Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 08.02.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен съд, втори състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети
януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Андрей Чекунов
при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното
от съдия Чекунов гражданско дело № 525/2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Я.Г.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Д.П. от САК, против М.Г.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, Г.Х.П., ЕГН **********, с адрес: *** 16 и М.Д.Б., ЕГН **********,
с адрес: *** .
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 109 от
Закона за собствеността (ЗС) във връзка с чл. 52 от ЗС.
В исковата молба се твърди, че на 08.03.2016 г. ищецът е закупил поземлен
имот с площ от 980 кв.м., находящ се в с. Луково, попадащ в границите на
околовръстен строителен полигон на махала „Попов дол – Милин рът”, одобрен с
Решение № 08/09.02.1982г. на ИК на ОНС София, заедно с построената в имота
двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 37 кв.м. и разгъната
застроена площ от 76 кв.м., ведно с всички трайни подобрения, приращения и
насаждения в имота. От друга страна, на 27.02.2019г. ответниците Г.П. и М.Б. са
дарили на сина си М.П. правото на собственост върху съседния поземлен имот с
площ от 920 кв.м., заедно с построените в него вилна сграда на етаж и полуетаж,
със застроена площ от 54 кв.м., с мазе, както и двоен гараж, ведно с всички
трайни подобрения, приращения и насаждения в имота. Прехвърлителите са си
запазили правото на ползване на гореописания имот – безвъзмездно и до края на
живота на който и да е от тях. Пълномощникът на ищеца излага, че в двора на М.П.
има три броя иглолистни дървета, които са засадени без да е спазено минималното
отстояние от имота на К.. Касае се за две дървета от растителен вид „кедър” и
за едно от растителен вид „ела”. Според ищеца посочените дървета му пречат той
свободно да упражнява правото си на собственост, тъй като засенчват имота и
изсмукват подпочвените води.
Ищецът иска от съда да осъди ответниците да премахнат посочените три
дървета, посадени при неспазване на минималните отстояния от имотната граница.
Претендира се и присъждане на направените по делото разноски, при уважаване на
претенциите.
От страна на ответника М.П. е подаден писмен отговор, чрез пълномощник –
адв. Р.Й. от САК. В него са изложени подробни съображения относно допустимостта
и основателността на исковете. Към отговора са приложени три броя фотографски
сателитни снимки от интернет-приложението „Гугъл мапс”. Оспорени са част от
писмените доказателства, които са приложени към исковата молба. Направени са
възражения по част от доказателствените искания на другата страна, а именно
относно поискания разпит на свидетели и допускането на съдебно-техническа
експертиза. Иска се от съда да отхвърли претенцията, като неоснователна и
недоказана.
От страна на другите двама ответника също е подаден писмен отговор.
Изложени са съображения, че те не са надлежни ответници, поради което искът е
недопустим, както и че същият е неоснователен.
В открито съдебно заседание страните подробно аргументират тезите си, а
ответникът М.П. представя и писмени бележки.
По делото са събрани писмени доказателства, които не са оспорени от
страните и съдът приема, че не е оборена тяхната формална доказателствена сила
и материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи. Оспорените
от ответника М.П. Констативен протокол от 22.01.2019 г. на община Своге и
Удостоверение № 109/03.05.2019 г. на Гл. арх. на общ. Своге (л. 12-13) не са
приети от съда поради тяхната неотносимост към спора – първият, доколкото за
установяване на относимите обстоятелства е назначена експертиза, а вторият –
тъй като дали сграда, построена в имота на ищеца е търпим строеж или не е без
всякакво значение за изхода на делото. Изслушани са съдебно-техническа и тройна
съдебно-техническа експертизи, чиито заключения съдът кредитира като логични и
безпротиворечиви.
Свогенският районен съд, втори състав, вземайки предвид постъпилата искова
молба и писмените отговори, като обсъди становищата и доводите на страните и
съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
На 08.03.2016 г., с Нотариален акт № 67, том I, рег. № 714, дело № 61/2016
г. на А Ч. – Нотариус с рег. № .. по регистъра на Нотариалната камара (л. 7-8),
ищецът е закупил от трето за делото лице поземлен имот, съставляващ имот пл. №
419 от неодобрен кадастрален план, с площ от 980 кв.м., находящ се в с. Луково,
общ. Своге, обл. Софийска, попадащ в границите на околовръстен строителен
полигон на махала „Попов дол – Милин рът”, одобрен с Решение № 08/09.02.1982г.
на ИК на ОНС София, заедно с построената в имота през периода 1983 – 1985 г.
двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 37 кв.м. и разгъната
застроена площ от 76 кв.м., ведно с всички трайни подобрения, приращения и
насаждения в имота, при граници и съседи на имота: път; имот пл. № 420 – Г. и М.
П., дере и имот пл. № 418 – И.М.
На 27.02.2019 г., с Нотариален акт № 49 том I, рег. № 502, дело № 41/2019
г. на А.Ч. – Нотариус с рег. № .. по регистъра на Нотариалната камара (л.
9-10), ответниците Г.П. и М.Б. са дарили на сина си – ответника М.П. правото на
собственост върху съседния поземлен имот, съставляващ имот пл. № 420 от
неодобрен кадастрален план, с площ от 920 кв.м., находящ се в мест. „Бачовото“,
с. Луково, общ. Своге, обл. Софийска, попадащ в границите на околовръстен
строителен полигон на махала „Попов дол – Милин рът”, одобрен с Решение №
08/09.02.1982г. на ИК на ОНС София, попадащ в ПИ с идентификатор 44330.890.9901
– урбанизирана територия по КККР на с. Луково, заедно с построените в имота
вилна сграда на етаж и полуетаж, със застроена площ от 54 кв.м., с мазе, със
застроена площ от 44 кв.м., строена през 1988 г. и двоен гараж, със застроена
площ от 38,50 кв.м., строен през 1994 г., ведно с всички трайни подобрения,
приращения и насаждения в имота. Дарителите са си запазили вещното право на
ползване върху описания имот – безвъзмездно и до края на живота на който и да е
от тях.
С предписание изх. № 94-Я-1/05.02.2019 г. на община Своге (л. 15)
ответниците Г.П. и М.Б. са задължени в срок от един месец да премахнат три броя
кедри, находящи се в гореописания имот, които са на отстояние по-малко от
законоустановеното от границата със съседния имот на ищеца. Административният
акт е отменен с Решение № 716 от 23.05.2019 г., постановено по адм.д. №
379/2019 г. на АССО, тъй като спорът между съседите следва да бъде
предварително решен по съдебен ред. По делото няма данни за влизането на
решението в сила, но според настоящия съдебен състав това обстоятелство е
неотносимо към спора.
От приетото по делото заключение на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза от 04.03.2020 г. (СТЕ), към което са приложени схема и снимков
материал, се установява, че гореописаният имот на ищеца и също гореописаният
имот на ответника М.П. (върху който ответниците Г.П. и М.Б. са си запазили
вещното право на ползване) имат обща граница с югозападно изложение,
материализирана на място и изградена от бетонови колове и ромбоидна мрежа. В
двора на ответника, се намират четири броя дървесни видове, както следва:
черница (род покритосемни от семейство Черничеви) с височина около 2,50 – 3
метра, която е на отстояние 1 метър от общата имотна граница и 3,90 метра от
черния път, разположен пред двата имота; кедър № 1 (род иглолистни от семейство
Борови) с височина около 10 – 15 метра, който е на отстояние 2,30 метра от
общата имотна граница и 5,10 метра от черницата; кедър № 2 (род иглолистни от
семейство Борови) с височина около 10 – 15 метра, който е на отстояние 2,15
метра от общата имотна граница и 3,10 метра от кедър № 1 и смърч (род
иглолистни от семейство Борови) с височина около 10 – 12 метра, който е на
отстояние 1,80 метра от общата имотна граница и 2,10 метра от кедър № 2. Прието
е от вещото лице, че предвид югозападното изложение на общата имотна граница,
намиращите се дървесни видове по протежението ѝ, както и че имотът на
ищеца е над имота на М.П., през осветената част на деня имотът на ищеца се
засенчва поради височината на дървесните насаждения. В съдебно заседание от
вещото лице е уточнено, че няма кадастър за имотите, няма и регулация, същите
се намират в урбанизирана територия – околовръстен строителен полигон,
височината на дърветата не са измервани с точност, поради което в заключението
е посочено „около“, измерванията на отстоянията от имота на ищеца до дърветата
са правени с ролетка от оградата между двата имота. Поради оспорване на
заключението в частта, в която е посочено, че дърветата засенчват през
осветената част на деня имота на ищеца, както и в частта относно измерванията
по т. 3 - дали оградата се намира на границата между двата имота, е допуснато
изготвянето на допълнително заключение от три вещи лица, които наред с вече
поставените въпроси, да изразят становище и относно възраженията, свързани с
оградата между имотите.
От приетото по делото заключение на вещите лица по тройната
съдебно-техническата експертиза от 27.10.2020 г. (тройна СТЕ) е видно, че след
оглед и измерване на място в имота на ответника М.П., извършени на 25.10.2020
г., е установено, че в същия, в близост до имотната граница с имота на ищеца се
намират четири броя дървесни видове, както следва: 1 бр. черница, намираща се
на 1 метър от общата имотна граница, материализирана с ограда, с височина от
около 5 метра; 1 бр. кедър, намиращ се на 2,30 метра от общата имотна граница,
материализирана с ограда, с височина от около 10 метра; 1 бр. кедър, намиращ се
на 2,15 метра от общата имотна граница, материализирана с ограда, с височина от
около 10 метра и 1 бр. смърч, намиращ се на 1,80 метра от общата имотна граница,
материализирана с ограда, с височина от около 10 метра. За визуализирането на
дървесните видове в имота на М.П., вещите лица заявяват, че може да се използва
и потвърждават ситуационната скица (озаглавена „Схема на разположение“),
изготвена от в.л. Г.С.И. към първичната СТЕ с Вх. № 618/04.03.2020 г. на РС Своге
– Приложение № 2 към тройната СТЕ. Допълнително е пояснено, че общата имотна
граница е с посока /направление северозапад-югоизток, като на югозапад от нея е
имотът на ответника М.П., а на северозапад – имотът на ищеца, поради което
дървесни видове с тези височини късно след обяд към залеза на слънцето
засенчват частично имота на ищеца. По въпроса, навлязла ли е оградата в имота
на ответника, има ли изместване на оградата и ако е полегнала, при измерването
да се съобрази как е при правилно положение, от вещите лица от състава на
тройната СТЕ е прието, че общата имотна граница между двата имота е материализирана
с ограда, изпълнена от стоманобетонни колове и монтирана между тях ромбоидна
оградна мрежа. Стоманобетонните колове са стар модел и личи, че са повече от 40
годишни, положени са до бетонова плътна ивична част и върху бетонова подпорна
стена. Височината на тази ограда с мрежата е 1,65 метра. Върху така
съществувалата ограда, върху стоманобетонните колове са монтирани със свински
опашки „п“ образни метални профили, между които е положена ромбоидна оградна
мрежа, като височината на тази надстройка на оградата е 1,10 метра, а общата
височина на оградата с надстройката над нея е 2,75 метра. Поради това, че
стоманобетонните колове са положени преди повече от 40 години и същите са
допълнително натоварени с „п“ образни метални профили и допълнителна мрежа, на
места същата е наклонена към имота на М.П., като отклонението от върха на
старата ограда варира от 0 см. до 33 см., а от върха на надстроената ограда от
0 см. до 50 см., онагледено със снимков материал – Приложение №1. Становището
на вещите лица е, че оградата не е измествана, тъй като същата е поставена до
бетонова плътна ивична част и върху бетонова подпорна стена. На място няма
налично пропадане, изместване или свлачищни процеси на земните маси, които биха
оказали влияние за изместване местоположението на оградата, до който извод
вещите лица стигат и съобразявайки, че на бетоновата плътна ивична част и
бетоновите подпорни стени, не се наблюдават напуквания, усуквания и пропадания.
В съдебно заседание от вещите лица е уточнено, че оградата е стара, циментовите
колове са на минимум 20-30 години. Нова е надстройката ѝ, с която е
повдигната височината ѝ. Заявяват, че геодезическо измерване е
безпредметно, защото мястото е неурегулирано и няма кадастър, поради което дори
и да се направи такова, резултатите от него няма с какво да бъдат сравнени, за
да може да бъде проверено дали има грешка в местоположението на границата между
двата имота. Заявяват още, че измерванията са правени от основата на дънера на
всяко от дърветата, които са с диаметър около 40 см., дори и да се измери от
оградата до центъра на дървото, няма да се промени заключението, защото
най-далече разположеното от оградата дърво е на 2,30 метра, което означава, че
центърът на това дърво е на 2,50 метра от оградата, което отново е под
изискуемите 3 метра.
На 25.01.2021 г. е починал единият ответник – вещният ползвател Г.П., за
което е извършена служебна справка в НБДН. С оглед на това и доколкото със
смъртта правото на ползване се погасява, поради което като ответник вместо него
не следва да бъде конституирано друго лице, по отношение на този ответник
производството е прекратено с протоколно определение от 13.01.2022 г., което
като необжалвано е влязло в законна сила на 21.01.2022 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
За да се уважат предявените искове, ищецът следва да докаже фактите, които
сочи да обуславят исковите му претенции и доколкото в случая не се касае за
дървета, предмет на особена закрила, тези факти са следните: че е собственик,
съсобственик или вещен ползвател на имот (с оглед разпоредбата на чл. 111, ал.
1 от ЗС, предвиждаща, че разпоредбите относно недвижимите имоти се прилагат и
спрямо вещните права върху такива имоти, ако законът не постановява друго и
липсата на текст, ограничаващ ползвателя да предявява исковете за защита на
своето вещно право), до границата на който, са посадени процесните три
иглолистни дървета при неспазване на отстоянията по чл. 52 от ЗС. Ищецът следва
да докаже и пасивната легитимация на ответниците, която е идентична.
Съдът намира, че ищецът е активно легитимиран да предяви исковете, тъй като
той е собственик на имота, закупен от него с Нотариален акт № 67, том I, рег. №
714, дело № 61/2016 г. на А. Ч. – Нотариус с рег. № .. по регистъра на
Нотариалната камара, чиято истинност не е оспорена от ответниците. Без значение
за това е дали е заплатена или не продажната цена за имота, съгласно условията,
уговорени между страните по договора, доколкото няма доказателства за развалянето
на последния, като подобно обстоятелство дори не се твърди от ответниците. Дали
ищецът е имал сключен граждански брак към момента на придобиване на имота
(08.03.2016 г.) е напълно ирелевантно по делото и в частност за процесуалната
му легитимация да предяви исковете. Ако същият е бил в брак към посочената
дата, с оглед естеството на правоотношението, решението на съда следва да бъде
еднакво по отношение на него и евентуалната му съпруга, което би определило
двамата съпрузи като необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 от ГПК. В
Решение № 60098 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 812/2021 г. на II
г.о. на ВКС е обсъден въпросът какъв е видът на
другарството в случая - задължително или факултативно. Прието е, че „Тъй като със задължителното необходимо другарство
се ограничава правото на иск, то е уредено като изключение и се прилага само в
изрично предвидените от закона случаи. По отношение на иска по чл. 109 ЗС
липсва процесуалноправна норма, която да изисква задължителното участие на
всички съсобственици (както на страната на ищеца, така и на страната на
ответника) в производството по тези претенции. По тази причина следва да се
приеме, че другарството в случая е факултативно.“ Поради това, исковете могат
да бъдат предявени само от един, а не от всички съсобственици. Ето защо,
възраженията срещу активната процесуална легитимация на ищеца, направени с
писмения отговор на ответника М.П. са изцяло неоснователни.
С оглед нормата, съдържаща се чл. 111, ал. 1 от ЗС, предвиждаща, че
разпоредбите относно недвижимите имоти се прилагат и спрямо вещните права върху
такива имоти, ако законът не постановява друго и липсата на текст в обратна
насока, ползвателят може да отговаря по предявения срещу него иск.
Във връзка с обосноваване на подлежащите на доказване по настоящото дело
обстоятелства, неправилно ответникът М.П. счита, че успешно аргументира тезите
си с позоваването на приетото по т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017
г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС. Действително в същото е прието, че за
уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 от ЗС е необходимо ищецът да
докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето
право, защото от самия текст на разпоредбата е видно, че двете задължителни
условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника
по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото
си на собственост в неговия пълен обем. Същевременно обаче, ответникът
пропуска, че в самото тълкувателно решение е прието изрично, че „Понякога естеството на извършеното от
ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да
упражнява правото си в пълен обем“, като от ОСГК на ВКС неизчерпателно са
посочени няколко примера. Постановките му са доразвити в трайната практика на
ВКС, създадена преди и след постановяването на цитираното тълкувателно решение,
относно подлежащите на доказване обстоятелства, когато искът по чл. 109 от ЗС е
предявен във вр. с чл. 52 от ЗС. „В
практиката на ВКС (Решение № 57 от 30.04.2009 г. по гр.д.№ 6155/2007 г., I
г.о., Решение № 60 от 29.05.2014 г. по гр.д.№ 7375/2013 г., II г.о.)
безпротиворечиво се приема, че поначало засаждането на дървесни видове в
нарушение на нормативно предвидените отстояния за това винаги представлява
неоснователно действие, с което се пречи на упражняването на правото на
собственост, поради което същите подлежат на премахване, освен когато се касае
за дървета, обект на особена закрила“ (Решение № 60098 от 14.01.2022 г. по
гр. д. № 812/2021 г. на II г.о. на ВКС). В Решение № 60 от 29.05.2014 г. по
гр.д. № 7375/2013 г. на II г.о. на ВКС е прието още,
че за разлика от общото ограничение на чл. 50 от ЗС, ограничението по чл. 52 от
ЗС „… е в нормативно определени граници,
чието нарушаване обуславя неоправдани пречки за използване на съседния имот, и
следователно, когато отстоянието не е спазено, собственикът разполага с правно
признатата възможност посредством иска по чл.109 ЗС да постигне премахване на
така създаденото противоправно състояние, без да е необходимо да доказва, дали
и с какво посадените в съседния имот дървета пречат на спокойното упражняване
на правата му“. Изрично в този смисъл е и Решение № 261 от 09.07.2019 г. по
в.гр.д. № 272/2019 г. на II ГОВ състав на Софийски окръжен съд.
По напълно идентичен начин е очертан кръгът на подлежащите на доказване
обстоятелства в определението по чл. 140 от ГПК от 27.01.2020 г. по настоящото
дело. Със същото, макар да не е длъжен да го стори още на този етап от
производството, съдът е съобщил на страните и проекта си за доклад по делото,
съгласно чл. 140, ал. 3, изр. 2 от ГПК. В предпоследното изречение от
обстоятелствената част ясно е посочено, че „По
делото единствено е нужно да се установи дали са спазени отстоянията предвидени
в чл. 52 от Закона за собствеността“. Посочено е още (стр. 2, абз. посл.),
че „Нарушаването на чл. 52 от ЗС обуславя
неоправдани пречки за използване на съседния имот, и следователно, когато
отстоянието не е спазено, собственикът разполага с правно признатата възможност
посредством иска по чл. 109 от ЗС да постигне премахване на така създаденото
противоправно състояние, без да е необходимо да доказва, дали и с какво
посадените в съседния имот дървета пречат на спокойното упражняване на правата
му“. Последното е потвърдено още веднъж в произнасянията на съда в о.с.з.,
проведено на 31.07.2020 г. (л. 93). Ето защо, напълно неоснователни са
забележките на процесуалния представител на ответника М.П. в писмените му
бележки към проекто-доклада по делото, като неверни са твърденията, че в него
са дадени от съда указания единствено на ищеца какво следва да докаже по делото
и „В противоречие на тези указания обаче
впоследствие, неправилно и незаконосъобразно предметът на доказване по делото е
сведен от съда единствено до установяване дали са спазени отстоянията,
предвидени в чл. 52 от ЗС“. Както се посочи вече, именно такива са
указанията, дадени от съда с проекто-доклада по делото, а предметът на
доказване не е „впоследствие … сведен“
до посоченото обстоятелство. А дали съдът ще даде указания на страната за кои
от твърдените от нея факти не сочи доказателства по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК – това зависи от процесуалния представител на страната – доколко са
изложени изобщо релевантни за спора факти в писмения му отговор, защото съдът
не може да дава указания на страните да сочат доказателства за всякакви факти
от обективната действителност, а само за относимите към спорното право – правно
релевантни факти.
Същото се отнася и за доказателствените искания на страните, доколкото
съгласно разпоредбата на чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти от
значение за решаване на делото, а съгласно чл. 159, ал. 1 от ГПК исканията на
страните за допускане на доказателства за факти, които нямат значение за
решаване на делото се отхвърлят от съда с определение. Именно поради това,
съдът не е длъжен да уважава доказателствени искания за установяване на
произволни факти, за които страните са се сетили.
Следва да се отбележи, че от точното прилагане на материалния и
процесуалния закон от съда и съобразяването на задължителната съдебна практика
не може в никакъв случай да се прави извод за пристрастие, както по отношение
на председателя на първи състав на Районен съд Своге, така и по отношение на председателя
на настоящия съдебен състав, каквито съображения са развити в писмените бележки
на ответника М.П., както и в откритото съдебно заседание, проведено на
13.01.2022 г. Същевременно, определенията, които не подлежат на обжалване,
подлежат на съдебен контрол по реда на въззивното обжалване на решението, а не
по реда на чл. 23, ал. 1, във вр. с чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. Недопустимо е
от неуважаване на доказателствено искане за изискване на адм.д. № 379/2019 г.
на АССО, направено за първи път в последното заседание по делото (при
положение, че в писмения отговор същата страна се противопоставя срещу
приемането като писмени доказателства на решението по същото дело, жалбата, по
която то е постановено и обжалвания административен акт, представени с исковата
молба, тъй като ги счита за неотносими), да се прави извод за предубеденост на
председателя на съдебния състав. По идентичен начин стои въпросът с оставянето
без уважение исканията на страната за събирането на неотносими доказателства
или такива, които обективно не могат да установят твърдените от страната факти
(напр. геодезическото измерване в неурегулирани имоти, където няма кадастър, с
което се цели да се установяви дали оградата е поставена точно на имотната
граница между двата процесни имота). Същото се отнася за възражението,
поддържано и в представените писмени бележки, че след отвода на председателя на
първи състав на Районен съд Своге, настоящото производство следва да започне
отново, като бъде изготвен нов доклад по делото, отново бъде разпределена
доказателствената тежест между страните и отново бъдат събрани всички
доказателства, без да се съобразява, че в ГПК (за разлика от НПК) не е
предвидена подобна последица при отвод на съда, при това, въпреки становището
на настоящия съдебен състав, че всички съдопроизводствени действия до момента
са извършени при стриктно съблюдаване на материалния и процесуалния закон.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав не споделя твърденията на
ответниците за допуснати процесуални нарушения, нито във връзка с доклада по
делото, нито във връзка с разпределянето на доказателствената тежест между
страните в производството, нито по отношение на събирането на доказателствата.
По отношение на възражението на ответника М.П., че с исковата молба се иска
отсичане на три дървета – два кедъра и една ела, а от изслушаните по делото
съдебно-технически експертизи се установява, че в имота му има два кедъра, един
смърч и една черница, като с исковата молба не е поискано отсичането на последните
две дървета, съдът намира, че действително предмет на настоящото производство
са три иглолистни дървета, докато черницата не е иглолистно дърво. Нейните
листата са зелени, но обикновени. Черницата е род покритосемни от семейство
Черничеви, поставена при това под режим на особена закрила, съгласно чл. 34,
ал. 1 от ЗОСИ. Поради това е очевидно, че черницата не едно от трите дървета,
чието отсичане е поискано с исковата молба и съдът не може да се произнесе по
искането за отсичане на четвърто дърво, направено от ищеца в последното съдебно
заседание. Този иск може да бъде предмет на друго дело, при спазване на
изискванията на чл. 10 и чл. 11 от Наредба № 1 по опазването на
селскостопанското имущество, издадена от Министъра на земеделието и
хранителната промишленост (обн. ДВ, бр.52 от 29.06.1976 г.).
Останалите три дървета, засадени в двора на ответника, както се посочи са
два кедъра и един смърч. Макар последният да е посочен като ела в исковата
молба, в откритото съдебно заседание е уточнено от процесуалния представител на
ищеца, че се иска отсичането на два кедъра и един смърч. Уточнено е още, че
единият кедър се намира на 2,30 метра от общата имотна граница на ищеца и
ответника М.П., другият кедър се намира на 2,15 метра от същата, а смърча – на
1,80 метра от нея (след като в исковата молба е посочено, че и трите дървета се
намират на около 2,20 метра от границата на имота на ищеца). Доколкото с
исковата молба е поискано отсичането на три иглолистни дървета, каквито са
процесните два кедъра и един смърч – род иглолистни от семейство Борови, от
който е и елата, поради необходимостта от специални знания, нормално е
объркването, както на ищеца, така и на ответника М.П., който в писмения си
отговор многократно заявява, че в двора му са посадени два кедъра и една ела. Показателно
е, че в административното производство негов предмет са били три броя кедри. Съдът
приема, че в случая се касае именно до уточнение на исковата претенция в
рамките на заявеното искане за отсичане на три броя иглолистни дървета, намиращи
се в имота на ответника М.П. при неспазени отстояния, съгласно чл. 52 от ЗС, а
не до изменение на иска, което уточнение е допустимо и пред въззивната
инстанция (Решение № 118 от 11.07.2012 г. по т.д. № 537/2011 г., II
т.о. на ВКС). Ще се касае за изменение на иска, ако се
претендира отсичането на друго, находящо се в имота на ответника дърво, вместо
първоначално заявеното. Не е така, когато се уточнява точният вид на едно и
също дърво, какъвто е настоящият случай, доколкото експертизата изчерпателно е
посочила всички дървета, находящи се в близост до границата между имотите на
страните и от същата е видно, че освен трите иглолистни дървета, други такива
няма.
Разгледани по същество, съдът намира исковете срещу собственика (М.П.) и
вещния ползвател (М.Б.) на съседния на ищеца имот за премахване на процесните
три дървета за основателни по следните съображения:
Засаждането на дървесни видове в нарушение на нормативно предвидените
отстояния за това винаги представлява неоснователно действие, с което се пречи
на упражняването на правото на собственост, поради което същите подлежат на
премахване. Съгласно чл. 52, изр. 1 от ЗС не се позволява да се посаждат
дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите
дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. Съгласно чл. 94, ал. 2 от
Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони (издадена от министърa на регионалното
развитие и благоустройството, обн. ДВ, бр. 3 от 13.01.2004 г.), озеленяването е
неделима част от благоустрояването на всеки поземлен имот, като с оглед
санитарно-хигиенните условия и изискванията за огряване от слънцето се
препоръчват следните най-малки разстояния на декоративните и овощните
насаждения до границите на съседните имоти: 1. за ниски дървета (с височина до
2,5 м) - на 1,0 м от границата; 2. за средно високи дървета (с височина до 5,0
м) - на 1,5 м от границата; 3. за високи дървета (с височина над 5,0 м) - на 3,0
м от границата. Именно това са установените нормативни критерии за определяне
на дърветата като високи, средни и ниски (включително по смисъла на чл. 52 от
ЗС), като очевидно е, че „не се
предполага и е житейски недостоверно към момента на засаждането дървото да е с
височина над 5,0 м.“, поради което „релевантната
височина на дървото при определяне на дължимото съгласно чл. 52 ЗС отстояние от
имота на съседа … е височината, до която достига съответният дървесен вид.“
(Решение № 60 от 29.05.2014 г. по гр.д. № 7375/2013 г. на II
г.о. на ВКС). В настоящият случай, видно от приетите по делото
експертни заключения, не е установено до каква височина достигат кедъра и
смърча, но съдът приема посоченото обстоятелство за ирелевантно, тъй като всяко
едно от процесните дървета е с височина около 10 метра към момента на огледа от
вещите лица, което е над нормативно определеният критерий от 5 метра, за да се
приеме, че се касае за високи дървета, които не могат да бъдат посаждани на
по-малко от 3 метра от границата на имота на ищеца.
От тройната СТЕ се установява, че единият кедър се намира на 2,30 метра от
общата имотна граница на ищеца и ответника М.П., другият кедър се намира на
2,15 метра от същата, а смърча – на 1,80 метра от нея. При това положение е
очевидно, че нормативно предвидените отстояния от 3 метра не са спазени и за
трите дървета.
Съдът приема за правилно изложеното от ответника М.П. в писмените бележки,
че измерванията е следвало да бъдат извършени от центъра на дървото, който
определя и мястото при засаждането му. В тази връзка съдът съобразява, че в
исковата молба се твърди, че всяко от трите дървета е с диаметър на ствола „около 40 см.“ (л. 3). В писмения
отговор на М.П. се твърди, че „стволовете
им са по-тънки от посочените от ищеца“ (л. 37). Видно е, че страните нямат
спор между тях стволовете на дърветата да са по-дебели от 40 см. или поне не е
заявено такова твърдение от посочения ответник в срока за отговор на исковата
молба, с изтичането на който се преклудира възможността да се правят нови
твърдения, освен в изрично предвидени от закона хипотези, с които не се
припокрива настоящият случай. Освен това, в съдебно заседание (л. 113 гръб) от
вещите лица от състава на тройната СТЕ е уточнено, че „Диаметърът на тези дървета е около 40 см. Дори да се отчита до центъра
на дървото, няма да се промени заключението … Дали са на 2,30 или на 2,50
метра, няма знамение, тъй като са под 3 метра“. Става дума за най-далече
разположеното от оградата дърво, тъй като другите две са на още по-малки отстояния
от нея, поради което на още по-голямо основание е важим изводът, че ново
измерване от центъра на дървото не би довело до промяна на заключението и до
различен изход на настоящото дело, защото диаметър от 40 см. означава, че
радиусът е 20 см., което удовлетворява напълно изискването за определяне на
отстоянието от центъра на всяко дърво до общата имотна граница. С оглед на
това, правилно е оставено без уважение искането на този ответник за допускане
на нова експертиза, направено в това съдебно заседание, още повече, че при
приемането на първоначалната експертиза възраженията на този ответник са
свързани единствено с местоположението и състоянието на оградата, без да се
възразява, че измерванията не са извършени от центъра на дървото, като
излагането на нови и различни възражения след всяко експертно заключение,
според настоящия съдебен състав представлява злоупотреба с право. Все в тази
връзка, като се има предвид заявеното от ответника М.П. в писмения му отговор
по отношение на трите дървета, че „стволовете
им са по-тънки от посочените от ищеца“ (л. 37), буди недоумение поради
каква причина в писмените си бележки твърди, че диаметъра на единия кедър е
2,10 метра, на другия – 2 метра, а на смърча – 1,60 метра, позовавайки се на
единичната СТЕ по делото. Първо в това заключение най-вероятно е посочена
обиколката на дърветата, отразена погрешно като диаметър. Второ – между
страните не е имало спор до депозиране на писмените бележки стволовете на
дърветата да са по-дебели от 40 см. (което означава диаметър). Трето – при
изслушването на вещите лица от състава на тройната СТЕ същите са заявили, че
диаметърът на стволовете на всяко от процесните дървета е около 40 см. Четвърто
– към всяко от приетите по делото заключения са приложени снимки на процесните
дървета, а такива са представени и от ответника – напр. на л. 92 горе, от която
е видно, че дървото е в пъти по-тънко от отстоянието до оградата, което
отстояние за трите процесни дървета варира от 1,80 метра до 2,30 метра, поради
което е невъзможно диаметърът на самите дървета да варира между 1,60 и 2,10
метра. Последното твърдение е абсурдно и като се има предвид, че диаметърът на
ствола на Байкушевата мура е 2,20 метра, но се касае за дърво на 1300 години,
каквито не са процесните. Пето – съдът в крайна сметка може да не се съобрази и
с нито едно от експертните заключения, независимо дали те са оспорени от
страните или не. В настоящия случай обаче, с оглед представените снимки и
становището на страните, заявено в исковата молба и писмения отговор, съдът
приема за обоснован и правилен изводът на вещите лица от състава на тройната
експертиза, че диаметърът на ствола на всяко от процесните дървета е около 40
см., съответно 20 см. радиус, като съобразяването на последния при определяне
на отстоянията на дърветата от общата имотна граница не може да доведе до
различен изход на делото, доколкото няма да доведе до промяна на извода за
неспазване на нормативно изискуемите такива.
Същото се отнася и до възраженията на ответника М.П., че оградата, от която
са извършвани измерванията е наклонена в посока на неговия имот. Видно от
заключението на вещите лица по тройната СТЕ, отклонението от върха на старата
ограда (находящ се на височина 1,65 метра) варира от 0 см. до 33 см. Като се
има предвид, че най-далечното дърво от процесните е на 2,30 см. от ограда, като
се прибавят 0,20 м. от радиуса на дървото и 0,33 м. (максималното отклонение
при върха на старата ограда), се получава 2,88 метра, което отново е под
нормативно предвиденото, а отстоянията на останалите две дървета от ограда са
по-малки, тъй като самите те са засадени по-близо до нея. Едва ли може да се
обоснове разумно обяснение защо вещите лица биха измервали на височина 2,75
метра над земята, след като измерванията могат да се извършат много по-лесно на
терена, за да се вземе предвид максимално посоченото от тях отклонение на върха
на надстроената ограда (0,50 м.). Не се и твърди подобно обстоятелство по
делото. Ето защо, е без значение, дали точно там където са измервали вещите
лица оградата е наклонена или не. Въпреки това, те са посочили, че са се
съобразили с този наклон, видно от изслушването им в съдебно заседание. Нещо
повече, те заявяват относно направените измервания следното – „Дали сме от
основата на дънера“ (л. 113 гръб), което ясно показва, че измерванията са
правени по земя и отклоненията в горната част дори на старата ограда са
ирелевантни по отношение на измерените отстояния. Нещо повече – ако беше
измерено по перпендикуляр (права линия под прав ъгъл) от дървото до оградата,
което е правилното, щяха да бъдат измерени дори по-малки отстояния между всяко
от дърветата и оградата, защото общоизвестен факт е, че хипотенузата е по-дълга
от всяка от другите две страни в правоъгълния триъгълник, а именно по
хипотенузата са правени измерванията, след като същите са извършени от основата
на дънера по земя в денивелирания имот на ответника М.П., който се намира
по-ниско от имота на ищеца. Денивелацията е видна отново от снимката на л. 92.
Нещо повече – видно от същата снимка, ромбоидната мрежа е прикрепена от
страната на имота на ищеца към стоманобетонните колове, от които е изградена
оградата (т.е. по-далече от дърветата), така че вещите лица са взели
най-изгодните за ответника М.П. отправни точки за извършване на измерванията.
Неоснователно е и последното възражение на ответника М.П., че оградата,
която разделя двата процесни имота навлиза в имота му, с което отново се
обосновава извод за неправилност на измерванията, поради следните съображения:
На първо място, дали имотната граница е права линия или не е въпрос, който е
без значение за делото. Ситуационната скица, представена с исковата молба (л.
11) не е оспорвана с писмения отговор, т.е. най-късно с отговора на
съдопроизводственото действие, с което той е представен. Нещо повече – с
приетите по делото заключения вещите лица са възприели същата при извършения на
място оглед, използвайки я като Схема на разположение – Приложение № 2 към
заключението на тройната СТЕ. Видно от снимковия материал към заключенията, до
процесните дървета оградата е права, което съответства на отразеното в
ситуационната скица. Дали на друго място оградата е права или не е ирелевантно.
Невярно е твърдението в писмените бележки на ответника М.П., че в двете
експертни заключения, приети по делото, има съществени противоречия относно изложението
и направлението на имотната граница между двата имота. Това е така, тъй като в
единичната СТЕ се посочва, че общата имотна граница по отношение имота на ищеца
има югозападно изложение, като в тройната СТЕ е застъпено същото, но е добавено
и посоката/направлението на самата граница, която по протежение е от
северозапад на югоизток. Видно от заключението на тройната СТЕ оградата между
двата имота е стара и не е измествана. Вещите лица заявяват, че геодезическо
измерване е безпредметно, защото мястото е неурегулирано и няма кадастър,
поради което дори и да се направи такова, резултатите от него няма с какво да
бъдат сравнени, за да може да бъде проверено дали има грешка в местоположението
на границата между двата имота. С оглед на горното, искането за геодезическо
заснемане е оставено без уважение, тъй като се касае за имот извън регулация и
без кадастър, т.е. за неурегулиран имот, а в такива имоти оградите се строят по
съществуващи имотни граници, без да се дава строителна линия за тях, като по
делото няма никакви данни, че с оградата ищецът е навлязъл в имота на
ответника, а с приетото по делото заключение на тройната СТЕ се установява
тъкмо обратното – че оградата между имотите е стара и не е измествана.
С оглед изложеното по-горе относно обстоятелствата подлежащи на доказване в
настоящото производство, не следва да бъдат обсъждани изобщо като неотносими
твърденията на ищеца и възраженията на ответника дали трите дървета пречат на
ищеца да използва имота си, дали засенчват имота му, дали в последния има
незаконни постройки и дали дърветата могат да доведат до намаляване на водата в
кладенеца, разположен в същия и др.
Всичко това обуславя извод за основателност на предявения
иск с правно основание чл. 109 от ЗС, във вр. с чл. 52 от ЗС за осъждане на
ответниците да премахнат два броя кедрови дървета и един брой смърч на
границата със собствения на ищеца имот.
С оглед изхода на процеса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по производството.
От страна на ищеца в настоящото исково производство са направени и претендирани
разноски, както следва: 50 лева – платена държавна такса; 650 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение и 260 лева – внесен депозит за СТЕ.
От пълномощника на ответника М.П. е направено възражение за прекомерност на
договореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение по настоящото дело
– 650 лева при минимален размер на същото от 300 лева, съгласно Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Налице е
несъответствие между размера на възнагражденията и усилията на пълномощника на
ищеца при упражняване на процесуалните права, както и с обема на извършената
работа. Поради така установената прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, отчитайки действителната правна и фактическа сложност на
делото, предявените искове срещу трима ответници, както и проведените по делото
четири открити съдебни заседания, в които са изслушани и приети единична и
тройна СТЕ, съдът намалява размера на разноските за адвокатско възнаграждение
за производство на 500 лева.
Общият размер на разноските на ищеца, които следва да бъдат възложени в
тежест на ответниците е 810 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.Г.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да преустанови неоснователните си
действия, с които пречи на ищеца Я.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да
упражнява правото си на собственост върху поземлен имот, съставляващ имот пл. №
419 от неодобрен кадастрален план, с площ от 980 кв.м., находящ се в с. Луково,
общ. Своге, обл. Софийска, попадащ в границите на околовръстен строителен полигон
на махала „Попов дол – Милин рът”, одобрен с Решение № 08/09.02.1982г. на ИК на
ОНС София, като премахне намиращите се в собствения му недвижим имот – поземлен
имот, съставляващ имот пл. № 420 от неодобрен кадастрален план, с площ от 920
кв.м., находящ се в мест. „Бачовото“, с. Луково, общ. Своге, обл. Софийска,
попадащ в границите на околовръстен строителен полигон на махала „Попов дол –
Милин рът”, одобрен с Решение № 08/09.02.1982г. на ИК на ОНС София, попадащ в
ПИ с идентификатор 44330.890.9901 – урбанизирана територия по КККР на с.
Луково, до общата граница с имота на ищеца, три броя дървета, както следва:
кедър, намиращ се на 2,30 метра от общата граница с имота на ищеца; кедър,
намиращ се на 2,15 метра от общата граница с имота на ищеца и смърч, намиращ се
на 1,80 метра от общата граница с имота на ищеца, посадени при несъобразяване
на предвидените в чл. 52 от ЗС отстояния, като общата имотна граница е
материализирана с ограда, която ограда, както и трите дървета са отразени в
Схема на разположение – приложение към първоначалната съдебно-техническа
експертиза, приета по делото, която схема е приложена на л. 79 от делото,
приподписана от съда и неразделна част от решението, на основание чл. 109 от
ЗС, във вр. с чл. 52 от ЗС.
ОСЪЖДА М.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: *** , да преустанови неоснователните си
действия, с които пречи на ищеца Я.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да
упражнява правото си на собственост върху поземлен имот, съставляващ имот пл. №
419 от неодобрен кадастрален план, с площ от 980 кв.м., находящ се в с. Луково,
общ. Своге, обл. Софийска, попадащ в границите на околовръстен строителен
полигон на махала „Попов дол – Милин рът”, одобрен с Решение № 08/09.02.1982г.
на ИК на ОНС София, като премахне намиращите се в ползвания от нея недвижим
имот – поземлен имот, съставляващ имот пл. № 420 от неодобрен кадастрален план,
с площ от 920 кв.м., находящ се в мест. „Бачовото“, с. Луково, общ. Своге, обл.
Софийска, попадащ в границите на околовръстен строителен полигон на махала
„Попов дол – Милин рът”, одобрен с Решение № 08/09.02.1982г. на ИК на ОНС
София, попадащ в ПИ с идентификатор 44330.890.9901 – урбанизирана територия по
КККР на с. Луково, до общата граница с имота на ищеца, три броя дървета, както
следва: кедър, намиращ се на 2,30 метра от общата граница с имота на ищеца;
кедър, намиращ се на 2,15 метра от общата граница с имота на ищеца и смърч,
намиращ се на 1,80 метра от общата граница с имота на ищеца, посадени при
несъобразяване на предвидените в чл. 52 от ЗС отстояния, като общата имотна
граница е материализирана с ограда, която ограда, както и трите дървета са
отразени в Схема на разположение – приложение към първоначалната
съдебно-техническа експертиза, приета по делото, която схема е приложена на л.
79 от делото, приподписана от съда и неразделна част от решението, на основание
чл. 109 от ЗС, във вр. с чл. 52 от ЗС.
ОСЪЖДА М.Г.П., ЕГН **********, с адрес: *** и М.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: ***
16, да заплатят на Я.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 810 лева, представляваща направени
разноски по гр.д. № 525/2019 г. по описа на Районен съд Своге.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Жалбата
се подава чрез Свогенския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :