№ 14675
гр. София, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20231110112546 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от „....................“ ЕООД против Е. В. Й. иск с
правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за осъждането на ответника да заплати сумата 1500,00
лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 09.03.2023., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че между страните на 17.10.2022 г. е сключен безсрочен трудов
договор, по силата на който ответницата е назначена на длъжност „специалист продажби“ с
уговорен срок за прекратяване на 30 дни. Със заявление от 21.11.2022 г. Е. Й. е заявила, че
желае трудовият договор да бъде прекратен без предизвестие, считано от 21.11.2022 г. Със
Заповед №002/21.11.2022г. на работодателя договорът е прекратен, като било посочено, че
ответника дължи обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ за неспазен срок на предизвестие в размер
на 1500 лв. Поддържа, че трудовото досие на работника било оформено, а трудовата книжка
върната, като работодателят изпълнил всички свои задължения, но плащане на обезщетение
не последвало. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Не оспорва наличието на
трудово правоотношение, както и че е получавала трудово възнаграждение. Поддържа, че
работодателят не й е позволил да отработи предизвестието, като е връчил заповед по чл.
326, ал.1 КТ и същото не е започнало да тече. Оспорва заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение като нищожна. Поддържа, че основанието за прекратяване е чл.
325, ал.1 КТ, т.е. по взаимно съгласие и предизвестие не се дължи. Моли съда да отхвърли
исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За основателността на предявени иск в тежестта на ищеца е да докаже, че между
страните е съществувало трудово правоотношение, прекратено от страна на работника на
соченото основание, че срокът на предизвестието е 30 дни, както и размерът на
претендираното обезщетение. В тежест на ответника е да докаже спазването на
предизвестието, респ. плащане на обезщетението.
1
По делото не е спорно, че страните са били обвързани от сключения между тях трудов
договор, по силата на който Е. Й. е заемала длъжността „специалист продажби“, както и че
уговореният срок за прекратяването му е бил 30 дни. Със заявление от 21.11.2022 г.,
ответницата е завила, че желае да бъде освободена от заеманата от нея длъжност от
21.11.2022 г. на основание чл. 326, ал. 1 КТ. Със Заповед №002/21.11.2022г. на работодателя
договорът е прекратен на основание чл. 326, ал. 1 КТ. Видно от заповедта за неспазения от
страна на работника срок на предизвестието се дължи обезщетение в размер на едно
месечно брутно трудово възнаграждение – 1500,00 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 220, ал. 1 КТ страната, която има право да прекрати
трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
В случая служителят е отправил писмено волеизявление от 21.11.2022 г., с което желае
да прекрати договора, считано от „днес: 21.11.2022 г.“ Правото на едностранно прекратяване
на трудовия договор по инициатива на работника или служителя с предизвестие е уредено с
разпоредбата на чл.326, ал.1 КТ. Касае се за субективно право, което може да бъде
упражнено само по преценка на работника или служителя, независимо каква е причината за
прекратяване на трудовия договор на това основание. Едностранното волеизявление има за
съдържание правните последици, които желае да породи, а именно прекратяване на трудовия
договор с изтичане срокът на предизвестието или по- рано. По отправеното писмено
изявление работодателят не може да изразява съгласие или несъгласие. В този случай
трудовият договор се прекратява по силата на закона, с изтичане па срока на предизвестието
- чл.335 ал.2 т.1 КТ, освен ако служителят или работодателят пожелаят да го прекратят и
преди да изтече този срок. Посочената в заявлението дата на прекратяване недвисмислено
сочи, че служителят не желае да престира труд през срока на предизвестието. По делото се
събраха гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Невена Николова Благоева, според
които Е. Й. е подала молбата си за напускане и си е тръгнала още същия ден. Предварително
си е била събрала нещата от бюрото и е напуснала офиса без желание да продължи да
работи в дружеството.
Съобразявайки изложеното съдът приема, че издадената от работодателя заповед само
констатира прекратяването на договора, считано от 21.11.2022 г. Неоснователни са
възраженията на ответника, че заповедта е нищожна, тъй като при прекратяване на трудовия
договор по взаимно съгласие, писменото волеизявление на работника по чл.325, ал.1 КТ е
покана за насрещно писмено съгласие от работодателя, а видно от заявлението на
ответницата същото има съдържание за прекратяване на трудовото правоотношение с
посочване на конкретна дата, сочеща че служителя не желае да спази уговорения в трудовия
договор срок на предизвестието. Съгласно съдебната практика, обективирана в решение №
873 от 18.01.2011 г. по гр. д. № 1757/2009 г., IV г. о. и определение №411 от 03.05.2018 г. по
гр.д. №674/2018 г. IV г. о., когато една от страните заяви, че не желае срокът на предизвестие
да бъде спазен, то трудовото правоотношение се прекратява в момента на достигане на
изявлението до другата страна, или в момента, който страната е определила като дата на
прекратяване на трудовото правоотношение, като тази страна дължи заплащане на
обезщетение по чл. 220 КТ. Съобразявайки така установената практика съдът приема, че
трудовото правоотношение между страните е прекратено на 21.11.2022 г., когато
волеизявлението на служителя е достигнало до работодателя и той е издал заповед №
002/21.11.2022 г., а за уреждане последиците от неспазване срока на предизвестието
ответникът следва да заплати обезщетение в размер на едномесечно брутно трудово
възнаграждение, което страните не спорят, че възлиза на 1500,00 лева. По делото липсват
доказателства ответникът да е предоставил на работодателя заместващата престация –
изплащане на обезщетение за неспазения срок на предизвестието заедно с молбата за
прекратяване, а и след това, поради което исковата претенция следва да бъде уважена в
цялост.
На ищеца следва да се присъди и законна лихва от датата на предявяване на исковата
2
молба в съда – 09.03.2023 до окончателното изплащане на задължението.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца, който
претендира такива за държавна такса – 60,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на
600,00 лева с ДДС, които следва да му се присъдят в цялост на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
независимо, че с нормата на чл. 359 КТ законодателят е освободил работниците и
служителите, страни по дела за трудови спорове от заплащането на дължимите държавни
такси и разноски за съдебното производство, независимо от изхода на делото, същите не са
освободени от репариране разноските на другата страна, при уважаване на исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. В. Й. ЕГН ********** с адрес: гр. ....... да заплати на „....................“
ЕООД ЕИК ........ на основание чл. 220, ал. 1 КТ сумата 1500,00 лева, представляваща
обезщетение за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
09.03.2023., до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 660,00
лева - разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3