Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1407 04.05.2017 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII
състав, в публично заседание на тринадесети април две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при
участието на секретаря Радка Цекова,
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6155 по описа на съда за 2016 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 213 ал.
1 от КЗ/отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, Пл. ”Позитано” № 5, представлявано от Р. И. Я. и К. .
със съдебен адрес:***- а. В., е предявил
против Л.С.К., ЕГН **********,***, искове за осъждане на ответника да заплати
сумата от 13 139,45 лв.- главница, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № ..... и сумата от 3510,47 лв.
-обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 04.09.2013 г. до
20.04.2016 г.
В исковата молба ищецът твърди, че на ***
година, в 12,30 часа, в гр. П.
ответникът, управлявал МПС ** с рег.
№ ***, виновно е
причинил ПТП, при което са нанесени
материални щети на МПС Ф.Ф., с рег. № ***,
собственост на М. П.. За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП № ***/** г. Ответникът е управлявал МПС
без да има валидна застраховка ГО. Към датата на настъпване на произшествието
МПС ..., с рег. № *** е имало валидна застраховка
„Автокаско” в ищцовото дружество. На 05.06.2013 г. ищцовото дружество е
изплатило сумата от 13 139,45 лв. Претендира
разноски.
Ответникът в законния срок не е подал отговор. На 15,06,2016 г. ответникът
лично е получил препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея. По
искане на ответникът съдът му е предоставил правна помощ под формата на
процесуално представителство, като му е бил назначен служебен защитник – а. И.И.,
на която също и е връчен препис от исковата молба на 22,08,2016 г. и й е дадена
възможност в едномесечен срок да подаде писмен отговор. На 12,09,2016 г. а. И.
е поискала да бъде освободена и да бъде назначен нов адвокат на ответника.
Поради това на 19,09,2016 г. съдът е назначил а. П.А. за служебен защитник на
ответника. Въпреки че срокът за отговор на исковата молба е изтичал на
22,09,2016 г., съдът е дал възможност на новоназначения а. А. в двуседмичен
срок да вземе становище по така предявените искове. Съобщението за това е
получено от а. А. на 27,09,2016 г. Извън
срока за отговор оспорва предявените искове по основания и размер.
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти гр. състав, след като прецени
събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От
представения по делото протокол за ПТП № ***/ *** г. се установява, че на ***
год. около 12,30 часа в гр. П., в ж.к. Т., на кръстовището на ул. „Г. Г.” и ул.
„Ц. С.”, е станало пътно-транспортно произшествие. Участници в произшествието
са били лек автомобил „Ф.Г.”, с рег.
№ ***, управляван от ответника и лек
автомобил „Ф.Ф.”, с рег. № ***,
собственост на Мото пфое ЕООД. В обстоятелствената част на протокола е
отразено, че водачът на л. а. „Ф. Г.”, е отнел предимството на автомобил „Ф. Ф.”,
в резултат на което по автомобила са нанесени материални щети.
По
делото е прието заключение на автотехническа експертиза, която съдът кредитира
изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че е икономически
нецелесъобразно възстановяването на л.а. „Ф. Ф.”, тъй като е налице
„икономически тотал”. Пазарната стойност на същата марка, модел и оборудване
автомобил към 20,01,2013 г. е 13 945 лв.
От
представената застрахователна полица/ л. 10/ е видно, че собственикът на л.а. „Ф. Ф.” -„Мото Пфое”
ЕООД е сключил валиден застрахователен договор със ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс
груп”. Срокът на договора и съответно на покритието е от 29.01.2012 год. до
29.01.2013 год. Следователно, договорът е действал към *** г., когато се е
осъществило произшествието.
Видно
от приложеното по делото: заявление за изплащане на застрахователно обезщетение
от 22,01,2013 г., опис на претенция от същата дата, доклад по щета № ***, ищцовото
дружество е определило обезщетение в размер на 13 139, 45 лв., която сума
с преводно нареждане от 05.06.2013 г. е изплатена на собственика на уредения
автомобил „Ф. Ф.” – Мото пфое ЕООД.
По
делото са приложени документи, които удостоверят, че на 16,05,2013 г. е
прекратена регистрацията на л.а. „Ф.Ф.” поради настъпила тотална щета.
От приетите по делото доказателства – извадка от
информационната система на гаранционния фонд /л.21/ се установява, че автомобил
с рег. № ***, т.е. този който е управляван от ответника към 20,01,2013 г. не е имал сключен валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност”.
Ищцовото дружество е изпратило
регресна покана до ответника, която е получена на 04,09,2013 г. с писмо
с обратна разписка.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Протоколът
за ПТП представлява официален документ, по смисъла на чл. 179 ГПК, съставен от
длъжностно лице в кръга на правомощията му и е в предвидената от закона форма,
поради което се ползва с доказателствена сила относно отразените в него
обстоятелства. Доколкото същият не е оспорен по надлежния ред от ответника в
отговора и с оглед заключението на вещото лице, съдът приема за установен факта
на настъпване на ПТП- то при описаните в исковата молба обстоятелства и
констатираните повреди по автомобила.
Съобразно
чл. 213, ал. 1 КЗ/отм./, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. Регламентираното с тази норма право е регресно
по своя характер, суброгационно право.
В хода
на производството по иск с такава квалификация следва да бъде установено, от
една страна, наличието на валидно правоотношение между пострадалия и
застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на
застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение на задълженията му по
застрахователното правоотношение.
От
друга страна, следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на
деликта - противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина
на делинквента, като съобразно нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД в областта на
гражданската отговорност за вреди вината се предполага до доказване на
противното. Това е така, тъй като застрахователят, съобразно чл. 213 КЗ,
встъпва в онези права, които обезщетения от него пострадал има срещу
делинквента. А пострадалият има права по отношение на увредителя, само ако са
осъществени елементите от ФС на деликта.
Съдът
намира, че в хода на настоящото производство се установиха предпоставките за
ангажиране на регресната отговорност на причинителя на щетата. По безспорен начин
се установи, че Л.К. е нарушил правилата за движение, като не е пропуснал
движещият се с предимство л.а. Ф.Ф., което съставлява нарушение на задълженията
му, вменени с нормата на чл. 50, ал. 1 ЗДвП. Вследствие на нарушението на правилата
за движение ответникът е допуснал да настъпи ПТП на *** г. В резултат на това
противоправно поведение е причинила имуществени вреди на собственика на
автомобил Форд Фиеста - „Мото Пфое”
ЕООД. Вината му се предполага до
доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а противното по настоящото дело не
се установи, следователно законовата презумпция остана необорена. Установи се
причинната връзка между деянието и вредите, в това число и посредством
заключението на вещото лице.
Собственикът на л.а. Ф. Ф. е
имал валидна застрахова „
бонус каско” при ищеца, който е обезщетил пострадалия за причинените му от
делинквента вреди. Налице са били условията за заплащане на
обезщетение при тотална щета, предвидено в чл. 193 ал. 3 от КЗ/отм./ –
автомобилът да е отписан от регистрите на КАТ. При изрично въведено такова
изискване от закона като предпоставка за присъждане на обезщетението от
застрахователя на потребителя на застрахователна услуга ищецът е представил
доказателства за прекратяване на регистрацията на л.а. Ф. Ф./ л. 20/.
Ето
защо и на основание чл. 213 КЗ/отм./, застрахователят има право чрез регресен
иск да търси връщане на изплатеното на пострадалия обезщетение. Поради това,
искът за присъждането на сумата 13 139,45 лв. е доказан, както по
основание, така и по размер, и следва да бъде уважен изцяло.
Правото на ищеца да предяви
регресната си претенция принципно възниква от момента на изплащане на
обезщетението, но, за да настъпят последиците на забавата, не е достатъчен само
фактът на плащането. По смисъла на чл. 86 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за
забавено плащане от деня на забавата, а тогава, когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава от момента на поканата- чл. 84 ал. 2 от ЗЗД. В настоящия случай, тъй като вземането на застрахователя произтича от
закона и няма конкретна дата на изпълнението, ответникът изпада в забава от
момента на връчване на поканата.
Ответникът е получила регресната
покана на 04.09.2013 г., видно от наличната по делото обратна разписка и доколкото
на страната е бил даден 10- дневен срок за доброволно изпълнение, то тя е
изпаднала в забава, считано от 15.09.2013 г. В тази връзка задължението за забава
се дължи за периода от 15.09.2013 г. до 20.04.2016 г. Мораторното обезщетение,
изчислено чрез електронен калкулатор, възлиза на 3470,64 лева. Така претендираната лихва за забава следва да се
уважи в размер до 3470,64 лева, изчислен на основание чл. 162 от ГПК, като над
този размер до пълния претендиран, същата следва да се отхвърли, както и следва
да се отхвърли за периода от 04,09,2013 г. до 14.09.2013
г.
По
отношение на разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Досежно направеното от ответника
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцовата страната, съдът
го намира за неоснователно. По смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото, съдът по искане на другата страна може
да присъди и по- нисък размер на разноските, като по смисъла на т. 3 от ТР № 6/
2012 г. съдът не е обвързан
от предвиденото в § 2 от ДР на Наредба № 1/ 09.07.2004 г. ограничение за трикратния
минимум и е свободен да намали възнаграждението до предвидения минимум. В
конкретния случай делото е със средна фактическа или правна сложност, уговорено
възнаграждение от 1900 лв. не е прекомерно. По делото са предявени два
обективно кумулативно съединени иска- един за главница в размер на
13 139,45 лв. и един за мораторна лихва в размер на 3510,47 лв. Съобразно
разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за процесуално представителство, защита
и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Поради това
минималния размер на адвокатското възнаграждение определен съобразно чл. 8 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. е
1399,91 лв. /924,18 лв. по първия и 475,73 лв. по втория иск/. Освен това по
делото са проведени четири съдебни заседания, а според чл. 7, ал. 8 от Наредба
№ 1/ 09.07.2004 г. при защита по
дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 100 лв.
Единия иск на ищеца е уважен частично. Предвид това и
разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него съдебни разноски в хода на производството съразмерно с
уважената част от иска, а именно в размер на 2679,54 лв.
Поради
изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Л.С.К., ЕГН **********,***, да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, Пл. ”Позитано” № 5, представлявано от Р.И.Я. и К. Р., сумата в размер на
13 139,45 лева- главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение
по имуществена застраховка „Автокаско”, обективирана в застрахователна полица №
**** за вреди, причинени от ответника Л.С.К., ЕГН ********** на лек автомобил „Ф. Ф.”, с рег. № ***, при ПТП настъпило на *** г. в гр.
П., на кръстовището на ул. „Г. Г.” и ул. „Ц. С.”, сумата от 3470,64 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 15.09.2013
г. до 20.04.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на лихва за
забава над уважения до пълния предявен размер от 3510,47 лева, както и за периода
от 04.09.2013 г. до 14.09.2013 г.
ОСЪЖДА Л.С.К., ЕГН **********,***, да
заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, Пл.
”Позитано” № 5, представлявано от Р. И. Я. и К. Р., направените по делото разноски в размер на 2679,54 лева, по съразмерност на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
РЦ