РЕШЕНИЕ

 

Номер 260232                   12.12 Година  2022           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд , Търговско отделение, ХVIII състав

На шести декември, 2022    Година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: Александър Стойчев

                                                Секретар: Боряна Козова

 

като разгледа докладваното от Съдията гр. дело номер 647 по описа за  2020 година намери за установено следното:

 

Искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

Предявен е иск от А.Г.Д.  с ЕГН ********** и адрес: *** и съдебен адрес:*** против „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „р-н Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68 за плащане на сума от 100 0000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие на настъпилата смърт на нейната баба А. Г. Н., ЕГН **********, която смърт е настъпила при пътнотранспортно произшествие на 30.06.2018 г. в гр.Пловдив, при което водачът К.Г.К., управляващ МПС – автобус „Исузу“, модел „Новосити“ с рег.№ РВ ** ТТ, е нарушил правилата за движение на пътищата и е причинил смърт на лицето, по повод на което е налице влязла в сила присъда по НОХД № 1173/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.10.2020 г. до окончателното изплащане.

Ищцата, освен това, претендира и мораторно обезщетение върху главницата, начиная от 30.06.2018 г./датата на която е настъпило ПТП-то/ до 08.10.2020 г. в размер на 23 111.11 лв.

В исковата молба се сочи, че на посочената дата водачът на автобус „Исузу“ с рег. № РВ. ** ТТ К. е причинил виновно смъртта на А. Н.. В исковата молба също така подробно се аргументира обстоятелството, че за ищцата са възникнали съществени по интензитет неимуществени вреди по повод на съществуваща приживе между баба и внучка дълбока емоционална връзка и т.н.

Ответникът изцяло оспорва иска. Счита се, че ищецът няма право на обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се от ответната страна, че между починалата и нейната внучка - ищца в настоящия процес, не се установява особено близка житейска връзка, сравнима с тази между родител и дете и подробно се обосновава обстоятелството, че не са налице обстоятелства извън обичайните отношения за родствената връзка между ищцата и нейната починала баба.

На следващо място се твърди, че размерът на предявеното обезщетение е незаконосъобразен, като се твърди, че следва да бъде присъдено евентуално обезщетение в размер на 5 000 лв., като подробно се обосновават този правно-релевантен факт.

Наред с това се счита искът за неимуществени вреди за изключително завишен с оглед правилата на чл.52 от ЗЗД и на последно място се прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата, поради това, че починалата също е нарушила правата за движение по пътищата – чл.115 и чл.144 от ЗДвП, като е предприела неправилно пресичане на/или движение по пътното платно на неопределено за това място и без преди това да се огледа и съобрази с конкретната пътна обстановка и останалите участници в движението. В тази посока се твърди, че наказателният съд е стигнал до извода за неправомерно поведение от страна на пешеходката.

Счита се, че акцесорният иск за мораторно обезщетение също е недоказан и неоснователен.

Пловдивски Окръжен Съд, ТО, 18 с., като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Правното основание на предявената претенция е чл.432, ал.1 от КЗ. Според посочената новела увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този институт правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена застраховка “ГО”, което в случая е действие и следва да е противоправно, настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна връзка между активното поведение на делинквента и резултата, като това е обединяващия елемент завършващ фактическия състав.

Установява се по делото, че е налице влязла в сила присъда № 260066 от 15.09.2021г. постановена по НОХД № 1173/2020г. по описа на  Пловдивския окръжен съд, с което е признат подсъдимия К.Г.К. в това, че на 30.06.2018г. в гр.Пловдив, при управление на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на А. Г. Н..

Чл. 300 от ГПК определя, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Ето защо съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, преценени в светлината на постановената присъда на наказателния съд несъмнено води на извод за наличието на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД. Очевидно е налице виновно причинена вреда от страна на делинквента в неимуществената сфера на ищцата, като съществува и причинна връзка между активното поведение на делинквента, което е и противоправно, и настъпилия резултат. /чл.300 от ГПК/ По делото, от представените писмени доказателства се установява, че ищцата е внучка на починалото лице, поради което и е от кръга лица имащи право на обезщетение. По делото няма писмени доказателства установяващи, че към момента на настъпването на деликта по отношение на автомобила е била сключена валидна застраховка ГО, както и не са приложени изрични доказателства, от които се установява, че ищцата е отправила на основание чл.380 от КЗ застрахователни претенции към застрахователя преди завеждане на делото. Тези непълноти в доказването се преодоляват от пасивното поведение на ответника при вменено му задължение да представи ликвидационната щета относно настъпилото застрахователно събитие. На основание чл.161 от ГПК съдът приема, че е налице възпрепятстване на доказването от страна на застрахователя, поради което и следва да се приложи посоченото нормативноустановено правило и фактите с правно значение се приемат от правораздавателния орган за доказани.

Основния спор, поради така изложените факти, който се формира е относно основанието за репарация на вредите в аспекта, че ищцата следва да обоснове това с наличието на обстоятелства, които надхвърлят обичайните отношения между баба и внучка.

С ТР № 1/2016 на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Обяви се за изгубило сила Постановление № 2 от 30.ХІ.1984 г. на Пленума на Върховния съд, което приемаше, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. и няма основания за разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри.

В мотивите на ТР е разяснено, че най-близките на починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД. От гледна точка на чл.52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането на правото на обезщетение при реално проявени  и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и на гарантираното с чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България и с чл.20 и чл.47 от Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки пред закона. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и са настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Действително с това ТР се изостави досегашната практика на ограничаване на кръга на лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди. С него обаче не се дава неограничена възможност за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди винаги и на всички близки на починалия, които страдат от смъртта. Смисълът на ТР е изрично поставеното в него изискване за изключение, породило връзка, трайна и дълбоко емоционална, отличаваща се от обичайните. Това изключение налага тези случаи - за разлика от обичайните житейски ситуации, ищецът да е най – близкия или сред най – близките на починалия, а не примерно съпругата, низходящите или възходящите му.

В случая съдът не счита, че ищцата е обосновала наличието на изключение в отношенията си с починалата си баба, което изключение да надхвърля обичайния за страната психологически модел в отношенията между братята и сестрите. Както се изясни по – горе българската народопсихология обосновава извод, че по принцип отношенията между поколенията се отличават с обич, топлота, взаимност, взаимопомощ и разбирателство. Обстоятелството, че между ищцата и починалата е имало именно такива отношения, според настоящият състав на съда не е достатъчно условие за присъждане на обезщетение. На практика ищцата е имала собствени родители, като баба й не я  е отглеждала преимуществено, а само е подпомагала този процес /съобразно показанията на свидетелите, които съдът изцяло кредитира/ При това положение наличието на много топли отношения с починалата не могат да мотивират съда да приеме, че отношенията между починалата А. Н. и ищцата са надхвърляли отношенията между баба и внучка и същите са еволюирали в изключителни по своя характер чувства, които поставят починалата наравно с роднините от най- близкия кръг, а именно родителите. Не на последно място следва да се отчете факта, че разпитаният свидетел установи, че една година преди настъпилото ПТП ищцата и баба й са били отчуждени и Д. е разбрала за настъпилата смърт на Н. от полицията. При това положение очевидно и няма настъпила съществена неимуществена вреда в правната сфера на ищцата независимо от отношенията между двете преди това. Съдът намира, че правно релевантно е отношението на пострадалата към момента на настъпване на събитието, а не общуването преди това. След като последната година двете не са поддържали отношения и е било налице разрив в отношенията съдът не приема, че се установява в процеса някакви афектационни отношения, още повече изключителни по своята природа.

При липсата на основание за присъждане на обезщетение не следва да се обсъжда размера му, нито възраженията за съпричиняване.

При този изход от спора ответникът следва да поеме сторените от ищеца разноски. По делото в последното съдебно заседание е представен с молба списък на разноските, поради което и на ответникът следва да бъде присъдена сумата от 300 лева за назначената САТЕ и 300 лева юрисконсултско възнаграждение. Поисканите 20 лева за депозит на свидетел не следва да се възлага на ищеца, тъй като същият не е призоваван и депозита не е усвоен.

Ето защо и Съдът

 

                                      Р  Е  Ш  И

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Г.Д.  с ЕГН ********** и адрес: *** и съдебен адрес:*** против „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „р-н Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68  искове с пр. основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за плащане на сума от 100 0000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие на настъпилата смърт на нейната баба А. Г. Н., ЕГН **********, която смърт е настъпила при пътнотранспортно произшествие на 30.06.2018 г. в гр.Пловдив, при което водачът К.Г.К., управляващ МПС – автобус „Исузу“, модел „Новосити“ с рег.№ РВ ** ТТ, е нарушил правилата за движение на пътищата и е причинил смърт на лицето, по повод на което е налице влязла в сила присъда по НОХД № 1173/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, както и искът за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от 08.10.2020 г. до окончателното изплащане, като неоснователни.

ОСЪЖДА А.Г.Д.  с ЕГН ********** и адрес: *** и съдебен адрес:*** да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „р-н Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68 сумата от 600 лева направени деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.

 

                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :