РЕШЕНИЕ
Номер 1433 от 08.10.2021 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Бургас, петнадесети състав, на седми октомври две хиляди двадесет и първа
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Диана Ганева
2.
Галя Русева
при секретаря: И. Г.
и прокурора: Андрей
Червеняков
като разгледа
докладваното от съдия Русева КАНД № 1873 по описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на С.К.С. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Р., против Решение
№ 171/03.06.2021 г., постановено по а.н.д. № 1992/2021 г. по описа на Районен
съд – Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 251а-657/22.10.2020
г., издадено от директора на ОДМВР- Бургас, с което за нарушение на осн.чл.209а,
ал.1 вр.чл.63, ал.1 от Закона за здравето вр. т.І, подточка 9 от Заповед №
РД-0-124/20.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на МЗ, на
С.К.С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
В касационната жалба се излагат
възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно, тъй като НП е
незаконосъобразно - не е доказана
компетентността на издателя на АУАН; има противоречие в номера на АУАН и този,
изписан в НП; не е извършено вмененото нарушение; налице е хипотезата на чл.28 ЗАНН. Иска се отмяна на решението на РС и отмяна на процесното НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се явява и не се представлява. Не сочи доказателства, претендира
разноски.
Ответникът по касация – ОД МВР
Бургас, редовно уведомен, не се представлява в с.з. В писмено становище оспорва
касационната жалба, като моли за оставяне в сила на решението на РС. Не
претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти
състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира
жалбата за неоснователна по следните съображения:
С процесното наказателно постановление
отговорността на С.К.С. е ангажирана за това, че на 23.04.2020 г. около 15.10 часа е установен на открито
обществено място – в парк „Славейков“ в гр. Бургас, като е бил без поставена
защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата, с което е
нарушил въведената в т.І, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г.,
допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването противоепидемична мярка по чл.63, ал.1 от Закона за здравето,
а именно – „Всички лица, които се намират на закрити или открити обществени
места…са длъжни да имат поставена защитна маска за лице…или друго средство,
покриващо носа и устата“. Прието е, че с деянието си С. виновно е нарушил чл.
209а, ал.1 вр.чл.63, ал.1 от Закона за Здравето, във вр. с точка І, подточка 9
от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, поради което и на
осн.чл.209а, ал.4, предл.2 от Закона за здравето във вр.чл.209а, ал.1 от Закона
за здравето, и след като е преценил, че деянието не осъществява хипотезата на
чл.28 ЗАНН, предвид усложнената епидемична обстановка и нуждата от стриктно
спазване на противоепидемичните мерки за недопускане разпространението на COVID-19 в страната, органът е наложил на С. глоба в размер на
300 лв. на осн.чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
За
да постанови оспорения съдебен акт, въззивният съд е приел, че НП и актът за
установяване на административно нарушение (АУАН) са издадени от компетентни
лица съгласно Заповед № 251з-1247/24.03.2020 г. Прието е, че административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН. Съдът е счел, че не са
налице формални предпоставки за отмяна на НП, че не е допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, което да е ограничило правото на
защита на касатора, тъй като от преписката става ясно, че именно приложеният
АУАН с бланков № 454933 е станал основание за издаване на процесното НП, в
което описаните факти и обвинения напълно съвпадат с тези от посочения АУАН.
Преценено е също, че определената от органа в процесното НП правна квалификация
е правилна и съответстваща на извършеното нарушение, което въззивният съд е
приел за безспорно доказано. Последният е аргументирал и липсата на хипотезата
на чл.28 ЗАНН, предвид доказателствата за наличие на лица, намиращи се в
непосредствена близост до извършителя към момента на осъществяване на
нарушението, което според съда не е обуславящо по-ниска степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с типичния случай нарушения от този вид.
Отчитайки тези обстоятелства, първоинстанционният съд е потвърдил като законосъобразно процесното НП.
Така постановеното съдебно
решение е валидно, допустимо и правилно, като мотивите на първоинстанционния
съд напълно се споделят от настоящата инстанция, която препраща към тях на
осн.чл.221, ал.2, изр.2 АПК.
Нарушението в случая на чл.63, ал.1 от Закона за здравето вр. т.І, подточка
9 от Заповед № РД-0-124/13.03.2020 г. на МЗ, допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на МЗ, се изразява в неспазване на установената със заповедта на
министъра на здравеопазването противоепидемична мярка, задължаваща всички лица,
които се намират на закрити или открити обществени места, да имат поставена
защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата. Изпълнителното
деяние се изразява в бездействие – непоставянето на маска или друго предпазно
средство, покриващо носа и устата, като този въпрос по делото е безспорно
доказан както от показанията на св. Николова – актосъставител и на св. Узунов -
очевидец, така и от самите твърдения на касатора, който сам признава, че е
седял на пейка и е пиел чай, като е имал маска в найлонов плик, намиращ се в
джоба му /факт, който освен че няма значение за съставомерността на деянието, е
и недоказан/. Съдът изцяло споделя и мотивите на районния съд за неприложимост
в случая на хипотезата на чл. 28 ЗАНН, тъй като по делото не се установява
нарушителят да не се е намирал в непосредствена близост до други лица.
Касоторът твърди, че е бил с още 5-6 лица, които са били на разстояние от него,
но не доказва по никакъв начин този факт, докато останалите доказателства по
делото сочат, че той е седял на пейка с тези лица и те са се намирали в
непосредствена близост до него.
Следва да се отбележи, че описаната
фактическа обстановка в НП и тази, която се установява от доказателствата по
делото, се разминава относно факта, че С. се е „придвижвал“ в парк „Славейков“
/всъщност С. е седял на пейка, както и самият той твърди/, но това обстоятелство
по никакъв начин не променя факта, че с деянието си С. е осъществил състава на
описаното нарушение, изразяващо се в неносене на маска или друго покриващо носа
и устата средство.
Ето защо, като е потвърдил
издаденото НП, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който
следва да бъде оставен в сила.
При този изход на делото, разноски
на касатора не се следват.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Административен съд – Бургас, ХV-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 171/03.06.2021 г., постановено по а.н.д. №
1992/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.