РЕШЕНИЕ
№ 440
гр. Враца, 15.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА
трети състав, в публично заседание на 19.11.2020г.,
деветнадесети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа докладваното от съдия Василева адм. дело
№ 358 по описа на АдмС – Враца за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс вр.чл.71 от
Закона за водите.
Образувано е по жалба на „А.К.“ ЕАД ***
, предявена чрез Изп.директор Н.М., против т.10.2 от Приложение за условията,
при което е разрешено водовземането към Разрешително №2161 0086/23.07.2020г.
чрез съществуващо водовземно съоръжение.
В оспорената точка като условие за обявяване на състава на минералните води,
съгласно издадените от Министъра на здравеопазването сертификат или балнеологична оценка е вменено
задължение на ползващия разрешителното
да изготви балнеологична оценка на водата от минералния източник ***,
предвидена за ползване на СПА – процедури и за профилактични цели, съгласно
изискванията на Наредба №14 за курортните ресурси, курортните местности и
курортите/обн.бр.79/1987г./.
Жалбодателят е оспорил
законосъобразността на тази част от приложението, като в жалбата
изтъква съображения, че при водоползването на посочения в
разрешителното източник на минерални
води, му е вменено задължение, което съгласно нормативната уредба е на Министъра на здравеопазването или
упълномощено от него лице. Този административен орган издава балнеологични оценки при условия и ред, определени в
Наредбата по чл.77 т.1 от закона, като това става въз основа на предложение от
Директора на съответната Басейнова дирекция за държавните водоизточници или
Кмета на Общината за общинските
водоизточници. Сочи се, че ползвателят на
минералните води има задължение само да обяви химичния състав и свойства на водата въз
основа на направената балнеологична оценка или издаден сертификат. Прави се
искане да бъде отменена т.10.2 от
Приложението към издаденото разрешително. Претендират се и разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200лв. Идентични съображения се развиват в представеното писмено
становище и в с.з. от процесуалния
представител на жалбодателя * М.И..
Ответникът в писмено становище, депозирано от
процесуалния представител *Й.П., оспорва жалбата и прави искане за отхвърлянето
й. Заявява, че до издаването на Наредба
по чл.77 т.1 от Закона за здравето, редът
и изискванията за вземане и
доставка на водни проби за оценка на качеството на минералните води във връзка с
издаването на сертификат или изготвяне на балнеологична оценка се извършва
съгласно Заповед №РД-147/19.02.2014г. / РД 01-22/05.02.2014г. на Министъра на околната среда и водите и на
Министъра на здравеопазването, според която при
искане за издаване на такъв акт
от страна на ФЛ или ЮЛ, разходите са за сметка на заявителя.
Участващият в производството прокурор дава заключение за основателност на жалбата и прави искане за нейното уважаване.
Административният съд, като се
запозна с доводите на страните, доказателствата в административната преписка и
след служебна проверка на оспорения административен акт съобразно задължението
по чл.168 ал.1 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От справката в Търговския регистър
е видно, че жалбодателят е търговско дружество с фирма „А.К.“ ЕАД със седалище и адрес на управление
***. Със Заявление, изпратено с писмо рег.№594/18.02.2020г. дружеството е
поискало от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ да му бъде
издадено разрешително за водовземане от
минерална вода, изключителна държавна собственост, чрез съществуващи съоръжения
от находище №100 от списъка към Приложение №2 към чл.14 от Закона за
водите,район „С. Б.“, сондаж ** АЕЦ „К.“. Към заявлението са приложени необходимите
документи, съдържащи инвестиционно предложение
заедно с обосновка на водовземането и проектно предложение за
присъединяване на отклонението за захранване на обекта с минерална вода. Видно
от писмо изх.№26-00-6393/03 от 05.02.2020г. на РИОСВ гр.В. е прието, че тъй
като инвестиционното предложение
представлява изменение / разширение на съществуваща дейност, попадаща в
т.10 „б“ от Приложение №2 от ЗООС, не се изисква процедура по оценка на
въздействието на околната среда /ОВОС/. За инвестиционното намерение е уведомен
Кмета на Община Б. с писмо
изх.№РР-5012/А7/22.04.2020г. заедно със съобщение на основание чл.62а
ал.1 от Закона за водите, за обществено
обсъждане. Издадено е Разрешително за водовземане от минерални води чрез
съществуващи водовземни съоръжения №2161 0086/23.07.2020г., за „всички други
цели“ / балнеолечение, реакриация и спорт, спа и лечебни процедури, външни и
вътрешни басейни/, което ще се осъществява от Сондаж ** *находище №100 от
Приложение 2 към чл.14 т.2 от Закона за водите район „С.Б.“. Неразделна част
от разрешителното е Приложение за условията, при които то ще се
ползва, като в т.10.2 като условие за
обявяване на състава на минералните води, съгласно издадените от Министъра на
здравеопазването сертификат или
балнеологична оценка е вменено задължение на
ползващия разрешителното да изготви балнеологична оценка на водата от
минералния източник ***, предвидена за ползване на СПА – процедури и за
профилактични цели, съгласно изискванията на Наредба №14 за курортните ресурси,
курортните местности и курортите/обн.бр.79/1987г./. Недоволен от така вмененото
му задължение, жалбодателят е поискал от
ответника да измени условието за водоползване, посочено в т.10.2 от Приложението към разрешителното с писмо рег.№2221/03.08.2020г., което му е било
отказано с писмо изх.№26-00-4308/А1/ от 19.08.2020г. В административната
преписка е приложена Заповед №РД-147/19.02.2014г. / РД 01-22/05.02.2014г. на Министъра на околната среда и водите и на
Министъра на здравеопазването.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, против индивидуален
административен акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред. Разрешителното с приложението е връчено на жалбодателя на 27.07.2020г., видно от копието
на известието за доставяне, а жалбата против него е предявена на 06.08.2020г.
чрез куриер, т.е. в законоустановения преклузивен срок. Така изложеното прави
жалбата процесуално допустима, а
разгледана по същество, същата е и основателна по следните съображения:
Съобразно задълженията си по
чл.168 от АПК съдът е длъжен да извърши
проверка на административния акт на всички
основания по чл.146 от АПК, както относно неговата законосъобразност,
така и относно неговата валидност.
Оспореното разрешително заедно с приложението за условията за ползването му притежава белезите на индивидуален административен акт съобразно
разпоредбата на чл.21 ал.1 от АПК,
който е издаден от оторизиран за това
орган, в кръга на неговата материална и териториална компетентност, съобразно
разпоредбата на чл.52 ал.1 т.4 от Закона
за водите. Издадено е и в предписаната от закона писмена форма, съдържа и
мотиви, което дава основание да се приеме, че същото не е нищожно.
Административен акт в обжалваната му част обаче
е материално-незаконосъобразен. Описаното в т.10.2 от Приложението условие за
ползване на минерални води не почива на законово основание, тъй като посочената Наредба №14/1987г. за курортните
ресурси, курортните местности и курортите не съдържа правила за извършване на балнеологични оценки. Съгласно
чл.75 ал.3 и ал.4 от Закона за здравето,
чл.155а ал.1 от Закона за водите и чл.86
ал.1 и ал.3 от Наредба №1/2007г. компетентен да издава балнеологични оценки за
минерални води е Министърът на здравеопазването. Самата процедура за издаване
на такива оценки би следвало да е разписана в Наредба по чл.77 ал.1 от Закона
за здравето, но тъй като такава не е издадена, съгласно § 78 от
Наредба за изменение на Наредба №1/2007г./бр.102 от 2016г./, до издаването й редът
и изискванията за вземане и доставка на водни проби за оценка на качеството на
минерални води във връзка с издаването на сертификат или балнеологична оценка се
извършват съгласно Заповед №РД-147 от 19.02.2014г / № РД-01-22 от 5.02.2014 г.
на Министъра на околната среда и водите и на Министъра на здравеопазването. За
да включи оспореното условие в приложението към разрешителното,
административният орган се е позовал на
т.20 от Заповедта, според която в случаите по чл.87 ал.7 и ал.8 от
Наредба №1/2007г./редакция 2007г./, когато заявлението за издаване на сертификат или
балнеологична оценка е по искане на физическо или юридическо лице, за случаите
извън посочените в чл.87 ал.1 от същата Наредба, разходите за издаване на
оценката са за сметка на заявителя. Тези
разпоредби са отменени с изменението на Наредба №1/2007г., публикувано в ДВ
бр.102/2016г., в сила от 23.12.2016г. и
независимо че в прилаганата Заповед на
Министъра на здравеопазването и Министъра на околната среда съществува т.20, тя не може да се прилага, тъй като не са налице фактически и правни основания за
това.
По така изложените съображения
съдът намира, че жалбата е основателна и следва да се уважи, като оспореният
текст от Приложението към Разрешително №2161 0086/23.07.2020г. следва да се отмени.
При този изход на спора и при
своевременно направено искане на жалбодателя следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.144 от АПК
вр.чл.37 от Закона за правната помощ в размер на 200 /двеста/ лв.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172
ал.2 вр.чл.146 т.4 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ т.10.2 от ПРИЛОЖЕНИЕ към РАЗРЕШИТЕЛНО
№2161 0086/23.07.2020г. за водовземане от минерални води чрез съществуващи водовземни съоръжения, издадено от Директора
на Басейнова дирекция „Черноморски район“ гр.Варна.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Черноморски район“ гр.Варна ДА ЗАПЛАТИ
на „А.К.“ ЕАД *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 200/двеста/ лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен
съд чрез АдмС Враца в 14-дневен срок от
уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис
от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: