай при обсъждане на всички допустими и относими към спора
доказателства - писмени и свидетелски показания, се установява, че
ищцата е претърпяла, търпи и ще търпи и занапред психически болки и страдания,
изразяващи се в чувство на страх,
унижение, безпомощност, усещане за опасност по отношение на нея и близките й,
опасения за възможни посегателства в израз на отмъстителност. При определяне
размера на обезщетението следва да се вземе предвид също, че ищцата е била на
почти 67 години към момента на извършване на деликта, като перспективата
й за сдобиване с друго собствено жилище /което е било и единствено за семейството й/, съдът преценява за минимална.
При отчитане
на всички тези обстоятелства, които са от значение за прилагане на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, който легален термин е изпълнен с морално съдържание, съдът намира,че справедливото обезщетение за
претърпените от ищцата Ц.Е. неимуществени вреди е в размер на 30 000.00 лева, дължимо солидарно от ответниците А. К. и М.К..
Предвид
извода за основателност на тази искова претенция, съдът дължи произнасяне и по
въведеното от ответниците чрез особения им представител адв.Л. възражение за
съпричиняване.
Това
възражение е неоснователно.
Съпричиняващо вредата по смисъла
на чл.51,ал.2 от ЗЗД е не всяко поведение на
пострадалия, дори когато не съответства на предписаното от закона, а само това
поведение, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица
за произлезлите вреди. Пострадалият съпричинява вредата,
когато е създал реална възможност за настъпване на вредата или е превърнал
създадената от делинквента реална опасност в действителност. Тежестта за установяване на тези обстоятелства е върху страната,
която твърди, че е налице съпричиняване.
В
случая липсват доказателства по делото да е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата ищца.
Основен принцип на правото е да защитава основни блага, в това
число и правото на собственост. Доводът на адв.Л., че е налице съпричиняване на вредите
от страна на ищцата, тъй като не е
внимавала, не е проявила съобразителност и не е положила грижата на добрия
стопанин в защита на собствения си интерес преди да продаде апартамента си, не
може да бъде споделен именно поради престъпното деяние "измама", за
извършването на което по отношение на ищцата ответниците са признати за
виновни. Ищцата е била добросъвестна в поведението си, но умишлено е била
въведена в заблуждение, при което извод за съпричиняване не може да бъде
обоснован.
Върху така определената като
обезщетение сума се дължи и компенсаторна лихва, считано от деня на причиняването на
увреждането - 31.01.2017 год.,до
окончателното й заплащане.
II. По иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на
30000.00 лева:
Съгласно чл.383,ал.1 от НПК, одобреното от съда споразумение за
решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, и съобразно чл.300
от ГПК и чл.413,ал.2 от НПК съдебните актове на Специализиран
наказателен съд по цитираните по-горе
наказателни дела са задължителни за гражданския съд относно факта
на извършеното деяние, неговата
противоправност и виновността на дееца. Следователно съдът е обвързан от
споразуменията по НОХД №2546/2019 г.
и НОХД №4008/2019 г., и двете на СпНС, относно извършването от
ответниците на процесния деликт в периода от
неустановена дата през януари 2017 г. до 31.01.2017 г., противоправността му и
виновността на ответниците А. и М. К..
Съгласно константната съдебна практика по приложението на разпоредбата на
чл.300 от ГПК, задължителната сила на присъдата се отнася до всички елементи на
престъпния състав, включително и
вредата, когато е елемент от фактическия състав на престъплението.
В настоящия случай ответниците са признати за виновни в извършването на
деяния по чл.210,ал.1,т.5, вр. с чл.209,ал.1, вр. с чл.20,ал.2,вр.
с ал.1 от НК, с които са причинили на ищцата
имуществена вреда, оценена на 36 000 лева.
Силата на пресъдено нещо на присъдата се изразява в
нейното установително действие, посочено в чл.413,ал.2
от НПК, според който влезлите в сила присъди са задължителни за гражданския
съд относно
въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е
деянието, поради което силата на пресъдено нещо се разпрострира досежно всички
признаци на престъпния състав и правната квалификация на деянието, а в случая и
относно съставомерната последица - причинената имуществена щета и
нейния размер.
Тъй като
престъплението измама,
извършено от ответниците,
е резултатно престъпление и причиняването на вреди другиму е съставомерно, то
задължителната сила на присъдата се отнася и по отношение настъпването на
вредата и нейния размер.
При тези съображения искът за присъждане на обезщетение
за имуществени вреди в размер на 30 000.00 лева, представляващи разлика между възстановената на ищцата в хода на наказателното
производство сума в размер на 36 000.00 лева и действителната пазарна цена на
апартамента, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, без да е
необходимо да се обсъждат заключенията на вещите лица.
Този правен
извод не може да бъде променен от факта, че в рамките на наказателното
производство ищцата е
предявила
граждански иск, който не е бил приет за съвместно разглеждане / том II, л.455 -
л.457 от делото/.
Съгласно чл.84,ал.3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана, което означава, че лихвата е
компенсаторна, следва да се присъжда от момента на вредата, като ищецът не
предявява претенция с отделен иск, както е при мораторните лихви. Затова съдът не дължи отделно произнасяне
по претенцията на ищцата за присъждане на
законна лихва върху претендираното обезщетение за имуществени
вреди, считаното от 31.01.2017 год. до
окончателното му изплащане.
По разноските:
Ищцата не
е направила разноски за държавна
такса, за възнаграждение на особен представител и за вещи лица по
делото, поради това, че не дължи такива на основание чл.83,ал.1,т.4
от ГПК.
От
пълномощника й адв.С. своевременно
е поискано присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 3 000.00 лева,
съгласно списък по чл.80 от ГПК. Видно е от приложения договор за правна
защита и съдействие №18/ 12.08.2020 г., сключен между адв.О.С. и ищцата, че е уговорено адвокатско възнаграждение в
размер на 3 000.00 лева, платено в брой при подписване на договора, като
предвид основателността само на един от предявените два иска, на ищцата следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 1 500.00 лева, съответни на уважената
част от исковите претенции. Неоснователно е възражението на особения
представител адв.Л. за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид
редакцията на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения към 20.08.2020 г., според която дължимото минимално
възнаграждение при интерес от 30000.00 лева е в размер на 1 430.00 лева.
Когато
делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски
по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и
разноски. Съответните суми се присъждат в полза
на съда - чл.78,ал.6 от ГПК. Съдебната практика приема,
че и в случаите по чл.78,ал.6 от ГПК осъденото лице е длъжно
да заплати всички дължащи се такси и разноски, но съразмерно с уважената част
от исковете /така Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Решение №
321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV
г. о./.
Следователно, доколкото ищцата не дължи внасяне на държавна
такса и разноски, на основание чл.78,ал.6 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно
в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Враца 1200.00 лв. държавна
такса - 4% от цената на уважения иск,
както и 300.00 лв. разноски
по делото за възнаграждения
за вещи лица,
платени от бюджета на съда. Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно и половината от разноските за възнаграждение
на особения представител адв.Л., а именно 1 015.00 лева, тъй като по делото е
назначен един особен представител за двамата ответници.
Водим от
горното, Окръжен съд - Враца
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.45 във вр. с чл.53 от ЗЗД
А.П.К., с ЕГН ********** и постоянен адрес: *** и М.П.К., с ЕГН ********** ***
солидарно да заплатят на Ц.Т.Е., с ЕГН
********** и адрес *** сумата от 30 000.00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания, които ищцата
е претърпяла,търпи и ще търпи вследствие непозволено увреждане, извършено от
ответниците в периода от неустановена дата през месец януари 2017 г. до
31.01.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 31.01.2017 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от
Ц.Т.Е., с ЕГН ********** и адрес
*** против А.П.К., с ЕГН ********** и
постоянен адрес: *** и М.П.К., с ЕГН ********** *** иск за солидарно заплащане
на сумата от 30 000.00 лева, претендирани като обезщенение за имуществени
вреди, претърпени от ищцата вледствие същото непозволено увреждане, извършено
от ответниците в периода от неустановена дата през месец януари 2017 г. до
31.01.2017 г..
ОСЪЖДА
А.П.К., с ЕГН ********** и постоянен адрес: *** и М.П.К., с ЕГН ********** ***
солидарно да заплатят на Ц.Т.Е., с ЕГН
********** и адрес *** сумата от 1500.00 лева - разноски за адвокатско
възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, съобразно уважената част от
претенцията.
ОСЪЖДА
А.П.К., с ЕГН ********** и постоянен адрес: *** и М.П.К., с ЕГН ********** ***
солидарно да заплатят по сметка на
Окръжен съд - Враца държавна такса в размер на 1200.00 лева, както и сторените
от бюджета на съда разноски за възнаграждение на вещи лица в размер на 300.00
лева и за възнаграждение на особен представител в размер на 1015.00 лева,
съобразно уважената част от претенцията.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия
при Окръжен съд - Враца: