О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /01.08.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на първи август през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Иванка Дрингова
мл.с. Филип Радинов
като разгледа докладваното от съдия Дрингова
въззивно частно гражданско
дело № 1215 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,
ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 42158/11.06.2019г.,
подадена от „Енерго – Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Варна,
бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г, чрез адв. Н.Г., срещу определение
№ 6672/27.05.2019г., постановено по гр.д. № 6033/2019г. по описа на Районен съд
- Варна, ІХ-ти състав, с което е прекратено производството по делото и е
обезсилена заповед за изпълнение № 48/07.01.2019г., издадена по ч.гр.д. №
106/2019г. на ВРС.
В частната жалба е изложено
становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение,
като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Частният въззивник намира, че е налице пълен идентитет
на претендираното вземане в заповедното и исковото
производство. Излага се, че в заявлението по чл.410 от ГПК е претендирал
заплащане на процесната сума, като стойност за
консумирана и незаплатена ел. енергия, но не и на реално консумирана такава или
по реален отчет. Счита, че макар и сумата да е след проведена корекционна процедура, то за процесния
период е имало консумирана ел. енергия, която не се е измервала от СТИ и
съответно не е била заплатена от абоната. Отправеното искане е за отмяна на
обжалваното определение и за присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски
пред въззивната инстанция.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.
275, ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Производството по гр.д. №
6033/2019г. по описа на Районен съд - Варна, ІХ-ти състав е образувано по
искова молба от „Енерго – Про
Продажби” АД срещу Ж.Д.Х., с която е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1547,08
лева, представляваща главница за потребена и
неотчетена ел. енергия за посочен период и обект на потребление, както и сумата
от 67,47 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК - 03.01.2019г. до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 106/2019г. на ВРС,
срещу която длъжникът своевременно е възразил.
Производството по делото е оставено
без движение, като на ищецът са дадени указания да уточни основанието, на което
претендира процесната главница, поради несъответствие
на посоченото в заповедното производство и изложените фактически твърдения в
исковата молба. С уточняваща молба от 22.05.2019г. ищецът е посочил, че
претендира процесната главница като цена на служебно
коригирана ел. енергия. Сочи, че в заявлението не се твърди, че сумата е за
реално консумирана ел. енергия и да представлява стойност по редовен отчет.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, като е приел, че
липсва идентичност между вземанията по заповедното производство и тези по
предявения иск.
Мотивите на първоинстанционния съд следва да бъдат споделени. В
заявлението по чл.410 от ГПК претендираното вземане е
за консумирана и незаплатена
ел.енергия по цитираната фактура. Следователно, същото произтича от
неизпълнение на основното задължение на купувача по облигационното правотношение между страните за заплащане на доставената
ел. енергия. В исковата и в уточняващата се твърди, че вземането произтича от корекционна процедура по чл.48, ал.1, т.1, б. „б“ от ПИКЕЕ.
Не могат да бъдат споделени доводите на частния въззивник,
че и в двата случая се касае за действително консумирана и незаплатена ел.
енергия. Предвидената в Общите условия на доставчика корекционна
процедура има за цел на компенсира загубите му при определени хипотези, но не
съставлява действително консумирана от абоната ел. енергия.
Поради съвпадане на
правните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното определение следва да
бъде потвърдено.
Воден от горното, съставът на
Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И
ПОТВЪРЖДАВА частна жалба вх. № 42158/11.06.2019г., подадена от
„Енерго – Про Продажби” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Таурс –
Г, срещу определение № 6672/27.05.2019г., постановено по гр.д. № 6033/2019г. по
описа на Районен съд - Варна, ІХ-ти състав, с което е прекратено производството
по делото и е обезсилена заповед за изпълнение № 48/07.01.2019г., издадена по
ч.гр.д. № 106/2019г. на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, по арг. от
чл.274, ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.