№260049
гр.Дулово, 05.08.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Дуловският
районен съд, граждански състав, в публично заседание на двадесети август две
хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Емил Николаев
при секретаря
Росица Радева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
444 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл.240, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК, във връзка с чл.
415 и чл.422 от ГПК.
Постъпила е
искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ЖК „Младост 4”,
Бизнес Парк София, сгр.14. Ищецът твърди, че при сключване на договор за кредит
за покупка на стоки или услуги с номер CREX-15368577 Б.И.Р. дал съгласието си,
освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 01.12.2007 г. Б.И.Р.
активирал, предоставената му от ищеца кредитната карта № CARD-15368619, с
максимален кредитен лимит в размер 1 500.00 лв.
Същият представлявал
револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоявал посредством
всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати ATM, плащания, чрез
терминални устройства (POS) и др., осъществени чрез издадената му кредитна
карта. Върху усвоената сума се начислявали годишна лихва и такси за обслужване
за използвания период, съгласно определения годишен лихвен процент.
Съгласно чл.1 и
чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за
кредитополучателя възниквало задължение да заплаща минимална месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената
сума до пълно погасяване на задължението. Ответникът Б.И.Р. преустановил
редовното обслужване на кредитната карта на 01.06.2018 г., когато било
последното плащане по нея, като балансът по същата бил в размер на минус 1
234.96 лв. Това принудило кредитора да блокира използването ѝ. Въпреки
многократните опити за контакт с длъжника и отправените му покани да погаси
натрупалите се задължения доброволно, ответникът продължавал виновно да не изпълнява.
Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, задължението на ответника
по кредитната карта било в размер на 1 234.96 лв., представляващо използваната
главница. Ответникът Б.И.Р. дължал обезщетение за забава в размер на законната
лихва в размер на 63.03 лв. за периода от 09.11.2018 г. (дата на изпращане на
покана за доброволно изпълнение) до 11.05.2019 г.
Ищецът твърди,
че предявяване на исковата молба ответникът дължал на дружеството - ищец
следните суми: Главница в размер на 1 234.96 лв. и лихва за забава в размер на 63.03 лв. или
общо 1 297.99 лева. За събиране на посочените суми ищецът предприел действия по
съдебно събиране на вземането си, като подал Заявление за издаване на Заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК до Районен съд - Дулово. По частно гражданско
дело № 325/2019 г. била издадена Заповед за изпълнение, след което тя била
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и последният не бил намерен на
постоянния и настоящия си адрес, включително след залепване на уведомлението.
Предвид това в изпълнение на указанията на Районен съд – Дулово и в
законноустановения срок била предявена и исковата молба.
Ищецът моли, съдът
да постанови решение, с което да признае за установено, че са налице вземания в
полза на ищеца срещу ответника за гореописаните суми, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението до окончателното им изплащане. В условие на
евентуалност, предявява осъдителни искове за главница в размер на 1 234.96 лева
ведно със законната лихва и лихва за забава в размер на 63.03 лева. Претендира
разноските по настоящото и по заповедното производство.
В молбата ищецът
твърди, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс - СА“ рег. № ********* – търговски и
фирмен регистър на Париж, съществуващо по законите на Френската република
упражнява дейността си в Р България чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“, ЕАД гр.София.
В едномесечен
срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответникът е
подал писмен отговор чрез назначения особен представител, с който е оспорил
исковете като неоснователни.
В съдебно
заседание ищецът не изпраща представител. В писмени молби развива съображения
за основателността на исковете.
В съдебно
заседание ответникът, чрез назначения особен представител, поддържа доводите в
отговора за неоснователност на предявения установителен иск. Депозира писмена
защита, в която излага възражение относно липсата на надлежно уведомяване на
длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост и относно договорения лихвен
процент. Иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск
като неоснователен и недоказан.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
Установява се от
Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CREX-15368577 от 18.10.2017 г. и
погасителен план към него, сертификат № CREX-15368577, сертификат №
CARD-15368619, общи условия за застраховка Закрила на плащанията, че „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД е предоставила на ответника и кредитополучател Б.И.Р.,
кредит в размер на 1 123.79 лв., като последният се е задължил да върне кредита
заедно с лихвите. Ответникът се е задължил да заплати на кредитора 12 месечни
погасителни вноски в размер на по 112.84 лв., за период от 01.12.2017 г. до
01.11.2018 г., като падежът на всяка вноска е 1–во число на съответния месец,
уговорен е годишен процент на разходите 39,16 % и лихвен процент 33.50 %, а
общата стойност на плащанията е 1 354.08 лв. Страните са уговорили и отпускане
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на ответника на револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта Мастъркард, с максимален кредитен лимит 1
500.00 лева, с годишен лихвен процент 35% и годишен процент на разходите 44,90
% (лист 20), като сумата по кредита е договорено да се усвоява чрез теглене в
брой от банкомати и плащания чрез терминални устройства в страната и в чужбина,
кредитора се е задължил да издава месечно извлечение за осъществените транзакции
до 15 – то число на месеца, като ответникът се е задължил да върне взетата сума
с лихвите на месечни погасителни вноски дължими до 1–во число на месеца,
следващ издаването на извлечението, най – малко в размер: 60 лв., при усвоен
кредитен лимит до 1 123.79 лв. Страните се договорили и за сключване на
застраховка защита на плащанията, при дължима месечна застрахователна премия от
застрахования, която да се начислява като задължение по месечната карта и да се
плаща с месечната погасителна вноска, в размер в зависимост от срока на
кредита: 4,5% от финансираната сума (от 3 до 6 месеца), 9% (от 7 до 12 месеца) и 0,8 % от финансираната
сума умножена по продължителността на кредита в месеци (над 12 месеца).Установява
се, че на 18.10.2017 г. ответникът е получил пакета документи за кредита.
От заключението на вещото лице се установи, че
от страна на ответника има направено само едно единствено плащане на 08.05.2018
г. в размер на 338.52 лв.
Установява се,
че на 15.11.2018 г., ищцовото дружество е изпратило покана, в която е
отразено, че задължението на ответника
е: главница - 1 234.96 лв., и
обезщетение за забава – 2.07 лв. или общо сума 1 237.03 лв., дължима по
Мастъркард CARD-15368619. Със същата покана на ответника е даден седемдневен
срок за заплащане на посочените суми, с предупреждение за съдебното им
събиране.
От приложеното
ч. гр. д. № 325/2019 г. по описа на Районен съд - Дулово се установява, че „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр. д. в Районен съд - Дулово и
е издадена срещу ответника, заповед № 179/31.05.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК за: сумата от 1 234.96 лева, представляваща
главница, дължима по договор за револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитна карта Мастъркард CARD-15368619, сумата от 63.03 лв. - мораторна лихва
за периода от 09.11.2018 г. – 11.05.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.05.2019 г. до окончателно погасяване на вземането,
както и за разноски - платена държавна такса в размер на 25.96 лева и 50.00
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и последният не е
намерен нито на адреса по заявлението, нито на постоянния или на настоящия си
адрес, включително след залепване на уведомление, в изпълнение на указанията на
Районен съд – Дулово, в законноустановения срок е била предявена и исковата молба по настоящото
дело.
Установява се от
заключението на вещото лице по съдебно - икономическата експертиза следното:
усвоената сума по кредитна карта Мастъркард CARD-15368619 е в размер 1 123.79
лв., като вещото лице заяви, че ответникът е направил само едно плащане на
08.05.2018 г. в размер на 338.52 лв. Установява се от заключението, че към
датата на подаване на заявлението няма погасяване на задължението и че ответникът
дължи на ищеца сумите, които са били предмет на заповедното производство и
които са предмет на настоящия установителен иск.
При така
установените обстоятелства съдът приема следното от правна страна:
Основателността
на предявените установителни искове, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 от Закона за потребителския кредит и
чл.86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл.422, ал.1
ГПК, предполага установяване от ищеца на следните предпоставки:
основание, размер и изискуемост на претендираните вземания, т. е.
съществуването на описания в исковата молба валиден договор между посочените в
исковата молба лица с посочения предмет, чиито клаузи съдържат задължение за
ответника да заплати на ищеца процесните суми; изпълнението на задълженията на
ищеца по този договор; размера на задължението на ответника за главница и
лихви, начислени до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда; настъпване на предпоставките за изискуемост на претендираните суми;
както и всички други твърдени положителни факти, на които основава доводите си.
В тежест на ответника е да докаже положителните факти, на които основава
възраженията си.
Установи се от
представените по делото доказателства, че между ищеца и ответника се е породила
облигационна връзка по договор за кредит, намираща правното си основание в
разпоредбите на чл.240 ЗЗД, вр. чл.9 от
Закона за потребителския кредит и чл.86, ал.1 ЗЗД. По силата на договора за
кредит „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е предоставила на ответника и
кредитополучател Б.И.Р. револвиращ
потребителски кредит под
формата на кредитна карта Мастъркард, с максимален кредитен лимит 1
500.00 лева, с годишен лихвен процент
35% и годишен процент на разходите 44,90%,
като сумата по кредита е договорено да се
усвоява чрез теглене
в брой от
банкомати и плащания чрез терминални устройства в
страната и в чужбина. Уговорено е също така, че ответникът следва да върне
усвоената сума, заедно с лихвата, като заплаща месечни погасителни вноски,
включващи и уговорените застрахователни премии по застраховка защита на плащанията
до 1–во число на месеца, следващ издаване на месечно извлечение за осъществените
транзакции от ищеца най – малко в размер: 60 лв. при усвоен кредитен лимит до 1
000 лв.
Установи се от
заключението на вещото лице по съдебно - икономическата експертиза, че по
кредит № CARD-15368619 ответникът е усвоил сумата от 1 123.79 лв., като задължението
към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК възлиза на 1 297.99
лева, от които 1 234.96 лева –главница и 63.03лв. – лихва за забава за периода
от 09.11.2018 г. до 11.05.2019 г.
Съгласно чл.12
от договора, кредиторът изготвя и изпраща на кредитополучателя извлечение
отразяващо състоянието на задълженията на кредитополучателя всеки месец,
следващ месеца на извършената трансакция. Платената от ответника на 18.10.2017 г. сума в размер
на 1 123.79 лева на „Пласто“ ЕООД е отразена в месечното извлечение през месец
май и се дължи, считано от 01.06.2018 г. Съгласно чл.16 от договора, кредиторът
блокира картата при неплащане на една или повече месечни погасителни вноски.
Относно
оспорването на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, съдът не
споделя становището на особения представител на ответника. Дружеството, с което
ответникът е сключил договор за кредит представлява небанкова финансова
институция. Обстоятелството, че извършва банкова дейност в областта на
потребителското кредитиране не я прави банка, поради което сключеният между
ищцовото дружество и ответника договор за кредит няма характера на договор за
банков кредит по чл.430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл.240 от ЗЗД.
Съдът приема, че
в случая, тъй като се касае за небанкова финансова институция, не намира
приложение т.18 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС относно момента на настъпване
на предсрочната изискуемост на вземане по договор за банков кредит. В този
смисъл е и Определение № 41/11.01.2016 г. по гр.д. № 4606/2016 г., ІV г.о., ГК
на ВКС. В конкретната хипотеза, чл.3 при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер и не е било необходимо
за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита да е налице упражнено от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Относно
възражението на особения представител на ответницата, че размера на лихвата е
над допустимата по закон, съдът не споделя същото, тъй уговорените в договора
лихви са в рамките на допустимите по ЗКП и не надвишават пет пъти законната
лихва.
По изложените
съображения, съдът счита, че предявените искове за главница в размер на 1
234.96 лева ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане и за лихва за забава върху главницата за периода 09.11.2018 г. до
11.05.2019 г. в размер на 63.03 лева са основателни и следва да бъдат
уважени.
С оглед
уважаване на установителните искове, съдът не следва да се произнася по
предявените като евентуални осъдителни такива.
Относно
разноските, предвид уважаване на исковете, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК,
ответникът Б.Р. дължи на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената
част на претенцията. Разноските на ищцовото дружество съобразно представения
списък са в общ размер на 800 лева, от които 25.96 лева -държавна такса в
заповедното производство, 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство, 124.04 лева - държавна такса в исковото производство,
100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, 300.00
лева - депозит за особен представител на ответницата и 200.00 лева - депозит за
вещо лице.
Съобразно
уважената част на претенциите, на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени
разноски в заповедното производство в размер на 75.96 лева и в исковото
производство в размер на 724.04 лева.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Б.И.Р., с ЕГН **********,***, дължи на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А.“, клон България, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ЖК „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр.14, сумата от 1 297.99 лева (хиляда двеста
деветдесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки), от която главница в
размер на 1 234.96 лева, сумата от 63.03
лв. (шестдесет и три лева и три стотинки) - лихва за забава върху главницата за
периода 09.11.2018 г. до 11.05.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата
от 1 234.96 лв., считано от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 30.05.2019 г.
до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение № 179/31.05.2019 г. по ч. гр. д. № 325/ 2019 г. по описа на
Районен съд - Дулово.
ОСЪЖДА Б.И.Р., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ЖК „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр.14, разноски
в заповедното производство в размер на 75.96 лв. (седемдесет и пет лева и
деветдесет и шест стотинки) и разноски в исковото производство в размер на
724.04 лв. (седемстотин двадесет и четири лева и четири стотинки).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Силистренски окръжен съд.
Районен
съдия: