Решение по дело №289/2019 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 октомври 2019 г.
Съдия: Михаил Драгиев Русев
Дело: 20197240700289
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

280                                       15.10.2019 год.                    гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета год., в състав        

                                                                 

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                          Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                            МИХАИЛ РУСЕВ

                       

при секретаря Ива Атанасова и в присъствието на прокурора Румен Арабаджиков, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №289  по описа  за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

Образувано е по касационна жалба на „Транспортно строителство и възстановяване“ЕАД гр. София против Решение №288 от 21.05.2019 год., постановено по АНД №561/2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление №24-002208 от 12.02.2019 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Твърди се, че непосочването на имената на работниците, чиито трудови възнаграждения не са били изплатени, представлява порок, който е основание за отмяната на наказателното постановление. Не посочването също така на минималното възнаграждение, което е следвало да бъде изплатено на всеки един е различно, а не е посочено и какъв е пълното брутно възнаграждение на всеки един работник. Допуснатата липса на индивидуализация на работниците и служителите води до невъзможност да се установи, дали е налице въобще допусната нарушение. Въз основа на изложените в касационната жалба доводи е направено искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да бъде отменено наказателно постановление №24-002208/12.02.2019 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора, като незаконосъобразно.

         Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора, изразява становище за неоснователност на депозираната касационна жалба.   

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да потвърди обжалваното решение.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

    Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява  основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е наказателно постановление №24-002208/15.01.2019 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”  гр. Стара Загора  въз основа на АУАН №24-002208/30.03.2016 год., с което на ДП„Транспортно строителство и възстановяване” – поделение Пловдив със седалище и адрес на управление гр. *** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 000.00 лв. на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ за нарушение по чл.245, ал.1 от Кодекса на труда. Като административно нарушение са преценени следните обстоятелства:

Административно-наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка на 20.12.2018 год. на обект ДП„Транспортно строителство и възстановяване” – Складова база Калояновец, общ Стара Загора и на 15.01.2019 год. на представени в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора официални писмени документни, изискани с призовка по чл.45, ал.1 от АПК, се установи, че ДП“Транспортно строителство и възстановяване“ - поделение Пловдив със седалище и адрес на управление гр. ****, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, не е изплатил в предприятието или по банков път, на всичките девет работници и служители по трудово правоотношение в ДП“Транспортно строителство и възстановяване“ – Складова база Калояновец – с. Калояновец, общ. Стара Загора /по приложен списък/, с работно място: Складова база за съхранение на военновременни мощности – Калояновец, трудово възнаграждение на общо 5 087.51 лв., представляващи 60 на сто от брутното им трудово възнаграждение, но не по-малко от определената с Постановление №316 от 20.12.2017 год. на МС, минимална работна заплата за страната, в срока съгласно утвърдените на 21.07.2016 год.  от Главния Директор на ДП“ТСВ“ вътрешни правила за организация на работната заплата в ДП“ТСВ“, а именно : чл.4. Работната заплата се изплаща в срок, определен съгласно действащия в ДП“ТСВ“ колективен трудов договор, а съгласно него, в сила от 01.07.2018 год., работната заплата се изплаща на две пъти: до 18 число на месеца – аванс текущия месец, до 30 число на месеца – заплата за предшестващия месец, т.е. да 30.10.2018 год., в нарушение от 31.10.2018 год.

За да потвърди наказателното постановление, Районен съд Стара Загора приема, че обжалваното наказателно постановление е издадено в съответствие с приложимия материален закон и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Обсъдил е подробно установените по делото факти и наведени оплаквания в жалбата, приел е за безспорно установено административното нарушение. Не са налице и предпоставките на чл.415в, ал.1 от КТ за да се приеме случая като маловажен, тъй като нарушението не е отстранено до издаването на наказателното постановление, а размера му съответства на тежестта на нарушение.

   Така постановеното решение е неправилно.

Основателно е наведеното касационно оплакване, че представлява съществено процесуално нарушение не посочването поименно на всички работници и служители, респективно на индивидуализиране на дължимото месечно трудово възнаграждение на всеки един от тях. Това е така, тъй като брутното трудово възнаграждение на всеки един от работниците е различно и в зависимост от неговият размер, ще се дължи или 60 на сто от това възнаграждение или минималната работна заплата за този месец. Така например като се има в предвид приетата справка относно не изплатените възнаграждения  и отразените  в нея размери на БТВ, при направеното изчисление се установява, че за А. Р. А., В. П. Т., И. Р. А., С. З. Я., Н. Д. Н. и С. С. Д. за месец септември 2019 год. следва да се изплати МРЗ за страната, тъй като същата надвишава 60 на сто от БТВ на същите, докато за Й. И. Б., В. Г. В., Ж. С. Д. и Г. М. Г. следва да се изплати 60 на сто от БТВ, тъй като същото надвишава МРЗ за страната за този месец.

На следващо място, действително е налице разминаване между представените писмени доказателства от страна на касатора /ведомости за заплати за месец септември 2018 год. и справка за изплатените суми/, в които за конкретния месец септември 2018 год. фигурират 10 /десет/ работника и служители, а не 9 /девет/, както и посочено в наказателното постановление. Това опровергава фактическата обстановка относно извършването на административното нарушение, съдържаща се в обстоятелствената част на наказателното постановление. По този начин, отразената фактическа обстановка в наказателното постановление не е установена по безспорен начин и е различна от действителната такава. Действително по-големия брой на работниците и служителите е утежняващо обстоятелство, но същото е от значение за тежестта на административното нарушение. Несъмнено и безспорно е установено по делото, че не е налице плащане на каквато и да е част от дължимото трудово възнаграждение за този месец, нито към датата на издаване на наказателното постановление, нито към датата на постановяване на обжалваното съдебно решение, нито към настоящия момент, което да е предпоставка за приложението на чл.415в от КТ.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

 

Р Е Ш И

 

          ОТМЕНЯ Решение №288 от 21.05.2019 год., постановено по АНД №561/2019 год. по описа на Районен съд  Стара Загора и вместо него постановява:

         ОТМЕНЯ наказателно постановление №24-002208/15.01.2019 год., на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”  гр. Стара Загора като незаконосъобразно. 

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                     2.