№ 685
гр. Варна, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110201457 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Т.
КР. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна ул.”Свобода” № 35 ет.4 ап.7, депозирана
чрез пълномощник - адвокат Г.А. - АК- Варна бул.”Вл.Варненчик” 106 офис № 3
против Наказателно постановление № 21-0819-005857/09.03.2022 год.на Началник
група в ОД на МВР-Варна, сектор “Пътна полиция“, с което са му наложени: 1/
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП,
за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и 2/ административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и 3/
административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП,
за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП .
В жалбата се сочи, че издаденото НП е необосновано, издадено в нарушение на
административно процесуалните правила и в нарушение на закона, поради което се
моли за неговата отмяна. В жалбата се твърди, че на възз. не бил връчен АУАН и за
това липсвал умисъл за деянието.
В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован, се представлява
първоначално от адв.А., който поддържа жалбата, като уточнява, че обжалва
единствено пунктове първи и втори от НП. В пренията по съществото на делото се
сочи, че деянието не било осъществено от субективна страна, тъй като възз. бил в
неадекватно състояние по време на деянието и не разбрал за настъпилите щети по
1
автомобилите. Пледира за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото е ангажирано писмено становище на надлежно упълномощен
процесуален представител-юрисконсулт. В становището се моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят Т. КР. Т. е правоспособен водач на МПС за категория „В” от
2015г. През годините, в периода 2005г. до 2021г., срещу него били издадени общо 24
наказателни постановления за различни нарушения на ЗДвП, като 22 от тях влезли в
сила. Срещу възз. били съставени и два фиша за дребни нарушения на ЗДвП. Към
месец декември 2021г., той управлявала автомобил марка „Джип Патриот” с рег.№
В9905ТХ,, собственост М. Г. Г., с която Т. живеел на семейни начала.
На 03.12.2021г. жалбоподателя управлявала горепосочения автомобил в гр.Варна.
Около 21:30ч. възз. се намирала с управлявания от него автомобил на паркинг,
находящ се на ул. "Петър Райчев", до бл.3. При потегляне от паркинга, възз. извършил
маневра назад и блъснал намиращия се зад него л.а.“Форд“, като му причинил
материални щети в областта на предната броня. После потеглил напред в посока ул.
"Студентска", като криволичел по пътното платно и преминавайки покрай паркирания
на платното л.а. "Фолксваген Пасат" с рег.№ В8184НК го блъснал, като му причинила
материални щети- охлузвания в областта на страничната дясна част. Този автомобил
бил собственост на св.П.К.. Действията на въъзз.били непосредствено възприети от св.
Д.Д., който се опитал да спре водача, като му свирнал, но възз. неспрял движение и
напуснал произшествието без да установи какви с щетите и без да уведоми
компетентните полицейски служби. Горното накарало св.Д. да подаде сигнал на
тел.112, в който посочил марката, модела, рег. номера и посоката на оттегляне на възз.
По така подадения сигнал, мястото на произшествието било посетени от св.Г.П. и
негов колега. Органите на реда установили щетите по двата блъснати от възз.
автомобила и съставили протоколи за ПТП. По-късно същата вечер, те получили
сигнал, че възз. е станал участник и в друго ПТП, на спирка в близост до Сектор ПП,
където бил установен в неадекватно състояние, задържан и отведен в най-близкото РУ,
като било констатирано, че той не носи и контролен талон към СУМПС. Още същата
вечер собственика на управлявания от възз.автомобил- св.Г., декларирала в полицията,
че възз. е управлявал автомобила, като представила всички документи за автомобила.
На същия ден – 30.12.2021г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН, в който
били описани допуснатите от него, според актосъставителя нарушения на чл. 123, ал.1,
т.1 от ЗДвП и чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на въззивника, който отказал
да го подпише и това обстоятелства било отразено в него. Възражения срещу акта не
2
били депозирани, като такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.
АНО изцяло възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя и
впоследствие издал срещу възз. атакуваното НП, с което й били наложени: 1/
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП,
за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и 2/ административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и 3/
административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП,
за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. НП било връчено лично на
жалбоподателката на 30.03.2022г.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски
показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справки за
нарушител/водач, протоколи за ПТП, сведения, декларация и др.които съдът кредитира
изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като искрени, непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло
показанията на депозирани в с.з. от св.Д.Д. и П.К.. Техните показания изцяло
кореспондират с останалите гласни и писмени доказателства по делото.
Като логични и незаинтересовани от изхода на делото, съдът кредитира и
показанията на св. Г.П., който е констатирал щетите по автомобилите на св. П. и този
управляван от Т., издирил е въззивника и е извършил оглед на неговия автомобил.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 12.04.2022г. видно от
входящия печат на Сектор „ПП“/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в
Сектор „ПП“ при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган –
младши автоконтрольор при сектор „ПП, оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
3
Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но съдът намира,
че това макар и формално да съставлява нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.3 от
ЗАНН, също не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита на наказания
субект да разбере в какво е обвинен . А значение в административно наказателния
процес имат нарушения които реално, а не формално рефлектират върху правата на
наказания субект. Затова и възражението в жалбата съдът прие за неоснователно.
Съдът не споделя и другото възражение в жалбата, че АУАН не бил връчен на възз.
Напротив от отбелязването в него е видно, че същият му е бил предявен, но той е
отказал да го подпише,което е удостоверено с подписа на един свидетел.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно -
наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение. Съдът не споделя възраженията наведени в
жалбата, че при издаването на НП са нарушени административно производствените
правила.
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52,
ал.4 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Тъй като в хода на
АНП не са направени възражения, то и спорни обстоятелства АНО е нямал да
изяснява.
При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:
По пункт първи от НП: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв.
на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да
поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. От
събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин,
посредством преки и косвени доказателства, че жалбоподателят Т.Т. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, за
което била ангажирана административнонаказателната му отговорност. В подкрепа на
4
горния извод са показанията на свидетелите Д., П. и К., които съдът кредитира изцяло.
Макар по автомобила на свидетеля К. да са причинени щети, то съдът намира, че
същият не е заинтересован от изхода на настоящото дело и от реализиране на
административно наказателната отговорност на въззивника. Св. Д., за който не бе
установено да има някакво отношение със страните по делото, е категоричен, че на
датата посочена в НП 03.12.2021г., на паркинга на ул.“Петър Райчев“ до №3 е видял
поцесния автомобил да потегля удряйки намиращия се зад него автомобил, а
впоследствие и криволичейки по улицата, го видял да блъска и паркирания там
автомобил на св.К.. Показанията на св.Д. са напълно логични и правдоподобни, те
кореспондират и с показанията на актосъставителя, както и с писмените материали по
делото и със съдържанието на протоколите от ПТП. Обстоятелството, че по
автомобила на св.К. са причинени имуществени щети освен от неговите показания и
показанията на св.П., е видно и от изготвения протокол за ПТП.
Съобразно чл.2 ал.1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд, за настъпило ПТП се съставят
следните документи:
1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица;
2. протокол за ПТП с материални щети;
3. двустранен констативен протокол за ПТП.
Съгласно чл.4. от Наредбата, при ПТП с материални щети се съставя протокол
за ПТП - приложение № 2, именно който е издаден и в конкретния случай и в който са
описани материални щети по засегнатия автомобил-странична част в дясно. Описаните
щети са възприети както лично от св.К., така и лично от актосъставителя, като
последният е изготвил и протокол.
Съприкосновението на автомобила, управляван от въззивника и засегнатия
автомобил е възприето и от св.Д.. Принципно авторството на деянието не се отрича от
възз. Поради горното за съда е несъмнено доказано, че автомобилът е управляван от
въззивника.
С оглед горните разсъждения за съда е несъмнено доказано, че между двата
автомобила има настъпило съприкосновение, в резултат на което по автомобила на
св.К., а и по автомобила управляван от възз. са причинени имуществени щети.
Съприкосновението с автомобила на св.И., очевидно е било възприето и от самия
въззивник, който е потеглил, с цел да напусне произшествието.
С оглед на всичко гореизложено, съдът намира,че безспорно в случая наказаното
лице е осъществило състава на чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП в хипотезата на причинени
5
имуществени вреди. По никакъв начин не е нарушено правото на защита на наказаното
лице, като в НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП.
Нарушението, което му е вменено е описано със съставомерните му белези и правилно
е квалифицирано като такова по чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП, както и правилно е приложена
санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДвП. Същото е безспорно установено,
извършено е именно от наказаното лице, правилно е квалифицирано и е наложено
административно наказание, съобразно приложимата санкционната разпоредба, което е
в абсолютен размер от 20 лв..
По пункт втори от НП: административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на основание чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП е в Раздел ХХIII “Поведение при ПТП” и вменява в
задължение на всеки водач на ППС, който е участник в ПТП да спре, за да установи
какви са последиците от произшествието. От събраните по делото гласни и писмени
доказателства се установява по несъмнен за съда начин, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.123, ал.1,
т.1 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност.
В тази насока изводите на съда за доказаността на нарушението, относимостта и
допустимостта на събраните доказателства са направени на основата на анализ на
доказателствата, изложен при нарушението по пункт едно от НП. Поради това и съдът
не намира за необходимо да ги преповтаря отново.
Съгласно Параграф 6, т. 30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП.
"Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
Както в АУАН, така и НП е описано поведение на въззивницата, което напълно
покрива легалната дефиниция за ПТП, развило се в процеса на управление на лек
автомобил и предизвикало материални щети. Безспорно по делото е установено и че
въззивникът е напуснал произшествието без да установи какви са последиците от него.
Затова съдът намира, че неизпълнението на това негово задължение правилно е
квалифицирано от АНО в НП като нарушение по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП. Съжденията
на защитата, че деянието не е доказано от субективна страна, тъй като възз. бил в
неадекватно състояние, поради което и не могъл да разбере, че е предизвикал ПТП са
меко казано нелогични, тъй като възз. очевидно сам се е поставил в неадекватно
състояние, поради което е станал причина за причиняване на множество щети.
При проверка на НП в тази му част, съдът констатира, че АНО не е изложил
никакви мотиви по отношение на индивидуализация на наложеното административно
наказание глоба. За конкретното нарушение, в чл.175, ал.1 от ЗДвП, са предвидени две
6
кумулативни административни наказания: лишаване от право за управление на МПС
от 1 до 6м. и глоба от 50лв. до 200 лв. Наказанията са индивидуализирани от
наказващия орган в минималния посочен в закона размер. Съдът в настоящия си състав
намира, че АНО е проявил прекалена снизходителност, като е наложил символични
наказания при конкретния нарушител - санкциониран многократно по ЗДвП, станал
причина за множество ПТП, съответно и за множество причинени вреди на частно
имущество на различни граждани. Така или иначе съдът не би могъл да влоши
положението на възз. и да наложи наказание в по-висок размер. Поради което НП и в
този пункт следва да бъде потвърдено.
Пункт трети от НП, с който на възз. е наложено : административно наказание
„глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП не е обжалван и е влязъл в сила.
Съдът намира, че в случая не би могла да намери приложение разпоредбата на чл.28
от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършените
нарушения от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на
обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава. Конкретните
нарушения, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателката, са свързани с
причиняване на материални щети в транспорта, свързани са със създаване на реална
опасност за другите участници в движението и осъществяването им всякога застрашава
обществените отношения, които ЗДвП e призван да гарантира. Тяхното нарушаване
засяга безопасността на движението по пътищата и повишава рискът от пътно-
транспортни произшествия, като съдът намира, че извършените нарушения се
характеризират с достатъчна висока степен на обществена опасност. Нещо повече, по
делото се установи, че възз. е системен нарушител на ЗДвП. Видно от справката
нарушител/водач приложена по делото, същият е многократно санкционира /повече от
двадесет пъти/ за различни нарушения на ЗДвП. С оглед на тези обстоятелства е
изключена възможността за приложението на чл. 28, буква "А" в конкретния случай,
доколкото цел на наказанието е да поправи и превъзпита водача към спазване на
установените правила. Прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в конкретния
случай би култивирало чувство за безнаказаност при подобен род пътни ситуации.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) В производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
7
на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени
по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
Възз. чрез своя процесуален представител не е направил искане за присъждане на
разноски.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния
изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание
чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение
за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 120 лв. ,
съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като
липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от
липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по поддържане на
обвинителната теза на АНО. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер—80лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1 и чл.63д, ал.4,
вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА пункт първи и втори от Наказателно постановление № 21-0819-
005857/09.03.2022 год.на Началник група в ОД на МВР-Варна, сектор “Пътна
полиция“, с което на Т. КР. Т., ЕГН **********, адрес : гр.Варна ул.”Свобода” № 35
ет.4 ап.7 са наложени: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/
лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и 2/
административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лв. и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за
нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Т. КР. Т., ЕГН **********, адрес : гр.Варна ул.”Свобода” № 35 ет.4
ап.7 да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
8
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9