Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и
осми април, през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря Анелия Докузова, като разгледа докладваното от съдията
Кунчева т.д. № 166 по описа за 2019 година,
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е
образувано въз основа исковата молба на Я.Т.П.,
ЕГН **********,***, подадена чрез
пълномощника й адв. С.Н.-К.от САК, против
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, със седалище гр. С., ЕИК ***, с
която е предявен осъдителен иск с посочено правно основание чл. 226, ал. 1 от
Кодекса за застраховането /отм./, вр. с пар. 22 от ДР на КЗ.
В исковата
молба са наведени фактически твърдения, че ищцата е майка на Т.С.Г., който е
загинал в резултат на ПТП, осъществено на 13.08.2014 г., около 03.40 ч. На ГП
I-4 на км. 70+515. Същият бил пешеходец и сменял гума на аварирал товарен
автомобил „***“ с рег.№ ***, който бил спрял на аварийни светлини плътно в
дясно на платното за движение в посока гр.Варна – гр. С., когато бил ударен от
товарен автомобил „МАН“, с рег. № ***, управляван от П.В.П.. Последният се
движел в посока от гр. С. към гр. Варна, отклонил автомжобила в ляво и навлязъл
в насрещната лента за движение, където се намирал авариралия товарен автомобил
„***“. Виновен за настъпилото ПТП е водачът П.В.П., който с действията си
нарушил правилата за движение по пътищата, като се движел с несъобразена за
конкретните пътни условия скорост, неправилно преценил пътната обстановка,
предприел маневра завой на ляво и навлязъл в насрещната пътна лента. Ищцата
твърди още, че с внезапната смърт на сина си е загубила най-свидната си и мила
рожба. Мъката й по него е безгранична и никога не би могла да го прежали, за
нея той все още е жив. Били много близки със сина си и за нея той бил опора и
стожер в живота. Тя споделяла всичко с него. След внезапнаната му смърт и
изживяваната от нея непреодолима мъка, тя приема лекарства, за да се поддържа,
но всеки ден е изключително болезнен за нея.
Дните й са изпълнени с отчаяние и животът за нея е загубил смисъл.
Чувства се напълно съсипана, както физически, така и психически. Твърди, че за
автомобила, причинил процесното ПТП, е била сключена валидна полица по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и с оглед предвидената в чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./ възможност за прях иск срещу застрахователя, последният следва да поеме изцяло деликтната отговорност
на виновния водач и да репарира причинените й неимуществени вреди. Позовава се
на присъда по н.о.х.д. № 104/2018 г. по описа на Окръжен съд – Габрово.
Ищцата
претендира да бъде осъден ответника да й
заплати обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие смъртта на нейния син Т.С.Г., настъпила в
резултат на ПТП от 13.08.2014 г., в
размер на сумата от 150 000 лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането – 13.08.2014 г., до
окончателното изплащане на сумата.
В съдебно
заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител на страната
адв. С.Н.-К., която е представила и писмена защита по делото.
Ответникът оспорва
предявения иск по основание и размер, като счита, че размерът на претенцията е
прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Оспорва всички фактически твърдения в исковата молба по основанието на
предявената претенция за неимуществени вреди. Оспорва основателността на
акцесорната претенция за присъждане на лихва за забава. Прави възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди и по отношение на претендираните мораторни лихви. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на М.А.С.– водач
на лекотоварен автомобил „***“ с рег. № ***, изразяващо се в извършено
нарушение на правилата за престой и паркиране на МПС извън населени места.
Представена е
писмена защита по делото от процесуалния представител на ответното дружество
адв. Н.М. ***.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност с оглед нормата на чл. 235, ал. 2 и съобразно приетия доклад по
делото, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото са приложени представените с
искова молба писмени доказателства, както следва: констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 20/13.08.2014 г.; препис-извлечение от акт за смърт на Т.С.Г.;
удостоверение за съпруга и родствени връзки на Т.С.Г..
Приложени
са също така представените с писмо изх. НОХД №104/2018 г. от 06.08.2020 г. на
Окръжен съд – Габрово заверени преписи от съдебни актове, а именно: присъда № 25/29.03.2019 г. на
Габровски окръжен съд, постановена по н.о.х.д. № 104/2018 г.; решение № 246 от
19.12.2019 г. по в.н.о.х.д. № 246/2019 г. по описа на Апелативен съд – Велико
Търново; решение № 42/28.07.2020 г. на Върховен касационен съд, трето
наказателно отделение, по н.д. № 147/2020 г. От същите е видно, че с влязла в
сила присъда подсъдимият П.В.П.,***, с ЕГН **********, е признат за виновен в
това, че на 13.08.2014 г., около 3.30 ч. На главен път I-4, километър 70+515,
в землището на Община Севлиево, при управление на моторно превозно средство –
влекач марка „МАН“, с рег.№ *** и полуремарке с рег.№ ***, нарушил правилта за
движение по пътищата, като нвалязъл без да има условия за изпреварване или
заобикаляне в ленатат за насрещно движение и по непредпазливост причинил
смъртта на М.А.С., с ЕГН **********, и Т.С.Г., с ЕГН **********, като ги ударил
с предната лява част на влекача и им причинил несъвместими с живота увреждания,
от които и двамата починали на място, поради което и на основание чл. 343, ал.
3, б.“б“, пр.1, вр. с ал.1, б.“в“, вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК е осъден на
четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим.
Не е било спорно между страните, а е и видно
от приложените писмени доказателства, че ищцата Я.Т.П. е майка на починалия при
процесното ПТП Т.С.Г..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелките М.Д.и И.Г.,
последната съпруга на Т.Г.. От показанията на същите става ясно, че синът и
снахата на ищцата са живели в гр. Севлиево и той посещавал майка си винаги,
когато имал време за това. Тя разчитала на него за помощ в градината в с.***, а
според първата свидетелка – и на финансова помощ, тъй като живее сама в
гр.Плевен и е с ниска пенсия. Я. приела смъртта на сина си
много тежко, не може да го прежали, нито да превъзмогне загубата му. След
смъртта на Т.дъщерята на Я. отишла да
живее при майка си, която е възрастна и
болна, почти не може да ходи.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прие следните правни
изводи:
Правното
основание на заявената осъдителна претенция е по по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. с § 22 от
ПЗР на КЗ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя.
Такъв е и
настоящият случай, като по делото е безспорно установено, че към момента на
процесното ПТП по отношение на товарния автомобил
„МАН“ с рег. № *** е било налице валидно застрахователно правоотношение с
ответното дружество по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по полица № 22113002633169,
със срок на действие от 19.11.2013 г. до
18.11.2014 г.
В случая
обстоятелствата досежно извършеното деяние и неговата противоправност,
вината като субективен елемент от
фактическия състав на деянието от страна на извършителя, както и
причинно-следствената връзка между деянието и настъпилите от него вреди са
установени въз основа на влязлата в сила присъда на наказателния съд, с оглед
нормата на чл. 300 от ГПК.
Ищцата е
майка на починалия при ПТП Т.С.Г. и притежава активна материалноправна
легитимация да претендира репариране на причинените й вследствие смъртта на сина
й неимуществени вреди.
Доколкото
понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в мъка, болка и тъга от
загубата на дете, представляват пряка и непосредствена последица от деянието,
същите подлежат на репариране, като обезщетението следва да се определи от съда
по справедливост по арг. от чл. 52 от ЗЗД.
При определяне на дължимото обезщетение в
настоящия случай, съдът приема, че неимуществените вреди, за които ищцата
претендира обезщетение, по вид, интензитет и продължителност са установени от
събраните гласни доказателства. Съдът съобразява близката степен на родство
между майка и син, установеното по делото мъчителното изживяване от нелепата и
ненавременна смърт на сина, а също така и обстоятелствата, предпоставящи
особена уязвимост на майката поради смъртта на сина й, каквито в случая се
явяват осуетените очаквания на възрастния родител да получи подкрепа от порастналото
си дете, каквато подкрепа безспорно ищцата е получавала до момента на неговата
загуба. Установено е по делото по безспорен начин, че ищцата е в напреднала
възраст, когато се налага да разчита на помощта и подкрепата на своите деца.
Преживяла е изключително тежко внезапната загуба на своя син и не е в състояние
да я превъзмогне. В тази връзка съдът приема за неоснователен довода на
ответника, че житейската ситуация в разглеждания случай не се характеризира със
специфика, отличаваща я от обичайните отношения между роднини, тъй като
наличните доказателства не могат да аргументират извод, че емоционалната връзка
между ищцата и загиналия й син е била от такова необичайно и необикновено
естество, че да се харктеризира с визираната в ТР №1/21.06.2018 г.
изключителност. Съдът приема също така за неотносима цитираната в писмената
защита на ответника съдебна практика. В случая се касае за загуба на дете,
която е най-тежка и непреодолима за една
майка, независимо от това дали детето вече е пораснало и има собствено
семейство и отделно домакинство и колко
често посещава майка си.
Като взе предвид установените с Постановление № 4/1968 г. на ВС критерии и
съобрази родствената връзка между ищцата и починалия от ПТП Т.Г., отношенията
на обич и привързаност между тях, начинът, по който смъртта на сина се е
отразил на възрастната му майка, интензитета и продължителността на преживените
от нея душевни болки и страдания и техния необратим характер, съдът намира, че в
случая справедливо би било на ищцата да се присъди обезщетение в размер на 100 000
лв.
Ответникът е
противопоставил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
М.А.С. – водач на лекотоварен автомобил „***“ с рег. № ***,
изразяващо се в извършено нарушение на правилата за престой и паркиране на МПС
извън населени места. Доколкото ответното дружество не навежда твърдения
пострадалият Т.С.Г. със свои действия да е станал причина за настъпване на
вредите, които се претендират, то това възражение е ирелевантно и не следва да
бъде разгледано в настоящото производство. Евентуалният принос на другия
пострадал за настъпването на ПТП е личен
и не може да обуслови автоматично принос и на пострадалия Т.Г..
Съдът
намира за неоснователно наведеното от ответника възражение за погасителна
давност по отношение на главницата на така определеното обезщетение, тъй като
деликтът е настъпил на 13.08.2014 г., а исковата молба е предявена на 10.07.2019
г., т.е. преди изтичането на общата петгодишна давност.
Основателно
е обаче възражието за погасителна давност по отношение на част от
претендираната законна лихва върху главницата, която в случая е дължима от
датата на деликта. Тъй като по отношение на дължимите лихви за забава е приложима кратката
тригодишна давност по чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, то в случая следва да бъде
присъдена законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди,
считано от 10.07.2016 г.
При този
изход на спора ответникът „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД гр. С. следва да
бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на Плевенски
окръжен съд сумата от 4 000 лв., явяваща се държавна такса върху цената на
уважения иск.
Процесуалният
представител на ищцата е представила списък на разноските, с който претендира
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 4530 лв.
Към исковата молба е приложен договор за правна защита и съдействие, с който е
уговорен същият размер на адвокатоското възнаграждение и в договора е отразено,
че адвокатската помощ и съдействие се оказват безплатно, съгласно чл. 38 от ЗА.
С оглед фактическата и правна сложност на настоящото дело съдът намира, че в
полза на адв. С.Н.-К.следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
минимален размер от 3530 лв., съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно размера на уважената искова претенция.
Ответното
дружество също претендира присъждане на разноски. Представен е списък по чл. 80
от ГПК за направени разноски по делото за адвоктаско възнаграждение в размер на
1500 лв., както и договор за правна помощ, в който е посочено първоначално дължимо
възнаграждение в размер на 1500 лв., което ще бъде заплатено по банкова сметка ***.
Н.М.. Доказателства за извършено по банков път плащане на така договорената
сума не са представени, с оглед на което в полза на ответника не следва да бъдат
присъждани разноски, съобразно отхвърлената част на исковата претенция.
Въз основа на
гореизложените съображения, Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ, „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, със
седалище гр. С., ЕИК ***, да заплати в полза на Я.Т.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 100 000 лв. /сто хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина
й Т.С.Г., настъпила на 13.08.2014 г. при ПТП, причинено виновно от П.В.П., като водач на товарен автомобил „МАН“, с рег.
№ ***, застрахован по риска „Гражданска
отговорност“ в „Застрахователна компания Лев инс“ АД, ведно със законната лихва
върху обезщетението, считано от 10.07.2016
г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираната сума от 150 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и за периода от 13.08.2014 г. до 10.07.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ акцесорната претенция за законна лихва като погасена по давност.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД гр. С., ЕИК ***, да заплати в полза на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата от
4000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща дължимата държавна такса
върху цената на уважения иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД
гр. С., ЕИК ***, да заплати на
адвокат С.К.Н.-К.от САК, с ЕГН **********, сумата от 3530
лв. /три хиляди петстотин и тридесет лева/ за адвокатско възнаграждение
по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: