МОТИВИ:
Подсъдимият И.П.Х. *** е предаден на съд с
обвинение за извършено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1,
предл.първо от НК, за това, че на 12.09.2020 г., около 00.10
часа, в гр.Севлиево, на ул.“***“, в близост до кръстовището й с ул.”***”, без
надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, в дрехите си и под тениска държал високорисково наркотично
вещество – 73,43 грама коноп /канабис, марихуана/, със съдържание на активен
наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол 1,4 % тегл., на стойност
440.58 лева.
Прокурорът поддържа обвинението,
като го счита за установено и доказано по безспорен начин.
В съдебно заседание подсъдимият Х. заявява, че е получил препис от
обвинителния акт и, че разбира обвинението.Признава се за виновен и дава
обяснения по фактическата обстановка на деянието и своето поведение, като
заявява, че задържането му от служителите на МВР било не в 00.10 часа, както се
твърди в обвинителният акт, а в 23.30 часа на предният ден.
От обясненията на подсъдимия И.П.Х.,
показанията на свидетелите И.С.Ц., Х.Т.Т. и П.М.Г. и от останалите
доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
установи следното:
Подсъдимият И.П.Х. ***.С
Решение № 71 от 23.07.2020 г. по НАХД № 238/2020 г., влязло в законна сила на
07.08.2020 г., бил признат за виновен в извършването на престъпление по
чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК, като на осн. чл.78А, ал.1 от НК бил
освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно
наказание глоба в полза на държавата в размер на 600.00 лева.С Определение № 52
от 11.09.2020 г. било одобрено споразумение по НОХД № 361/2020 г. по описа на
РС- Севлиево, влязло в законна сила на 11.09.2020 г., с което подс.Х. бил
признат за виновен в извършването на престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК,
за което му било наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода,
изтърпяването на което на осн. чл.66, ал.1 от НК било отложено, като му бил
определен изпитателен срок от три години.Късно вечерта, на 11.09.2020 г., подс.Х.
***, около 22.00 часа излязъл от дома си в същият град.След това, от неустановено
по делото лице, се сдобил с високорисково наркотично вещество – коноп /канабис,
марихуана/.Въпросното наркотично вещество подс.Х. държал в себе си, в дрехите
си.На същата дата – 11.09.2020 г. свид.И.С.Ц. – младши инспектор „Издирване“ в
РУ МВР – Севлиево, заедно с колегата му – свид.П.М.Г. – младши полицейски
инспектор в същото управление и старши разследващ полицай И.И., били в състава
на оперативно-следствена група, която била изпратена да посети произшествие,
възникнало в с.Сенник, общ.Севлиево.Около 23.15-23.30 часа, свид.И.Ц. получил
оперативен сигнал, че подс.Х. вероятно държи в себе си наркотични
вещества.Около 23.45 часа, след като приключили с обработката на
местопроизшествието, на което били изпратени, полицейските служители потеглили
от с.Сенник към гр.Севлиево.Междувременно подс.П. ***, в близост до
кръстовището й с ул.“***“ и пред хранителен магазин, находящ се в новопостроена
жилищна кооперация.Около полунощ на 11-ти срещу 12-ти септември 2020 г. полицейските
служители, със служебния си автомобил пристигнали на мястото, където се намирал
подс.Х. според получената оперативна информация.Междувременно свид.Х.Т.Т., с
която подс.Х. живял на семейни начала, била в дома му, след което си тръгнала,
за да се прибира в дома си.След като установили подс.Х. и тъй като въпросният
магазин работел и имало клиенти, полицейските служители го извикали настрани от
магазина.Забелязали, че под дрехите си държи нещо свито на топка и след като
провели разговор с него, подс.Х. заявил, че въпросната вещ представлява
марихуана, както и, че желае да я предаде доброволно.Подс.Х. бил задържан от
полицейските служители и отведен в сградата на полицейското управление в
гр.Севлиево, която било забелязано от свид.Тотева.От страна на разследващият
полицай бил изготвен Протокол за доброволно предаване от същата дата –
12.09.2020 г., с който подс.Х. предал доброволно държаното от него наркотично
вещество.В посоченият протокол подс.Х. вписал собственоръчно „…Тази марихуана я
закупих за лична употреба…“.Междувременно свид.Ц. изготвил Заповед за задържане
на лице за срок до 24 часа, с която подс.Х. бил задържан в полицейското
управление.На същият бил извършен личен обиск, за което бил изготвен и
съответният Протокол от страна на свид.Ц..На подс.Х. била предоставена за
подпис и Декларация при задържането му.В Заповедта за задържане свид.Ц. отразил
времето на задържане на подс.Х. на мястото, на което бил установен.На същата
дата от страна на разследващият полицай бил извършен оглед на веществени
доказателства, за което бил съставен и съответният протокол.По време на
извършеният оглед била отделена суха, зелена листна маса, която била тествана
за наркотични вещества, при което теста реагирал на марихуана / канабис
/.Листната маса била поставена в найлонов плик, който бил запечатан в
присъствието на поемни лица и отбелязана като обект № 1.Изготвен бил и
фотоалбум, представляващ неразделна част от протокола за оглед на веществени
доказателства.
В хода на досъдебното
производство била назначена физико-химична експертиза.От заключението на вещото лице се
установява, че в представеният за изследване Обект № 1 суха растителна маса с
нетно тегло 73,43 грама, се доказва наличие на канабиноиди, характерни за
конопеното растение, в това число и тетрахидроканабинол.На база на външен вид и
химичен състав обектът се определя като коноп /канабис, марихуана/.Определеното
процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол е 1,4 % тегл., на стойност 440.58
лева.
Посочените високорискови
наркотичните вещества подс.П. държал без надлежно разрешително по
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
В съдебните прения защитникът на
подсъдимия не
оспорва фактическата обстановка, изложена
от представителя на прокуратурата, твърди, че обвинението е доказано по
безспорен начин, а състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение
на подзащитния му е осъществен.Излага се обаче твърдението, че деянието е
осъществено на 11.09.2020 г., което се установявало както от обясненията на
подсъдимия, така и от показанията на свид.Тотева.На същата дата – 11.09.2020 г.
било одобрено споразумение, с което подзащитният му бил признат за виновен, но
въпросното определение да одобряване на споразумението било влязло в законна
сила в 00.00 часа на 12.09.2020 г., тоест след като деянието, предмен на
настоящото производство вече било извършено.Това било така, тъй като чл.383,
ал.1 от НПК гласял, че одобреното споразумение за решаване на делото има последиците
на влязла в сила присъда.Присъдата, постановена от съда не влизала в сила
незабавно, а едва когато изтекат съответните срокове.Разпоредбата на чл.183,
ал.1 от НПК гласяла, че сроковете се изчисляват в дни, месеци, седмици и
години, а не в часове, а ал. 2, че срокът, който се изчислява в дни, започвал
да тече на следващия ден.От така изложеното следвало, че споразумението влеза в
сила на следващия ден, след като няма срок за обжалването му, тоест след
изтичането на деня, в който то е одобрено.В заключение към съда се отправя
молба да отчете, че в случая са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства - пълното съдействие на подзащитния му, направените пълни
самопризнания, неговата самокритичност, младата му възраст, тежкото му семейно
положение, поради което следвало да му бъде наложено наказание от шест месеца
лишаване от свобода, изтърпяването на което на осн чл.66, ал.1 НК да бъде
отложено, като му бъде определен тригодишен изпитателен срок.Не следвало при
това положение да намери приложение и разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК.
Съдът не споделя така изложените
доводи от страна на защитата досежно момента на влизане в сила на
определението, с което се одобрява едно споразумение, датата на осъществяване
на деянието, предмет на настоящото производство, както и досежно приложението
на чл.66, ал.1 и чл.68, ал.1 от НК по следните съображения.
В Част Пета на НПК са
регламентирани „Особени правила“ за разглеждане и решаване на наказателните
дела, които въвеждат изключения от правилата, по реда на които протича
производството по общия ред.Глава 29 от НПК регламентира едно от
диференцираните производства за разглеждане на делата, а именно решаването им
със споразумение.Съгласно разпоредбата на чл.382, ал.9 от НПК: „Определението
на съда е окончателно“.С други думи определението, с което съдът се произнася
по внесеното от прокурора споразумение за решаване на делото, независимо от
това дали го е одобрил или не, не подлежи на обжалване или протестиране, поради
което влиза в сила в деня на неговото постановяване от съдебният състав и
подлежи на незабавно изпълнение.Разпоредбата на чл.383, ал.1 от НПК гласи
следното: „Одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците
на влязла в сила присъда“.
В потвърждение на гореизложеното
са разпоредбите на чл.412 от НПК.Съгласно чл.412, ал.1 от НПК: „Присъдите,
решенията, определенията и разпорежданията се привеждат в изпълнение след
влизането им в сила“.Разпоредбата на чл.412, ал.2 от НПК изрично регламентира
момента на влизане в сила на съответните съдебни актове и същата гласи
следното:
Присъдите, решенията,
определенията и разпорежданията влизат в сила от:
1. момента на постановяването им,
когато не подлежат на проверка по жалба или протест;
2. момента на постановяване на
решението на касационната инстанция, когато жалбите и протестите са оставени
без разглеждане или без уважение или присъдата е изменена;
3. изтичане на срока за
обжалването им, когато не е подадена жалба или протест“.
С други думи, съгласно
разпоредбата на чл.412, ал.2 от НПК, определенията на съда, които не подлежат
на проверка по жалба или протест, каквото е и това, с което се одобрява
споразумение за решаване на делото, влизат в сила от момента на тяхното
постановяване.Същите съгласно разпоредбата на чл.412, ал.1 от НПК подлежат на
изпълнение от момента на тяхното постановяване, тъй като от този момент влизат
в законна сила.
По делото по безспорен и несъмнен
начин се установява и не се спори, че с Определение № 52 от 11.09.2020 г. било одобрено
споразумение по НОХД № 361/2020 г. по описа на РС- Севлиево, влязло в законна
сила в момента на постановяването му, а именно на 11.09.2020 г., с което подс.Х.
бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, за което му било наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода,
изтърпяването на което на осн. чл.66, ал.1 от НК било отложено, като му бил
определен изпитателен срок от три години.Безспорно е също така, и това също не
се спори както от подсъдимия, така и от неговия защитник, че деянието, предмет
на настоящото производство е осъществено от подс.Х. около полунощ на
11/12.09.2020 г.Тоест към момента на неговото осъществяване посоченото по-горе
определение за одобряване на споразумение по НОХД № 361/2020 г. е било влязло в
законна сила.
В обясненията си пред съда,
очевидно поради изградената защитна позиция, подс.Х. признава вината си, но
твърди, че неговото задържане било извършено от полицейските служители преди
полунощ на 12.09.2020 г., а не както се твърдяло в обвинителния акт след
полунощ, или на 12.09.2020 г.Тези негови обяснения частично се потвърждават от
показанията на свид.Тотева, която заявява, че преди полунощ забелязала полицейският
автомобил, както и това, че полицейски служители задържат подс.Х..Съдът обаче
кредитира с доверието си показанията на двамата полицейски служители – свид.И.Ц.
и свид.П. Г..От техните показания се установява, че късно вечерта се намирали в
с.Сенник, общ.Севлиево, където като част от състава на оперативно-следствена
група посетили местопроизшествие, което обработвали.Около 23.15 часа свид.Ц.
получил оперативен сигнал, за това, че подс.Х. държи в себе си наркотични
вещества.С оглед естеството на задачата, която изпълнявали, следвало първо да
приключат с обработването на местопроизшествието и едва тогава да потеглят за
гр.Севлиево, за да предприемат действия по полученият от свид.Ц. оперативен
сигнал.От посоченото по-горе населено място потеглили около 23.45 часа и
пристигнали в гр.Севлиево около 00.00 часа на 12.09.2020 г. след което се
отправили към мястото, за което имали информация, че се намира подс.Х..Безспорно
е, че задържането на последният е било извършено малко след това, вероятно
около 00.00 – 00.10 часа.След това подс.Х. бил отведен в сградата на РУ МВР –
Севлиево, където свид.Ц. изготвил Заповед за неговото задържане, извършил личен
обиск на лицето и му предоставил декларация за попълване.В посочената декларация
обаче, от страна на подс.Х. е посочен единствено часа на неговото задържане, но
не и минутите, а именно 00 часа.След това от страна на разследващият полицай
били извършени процесуално-следствени действия, в хода на които подс.Х. предал
доброволно държаното от него наркотично вещество.Проведен бил разпит на свид.Ц.
и бил извършен оглед на веществени доказателства.Около 01.30 часа подс.Х., след
приключване на процесуално-следствените действия, бил освободен и напуснал
сградата на полицейското управление.
При така установената фактическа
обстановка съдът счита от правна страна, че подсъдимият И.П.Х., след като на
12.09.2020 г., около 00.10 часа, в гр.Севлиево, на ул.“***“, в близост до
кръстовището й с ул.”***”, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите, в дрехите си и под тениска държал
високорисково наркотично вещество – 73,43 грама коноп /канабис, марихуана/, със
съдържание на активен наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол 1,4 %
тегл., на стойност 440.58 лева, както от обективна, така и от субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл.354а, ал.3, т.1, предл.първо от НК.
Поради гореизложените съображения съдът призна
подсъдимия И.П.Х. за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, предл.първо от НК, за което следва да носи наказателна
отговорност.Подсъдимият е осъществил
деянието при форма на вината пряк умисъл.
За вида и размера на
наказанието
При определяне на
вида и размера на наказанието съдът отчита обществената опасност на деянието и подсъдимия, подбудите,
както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.Извършеното от подс.И.П.Х. престъпление е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК и е с висока степен на
обществена опасност, която се обуславя от динамиката на извършване на подобен
род престъпления.Не
е завишена обаче обществената опасност на подсъдимия, въпреки предходното му
осъждане отново за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.Като отегчаващи вината
обстоятелства съдът взе предвид, че деянието по настоящото производство е
осъществено в изпитателния срок на осъждане на подс.Х. за същото деяние и то по
присъда, влазла в законна сила само няколко часа преди това.Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът цени направените самопризнания на досъдебното и
съдебното производство, оказаното съдействие за разкриване на обективната
истина, искреното разкаяние и изразеното съжаление, възрастта и трудовата му
заетост.При съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът достига до извода, че
са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при което така
предвиденото наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба от
две хиляди до десет хиляди лева се явява несъразмерно тежко.Налице са
предпоставките за приложение на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК.Предвид тежестта
на престъплението, материалното и имотно състояние, мотивите и подбудите, съдът
достига до извода, че на подсъдимия Х. следва да се наложи наказание в размер
на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и ГЛОБА в полза
на държавата в размер на 1 000.00 / Хиляда / лева.
Не са налице условията за приложението на чл.66, ал.1 от НК, поради което подс.И.П.Х. следва да изтърпи наложеното наказание лишаване от
свобода при ПЪРВОНАЧАЛЕН ОБЩ РЕЖИМ на осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Съдът счита, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите по чл.36
от НК.
За приложението на чл.68, ал.1 от НК
Деянието, за което подс.Х. бе признат за виновен по настоящото НОХД № 480/2020
г. е извършено от него в изпитателният срок, определен му с Определение № 52 от
11.09.2020 г., с което било одобрено споразумение по НОХД № 361/2020 г. по
описа на РС- Севлиево, влязло в законна сила на 11.09.2020 г.С посоченото
определение на подсъдимия И.П.Х. е наложено наказание от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, чието изтърпяване на осн. чл.66, ал.1 от НК било отложено, като му
бил определен изпитателен срок от три години.Поради което и на основание чл.68,
ал.1 от НК, съдът приведе в изпълнение така наложеното му наказание в размер на
ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което подс.Х. следва да изтърпи при
ПЪРВОНАЧАЛЕН ОБЩ РЕЖИМ на осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
За разноските по делото
Тъй като бе признат за виновен и
осъден за извършено престъпление от общ характер подсъдимият И.П.Х. следва да заплати по сметка на ОД на МВР –
Габрово, направените в досъдебната фаза на процеса разноски, в размер на 97.51
(деветдесет и седем лв. и 51 ст.) лева, както и 5.00 (пет) лева за служебно
издаване на изпълнителен лист, в случай, че сумата не бъде внесена доброволно.
Подсъдимият И.П.Х.,
следва да заплати в полза на държавата и по сметка на Районен съд – Севлиево и направените
по делото разноски в размер на 8,00 (осем) лева.
За веществените доказателства
На осн. чл.53, ал.2, б.”а” от НК, ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА, които принадлежат на
подсъдимия И.П.Х., предмет са на престъплението и притежаването им е забранено
– наркотични вещества – коноп /канабис, марихуана/ с общо нетно тегло 73.43
грама, намиращи се на съхранение в ЦМУ, отдел „НОП” гр.София и получени в
същото с Приемателно-предавателен протокол № 74067 от 09.10.2020 г. следва да
се отнемат в полза на държавата.След влизане на присъдата в сила същите следва да
се унищожат по реда на Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – полиетиленов плик с празни опаковки от
веществено доказателство – бяла торбичка с надписи и червена полиетиленова
торбичка, след влизане на присъдата в сила, следва ДА СЕ УНИЩОЖАТ.
В този смисъл съдът произнесе
присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: