№ 680
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110214424 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189 ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59 ал. 1 вр.
чл. 58 т. 4 от ЗАНН
Образувано е по жалба на В.К.П., ЕГН **********, чрез адв. Б. В.,
против електронен фиш серия К № 4837663, издаден от СДВР, с който на
основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 3 ЗДвП на жалбоподателката е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 100, 00 /сто/ лева
за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения, че издаденият електронен фиш е
неправилен и незаконосъобразен. Сочи се, че в електронния фиш не са
посочени всички обстоятелства от състава на нарушението, като не е
посочено дали нарушението е извършено в или извън населено място, не е
посочена посоката на поставяне на АТСС и как е въведено ограничението на
скоростта. Изтъква се, че липсата на посочените реквизити съществено
ограничава правото на защита на жалбоподателя. Сочи се, че не са спазени
изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., издадена от министъра на
вътрешните работи /Наредбата/, тъй като за използването на АТСС не е
съставен протокол съгласно чл. 10 ал. 1 от Наредбата, поради което и
приложената в материалите по административнонаказателната преписка
разпечатка на статично изображение не може да се цени като веществено
доказателствено средство. Сочи се, че в нарушение на чл. 16 ал. 5 от
1
Наредбата в полза на жалбоподателя не е приспадната възможната
техническа грешка за съответния тип АТСС. По изложените съображения се
прави искане за отмяна на електронния фиш. Претендират се разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Не се явява процесуалният му представител - адв. Б. В., също редовно
призован.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно уведомена, се представлява от
юрк. Д. Бонев, който счита жалбата за неоснователна. Изтъква, че
извършването на нарушението е доказано по категоричен начин, при
установяването му са спазени изискванията на ЗДвП и административното
наказание е правилно индивидуализирано. Прави искане обжалваният
електронен фиш да бъде потвърден. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и навежда възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Подробни съображения излага в писмени
бележки,
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от наказаното физическо лице
и срещу подлежащ на обжалване електронен фиш. Не бяха представени
доказателства за датата на връчване на електронния фиш, поради което съдът
намира, че жалбата следва да се счете подадена в срока по чл. 189 ал. 8 ЗДвП.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания
електронен фиш, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Към 30.04.2021г. лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. №
хххххххххх бил собственост на ЕТ „КРИС 13-Виолета Петрова“ с ЕИК
*********, физическо лице – търговец – Виолета Петрова.
На 30.04.2021г. в 13:20 часа жалбоподателката Виолета Петрова.
управлявала лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № хххххххххх
на територията на гр. София, по бул. "Владимир Вазов" до бл. 4 с посока на
движение от ул. „Резбарска“ към ул. „Поп Грую“. В коментирания пътен
участък максимално разрешената скорост на движение за пътни превозни
средства от категория "В" към 30.04.2021г. била 50 км/ч. Въпреки това
жалбоподателката Петрова управлявала автомобила със скорост от 80 км/ч.
Спазването на режима на скоростта в посочения участък на
30.04.2021г. за времето от 12:15 часа до 14:30 часа се контролирало с
2
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, с
идентификационен № 11743с7, временно разположена на триножник на
участък от пътя. Преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1, с идентификационен № 11743с7, представлява одобрен тип
средство за измерване, вписано под номер 5126 в държавния регистър на
одобрените типове средства за измерване, и била преминала проверка на
техническата изправност на 01.10.2020г. със заключение, че съответства на
одобрения тип.
На 19.05.2021г. от СДВР бил издаден обжалвания електронен фиш
серия К № 4837663, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 3
ЗДвП на физическото лице търговец – Виолета Петрова било наложено
административно наказание "глоба" в размер на 100, 00 /сто/ лева за
нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:
писмени, приобщени по реда на чл. 283 НПК: заповед № 8121з-
931/30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи, справка за датата на
издаване на електронен фиш серия К № 4837663, справка в регистъра на
пътните превозни средства по отношение на лек автомобил с рег. №
хххххххххх, протокол от проверка № 68 – С – ИСИС/01.10.2020г.,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, протокол
за използване на АТСС за контрол на скоростта рег. № 4332р-
24095/05.05.2021г., ежедневна форма на отчет за 30.04.2021г., отговор от
Столична община, дирекция "Управление и анализ на трафика", ведно със
схема на организация на движението по бул. "Владимир Вазов" до бл. 4 с
посока на движение от ул. „Резбарска“ към ул. „Поп Грую“, вещественото
доказателство – снимка на разположението на уреда, вещественото
доказателствено средство – снимка № 11743с7/0441000.
Съдът кредитира писмените доказателства като ги оцени като
последователни, взаимнокореспондиращи си и съответни на приобщеното
веществено доказателствено средство. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал.
15 ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
3
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес. С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло снимка №
11743с7/0441000 като годно веществено доказателствено средство. От същата
се установява видът, марката и регистрационният номер на управлявания
автомобил, както и измерената скорост.
Като веществено доказателство съдът кредитира приложената снимка
на разположението на уреда на триножник на участък от пътя при
осъществяване на контрола по отношение спазване режима на скоростта на
30.04.2021г.
Приобщените по делото доказателства са последователни,
еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и
взаимовръзка сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е неоснователна, а електронният фиш следва да бъде
потвърден, тъй като е издаден при спазване на процесуалните правила и при
правилно приложение на материалния закон.
Атакуваният електронен фиш е издаден в предвидената от закона
писмена форма и със съдържанието по чл.189, ал.4 ЗДвП, както и при
спазване на предвидения за това процесуален ред. Електронен фиш серия К
№ 4837663 е издаден от компетентна държавна институция – Столична
дирекция на вътрешните работи. Обжалваният електронен фиш съдържа
всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 4 ЗДвП:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика на превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Видно е, че се касае за стеснен кръг реквизити в
сравнение с изискуемите при наказателните постановления, които
същевременно са достатъчни, когато се касае за нарушение, установено с
автоматизирано средство за контрол.
4
В атакувания електронен фиш са посочени с достатъчна конкретика
обстоятелствата на нарушението в това число и мястото на извършването му,
като е посочено на кой път, отворен за обществено ползване, е установено
движението на лекия автомобил, в кой конкретен участък на бул. "Владимир
Вазов" – до бл. 4, упомената е посоката на движение на автомобила, посочено
е и времето на извършване на нарушението. Най-сетне, в обжалвания
електронен фиш е посочена скоростта на движение на лекия автомобил,
действащото в конкретния пътен участък ограничение, както и
констатираното превишение. Напълно неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че в обжалвания електронен фиш не е посочено дало
нарушението е извършено в или извън населено място – в електронния фиш
съвсем ясно и недвусмислено е посочено, че нарушението е извършено в гр.
София. Не се споделят възраженията в жалбата и за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като в електронния фиш не е
посочено по какъв начин е въведено ограничението на скоростта в конкретния
пътен участък – с пътен знак или маркировка. Обстоятелството по какъв
начин е въведено ограниченото на скоростта в конкретния пътен участък не
попада в императивно изискуемите реквизити на електронния фиш,
предвидени в чл. 189 ал. 4 ЗДвП, поради което и непосочването му не
съставлява нарушение на процесуалните правила, още по-малко – съществено
такова. Ето защо съдът намира, че в атакувания електронен фиш се съдържа в
достатъчна степен описание на обстоятелствата на нарушението, като по ясен,
недвусмислен и категоричен начин са посочени всички елементи от състава
му.
Съдът намери и че от събраните доказателства се установява по
несъмнен и категоричен начин извършеното нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като
възраженията на жалбоподателя за нарушение на предвидените в Наредбата
изисквания не се споделят. В материалите по административнонаказателната
преписка е приложен протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система по образец съгласно чл. 10 ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., както и снимка на разположението на временно
разположения на участък от пътя уред. Протоколът за използване на
5
автоматизирано техническо средство или система рег. № 4332р-
24095/05.05.2021г. има съдържанието съгласно приложение към чл. 10 ал. 1
от Наредбата, като в него са посочени точното място на контрол, времето на
осъществяване на контрола, посоката на движение на контролираните
моторни превозни средства, общото ограничение на скоростта, посочено е, че
в пътния участък няма поставен пътен знак за ограничение, режима на
измерване – стационарен, посоката на задействане на АТСС – приближаващи,
посочени са номерата на първото и последното статично
изображение/видеозапис, както и е посочен типа и идентификационния номер
на конкретно използваното АТТС. В съответствие с изискванията на чл. 10 ал.
3 от Наредбата доколкото контролът на скоростта е осъществен с временно
разположено на участък от пътя автоматизирано техническо средство, към
протокола по чл. 10 ал. 1 от Наредбата е приложена и снимка на
разположението на уреда.
От писмените доказателства се установява, че контрола на скоростта
в съответния пътен участък на 30.04.2021г. е осъществяван с преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, с
идентификационен № 11743с7, която представлява одобрен тип средство за
измерване, вписано под номер 5126 в държавния регистър на одобрените
типове средства за измерване и която е преминала проверка на техническата
изправност на 01.10.2020г. със заключение, че съответства на одобрения тип.
Предвид извода, че при използването на АТСС са спазени в пълнота
изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., издадена от министъра на
вътрешните работи, съдът цени приложената към материалите по делото
снимка № 11743с7/0441000 като годно веществено доказателствено средство.
Съгласно чл. 21 ал. 1 ЗДвП максималната разрешена скорост на
движение за пътни превозни средства от категория "В" в населено място е 50
км/ч, като в случай, че в конкретен пътен участък е въведено различно
ограничение на скоростта, то се сигнализира с пътен знак /чл. 21 ал. 2 ЗДвП/.
От изисканата от Столична община схема за организация на движението се
установява, че към 30.04.2021г. по бул. "Владимир Вазов" до бл. 4 в посока
от ул. „Резбарска“ към ул. „Поп Грую“ не е въведена максимална скорост на
движение, различна от указаната в чл. 21 ал. 1 ЗДвП, като липсват пътни
6
знаци В26, въвеждащи ограничение на максималната разрешена скорост,
различна от общата установена за движение в населено място, поради което и
ограничението на скоростта в този участък към датата на нарушението е било
именно 50 км/ч.
Съдът намира, че от вещественото доказателствено средство и от
писмените доказателства се установява и конкретната величина на
превишението на скоростта на движение на лекия автомобил. Не се споделя
възражението на въззивника, че от измерената скорост не е приспадната
стойността на допустимата техническа грешка. От вещественото
доказателствено средство се установява, че измерената скорост на движение
на лекия автомобил е 83 км/ч. От протокола за проверка № 68 – С –
ИСИС/01.10.2020г, се установява стойността на относимата възможна грешка
предвид измерената скорост на движение - 3 км/ч при скорост до 100 км/ч.
Коментираната стойност от 3 км/ч е приспадната в полза на жалбоподателя,
като при измерена скорост от 83 км/ч, административнонаказателната й
отговорност е ангажирана за движение със скорост 80 км/ч (83 км/ч - 3 км/ч).
Ето защо съдът прие, че като е управлявала на 30.04.2021г. в 13:20
часа лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № хххххххххх на
територията на гр. София, по бул. "Владимир Вазов" до бл. 4 с посока на
движение от ул. „Резбарска“ към ул. „Поп Грую“ със скорост от 80 км/ч при
максимално разрешена скорост на движение 50 км/ч, жалбоподателката
Виолета Петрова е осъществила от обективна страна нарушение на чл. 21 ал.
1 ЗДвП.
Нарушението е осъществено при пряк умисъл като форма на вината,
доколкото жалбоподателката е съзнавала, че управлява МПС със скорост,
надвишаваща разрешената за движение в населено място.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателката, доколкото като собственик на автомобила е посочен ЕТ
„КРИС 13-Виолета Петрова“, а ЕТ е физическо лице, което е придобило
търговско качество, но не е различен правен субект от физическото лице.
Нарушението не представлява маловажен случай по см. на чл. 28
ЗАНН, доколкото разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена
опасност на деяния от този вид (чл. 93 т. 9 НК). Извършеното нарушение е
формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито
7
и да е съставомерни вреди от същото. Освен това следва да се отбележи, че
нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена скорост,
застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита
от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни последици -
причиняване на ПТП, увреждане живота, здравето и имуществото на
останалите участници в движението по пътищата. Не на последно място, за да
достигне до извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН в
конкретния случай, съдът съобрази и че се касае за превишение на скоростта
с 30 км/ч в населено място.
Съгласно разпоредбата на чл. 182 ал. 1 т. 3 ЗДвП водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място за превишаване
от 21 км/ч до 30 км/ч се наказва с глоба 100 лв. Размерът на глобата е
абсолютно определен, като съгласно чл. 27 ал. 5 ЗАНН същият не може да
бъде намаляван.
По изложените съображения съдът намира, че депозираната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение, а атакуваният електронен
фиш следва да се потвърди.
При този изход на производството право на разноски на основание чл.
63д ал. 4 ЗАНН има въззиваемата страна, каквато претенция е заявена в
съдебно заседание. Като взе предвид фактическата и правна сложност на
делото, както и че в производството пред районния съд е проведено едно
съдебно заседание, съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение,
което жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна, следва да е в
минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, а именно 80, 00 лева
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 3 т. 5 вр. чл. 58д т. 4
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4837663, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 3 ЗДвП на В.К.П.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на
100, 00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
8
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
В.К.П., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Столична дирекция на
вътрешните работи, с адрес гр. София, бул. „Антим I” № 5, сумата от 80, 00
/осемдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София – град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9