РЕШЕНИЕ
№216
гр. Велико Търново, 18.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на четвърти юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П. И. и прокурора …………….,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №180 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 149 и сл. от АПК, вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО.
Образувано е по подадена жалба от ***Й. М., в качеството й на
пълномощник на Р.С.И. от гр. Г. Оряховица, срещу Решение №1012-04-77#1/28.03.2022г. на и.д. директора на
ТП на НОИ – В. Търново, с което решение е
отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №2113-04-150#9/09.06.2017г.
на ръководителя на отдел “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – В. Търново. Жалбоподателката
оспорва актовете на ТП на НОИ в частта, в която е определена добавка по чл.
68в, ал. 3 от КСО към пенсията на жалбоподателката, изплащана от Учителския
пенсионен фонд. Счита, че неправилно и в противоречие с разпоредбите на КСО е определен
размерът на посочената добавка, след като не е зачетен като учителски стаж
положен от нея такъв през периода 10.70.1998г. – 17.07.2000г. Моли съдът да
отмени обжалваното решение в тази му част, като върне преписката на ТП на НОИ
за преизчисляване размера на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по
жалбата – директора на ТП на НОИ, РУСО – В. Търново, чрез процесуалния си
представител заема становище за неоснователност на жалбата по съображения,
изложени в писмена защита. Моли съдът да отхвърли жалбата. Претендира за присъждане
на разноски – възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв.
Съдът като
прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Със заявление вх. №2113-04-1417/01.09.2021г. по описа
на ТП на НОИ – В. Търново жалбоподателката е поискала да й бъде отпусната
пенсия за осигурителен стаж и възраст. По така подаденото заявление с
Разпореждане №**********/04.01.2022г. на ръководителя на отдел “Пенсионно осигуряване” е
отпусната на жалбоподателката пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно с
добавка по чл. 69в, ал. 3 от КСО. Това разпореждане е било обжалвано по реда на
чл. 117, ал. 2 от КСО в частта, досежно определения размер на посочената
добавка, като с Решение №1012-04-77#1/28.03.2022г. на и.д. директора на ТП на НОИ – В. Търново жалбата
срещу разпореждането е отхвърлена. Това решение е връчено на жалбоподателката
на 01.04.2022г., което се установява от представеното известие за доставка от
лицензиран пощенски оператор/стр. 113 от делото/. Жалбата до административния
съд е подадена чрез ТП на НОИ – В. Търново по пощата, с дата на пощенското
клеймо от 08.04.2022г. и заведена с вх. №2103-04-14/11.04.2022г. по описа на ТП
на НОИ – В. Търново. При така установеното от фактическа страна, съдът намира,
че жалбата е подадена от лигитимирано лице, адресат на оспорвания
административен акт, в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Обжалваното решение
на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново е издадено от компетентен орган, в
рамките на осъществен административен контрол върху акт на основание чл. 117,
ал. 1, т. 2, б. “а” от КСО. Административният акт е издаден в рамките на
материалната компетентност на органа, в установената форма, като са спазени
административнопроизводствените правила, регламентирани с разпоредбите на КСО и
АПК. Решението е постановено от длъжностно лице, надлежно оправомощено да
изпълнява функциите на директор на ТП на НОИ – В. Търново, при отсъствие на
титуляра/вж. стр. 114 от делото/.
За да потвърди
разпореждането за отпускане на пенсия на жалбоподателката в оспорваната му
част, директорът на ТП на НОИ е приел, че началният момент, в който Р.И.
придобива право на пенсия по чл. 69в, ал. 1 от КСО е 24.06.2019г., когато
придобива 25г. и 8 месеца, учителски стаж. Това е и началният момент, от който
следва да се изчисли добавката по чл. 69в, ал.3, изр. първо от КСО. При липсата
на други данни за продължителността на стажа по чл. 69в, ал. 1 от КСО,
ответникът е приел, че размерът на добавката от Учителския пенсионен фонд е
правилно определена.
Съгласно чл. 69в, ал.
1 от КСО учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и
10 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за
жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. Цитираната правна норма предвижда
по-благоприятни условия за пенсиониране на учители по отношение на изискуемата
възраст, в сравнение с общия случай по чл. 68, ал. 1
от КСО, като законодателят е въвел изискване за наличие на две
кумулативни предпоставки, за да бъде придобито правото на ранно пенсиониране от
учители по чл. 69в, ал. 1 от КСО. Те са свързани с настъпила възраст и
определен брой години осигурителен учителски стаж. Конкретно за жените, за да
бъде придобито правото на ранно пенсиониране е необходимо навършена възраст от
57 години и 10 месеца, към който момент лицето да има и учителски осигурителен
стаж от 25 години и 8 месеца, като след 31.12.2016г., стажът се увеличава за
всяка година с по 2 месеца до 31 декември 2029 година. Разпоредбата на чл. 69в, ал.
3 от КСО от своя страна предвижда възможността на учителите, които
са придобили право на пенсия при условията на ал. 1
и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1
и 2,
да се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии"
и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за
всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право
на пенсия по ал. 1. При представянето на данни за допълнително положен
учителски осигурителен стаж след отпускането на пенсия по чл. 68, ал. 1
и 2,
към която се изплаща добавка от Учителския пенсионен фонд, броят на месеците,
от които е определена добавката, се увеличава с броя месеци след
пенсионирането, за които има осигурителни вноски в същия фонд.
Предвид регламентацията на чл. 69в, ал.
1, ал. 2 и ал. 3 от КСО,
могат да се изведат следните условия, на които следва да отговорят лицата,
полагали труд на учителски длъжности, за да имат право на добавка от Учителския
пенсионен фонд, а именно: да са придобили право на пенсия по чл. 69в, ал.
1 от КСО, но да не са се възползвали от правото си на ранно
пенсиониране /това по чл. 69в, ал. 2 от КСО/; да са продължили да работят като
учители след този период, тъй като претендираната добавка от Учителския пенсионен
фонд се следва за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след
придобиване правото на пенсия по чл. 69в, ал.
1 от КСО и да са се пенсионирали при условията на чл. 68, ал. 1
и ал. 2 от КСО.
Между страните по
делото не е спорно, че жалбоподателката е подала заявления за отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, след навършване на възрастта по чл. 68,
ал.1, т. 1 и добиване на стажа по чл. 68, ал. 2 от КСО. Не е спорно също така,
че жалбоподателката притежава учителски осигурителен стаж, не е упражнила
правото си на пенсиониране по вреда на чл. 68в, ал. 1 от КСО, а при упражняване
на правото на пенсиониране по чл. 68 от КСО, на нея следва да се начисли
добавката по чл. 68в, ал. 3 от КСО. Спорен между страните по делото е въпросът
досежно размера на добавката по чл. 68в, ал. 3 от КСО, обусловен от началния
момент, от който следва да се изчисли тази добавка. Последното обстоятелство е
обусловено от продължителността на учителския стаж, който е положен от
жалбоподателката преди достигане на възрастта по чл. 69в, ал. 1 от КСО.
Видно от мотивите на
оспорваното решение на ответника като учителски осигурителен стаж е зачетен
този на жалбоподателката за периодите, както следва: от 01.09.1977г. до 01.09.1978г.;
от 15.09.1978г. до 17.02.1979г.; от 01.10.1084г. до 01.11.1984г.; от
01.01.1985г. до 01.09.1985г.; от 06.09.1985г. до 31.08.1988г.; от 01.09.1988г.
до 31.08.1991г.; от 02.09.1991г. до 12.02.1993г.; от 12.02.1993г. до
03.06.1994г.; от 24.09.2004г. до 15.02.2005г.; от 15.02.2005г. до 07.07.2021г.
и 4 дни извънреден труд като учител, положен през месец 05.2009г. и месец
08.2011г. или общо такъв от 27 г., 8 месеца и 13 дни. Като учителски стаж не е
зачетен претендираният от жалбоподателката такъв за периода 10.07.1998г. – 17.07.2000г. или общо стаж от 2г. и 7 дни.
За посочения период в трудовата книжка на жалбоподателката е отбелязано, че
за периода 10.07.1998г. – 17.07.2000г. жалбоподателката е заемала длъжността
„директор“ на ДТГ – гр. Свищов/вж. отбелязванията в трудовата книжка, стр. 97
от делото, гръб/. В предходния запис, когато заеманата длъжност от Р. И. е била
инспектор в РИ – гр. В. Търново е налице поправка, посочена като такава за
извършена от длъжностно лице – служител „личен състав“ на ИО на МОН – В.
Търново/същата страница от делото/. Тази поправка обаче няма отношение към
процесния период, а е надлежно удостоверено извършването й, съгласно чл. 2, ал.
5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж/ПМС №227/23.11.1993г./.
В случая по делото е представена
трудова книжка, която, съгласно чл. 347 от КТ се ползва с доказателствената
сила на официален документ, като в нея е отбелязана длъжността на
жалбоподателката за процесния период, през който тя е работила в Държавната търговска
гимназия. Прекратяването на трудовото правоотношение за процесния период е
надлежно удостоверено, като трудовата книжка е приключена от работодателя и
продължителността на трудовия стаж е удостоверена, съгласно изискванията на чл.
6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.
С оглед принципа на служебното
начало и чл. 9, ал. 2 от АПК пенсионните органи са длъжни да събират
доказателства с цел правилното установяване на вида и характера на трудовите
дейности, посочени в съответния документ по чл. 40, ал. 1 от НПОС. След като
вписания в трудовата книжка стаж е надлежно удостоверен, няма основание да не
бъде зачетен като такъв на положената длъжност. Ако административните органи са
имали съмнения относно вписаните данни, или последните са били непълни и
неточни, е следвало да укажат на лицето да сочи допълнителни доказателства за
придобития стаж, или служебно да изискат такива от съответните места. Видно от
приложената по делото пенсионна преписка на жалбоподателката това не е сторено.
От приетите като доказателства по
делото Удостоверение с изх. №486/12.05.2022г. от Професионалната държавна
търговска гимназия „Димитър Хадживасилев“ – гр. Свищов/стр. 123 от делото/ и
писмо изх. №ПД08-7/25.05.2022г. на Регионално управление на образованието – гр.
В. Търново/стр. 128 от делото/ се установява, че през периода 10.07.1998г. – 17.07.2000г. жалбоподателката е работила по трудов договор №РД12-775/08.07.1998г. като
„директор“ на ДТГ „Димитър Хадживасилев“ и е изпълнявала пълната норма на задължителна преподавателска работа. По
същото време Р.И. е работила и по трудов договор №РД12-775/08.07.1998г. като
„експерт по професионално образование“ в Инспектората по образование – В.
Тръново при МОН, но за това време в посочената структура е била в неплатен
отпуск за периода от 13.07.1998г. до 15.07.2000г.
В чл. 19 от
НПОС са регламентирани условията, при които осигурителен стаж се
зачита за учителски. По отношение на осигурителния стаж, придобит преди влизане
в сила на НПОС, т. е. преди 01.01.2000г./НПОС обн. ДВ, бр. 21/2000г./ е
приложима разпоредбата на § 9, ал. 1 от
ПЗР на КСО, според която времето, което се зачита за трудов стаж и
за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 година съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
Преценка дали стажът, положен от жалбоподателката през процесния период
представлява учителски стаж, следва да бъде направена съгласно действащата през
този период правна регламентация. През посочения период не съществува легално
определение за понятието "учителски стаж". Такова е въведено с
изменението на чл. 41 от Правилника за приложение на Закона за пенсиите с ДВ
бр. 40/1991г. Според ал. 1 на чл. 41 от ППЗП/отм./, учителски трудов стаж по
смисъла на Закона за
пенсиите е трудовият стаж, положен на длъжност учител или възпитател
в учебни и възпитателни заведения; за учителски трудов стаж се счита и
трудовият стаж на директорите и зам. -директорите на учебни и възпитателни
заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска
работа. В конкретния случай, видно от представените по делото писмени
доказателства – трудова книжка и писмо от РУО – В. Търново безпротиворечиво се
установява, че за периода 10.07.1998г. – 17.07.2000г. жалбоподателката е работила по
трудов договор като „директор“ на ДТГ „Димитър Хадживасилев“, а от удостоверението от ПДТГ
„Димитър Хадживасилев“ е видно, че тя е изпълнявала пълната норма на
задължителна преподавателска работа. Следователно са изпълнени изискванията по
посочените разпоредби положеният от нея труд да се признае за учителски стаж.
В разглеждания случай ако към зачетения
учителски осигурителен стаж на жалбоподателката до навършване на възрастта по
чл. 69в, ал. 1 от КСО/58г. през месец 11.2017г./ се прибави този от процесния
период 10.70.1998г. – 17.07.2000г., то изискуемият стаж
по цитираната разпоредба/при липса на спор относно други периоди/ от 25г. и 8
месеца ще бъде достигнат преди посочената в решението на ответника дата
24.06.2019г. Т.е. право на пенсиониране по реда на чл. 69в, ал. 1 от КСО ще се придобие
на по-ранен етап, а това е началният момент, от който следва да се начисли
добавката по чл. 69в, ал. 3 от КСО на жалбоподателката. Следователно
основателни са възраженията на жалбоподателката за наличие на основания за
преизчиславяне на размера на посочената добавка, съобразно момента, от който
добавката следва да се начисли/достигане на стажа и възрастта по чл. 69в, ал. 1
от КСО/.
По изложените съображения, обжалването решение на
директора на ТП но НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на Р.И. срещу
разпореждане на началника на отдел “Пенсионно осигуряване”, с което е отпусната
пенсия на жалбоподателката за осигурителен стаж и възраст, в обжалваната му
част за определен размер на добавката по чл. 69в, ал. 3 от КСО, е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Тъй като в случая произнасянето на
съда е в хипотезата на чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да се върне на
пенсионните органи за произнасяне по заявлението на жалбоподателката с оглед
определяне на правилния размер на добавката по чл. 69в, ал. 3, изр. първо от КСО, при изясняване на обстоятелствата
относно положения от жалбоподателката труд през процесния период от 10.70.1998г. до 17.07.2000г.
При този изход на спора основателно се явява искането
на жалбоподателката за присъждане на разноски по производството. Съдът следва
да осъди ответника да й заплати направените и доказани такива, представляващи
договорен е платен адвокатски хонорар в размер на 350 лв.
Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК,
вр. с 118, ал. 2 от КСО, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №1012-04-77#1/28.03.2022г. на и.д. директора на
ТП на НОИ – В. Търново, с което решение е отхвърлена жалбата на Р.С.И. от гр. Г. Оряховица срещу Разпореждане №**********/04.01.2022г. на ръководителя на отдел
“Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – В. Търново в обжалваната м участ, за
определяне на добавката по чл. 69в, ал. 3 от КСО към пенсията на
жалбоподателката.
ВРЪЩА делото като преписка на ТП на НОИ – В. Търново в
за произнасяне по подаденото заявление за отпускане на пенсия от Р.С.И. при
спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – В. Търново да заплати на Р.С.И. от
гр. Г. Оряховица разноски по делото в размер на 350/триста и петдесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :