Р
Е Ш Е
Н И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Елин Пелин, 17 август 2020 г.
Районен
съд Елин Пелин, Пети състав в публично съдебно заседание,
проведено на дванадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при участието на
секретаря Стефка Славчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 197/2020 година по описа на РС Елин Пелин, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата Е.Б.Б.,
ЕГН ********** – лично и като майка и законен представител на детето Д. С. Д.,
ЕГН ********** двамата от гр. Е. П., С.
о., ул. „И. В.” № …. е предявила срещу ответника С.Д.Д.,
ЕГН ********** *** искове с правно основание чл.150 от СК и по чл.127а, ал.2 от СК. Излагат се доводи, че ищцата Е.Б.Б. и ответника С.Д.Д. живяли на семейни начала от
месец април 2011 г. до началото на м. ноември 2011 г. в къщата на родителите му
в с.Ч., област Я. От съвместното им съжителство се родило детето им Д. С. Д.
През месец ноември 2011 г. ищцата Б. и ответника Д. се разделили, като синът им
останал да живее с ищцата в гр.Е. П. С решение от 08.10.2012 г. постановено по
гр.д. № 472/2012 г. по описа на РС Елин Пелин, родителските права по отношение
на детето Д. са предоставени на майката
и е определено местоживеенето му да е при майката, а ответникът е осъден да
заплаща на детето си чрез неговата майка и законен представител месечна
издръжка в размер на 150.00 лева до пето число на месеца, за който се дължи. По силата на това решение ответникът има
право да вижда и взема детето си всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца от 08.00 часа в събота до 20.00 часа в неделя с право на преспиване,
както и по всяко друго време определено по взаимна уговорка между родителите.
От постановяване на съдебното решение досега ответникът не е виждал Д. в
определеното му със съдебното решение време за лични отношения с него, а за
този период само два пъти е идвал до гр.Е. П.да се види с детето, а 3-4 пъти ищцата го е водила до с.Ч, за да
се среща с бащата. Поради това, че С. не полага дължимите от него грижи за отглеждането и възпитанието на
детето, между него и Д. няма изградена емоционална връзка като баща и син.
От постановяване на съдебното решение
ответникът не плаща редовно и навреме и дължимата се от него месечна издръжка
на детето. Детето Д. има и здравословни проблеми, поради което често боледува и
се нуждае от допълнителни грижи и средства. В началото на 2012 г. лекарите
установили, че има вродена аномалия – хидронефроза,
която се изразява в намалена функция на левия бъбрек, който бил почти
неработещ. С оглед това установено вродено заболяване през първите две
години било необходимо на всеки три
месеца детето да лежи в болница за изследване и контролно наблюдение, както и
да бъде на специална диета.
През месец март 2013 г., когато Д.
бил само на 1 г. и 7 месеца левият му
бъбрек бил отстранен, а десният е с компесаторна хипертрофия. Това води до чести рецидиви на уроинфекции, изискващи антибактериално
лечение. При последният рецидив на уроинфекцията
детето било прието на лечение в Детско отделение на МБАЛ – Е. П.ЕООД гр.Е. П.и
от направените изследвания била установена левкоцитурия с бектериурия.
Поради здравословните си проблеми Д. е преосвидетелстван с експертно решение на
ТЕЛК за срок от три години, като му е призната 60 % вид и степен на увреждане
без чужда помощ, като водеща диагноза е „Бъбречна агенезия
и други редукционни дефекти на бъбрека“. От тригодишна възраст детето има астма
с алергичен характер, за която при нужда ползва инхалатор.
Детето Д. е записано като ученик във втори клас в СУ В.
Л. гр.Е. П.за учебната 2019 – 2020 г. и към настоящия момент не посещава
извънкласни занимания, защото ищцата няма финансова възможност да плаща за
такива. По препоръка на лекарите детето
трябва да спазва диета и да спортува.
Изложеното обуславя правния
интерес от водене на настоящия иск, тъй като от постановяване на съдебното
решение, с което е присъдена първоначалната издръжка са изминали повече от осем
години и е настъпило изменение на обстоятелствата, при които е присъдена
издръжката, в резултат на което са се увеличили
разходите за отглеждането и възпитанието на детето и първоначалната
издръжка е недостатъчна, за да ги покрие. Увеличили са се потребностите му от
храна, облекло, учебници и учебни пособия, средства за допълнителни разходи за
медицински разходи, занимания в свободното време, почивки, медицинско лечение, изменени са
социално-икономическите условия на живот, тъй като цените непрекъснато се
увеличават. Всички ежедневни грижи за отглеждането и възпитанието на Д., както
и всички средства, необходими за задоволяване на нуждите му за храна, дрехи,
обувки, играчки, консумативи, разходи за отопление, ел.енергия и вода и други
се осигуряват от ищцата и нейните родители, при които живеят. Необходимите
средства за отглеждането и възпитанието на детето са по-големи от възможностите
на ищцата да осигурява такива, тъй като работи в „М. Б.“ ЕООД на длъжност
„Заместник управител на магазин“ и
основното й възнаграждение възлиза на 700.00 лева. Освен трудовия си доход
ищцата получава и месечна помощ за отгледжане на дете
с трайни увреждания в размер на 350.00 лева от Дирекция Социално подпомагане –
Е. П. Не притежава недвижими имоти, от които може да получава доход.
Ответникът има възможност да
осигурява издръжка на малолетното си дете в претендирания
размер, тъй като той извършва търговска дейност на ЕТ „Ф. и Р-С.Д.“.
Твърди се също така, че ищцата има
желание, когато има финансова възможност да посети с детето Д. съседни на
България държави, но не могат да го направят
без съгласието на ответника, тъй като без негово разрешение, не може да
бъде издаден паспорт на детето, нито то да напусне пределите на Р България. При
всички водени с ответника разговори по повод пътуването на детето в чужбина,
съответно издаването на паспорта му и подписването на декларация за пътуване ,
ответникът заявява, че няма да даде съгласие за издаване на паспорт на Д.,
както и разрешение за пътуването му извън пределите на Р България и че детето
ще пътува в чужбина едва когато навърши пълнолетие. Това поведение на ответника
не е в интерес на детето и е в нарушение на задължението му като родител да се
грижи за неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие,
за неговото образование и за личните и имуществените му интереси. Ответникът не спазва определеният му режим на лични
отношения с детето и не го вижда, няма желание да му осигури почивка на море или пък екскурзия в чужбина, а същевременно с
поведението си безпричинно лишава детето
от възможността да пътува в чужбина, както с ищцата, така и на ученически екскурзии,
които се организират с цел обогатяване и
интелектуално развитие на децата. Детето като български гражданин съгласно
чл.35 ал.1 от Конституцията има право свободно да избира своето местожителство,
да се придвижва на територията на страната и да я напуска. Това негово право
произтича от разпоредбата на чл.35 от КРБългария и от
чл.10 от Конвенцията за правата на
детето на ООН и чл.24 от Хартата на ЕС за
основните права, по които Р България е страна. Липсата на съгласие от
страна на ответника за издаване на паспорт и на разрешение за пътуване в
чужбина ограничава правата на детето като български гражданин да напуска
пределите на страната и да се завръща в нея с паспорт.
Предвид изложеното се иска съдът
да постанови решение, с което да измени размера на присъдената с решение от
08.10.2012 г. постановено по гр.д. № 472/2012 г. по описа на РС Е. П.издръжка,
която ответникът С.Д.Д. следва да заплаща на детето
си чрез неговата майка и законен представител, като я увеличи от 150.00 лева на
300.00 лева, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от
датата на подаване на исковата молба до настъпване на обстоятелства, които да
са основание за нейното изменение или прекратяване.
Моли се на основание чл.127а,
ал.2 вр. чл.45 от ЗБЛД съдът да даде разрешение
заместващо липсващото съгласие на С.Д.Д. за издаване
и получаване на паспорт на непълнолетното дете Д. С. Д. по заявление подадено
само от майката и законен представител Е.Б.Б. без да
се иска писмено съгласие на бащата, както и на основание чл.127а, ал.2 от СК вр. чл.76, т.9 от ЗБЛД
да разреши на детето Д. С. Д. да напуска пределите на Република
България, за да пътува и пребивава в държавите членки на Европейския съюз
неограничен брой пъти и да се завръща в Република България за срок от пет
години, считано от датата на влизане на решението в сила, само и единствено със
съгласието на неговата майка и законен представител Е. Б. Б., без да се иска
такова от бащата, когато е необходимо, като детето да има право да пътува
придружавано от неговата майка, както и детето да има право само със съгласието
на своята майка да участва в задгранични
пътувания в държавите членки на Европейския съюз организирани и
провеждани от училището, в което детето учи, придружавано от неговите учители,
възпитатели или ръководители. Иска се съдът да постанови предварително
изпълнение на решението на основание чл.242, ал.1 от НПК.
Препис от исковата молба и
доказателствата са изпратени на ответника С.Д.Д.,
който в срока по чл.131 от ГПК депозира писмен отговор, с който сочи, че искът по чл.150 от СК е частично
основателен, а относно искът с правно основание чл.127а от СК го признава
изцяло.
Не оспорва изложените в исковата
молба променени нужди на детето и измененията в социално-икономическите условия
на живот след постановяване на съдебното решение, с което е присъдена
първоначалната издръжка. Същевременно, счита, че следва да се отчете и това, че
съгласно чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на
детето, което има право на издръжка и възможностите на лицето което я дължи. В
тази връзка твърди, че изпитва трайни финансови затруднения, независимо от
полаганите усилия да повишава доходите
си, поради което се случва да закъснява с плащанията на дължимата месечна
издръжка на детето. Не отрича нуждите на детето и задълженията си спрямо тези
нужди, затова не възразява месечната издръжка да бъде увеличена до 200.00 лева
месечно. В този смисъл се моли, съдът да вземе предвид ниските му доходи и
имущественото състояние. Сочи, че не
работи по трудов договор и няма работодател и не получава доходи от работна
заплата. Регистриран е като ЕТ „Ф. И Р – С.Д.“
и като търговец подлежи на облагане с патентен данък, а именно продажба
на плодове и зеленчуци на маса под наем в кооперативния пазар К. в гр.Я. От
упражняването на тази дейност получава единствените
си доходи, които са както следва: за 2017
г. – 4223,77 лева; за 2018 г. – 2297,52 лева; за 2019 г. – 1936,80 лева.
Ответникът сочи, че живее в жилището на родителите си в гр. Я., ж.к. „Х.“ бл….., вх…., ап…. и не притежава
недвижими имоти. Предвид всичко изложено се иска съдът да постанови решение, с което да присъди
издръжка до 200.00 лева, а в останалата част над 200 лева до 300 лева да го
отхвърли като неоснователен. Моли съдът да отчете признанието на иска по чл.127
от СК вр. чл.76, т.9 от ЗБЛД.
Съдът след като се запозна с представените по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Видно от
Удостоверение за раждане издадено
от община С. е, че Д. С. Д. е роден на *** г., ЕГН **********
и негови родители са страните по делото – Е.Б.Б.,
ЕГН ********** и С.Д.Д., ЕГН **********.
От решение постановено по гр.д. № 472/2012
г. по описа на РС Е. П.влязло в сила
06.11.2012 г. се установява, че родителските
права по отношение на детето Д. С. Д. са предоставени на майката Е.Б.Б., а
на бащата С.Д.Д. е определен режим на лични контакти с детето, както и е осъден да му заплаща месечна
издръжка в размер на 150.00 лева.
По делото е представена служебна бележка № Рс 166/22.01.2020
г. издадена от СУ В. Л. –
Е. П., от която се установява,
че Д. С. Д. е ученик във
втори клас през учебната 2019-2020 г.
Представена
е служебна бележка от ПК Сотирови, в която се сочи, че детето Д. С. Д. е член на клуба от месец май 2020 г. и плува три пъти седмично, за което се закупува абонаментна карта, която е на стойност 120.00 лева. Заплатени са и четири месечни
такси, за което се представят квитанции.
Видно от допълнително споразумение от 01.01.2019 г. към
трудов договор от 07.03.2018 г. е, че Е.Б.Б. е в трудово
правоотношение с М. Б. ЕООД и заема длъжност заместник управител на магазин.
Представено е експертно решение № 0142 от 016/24.01.2017 издадено от УМБАЛ
С. А. – С. АД, от което се установява,
че Д. С. Д. е преосвидетелстван с 80 % вид и степен на увреждане без чужда помощ. В този смисъл
е и експертно решение № 0303 от 024/ 04.02.20, както и множество епикризи, удостоверяващи заболяването на детето Д..
По делото е представена Заповед № ЗСПД/Д-СО- ЕП/221/24.02.2020
г. издадена от ДСП Е. П., от която
се установява, че на детето
Д. С. Д. е отпусната месечна
помощ в размер на 350.00 лева.
От
удостоверение от Търговския регистър
се установява, че ЕТ «Ф. И Р
– С.Д. е с управител
С.Д.Д..
Видно от справка по
лице издадена от Агенция по
вписванията Я. е, че за периода от 1992 г. до
01.07.2020 г. на името
на С.Д.Д. няма отбелязвания
и заличаване по персоналната
партида.
От данъчна
декларация и удостоверение за декларирани данни издадени от НАП на името на С.Д.Д. се установява, че
облагаемият му доход за 2017 г. е 4223,77 лева; за 2018 г. е 2297,52 лева и за
2019 г. е 1936,80 лева.
Представена
е и справка за актуално
състояние на всички трудови договори на името на С.Д.Д.,
от която е видно, че
същият няма активен
трудов договор.
От изслушания по делото социален
доклад изготвен от ДСП Е. П.се
установява, че майката Е.Б.
се стреми да осигури по най-добрия
начин интересите на детето
си Д., като от значение за детето
е да има възможност да пътува заедно с майка си в
чужбина с цел почивка и отдих,
като това е важно за духовното му израстване
и развитие. Не са установени
данни за действия от страна
на майката, противоречащи
на интересите на детето Д. Д..
Налице е емоционална връзка майка-дете, като по сведение на майката емоционалната връзка с бащата и детето е прекъсната поради липса на интерес от страна на неговия
баща.
С оглед така установената
фактическа обстановка, съдът
стигна до следните правни изводи:
По иска с правно
основание чл.150 от СК:
Според
чл.143, ал.2 от Семейния кодекс, родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали
са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът
на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите
на родителя - чл.142, ал.1 от Семейния кодекс, а ал.2 предвижда, че минималната
издръжка на едно дете е равна на ¼ от минималната работна заплата. На
основание чл.150 от Семейния кодекс, при изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Изискванията на
чл.142 от Семейния кодекс следва да се прилагат както, когато се иска за първи
път издръжка, така и когато по реда на чл.150 от Семейния кодекс се иска
увеличение /респ. намаление на нейния размер/ поради промяна на
обстоятелствата, при които е била определена преди това.
В
производството по чл.150 от Семейния кодекс от значение е единствено дали след влизане в сила на 06.11.2012 г. на съдебното
решение на РС Е. П.по гр.д. № 472/2012 г., с което е определена първоначалната
издръжка е настъпила някаква промяна в обстоятелствата съгласно чл.142, ал.1 от
Семейния кодекс, т.е нужда от увеличение на
издръжката и възможност за
предоставянето й. Не е
необходимо кумулативно да са се
изменили всички обстоятелства. Възможно е да е настъпило изменение само досежно нуждите
на този, който търси издръжка и това да се дължи на различни причини или само изменение досежно възможностите
на онзи, който дължи издръжката, за да е налице основание по чл.150 от
Семейния кодекс.
В случая
ищецът твърди, че след влизане в сила на горепосоченото съдебно решение е
настъпило изменение на обстоятелствата, въз основа на които е била определена
предишната издръжка, свързани със
здравословното състояние, икономическата обстановка, нарасналите потребности
с оглед израстването и образователния
процес, размерът на минималната издръжка. От тогава действително
са изминали близо осем години, един дълъг период, през който несъмнено нуждите
на детето са се увеличили във всеки един аспект от живота му. През изминалия
период от време са нараснали потребностите на детето от храна, облекло,
културни и образователни потребности,
които не могат да бъдат задоволявани с издръжка в размер от 150,00 лева
месечно, който размер от години и към момента противоречи и на нормативно установения
минимум. С постановление № 350/19.12.2019 г. на Министерския съвет минималната
работна заплата за страната е в размер на 610.00 лева, което определя и
минималния размер за издръжка на едно дете на 152.50 лева месечно. Изложеното
сочи, че получавана от детето Д. С. Д. издръжка от 150.00 лева дори е под законоустановения минимум от 152.50 лева.
Освен изброените по-горе
потребности на детето, които са обичайните за всяко дете на неговата възраст,
по делото безспорно се установи съществуването и на такива, които не
са обичайни, а именно заболяванията на детето,
които изискват изключително специфични грижи, специален
диетичен режим, посещение на подходящи спортни мероприятия, закупуването на
лекарства и необходимост от чести хоспиткализации. Видно
от представените по делото доказателства, присъдената издръжка от 150.00
лева надвишава само с 30.00 лева
месечната абонаментна такса за плуване на детето, която възлиза на 120.00 лева
месечно. Несъмнено плуването е спорт, който с оглед тежкото здравословно
състояние на детето би се отразил изключително позитивно на неговото физическо
укрепване и развитие. Изложеното сочи, че издържка в
размер на 150.00 лева се явява очевидно крайно недостатъчна за задоволяване
нуждите на детето. От друга страна
касателно възможностите на бащата
да заплаща издръжка в увеличен размер следва
да се отбележи, че същият няма задължения за
издръжка на друго непълнолетно дете.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
са налице основанията за увеличаване на издръжката, тъй като се установи трайно съществено изменение на нуждите
на издържания по смисъла на
ПП на ВС № 5/1970 г.. Настъпили са
промени в обстоятелствата, при които размерът
на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат
траен и продължителен характер, от което може да се
направи обоснован извод, че няма
да се възвърне
състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства.
Нарастването на потребностите на детето
се определя, както с оглед изминалия период от време на присъждане на предишната издръжка, така и с оглед възрастта му - понастоящем на 9 години – възраст свързана с динамично израстване, когато нарастват духовните и материални потребностите на децата, респективно и разходите по тяхното задоволяване. На ненавършилите пълнолетие деца родителят дължи издръжка безусловно, независимо дали е трудоспособен и дали може да
се издържа от имуществото си /за разлика
от издръжката по чл.144 от СК/, поради което възражението на
ответника, че реализира доходи в минимален размер, съдът намира за
неоснователни. Ответникът е в работоспособна възраст и би могъл да
реализира доходи, с които да осигурява издръжка на своя син Д., за да бъдат осигурени необходимите условия и средства, които
да му гарантират нормален
живот и развитие. При определяне на издръжката съобразно възможностите на всеки един от родителите поотделно, следва да се вземат предвид и непосредствените грижи на
родителя, на когото е предоставено
за отглеждане и възпитание детето.
В случая бащата не полага каквито
и да било грижи за сина си,
почти от самото му раждане, когато родителите му се разделили. И въпреки, че същият твърди, че реализира доходи в
минимален размер, това не го
освобождава от задължението
за заплащане на издръжка на
своето ненавършило пълнолетие дете, тъй като е в работоспособна
възраст. Майката е тази, на която
е предоставено упражняването
на родителските права по отношение на детето Д. и която сама се грижи за физическото, психическо и духовно израстване
на детето, сама посреща всички финансови разходи, свързани с домакинството, в което отглежда сина си.
Като съобрази
всички тези обстоятелства, съдът намира, че за
задоволяване на най-необходимите потребности, без каквито и да било луксозни такива,
за издръжка на детето са необходими не по-малко от 500.00 лева на месец,
от която сума ответникът би могъл да участвува
с 300.00 лева
месечно в рамките на общо дължимата
от родителите издръжка. Останалата сума ще бъде осигурявана от майката,
която реално ще
полага и непосредствените, ежедневни грижи за отглеждане и възпитание на детето, следва да заплаща разноските по
домакинството за отопление, електричество, вода и други битови сметки.
Ето защо при така установените обстоятелства настоящият съдебен състав след като съобрази установените потребности
на детето, които несъмнено са нараснали
във времето и несъмнено ще нарастват
и в бъдеще предвид предстоящото му израстване и здравословно състояние и свързаните с това обстоятелство разходи, счита, че предявеният иск следва да бъде уважен до претендирания размер от 300.00 лева, като
присъдената издръжка в
размер на 150,00 лева бъде увеличена на 300,00
лева, считано от подаването на исковата молба - 14.05.2020
г. до
настъпване на причини, които
да обусловят изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
По
иска с правно основание
чл.127а, ал.2 от СК вр. Чл.45 и чл.76, т.9 от ЗБЛД
Съгласно
чл.127а от Семейния кодекс въпросите,
свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато,
спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Съдът извършва преценка в
интерес на детето ли е да
напусне пределите на страната, изхождайки
от обстоятелствата на конкретния случай.
Когато пътуването извън територията на Република България
е в интерес на детето и причината е определена необходимост, свързана със здравословното
му състояние, с интелектуалното му развитие или друга
нужда, отговаряща на интереса му,
съдът дава разрешение за напускането
на страната, замествайки липсващото съгласие на родителя.
Необходимостта да се разреши на
ненавършилия пълнолетие да пътува в чужбина
може да бъде
свързана и с нуждата от обогатяване на мирогледа и общата му култура,
за което би допринесла екскурзия
в чужбина с посещения на исторически забележителности, организирана както от
родителя, така и от училището в което учи. Преценката се
извършва с оглед всички обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от
пътуване извън границите на страната. Липсата на съгласие от страна на ответника
за издаване на задграничен
паспорт на детето, води до ограничаване
възможността на детето от пътувания, ограничава възможностите му да посещава други държави, препятства и възможностите му за
участие в ученически екскурзии, които
се организират извън територията на Република България, което по същество ограничава негови основни права и свободи, регламентирани и защитени от закона. В случая
ответникът не оспорва иска
и го признава изцяло, поради което искането следва да бъде уважено от съда.
Предвид
разпоредбата на чл.127а, ал.4 от СК, съдът счита, че
следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението относно
разрешението за пътуване в чужбина. Недопускането на такова изпълнение,
би могло да доведе до
необосновано засягане на интереса на
детето, в хода на евентуално обжалване
на съдебния акт. От друга страна, съдът счита, че
предварителното изпълнение не би могло
да застраши, както правата на
детето,
така и правата на ответника, доколкото
същият разполага с възможността да иска промяна при изменение на обстоятелствата.
Съгласно нормата на чл.78, ал.6 във вр. с чл.83, ал.1, т.2 от ГПК, в тежест
на ответника следва да се възложи дължимата държавна такса от
432.00 лева, изчислено
върху увеличеното по размер
задължение за издръжка.
В изпълнение
нормата на чл.242, ал.1 от ГПК, съдът
следва да постанови предварително
изпълнение на решението в частта относно увеличената по размер издръжка. Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на месечната
издръжка, дължима от С.Д.Д.,
ЕГН ********** *** на детето Д. С. Д., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Е.Б.Б., ЕГН ********** *** определена със
съдебно решение постановено
по гр. д. № 472/2012 год. на
РС Е. П., влязло в сила на 06.11.2012 г., като я увеличава от 150.00 /сто и
петдесет/ лева на 300.00 лева /триста лева/. ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му относно увеличената
месечна издръжка. ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на детето Д. С. Д., ЕГН ********** за издаване и получаване на паспорт за
задгранични пътувания, само по заявление подадено от майка му и законен
представител Е.Б.Б., ЕГН ********** без да се иска
съгласие на бащата С.Д.Д., ЕГН **********. ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ
на детето Д. С. Д., ЕГН ********** да напуска пределите на Република България и
да пътува и пребивава в държавите членки на Европейския съюз, Великобритания и
Северна Ирландия, Македония, Сърбия и Република Турция единствено със
съгласието на неговата майка и законен представител Е.Б.Б.,
ЕГН **********, да участва в задгранични
пътувания в държавите членки на Европейския съюз, Великобритания и
Северна Ирландия, Македония, Сърбия и Република Турция, организирани и
провеждани от училището, в което детето учи, придружавано от неговите учители,
възпитатели или ръководители без да се иска такова от бащата П. А. А., ЕГН **********
за срок от пет години, считано от влизане в сила на съдебното решение.
ДОПУСКА на основание чл.127а, ал.4 от СК, предварително изпълнение
на решението. ОСЪЖДА
С.Д.Д., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС Е. П.държавна такса в
размер от 432.00 лева (четиристотин тридесет и два лева). Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок считано от уведомяването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: