Определение по дело №2210/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4242
Дата: 31 октомври 2019 г.
Съдия: Снежина Колева Георгиева
Дело: 20191100602210
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 30 май 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

                                                        Гр. София ,     31.10.2019г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – наказателно отделение, XVII-и въззивен състав в закрито заседание  на  31.10.2019г., в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА КОЛЕВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ                                                                                                        мл.с-я СИМОНА УГЛЯРОВА

                                                                                 

 

 

постави за разглеждане ВНЧД № 2210/2019г.,

докладвано от съдия Снежина Колева, при което намери:

 

 

Производството е по чл. 243, ал. 8 НПК  .

Предявена е жалба от адвокат  К.А.А. като защитник на обвиняемия С.А.М.  срещу определение на СРС , 108 състав,   от  20.12.2018г., по чнд № 21363/2018г., с което е  отменено  постановление на  СРП от 22.06.2017 г. , прекратяващо  наказателното производство по досъдебно производство № 513/ЗМК-69/2016г. по описа на СДВР, пр. пр. № 6216/2015 г. по описа на СРП, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1  и  т.2 от НПК .

Жалбата е предявена в  7 – дневен срок от връчването на обжалвания акт на тази страна – сторено  на 27.03.19г., който е релевантния момент  за преценка за узнаване на обжалваем съдебен акт, а не чрез информираност, осъществена по друг начин – чрез обвиняемото лице,  от чието име следва да се възприеме първата жалба  с пощенско клеймо от 22.01.19г.

В сезиращите настоящата инстанция актове  се сочи незаконосъобразност на определението на  СРС и се иска отмяната му и респ. потвърждаване на постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство.

За да отмени постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство първият съд  е намерил, че атакуваното постановление е необосновано. Заявил е, че  не е ясна каква фактология е възприета от СРП; че липсва доказателствен анализ на източниците, а има само техен преразказ; прието е, че след като СРП е  декларирала, че не може   да  изведе превес на едни или други доказателства, е следвало да  извърши допълнителни действия по събиране и проверка на доказателствата. Относно изтъкнатите  от  СРП  правни изводи, СРС  е заявил съгласие с принципното становище, изразено в постановлението на СРП, че заканата с престъпление / в частност с убийство/  следва   да е недвусмислена,  но от друга страна изтъкнато, че не е отчетено от  СРП, че дори един изказ  да няма буквален словесен израз на закана с убийство,  е възможно същият да означава и да се възприема като такъв сред  определена група лица. В това отношение, СРС е посочил, че липсва доказателствен анализ от обвинението дали се кредитират или не твърденията на тези свидетели  и респективно на тази база да се направят и съответните правни изводи.  Посочено още от първият съд, че не е изследвано при специфичните отношения, установени между П. и М., дали инкриминирания израз е възможно да породи основателен страх или  не  от  осъществяване  на заканата.

Въззивният съд намира,  че съображенията  на СРС  са  правилни и следва да бъдат споделени.

Същественият недостатък от наказателно – процесуална гледна точка и чл. 199 НПК на постановлението на СРП е отсъствието на мотиви : липсват данни за възприетата от обвинението фактическа обстановка, при което не може да се посочи и кои доказателствени материали  са били намерени  като достоверни за възприемането й;   липсва   изследване на многобройните  източници по делото и противоречивия характер на информацията, която носят и     аргументиран отговор  кои  от тях се приемат,  кои се отхвърлят и защо.  Пресъздаването  съдържанието на  източниците  и  единствения аргумент при оценката им „че липсват основания да не се кредитират показанията на св. Г. и св. М.“   не съставлява  изпълнение на изискванията на закона.

  Именно по този начин без внимание, анализ  и  оценка остават показанията на  Г., Т. и С.,  на  официално удостовереното искане  на П.  в протокола от  с.з. пред СпНС,  на показанията на свидетелите Т.  и В.,  на вариативните процесуални  изявления на  св. Николов  и на причините за това, сочени в показанията на св. Т. и св.  К. .

На следващо място, основателно е изтъкнатото  от СРС,   че  е нужен също доказателствен анализ  и  по въпроса  кредитират ли се твърденията  на свидетелите    Т.,  Б. за специфичен израз,  използван от обвиняемия,  изразяващ закана с убийство. В този аспект са били и  показанията на адвокатите,  които са  посочили, че в хода на съдебното следствие пред СпНС се е разкрило  действителното съдържание на този израз, като не са предприети  действия от разследващите, за да се проверят тези обстоятелства. 

Правните  съображения на СРП са също противоречиви:  изразено е становище, че не е доказано по несъмнен начин извършено от обвиняемия деяние, което да се квалифицира по чл. 144, ал.3 от НК от НК, а  заедно с това  се обосновава, че деянието не е престъпно, т.к. „формулираният от обвиняемия израз  „ще ти свърша работата“  не може да бъде схванат като персонално адресирана заплаха“.   Становището на  прокуратурата за прекратяване  следва да е изразено ясно, последователно и недвусмислено, а  в постановлението  такъв подход липсва. 

Следва да се отбележи, че ако прокуратурата счита, че събраните източници не са достатъчни за  формиране на изводите й, то тя е с  правомощия  да разпореди събиране и проверка на допълнителни  доказателства, още повече в хипотеза, когато стига до извод, че деянието не е доказано.  

Ако пък виждането на прокурора е, че деянието от обективна страна е факт, но то не реализира изискванията на чл. 144, ал.3 НК, то това следва да се обоснове по съответен начин – като освен посоченото в  постановлението за прекратяване, следва да се анализират както предходните  отношения между странните,  данни за които се съдържат в показанията  на  П., Б., тяхното съдебно минало и има ли връзка то с поведението на насрещното лице;   както  и   конкретния им съдебен  статус   и  съобразно него годността  на заканата  да  възбуди  основателен страх от реализирането й.  

С оглед изтъкнатото, СГС намира, че постановлението на СРП не отговаря на изискванията на закона, изготвено е при нарушение на процесуалните правила  и с основание същото е отменено от СРС.  

 

 По изложените съображения  и  на  основание чл. 243, ал.8 от НПК,

Софийски Градски съд,

 

   ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.12.2018г. ,  на  Софийски районен съд, 108 състав, по чнд № 21363/2018г., с което е отменено постановление на СРП от 29.11.2018г. за прекратяване на наказателното производство и делото е върнато на СРП.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: