Р
Е Ш Е
Н И Е
№
260006 14.08.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ІI - ри граждански състав, в
публично заседание на девети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава
Кръстева,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 21118 по описа на втори граждански състав за 2019г.
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда- Лабиринт,
ет. 2, представлявано от пълномощника си - П.
Г. Б. – юрк. против З.М.Д. с ЕГН: **********,
с адрес ***, с която са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, във вр.
с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 240, чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД и при условията на
евентуалност - осъдителен иск иск за
същите суми.
Ищецът твърди,
че на *****
било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на вземания от
***** между БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД и Агенция за събиране
на вземания ЕАД, по силата на
който вземането, произтичащо от Договор за потребителски
кредит с № ****** от 15.06.2017г., сключен със З.М.Д. било прехвърлено в полза на ищеца,
ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. За извършената цесия длъжникът бил уведомен по
реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне.,за
което ищецът изрично бил упълномощен.
Пратката била получена лично от длъжника на
01.10.2018г. На 24.09.2019г. отново
било изпратено на ответника уведомление,
този път за настъпила предсрочна
изискуемост с изх. номер от 19.09.2019г., което не било
потърсено от ответника.
Твърди се
в исковата молба, че съгласно чл.
5 от Договора за кредит, при
просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежната
дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора
ставало изискуемо в пълен размер, ведно
с дължимото обезщетение за забава и всички
разноски по събиране на вземането,
без да е необходимо нарочно уведомяване на длъжника. С подписването на договора страните
уговорили дължи мостта на пълния
размер на възнаградителната лихва, независимо от настъпването
на предсрочна изискуемост на вземането, поради което ищецът претендира
неплатената главница, както и целият й остатъчен размер, в това число и размерът
на действителния остатък между начислената
възнаградителна лихва при подписване на договора и платената
възнаградителна лихва до датата на
заявлението в съда.
Твърди се
в исковата молба, че вземането на
ищеца произтича от договор за
потребителски кредит от ***** сключен при спазване разпоредбите
на Договора за потребителски кредит. По силата
на същия, на ответника бил
предоставен кредит в размер на 2500 лева. Сключена била и застраховка на плащанията, като застрахователната премия била в размер
на 504лева, разделена на равен брой
вноски, като съгласно погасителния план била включена
в размера на договорната лихва. С подписването на договора кредитополучателят се съгласил да
заплати на кредитора и такса ангажимент в размер на 87,50 лева, срещу която кредиторът
фиксирал лихвения процент за срока
на договора. Таксата се заплащала
при усвояване на кредита, като
кредиторът удържал сумата от общия
размер.
Предоставянето на
посочената сума съставлявало според ищеца изпълнение на задължението на кредитора да
предостави заема, което пораждало задължение за кредитополучателя
да заплаща погасителни вноски, които съставлявали изплащане на главницата
по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по
подготовка и обслужване на кредита и определена
добавка, съставляваща печалбата на кредитора,
като лихвения процент бил фиксиран
за срока на договора и бил
посочен в него, при което общата
стойност на плащанията по кредита
била уговорена в размер на 4575,24 лева. Договорната лихва по кредита
била уговорена от страните в размер
на 2075,24 лева. Ответникът се задължил
да върне сумата по кредита
в срок до 20.06.2020г., на 36 равни месечни
погасителни вноски в размер на по
127,09 лева, при първа погасителна вноска на 20.07.2017г., съгласно погасителния план, в който бил
посочен и падежа на всяка отделна
погасителна вноска.
Ищецът твърди,
че ответника не изпълнявал в срок задължението си за плащане
на погасителните вноски, поради което кредиторът приел, че е настъпила
предсрочна изискуемост, считано от 24.09.2019г., за което уведомил
на посочената дата длъжника. На същия била
начислена и лихва за забава за
периода от 21.01.2018г. до датата на
подаване на заявлението в съда, в размер на общо
493,04 лева. Твърди се, че сумата,
която длъжникът погасил по заема
възлизала на 764,25 лева, с която били
погасени съответно: договорна лихва в размер на 602,97 лева, и главница в размер на 161,28 лева.
Въз основа
на гореизложеното ищецът твърди, че има интерес
от установяване на вземането си
по съдебен ред, поради което
депозирал заявление по реда на
чл. 410 от ГПК срещу ответника и по ч.гр.д. № 15636/2019г. по описа на
ПРС, съдът издал заповед за изпълнение
за следните суми: 2238,72 лева-главница, договорна лихва- 1122,27 лева за периода
20.01.2018г. до 20.06.2020г. и обезщетение
за забава в размер на 493,04 лева за периода
от 21.01.2018г. до подаване на заявлението
в съда, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване
на заявлението до окончателното изплащане.
Съдът е сезиран с искане за постановяване на Решение за
признаване за установено спрямо ответника, че дължи
гореописаните суми, за което е издадена
Заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК и в условията на евентуалност- осъдктелни искове за същите суми.
Претендира присъждане на направените разноски, какго в настоящото, така и в заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника З.М.Д. не е постъпил
писмен отговор, нито е изразено становище по иска. В съдебно заседание не се явява представител на ответното дружество, не са
ангажирани доказателства, нито е направено искане за разглеждане на делото в
отсъствие на страната.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с
оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
Като писмени доказателства по делото са приети Договор за потребителски
кредит от *****, с погасителен план към него и сертификат за сключена
застрахователна полица, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация по потребителски кредити, Рамков договор за цесия от *****,
Потвърждение за извършена цесия, извлечение от Приложение № 1 към договора за
цесия, пълномощно и уведомително писмо, ведно с известие за доставяне.
Ответникът не твърди и не ангажира
доказателства за извършено плащане.
В първото съдебно заседание
ищецът, представляван от пълномощника си, моли за постановяване на
неприсъствено решение, тъй като счита, че са налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Препис от
исковата молба е редовно връчен на ответника З.Д.. Същият е редовно призован и
за първото по делото заседание, като в изпратеното до ответника съобщение,
изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в
съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово
отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга
страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и
ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага извод, че искът е вероятно
основателен.
В тази връзка
съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде
уважен, без решението да се мотивира по същество.
Предвид
горното, следва предявените искове да се уважат изцяло.
На основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски за настоящото производство /включително и
тези, направени в заповедното производство/, които се претендират и са налице
доказателства, че са действително заплатени. Същите възлизат на сумата от 464,47
лева за настоящото производство /ДТ в размер на 114,47 лева и възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 350 лева/, както и сумата от общо 129,08 лева разноски
в заповедното производство, от които- заплатена ДТ в размер на 79,08 лева и
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лева.
Поради
изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника З.М.Д. с ЕГН: **********,
с адрес ***, че дължи на
ищеца Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда- Лабиринт,
ет. 2, представлявано от пълномощника си - П.
Г. Б. – юрк. следните суми: 2238,72 лева- главница, договорна лихва- 1122,27 лева за периода
20.01.2018г. до 20.06.2020г. и обезщетение
за забава в размер на 493,04 лева за периода от 21.01.2018г. до подаване на
заявлението в съда, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението до окончателното изплащане,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 15636/2019г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА З.М.Д.
с ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на
ищеца Агенция за събиране на вземания“
ЕАД с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление в гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда- Лабиринт, ет. 2 сумата от общо 464,47 лева /четири стотин шестдесет и четири
лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща направени по делото
разноски, от които заплатена ДТ в размер на 114,47 лева и възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 350 лева/, както и сумата от общо 129,08 лева /сто двадесет и девет лева и осем стотинки/ разноски в
заповедното производство, от които- заплатена ДТ в размер на 79,08 лева и
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лева
Решението не
подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно
чл. 240 ГПК.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.