№ 89
гр. гр.Велинград, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20225210200102 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Д. Б. П. против Наказателно постановление №
19-0367-001760/10.12.2019г. на Началника на РУ Велинград, с което са му
наложени административни наказания, както следва: 1./ на основание чл. 183,
ал. 5, т. 2 ЗДвП глоба в размер на 100,00 лв., за нарушение на чл. 119 ЗДвП и
2./ на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 и ЗДвП-глоба в размер на 200,00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение
на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „Б“ ЗДвП;
Релевират се доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление и се иска неговата отмяна. Сочат се допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени процесуални
нарушения на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН с издаване на наказателно постановление
при образувано досъдебно производство за същото деяние.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. У. АК Пазарджик,
поддържа жалбата. Позовава се на нарушение на принципа на non bis in idem.
Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, в писмено становище, оспорва
жалбата. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /препис от обжалвания
акт е връчен на жалбоподателя на 21.01.2022г., а жалбата е подадена на
04.02.2022г./, от легитимирана страна, поради което е процесуално
допустима.
Съдът като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства,
1
обсъди доводите на страните и при съобразяване разпоредбите на чл. 63 от
ЗАНН прие за установено следното:
На 22.11.2019г., около 07:40 часа на ЕЕНСП 112 бил подаден сигнал, от
свидетеля Георги Стойчев Масларов, за настъпило ПТП с пострадал
пешеходец, на кръстовището на ул. „Св. св. Кирил и Методий“ и ул.
„Криволак“. На място били изпратени служителите на РУ Велинград при
ОДМВР Пазарджик-свидетелите мл. автоконтрольор Т. ИЛ. Г. и мл.
полицейски инспектор М. М. АЛ.. При пристигане на мястото на ПТП-то, не
заварили пострадА.я, нито водача на лекия автомобил. Там бил подА.я
сигнала Г.М., който обяснил, че пресичащо на пешеходната пътека дете е
било блъснато от лек автомобил с рег. № РА2107КН, управляван от възрастен
мъж. Казал им, че се е обадил на бащата на детето и е подал сигнала на тел.
112. Уведомил полицейските служители, че преди пристигането им е дошъл
екип на ФЦСМП Велинград, който откарал пострадалото дете за преглед, а
водачът на автомобила, който го е блъснал потеглил след линейката. От
намиращите се на мястото на произшествието лица, служителите на РУ
Велинград събрА. данни за самоличността на водача, а именно, че това е
жалбоподателят Д. Б. П..
Свидетелите Г. и А. посетили МБАЛ Велинград, където бил транспортиран
пострадА.ят пешеходец и установили, че това е П.Н.М.. Не заварили в
лечебното заведение водачът на лекия автомобил, който я е блъснал. СвързА.
се с него по телефона и той им съобщил, че е в дома си, където го открили.
Казал им, че е тръгнал с автомобила си след линейката, отишъл е до
болницата, където е откарана пострадалата и че след като се е убедил, че е
добре си е тръгнал.
Не отрекъл, че е причинил ПТП-то, като е блъснал пресичащото на
пешеходната пътека дете, защото не е успял да спре навреме, тъй като валял
проливен дъжд.
Водачът бил изпробван на съдържание на алкохол в кръвта с техническо
средство алкотест Дрегер 7418+ с фабр. номер ARSK 0290, който отчел
отрицателен резултат.
На 22.11.2019г. на Д. Б. П. бил съставен АУАН № 112400, за това че: 1./
като водач на лек автомобил с рег. № РА2107КН, в 07:40 часа, в гр.
Велинград, на кръстовището на ул. „Св. св. Кирил и Методий“ и ул.
„Криволак“, управлявайки собственото си МПС не пропуска преминаващия
пешеходец П.Н.М., ЕГН: ********** от гр. Велинград по пешеходна пътека,
като настъпва ПТП с пострадал пешеходец, с което е нарушил чл. 119 ЗДвП и
2./ за това че не остава на мястото на ПТП до пристигане на представители на
МВР, с което е нарушил чл. 123, ал.1, т. 2, б. „б“ ЗДвП.
Въз основа съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, в което обективните признаци от състава на нарушенията са
описани по идентичен начин. Идентична е и дадената правна квА.фикация на
нарушенията. С него Д.П. е санкциониран с административни наказания
2
глоба съответно в размер на 100 лв., на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДвП, за
нарушение на чл. 119 ЗДвП и глоба в размер на 200,00 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал.1, т. 5
ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 2, б. „б“ ЗДвП.
След издаване на наказателното постановление, но преди връчването му и
преди да влезе в сила, на 06.07.2020г. за извършеното деяние било образувано
досъдебно производство вх. № 1478/2020г. по описа на ЗМ № 322/2020г. по
описа на РУ Велинград, за това че на 22.11.2019г. в гр. Велинград, на
кръстовището между ул. „Св. св. Кирил и Методий“ и ул. „Криволак“, при
управление на моторно превозно средство-лек автомобил „Пежо 207“, с рег.
№ РА2107КН, са нарушени правилата за движение по пътищата, като по
непредпазливост е причинена средна телесна повреда на П.Н.М.-
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, във вр. чл. 342, ал. 1 НК. Наказателното
производство е прекратено с Постановление от 13.08.2021г. на прокурор от
РП Пазарджик ТО Велинград, на осн. чл. 243, ал.1, т. 1, във вр. чл. 24, ал.1, т.
1 НПК. Прокурорът е приел, че деянието не осъществява от обективна страна
състав на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“ НК, във вр. чл. 342, ал. 1 НК,
тъй като на пострадалата е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.
130, ал. 1 НК. Приел е че няма данни за престъпление по чл. 140 НК.
Постановлението за прекратяване е връчено на пострадалата П.М. на
18.08.2021г., а на жалбоподателя Д.П. на 07.01.2022г. Няма данни да е
обжалвано, в законоустановения седмодневен срок по чл. 243, ал. 4 НПК,
поради което съдът намира, че е влязло в сила на 15.01.2022г.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото гласни доказателства - показанията на служителите на
РУ Велинград, свидетелите Т.Г. и М.А., от показанията на свидетеля Г.М. и
от приложените по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло
показанията на служителите Г. и А. като обективни, взаимно допълващи се и
депозирани от лица, които не са заинтересовани от изхода на делото.
Независимо от служебната връзка между полицейските служители и АНО,
същите нямат никакъв личен мотив да уличават жалбоподателя, като му
приписват нарушение, което той не е извършил. Показанията на
полицейските служители кореспондират и с показанията на разпитания по
инициатива на жалбоподателя свидетел Г.М..
Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че на 22.11.2019 г. на
посоченото в акта за установяване на нарушението и в наказателното
постановление място е управлявал МПС, с което е реА.зирал ПТП с
пострадал пешеходец, както и че не е изчакал пристигането на компетентните
органи на МВР.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита следното от
правна страна:
Актът за установяване на административното нарушение и обжалваното
наказателно постановление са съставени от компетентни органи по чл. 189,
3
ал. 1 и чл. 189, ал. 12, във вр. с т. 1. 3 и т. 2, т. 8 от Заповед №
8121з515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, в
законоустановената форма и в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е допуснато съществено
процесуално нарушение на чл. 33, ал. 2 ЗАНН. Действително при данни за
извършено престъпление административнонаказателното производство
следва да се прекрати и преписката да се изпрати на прокурора, което не е
сторено. Така допуснатото нарушение обаче не е съществено, защото не е
довело нито до двойното наказване, нито до двойно преследване на дееца за
същото деяние в производство с наказателен характер, след като въпросът за
отговорността му е бил решен по окончателен начин с влязъл в сила и акт.
Нормата на чл. 33 от ЗАНН въплъщава идеята на законодателя за приоритет
на наказателната отговорност над административната, като поначало въобще
не допуска конкуренция между административнонаказателно и наказателно
производства срещу едно и също лице за едно и също извършено деяние.
Дублирането на наказателни процедури (bis) е недопустимо, когато някоя от
тях започва или продължава развоя си, след като другата е приключила с
влязъл в сила акт. Поначало паралелното протичане на отделни наказателни
процеси срещу едно и също лице по повод същото деяние, ако по никой от
тях не е постановено окончателно решение, е допустимо. Закрилата на
принципа non bis in idem действа от момента на влизане в сила на първото
решение, а от началото на новото преследване, когато деецът вече е
„съществено засегнат” от дейността на властите qвъзниква състояние на
нарушение на правилото.
Видно от приложената към а.н.д. 102/2022г. на РС Велинград прокурорска
преписка наказателното производство е образувано по време на висящността
на административнонаказателното производство, т.е. преди въпросът за
отговорността на жалбоподателя да е решен по окончателен начин. По време
на развитието на наказателното производство в производството с
административнонаказателен характер не са извършвани никакви
процесуални действия за преследване на дееца. Предвид че чл. 36, ал. 2 ЗАНН
изрично предвижда при липса на данни за извършеното престъпление на
деецът да бъде търсена административнонаказателна отговорност, ако
деянието осъществява състав на административно нарушение въз основа на
изпратените от прокурора материА., в настоящия случай прекратяването на
административнонаказателното производство след образуване на
досъдебното производство не би довело до друг различен резултат от
издаване на наказателно постановление по чл. 36, ал. 2 ЗАНН, каквото вече е
било издадено. Дори да беше прекратено административнонаказателното
производство след образуването на досъдебно производство за същото
деяние, прекратяването в последствие на това досъдебно производство би
имало за последица именно издаване на наказателно постановление по ЗДвП.
Предвид че постановлението по чл. 243, ал.1, т. 1, във вр. чл. 24, ал.1, т. 1
НПК е влязло в сила преди изтичане на давностния срок по чл. 80, ал.1, т. 5
4
НК, във вр. чл. 84 ЗАНН и възможността за административнонаказателно
преследване на дееца не е погасена, обстоятелството, че
административнонаказателното производство не е било прекратено на осн.
чл. 33, ал. 2 ЗАНН води до незаконосъобразност на обжалвания акт.
Неоснователно е възражението за нарушение на принципът non bis in idem.
Както се посочи по-горе забраната на двойно преследване и двойно наказване
за едно и също деяние, което едновременно осъществява признаците на
административно нарушение и престъпление предполага да е приключило
производство с характер на наказателно, в който въпросът за отговорността на
деецът е придобил res judicata /в този смисъл са постановките на т. 1 и т. 3 от
ТР № 3 от 22.12.2015г. по тълк. дело № 3/2015г. на ОСНК на ВКС/. В случая
тези предпоставки не са нА.це, предвид че издаденото Наказателно
постановление № 19-0367-001760 от 10.12.2019г. не е придобило окончателен
характер към датата на образуване на досъдебно производство вх. №
1478/2020г. по описа на РП Пазарджик ТО Велинград и ЗМ 322/2020г. по
описа на РУ Велинград. Освен това, възможността на деецът да бъде
наложено административно наказание за деяние, за което е постановен отказ
да се образува наказателно производство или образуваното е прекратено,
поради това, че не осъществява състав на престъпление, но е
административно нарушение е изрично предвидена в закона-чл. 36, ал. 2
ЗАНН.
В частта относно извършеното нарушение на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, съдът
намира, че неправилно е приложена санкционната разпоредба на 183, ал. 5, т.
2 ЗДвП. Същата е неприложима в конкретния случай, с оглед изложените в
обстоятелствената част факти, че с извършеното нарушение е причинено
ПТП с пострадал пешеходец. При тези обстоятелства на деецът е следвало да
се наложи наказание по чл. 179, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП. Така
допуснатото нарушение налага отмяна на обжалвания акт в тази част. В
случая не може да се приложи чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗДвП, защото би се влошило
положението на жалбоподателя, доколкото приложимата санкционна
разпоредба предвижда по-тежко наказание /глоба в по-висок размер/.
В частта относно нарушението на чл. 123, ал.1, т. 2, б. „Б“ ЗДвП съдът
намира, че е нА.це маловажен случай. Макар от събраните по делото гласни
доказателства да се установи, че жалбоподателят е напуснал мястото на
произшествието преди пристигане на компетентните органи на МВР, същият
не е имал намерение да се укрие макар и временно, да зА.чи участието си в
транспортното произшествие или да укрие някои доказателства за
установяване на фактическата обстановка. Установи се от показанията на
свидетеля Масларов, че П. се е отправил с автомобила си след линейката,
която е откарала пострадалата към болницата и макар да не е заварен там при
пристигане на контролните органи, им е оказал пълно съдействие, след като
са се свързА. с него. Ето защо, съдът намира, че с оглед особеностите на
конкретния случай и поведението на жалбоподателя, извършеното нарушение
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение на
5
нарушенията от този вид.
По тези съображения, съдът намира, че в тази част наказателното следва да
се отмени, като се предупреди нарушителя, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание,
При този изход на делото съобразно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя
се дължат разноски за процесуално представителство по делото в размер на
300,00 лв., които следва да се възложат в тежест на ОДМВР Пазарджик.
Искането за заплащането им е заявено своевременно- с жалбата, а с
представения по делото-л. 4 Договор за правна защита и съдействие надлежно
е удостоверен размерът и начинът на плащането им в брой. Предвид че се
претендира възнаграждение, което е в минималния предвиден размер по 18,
ал. 2, във вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възражението на ответната страна
за прекомерност на разноските е неоснователно.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд Велинград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Наказателно постановление
19-0367-001760 от 10.12.2019г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР
Пазарджик, в частта с която на Д. Б. П., ЕГН: ********** от гр. Велинград,
ул. ******** № 11 е наложено административно наказание глоба в размер на
100,00 лв. /сто лева/, на осн. чл. 183, ал. 5, т. 2, ЗДвП, за нарушение на чл. 119,
ал. 1 ЗДвП.
ОТМЕНЯ, на осн. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН, Наказателно постановление 19-
0367-001760 от 10.12.2019г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР
Пазарджик, в частта с която на Д. Б. П., ЕГН: ********** от гр. Велинград,
ул. ******** № 11 е наложено административно наказание глоба в размер на
200, 00 лв. /двеста лева/, на осн. чл. 175, ал.1, т. 5 ЗДвП и лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2,
б. „Б“ ЗДвП, като ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. Б. П., ЕГН: ********** , че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН ОДМВР Пазарджик да заплати
на Д. Б. П., ЕГН: ********** от гр. Велинград, ул. ******** № 11 разноски
по а.н.д. 102/2022 г. на Районен съд Велинград в размер на 300,00 лв. /триста
лева/.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Административен съд- Пазарджик.
6
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
7