РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 10500
гр. София, 29.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г. Б. Ц.
като разгледа докладваното от Г. Б. Ц. Наказателно дело частен характер №
20241110211350 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
В Софийски районен съд е депозирана тъжба от А. Т. К. срещу Е. Г. В., за извършено
престъпление против брака и семейството.
При проведена цялостна служебна проверка по допустимостта и редовността на
тъжбата, съдията-докладчик констатира, че същата не отговаря на императивните
изисквания на чл. 81 НПК. Макар и обективирана в предвидената от закона писмена форма,
в съдържанието й не са обхванати всички фактически твърдения, необходими за очертаване
задължителните обективни и субективни елементи на престъпленията, които се вменяват на
подсъдимото лице.
В писменото изложение се претендира ангажирането на наказателната отговорност
на лицето К. за престъпление с правна квалификация по чл.182, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК.
Частният тъжител е маркирал, че задължението на подсъдимата да спазва определения от
съда в негова полза режим на лични контакти с роденото от връзката им дете произтича от
„определение №18830/27.05.2023 г. по ГД №51360/21 г., 158 с-в по описа на СРС“. Не
посочено обаче изрично на какво основание е издаден този съдебен акт, дали се касае за
определение, с което се постановяват привременни мерки, дали се касае за неправилно
назовано съдебно решение, с което е разрешен режим на лични контакти, или се визира друг
вид произнасяне на съд, а ведно с това не е ангажирана и дата на влизане в сила на този акт,
в случай че е подлежал на инстанционен контрол. В изложението не се открива и
конкретното съдържание на онзи диспозитив от цитираното „определение“, с който
конкретно се установяват задължения за Е. В. във връзка с режима на лични контакти, така
че недвусмислено да се изведе тяхната формулировка – време, място и начин на изпълнение.
В обвинението, повдигнато с частната тъжба, се констатира неяснота и противоречие
относно формата на изпълнителното деяние на престъплението по посочената правна
квалификация. Твърди се, че подсъдимата „не е изпълнила“ и едновременно с това „е
осуетила изпълнението“ на постановен съдебен акт. Цитирани са шест отделни дати,
обособени в три периода, като е обобщено, че В. „не е предала детето на баща му…не е
присъствала на място, не е уведомила компетентните ДСП, СРС, нито правоимащия баща за
причините…“, едновременно с това обаче, в края на тъжбата се твърди, че на конкретни
отделни дати тя е „отказала да предаде детето“. Така формулирана фактическата обстановка
е неясна относно конкретното поведение, с което майката е консумирала състава на
престъплението, като не е съобразено и теоретичната постановка в материалното право, че
1
изпълнителните форми на деянието по чл.182, ал.2 от НК – „не изпълни“ или „осуети
изпълнението“, се различават помежду си по своето съдържание. Нужно е да се извърши
преценка за начина, по който е възможно те да бъдат изпълнени - чрез действие, чрез
бездействие или чрез комбинация от двете. Не без значение е и обстоятелството, че те са
формулирани в алтернатива, което налага по необходимост да се съобрази, коя от тях е
относима в конкретния казус, респ. да бъде описано поведението, отнасящо се към
съответно подбраната. Това изискване разкрива значение и относно очертаването на
темпоралните параметри на деянието. В тази връзка е наложително да се допълни, по какъв
начин В. е „отказала“ да предаде детето (изрично е заявила в разговор, изпълнила е някакво
конклудентно действие към момента, в който бащата е бил на адреса, дали е била в
жилището, но не е отворила, или не се е намирала там, въпреки че е трябвало да бъде и пр.)
Следва ясно да бъде заявено, включително спрямо диспозитива на съдебния акт, от който
произтича задължението, дали „неизпълнението“ или „осуетяването“ е било дадено към
всяка отделна дата от изброените общо шест, съответно към момента, в който бащата е
посетил адреса, дали действието или бездействието й се свързва само с някои от датите
предвид особеностите на изпълнителното деяние, като е нужно и твърденията да бъдат
подкрепени от описание на конкретна фактология – дата, място и обстоятелства
(включително присъствали лица), при които е изпълнено всяко отделно деяние, включително
да се поясни продължителността на престоя на частния тъжител пред жилището на
подсъдимата за съответните дати.
Проследяването на очертаните по- горе пропуски налага неяснота относно
фактическите параметри на наказателната отговорност на подсъдимото лице, спрямо които
то следва да изгради своята линия на защита. От друга страна се касае за обстоятелства от
предмета на доказване, чиято липса е недопустимо да се допълва чрез препратка към
съдържанието на приложените към тъжбата документи или от съда по негов почин, поради
липса на легално разрешение в тази насока. Формулировката на частното обвинение
понастоящем съществено затруднява упражняването на правомощията на съда да
квалифицира твърдяното поведение, а в последствие и да набележи, от позицията на
служебното си начало в рамките на доказателствения процес и нужните, относими към
изясняване на фактическата обстановка доказателствени източници, които следва да събере
и анализира. Не следва да се пренебрегват и характеристиките на тъжбата. По делата от
частен характер тя е иницииращият документ, към който е поставено изискването да очертае
в пълнота рамките на бъдещия наказателен процес, по подобие на обвинителния акт по
делата от общ характер.
Така акцентираните подробности не са проява на излишен формализъм, доколкото
касаят задължително изискуеми елементи от обективната страна на престъплението по
чл.182, ал.2 от НК, а изчерпателното им изложение в описанието на фактологията,
посредством която се релевира обвинителната теза, е едно от изискванията за нейната
пълнота, възприети трайно в тълкувателната практика на върховната съдебна инстанция.
Изложените аргументи сочат наличието на основания тъжбата да бъде оставена без
движение, като се изпрати съобщение до тъжителя за отстраняване на пороците в нея
съобразно посоченото по- горе.
Считам, че отстраняването на пороците следва да стане в 7-дневен срок от
съобщението съгласно чл.81 от НПК, като тъжителят да бъде предупреден, че при
неотстраняването им производството по делото ще бъде прекратено.
Воден от тези съображения и на основание чл.81 от НПК
РАЗПОРЕДИ:
НЕ ДАВАМ ХОД НА ТЪЖБАТА.
ОСТАВЯМ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ тъжба вх. №256771/09.08.2024 г., подадена от А. Т.
К..
ДАВАМ 10 - ДНЕВЕН СРОК на подателя на тъжбата, считано от получаването
на съобщението, ДА ПРИВЕДЕ тъжбата си в съответствие с изискванията на чл.81 от
2
НПК, съобразно мотивната част на разпореждането.
УКАЗВАМ на тъжителя, че при неизпълнение на дадените указания за отстраняване
на пороците в тъжбата – производството по делото ще бъде прекратено на основание чл.24,
ал.5, т.2 от НПК.
ДА СЕ ИЗПРАТИ СЪОБЩЕНИЕ до тъжителя (на адреса на неговия повереник –
адв. М. П.) заедно с препис от настоящото разпореждане, като в призовката същият да се
предупреди, че при неизпълнение на указанията - производството по делото ще бъде
прекратено.
Разпореждането е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3