№ 86
гр. Гълъбово, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Радка Г. Стоянова
при участието на секретаря Белослава П. Колева
като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело №
20245550100139 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
Ищецът „Йеттел България“ ЕАД твърди в исковата молба, че на 24.12.2021 г. между
страните бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********** за
срок от 24 месеца, с абонаментен план „Тотал Макс“ с месечен абонамент за първоначалния
срок в размер на 29,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в
размер на 45,99 лв. Твърди, че ответникът не изпълнил задълженията си по договора в общ
размер на 135,12 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
отчетен период 30.12.2021г. - 04.03.2022г. Поради това и съгласно т. 9 от договора,
мобилният оператор начислил неустойка в размер на 149,88 лв., която не надвишавала
размера на три месечни абонаментни такси, начислена във фактура №
**********/05.05.2022г. Със същия договор мобилният оператор предоставил на ответника
устройство марка „SAMSUNG Galaxy А03s“ 32GB Black на преференциална цена. Поради
неизпълнение по договора ответникът дължал и сума в размер па 273,95 лв., начислена във
фактура № **********/05.05.2022г., представляваща съразмерна част от направената
отстъпка, като бил взет предвид периодът, през който длъжникът е изпълнявал
задълженията си по договора. Твърди, че на 30.12.2021 г. и по повод горепосочения договор
с предпочетен номер +***********, мобилният оператор като лизингодател сключил с
ответника договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно
ползване пакет базови аксесоари, платими чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски,
всяка от които в размер на 2,37 лв. По договора за лизинг ответникът дължал заплащане на
сума в общ размер на 54,51 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период
30.12.2021г. - 04.05.2022г., а именно: 2,37 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен
период 30.12.2021г. - 04.01.2022г., начислена във фактура №**********/05.01.2022г.; 2,37 лв.
- лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.01.2022г. - 04.02.2022г., начислена
във фактура № **********/05.02.2022г.; 2,37 лв. - лизингова вноска в пълен размер за
отчетен период 05.02.2022г. — 04.03.2022г., начислена във фактура №
**********/05.03.2022г. и 47,40 лв. - сбор от 20 броя лизингови вноски, начислени накуп,
поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора
за лизинг за отчетен период 05.04.2022г. - 04.05.2022г., начислени във фактура №
1
**********/05.05.2022г. Твърди, че предоставените лизингови устройства не били върнати
на мобилния оператор. Задълженията на ответника били индивидуализирани в следните
фактури: - фактура № **********/05.01.2022г. за отчетен период 30.12.2021 г. - 04.01.2022г.
за сумата от 74,17 лв., представляваща 71,80 лв. абонаментна такса и използвани услуги и
2,37 лв. лизингова вноска за базови аксесоари. Фактурата се претендирала в размер на 65,90
лв. поради извършено частично плащане в размер на 8,27 лв., което погасявало
задължението за абонаментна такса и използвани услуги до размер на 63,53 лв.; - фактура №
**********/05.02.2022г. за отчетен период 05.01,2022г. - 04.02.2022г., издадена за сумата от
43,95 лв., представляваща - 41,58 лв. абонаментна такса и използвани услуги и 2,37 лв.
лизингова вноска за базови аксесоари; - фактура № **********/05.03.2022г. за отчетен
период 05.02.2022г. - 04.03.2022г., издадена за сумата от 32,38 лв., представляваща 30,01 лв.
абонаментна такса и използвани услуги и 2,37 лв. лизингова вноска за базови аксесоари; -
фактура № **********/05.05.2022г. за отчетен период 05.04.2022г. - 04.05.2022г. за сумата от
471,23 лв., представляваща 149,88 лв. неустойка, 273,95 лв. за мобилно устройство
SAMSUNG Galaxy A03s 32GB Black и 47,40 лв. лизингови вноски, начислени накуп за пакет
базови аксесоари. За претендираната сума ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по което било образувано ч.гр.дело № 1/2024 г. по описа на РС Гълъбово. Съдът
издал заповед за изпълнение, но същата била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което на заявителя било указано да предяви установителен иск. Това породило за
ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищеца сумата в размер на 613,46 лв. (шестстотин и
тринадесет лева и четиридесет и шест стотинки), представляващи неплатени абонаментни
такси, използвани услуги, неустойка и сума за мобилно устройство по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*********** и неплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг с предпочетен номер +*********** за пакет базови аксесоари, ведно със законната
лихва върху общодължимата сума, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски по делото
Ответникът, чрез назначения му особен представител, в срока за писмен отговор
изразява становище, че исковете са процесуално допустими, но неоснователни. В съдебно
заседание изразява становище за основателност на исковете за неплатени абонаментни такси
по договора за мобилни услуги и за неплатени лизингови вноски по договора за лизинг.
Твърди неоснователност на исковете за неустойка, поради недоказаност.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 1/2024 г. по описа на Районен съд - Гълъбово се установява,
че съдът е издал в полза на „Йеттел България” ЕАД срещу ответника, заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата в общ размер на 613,46лв. /шестстотин
и тринадесет лева и 46 стотинки/, представляваща задължение по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*********** и Договор за лизинг към него, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението в съда – 29.12.2023г.
до окончателното изплащане на вземането. Заповедта е връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК ищецът е
предявил искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на вземанията си, в срока по
чл.415, ал.4 от ГПК.
С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл.422 от ГПК, съдът,
който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл.410 от ГПК
правопораждащи факти, а допустимостта на установителния иск по чл.422, вр. с чл.415 от
ГПК, се определя от идентичността между страните, предмета и страните, и вземането,
относно което вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК. В случая е
2
налице посочената идентичност от субективна страна, тъй като исковете са депозирани в
срок от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено
нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, срещу ответник - длъжник по заповедта. От обективна страна също е
налице идентичност - предмет на предявените установителни искове са именно вземанията,
за които е издадена заповедта по чл.410 от ГПК.
С определение №193 от 20.06.2024 г. съдът е разпределил доказателствената тежест
между страните като указал на ищеца, че следва да докаже, че с ответника са имали
договорни отношения, че ответникът не изпълнява задълженията си по договора, както и
размера на дължимите суми.
По делото са приети фактури с №: № **********/05.01.2022г., №
**********/05.02.2022г., №**********/05.03.2022г., № **********/05.05.2022г.
Към доказателственият материал по делото са приобщени договор за мобилни услуги
от 24.12.2021 г.и договор за лизинг към него, както и договор за лизинг на базисни аксесоари
от 30.12.2021 г..
Събраните в хода на производството доказателства водят до извода, че страните са
обвързани по силата на валидно сключени договори, а именно Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*********** от 24.12.2021 г. и Договор за лизинг към него. Видно от
представените договори, между страните са възникнали валидни облигационни
правоотношения, по силата на които операторът, е предоставил на абоната телефонен номер
и мобилно устройство, при съответни месечни такси и срокове на действие на договорите,
срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси и
лизингови вноски. Във всеки от договорите се съдържа описание на тарифните планове,
ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Съдържанието на договорите
отговаря на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те
включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите.
С оглед изложеното предявените искове за съществуване на вземане за
неплатени абонаментни такси и ползвани услуги в размер на 135,12 лв. и неплатени
лизингови вноски в общ размер на 54,51 лв. следва да бъдат уважени като основателни,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното плащане.
По отношение на претенциите за неустойки в размер на 149,88 лв. , представляваща
три стандартни месечни такси и неустойка в размер на от 273,95 лв., представляваща
съразмерна част от направената отстъпка, съдът намира че клаузата в договора за мобилни
услуги, с която е уговорена процесната неустойка е нищожна и неравноправна.
Съдът намира, че така уговорената неустойка за предсрочно прекратяване на
договора излиза извън присъщите функции на неустойката (обезпечителна, обезщетителна и
санкционна). Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно
прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя,
определена в размер на всички абонаментни такси за периода от прекратяване на договора
до изтичане на уговорения в него срок или на някои от тях /в случая 3 месечни такси/,
излиза извън посочените функции на неустойката и е нищожна поради противоречие с
добрите нрави на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД, тъй като по този начин мобилният оператор
по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването
на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се
определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално
договорената между страните преференциална месечна такса. В този смисъл трайната
3
практика на ВКС - решение №110/21.07.2016г. по дело №1226/2015г. на ВКС, I т.о., решение
№ 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, I т.о. и др.
Съдът намира претенциите за неустойки за предоставени за ползване устройства с
отстъпка от стандартната цена, която неустойка е уговорена като част от разликата между
стандартната цена на устройството /без абонамент/ и заплатената от потребителя цена при
предоставянето му, съответна на оставащия срок на договора, в случаите, когато на абоната
е предоставено мобилно устройство за ползване на услуги, за нищожни като неравноправни
клаузи, за които съдът дири служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/. Тези
клаузи имат характер на неустойки, независимо дали са наименовани така, защото
обезпечават изпълнението на паричните задължения на длъжника по договорите за мобилни
услуги до края на уговорения в тях срок на действието им и служат като обезщетение за
вредите от неизпълнението им, при предсрочното им разваляне, без да е нужно те да се
доказват (чл. 92 ЗЗД). Според тези клаузи, при предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги по вина на длъжника, същият дължи, освен уговорените неустойки за
предсрочното им прекратяване, и неустойки, представляващи разликата в цената на
предоставеното лизингово устройство без абонамент и заплатената от него цена на същото
устройство. Тази разлика не се дължи при разваляне на договорите за мобилни услуги,
защото то има действие само занапред и уговорката за плащането й в посочените клаузи,
имаща характер на неустойка за вредите от развалянето им излиза извън посочените
функции на неустойката. От изложеното по - горе се налага извод за неравноправност на
тези клаузи по смисъла на чл. 143, т. 5 и 19 ЗЗП /в ред. преди изм. ДВ бр. 100/2019 г./.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че исковете за установяване на дължимостта
на неустойка в размер на 149,88 лв., представляваща три стандартни месечни такси и
неустойка в размер на от 273,95 лв., представляваща съразмерна част от направената
отстъпка, следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските:
Съобразно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода от делото разпредели отговорността за разноските
както в исковото, така и в заповедното производство. В случая в заявлението по чл.410 ГПК
от „Йеттел България“ ЕАД изрично е поискано присъждане на разноските в заповедното
производство, а именно: 25,00 лева - за държавна такса и 480,00 лева - за адвокатско
възнаграждение. В исковото производство ищецът е направил разноски в размер общо на
825,00 лв., от които 25,00 лева - внесена държавна такса, 400,00 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение и 400 лв. – депозит за особен представител на ответника. Съдът намира, че с
оглед изхода от делото и съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 411,12 лв., представляващи направени по делото
разноски.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията на страните, че съществува вземане на
ищеца „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, от ответника Е. Т. Н.,
с ЕГН **********, с адрес: ***********, за сумите: 135,12 лв. – неплатени абонаментни
такси и използвани услуги за отчетен период 30.12.2021 г. – 04.03.2022 г. и 54,51 лв.
4
представляваща неплатени лизингови вноски за отчетен период 30.12.2021 г. – 04.05.2022 г.,
ведно със законна лихва от 29.12.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2/02.01.2024 г.
по частно гражданско дело № 1 /2024 г. по описа на РС-Гълъбово.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, срещу Е. Т. Н., с ЕГН **********, с адрес: ***********, иск за признаване за
установено, че съществува вземане на „Йеттел България“ ЕАД от Е. Т. Н. за сумите: 1149,88
лв., представляваща неустойка, която не надвишава размера на три абонаментни месечни
такси и 273,95 лв., представляваща неустойка част от разликата между цената на
устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за
лизинг, ведно със законната лихва върху общодължимата сума, считано от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането, за която суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2/02.01.2024
г. по частно гражданско дело № 1 /2024 г. по описа на РС-Гълъбово.
ОСЪЖДА Е. Т. Н., с ЕГН **********, с адрес: ***********, да заплати на „Йеттел
България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 411,12 лв. /четиристотин и
единадесет лева и 12 ст./ - представляваща разноски за заповедното и исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
5