№ 2926
гр. Пловдив, 19.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20225300500323 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 31503/29.11.2022 год., подадена от Н. Е. М.,
чрез адв. Х. Ц. К. от САК, с искане за изменение по реда на чл. 248 ал. 1 от
ГПК на постановеното по делото решение в частта за разноските, като
прилага заверено копие на извлечение от банкова сметка като доказателство
за заплащане на адвокатското възнаграждение.
В законовия срок ответникът по молбата не изразява становище.
Съдът като взе предвид изложените доводи и доказателствата по делото,
приема следното:
Молбата е процесуално допустима като подадена в срок, от
легитимирана страна в спора, имаща интерес да иска допълнение на
определението в частта за разноските.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните
съображения:
В мотивите към постановеното по делото решение съдът е направил
извод, че разноски за платено адвокатско възнаграждение в полза на ищеца в
първоинстанционното производство не следва да се присъждат, тъй като в
хода на процеса не са ангажирани доказателства такова да е било уговорено и
заплатено. Пред районния съд ищецът се е представлявал от адв. Х. Ц. К. от
САК, упълномощен с пълномощно на л. 4 от гр.д. № 64 209/2018 год. по
описа на Софийски районен съд, на гърба на което е обективиран Договор за
правна защита и съдействие. В последния са посочени основание, дата и
подписи на страните. Не е вписано договорено възнаграждение и начин за
плащане.
Съгласно приетото разрешение в т. 1 от ТР № 6/2012 год., постановено
1
по ТД № 6/2012 год., ВКС, ОСГТК съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.
В договора следва да бъде вписан както размера на възнаграждението, което
страната следва да заплати, така и начина на плащане.
Едва с молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК се представя доказателство за
извършено плащане в полза на процесуалния представител на молителя по
настоящото производство, което обаче не може да се вземе предвид. От една
страна, в договора за правна защита и съдействие не е уговорен от страните
размер на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца на адв.К.. Дори
да се приеме, че изплатената с документа сума е именно заплатен адвокатски
хонорар във връзка с настоящото дело, действието по представяне на
документа е преклудирано, тъй като е извършено след като е даден ход на
делото по същество и е постановено съдебното решение.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице основания молбата
да бъде уважена.
Ето защо,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 31503/29.11.2022 год.,
подадена от Н. Е. М., чрез адв. Х. Ц. К. от САК, с искане за бъде изменено
Решение № 1260/14.10.2022 год., по въззивно гражданско дело № 323/2022
год., по описа на Окръжен съд – Пловдив Х –ти граждански състав, в частта за
разноските.
Определението подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва
решението в едномесечен срок от получаване на съобщението с частна жалба
пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2