Р Е Ш Е Н И Е № 186

 

 гр. София, 20.12.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІV-ти състав, в публично съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА

 

при участието на секретаря Юлиана  Божилова, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 160 по описа за 2019 г. на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

„А.с.– П.2“ ООД е предявило срещу „Т.“ ООД иск за плащане на сумата от 52918.57 лева, представляваща стойността на дефектни стоки - GSM комуникатори ИОТ БГ 02 (IOT-BG LIFT 02) съгласно 21 бр. фактури, съставени в периода 04.01.2017 г. - 22.12.2017 г., доставени от ответника на ищеца по договор за търговска продажба, развален поради неизпълнение /лошо /некачествено/ изпълнение, равносилно на пълно неизпълнение/ от страна на ответника. В исковата молба се твърди следното: През 2017 г. между страните бил сключен договор за покупко-продажба на GSM копуникатори ИОТ БГ 02 (IOT-BG LIFT 02) със задължение за гаранционно обслужване от страна на ответното дружество на обща стойност 52918,57 лева съгласно 21 бр. счетоводни фактури. След получаване на посочените комуникатори по платените от ищеца суми по фактурите последният започнал монтаж на обектите съгласно изискванията на Европейския съюз, служещи за връзка с авариен екип при евентуално възникване на аварийна ситуация. Непосредствено след монтажа на някои от поставените комуникатори били установени повреди – фабрични дефекти, които правели невъзможно използването на устройството и неговата 100 % негодност. Освен констатираните недостатъци от монтажниците на ищцовото дружество същото било изрично уведомено с писма-уведомления и от други търговски дружества и физически лица, на които били монтирани такива устройства, че те не функционират и желаят да бъдат подменени незабавно или ще пристъпят към разваляне на договорите за поддръжка на асансьорните уредби, както и връщане на заплатената цена за устройството и неговия монтаж, както и неустойка за причиненото неудобство. Поради това управителят на ищцовото дружество издал изрична заповед до служителите си да бъдат извършени незабавни проверки на всички монтирани модули, закупени от ответника, и при установяване на дефект да бъде извършена незабавна подмяна с друг работещ уред. При извършената проверка се установило, че всички комуникатори, купени от ответника, били дефектни и на практика неработещи, поради което ищецът купил и монтирал нови работещи такива с цел да обезпечи безопасното ползване на асансьорните уредби, които поддържа и монтира, съгласно европейските изисквания. Всичко това причинило на ищеца вреди в размер на 52918.57 лева – стойността на извършената от ищеца подмяна на комунекаторите с нови. Многократно ищецът информирал ответника за констатираните дефекти, както и за това, че стоките ще му бъдат върнати след връщане на платената от ищеца цена. С изпратена до ответника покана ищецът направил изрично волеизявление за разваляне на договора и определил 7-дневен срок от получаване на поканата за връщане на платената от ищеца цена по договора, както и за плащане на сума на същата стойност, представляваща търпените от ищеца вреди поради лошото изпълнение на ответника. В определения срок ответникът не платил сумите, поради което се предявява настоящият иск.

Искът е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото и доводите на ищеца, намира следното от фактическа и правна страна:

В проведеното по делото първо и единствено съдебно заседание, за което е бил редовно призован, ответникът не е изпратил представител, като не е направил искане за разглеждане на делото в отсъствие на такъв. 

В тази връзка от ищеца е направено искане за постановяване на неприсъствено решение, което е уважено от съда с оглед направената преценка за наличието на условията на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК, като с надлежно протоколно определение от 12.12.2019 г. е указано, че съдът ще се произнесе с неприсъствено решение по делото. 

Съдът намира, че искът е вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Съобразно гореизложеното искът следва да бъде уважен, като с оглед наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съдът не следва да мотивира настоящото такова по същество /чл. 239, ал. 2 ГПК/.

 С оглед изхода на делото съдът намира следното по искането на ищеца за присъждане на разноски: С представения списък по чл. 80 ГПК се претендират следните разноски, направени в настоящото производство: държавна такса в размер на 2116.74 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лв. По делото са налице доказателства за реално направени разноски в горните размери, съответно с оглед изхода на делото същите следва да бъдат присъдени на ищеца. С  представения списък по чл. 80 ГПК се претендират и следните разноски, направени в производството по обезпечение на иска: държавна такса в размер на 40 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 1536 лв., внесена гаранция /посочена в списъка на разноските като „такса“/ за допуснатото обезпечение на иска в размер на 5000 лв., такса на ЧСИ в размер на 500 лв. По делото са налице доказателства за реално направени разноски в горните размери за държавна такса и за адвокатско възнаграждение, както и за внесена гаранция, не са представени доказателства за плащане на такса на ЧСИ.  С настоящото решение следва да се присъдят само разноските за държавна такса и за адвокатско възнаграждение, направени в обезпечителното производство /съгласно ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, т. 5/. Останалите разноски не следва да се присъждат с настоящото решение, тъй като процесуалният ред за възстановяване на внесената за допуснатото обезпечение гаранция е отмяна на допуснатото обезпечение след отпадане на причината, поради която обезпечението е допуснато, и съответно връщане на гаранцията /при направени надлежни искания за това и произнасяне на съда след осъществяване на процедурата по чл. 402-403 ГПК/, а таксата на ЧСИ следва да бъде присъдена в изпълнителното производство /т. е. дори да бяха представени доказателства, че същата е платена, искането за присъждането й пак би било неоснователно/.   

Воден от горното, съдът

 

                                                              Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „Т.“ ООД с ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, 7-ми километър, представлявано от управителя М.С., да плати на „А.с.– П.2“ ООД с ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Т. И., сумата от 52918.57 лева /петдесет и две хиляди деветстотин и осемнадесет лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща стойността на дефектни стоки - GSM комуникатори ИОТ БГ 02 (IOT-BG LIFT 02) съгласно 21 бр. фактури, съставени в периода 04.01.2017 г. - 22.12.2017 г., доставени от „Т.“ ООД на „А.с.– П.2“ ООД по договор за търговска продажба, развален поради неизпълнение /лошо /некачествено/ изпълнение, равносилно на пълно неизпълнение/ от страна на „Т.“ ООД.

         ОСЪЖДА „Т.“ ООД с ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, 7-ми километър, представлявано от управителя М.С., да плати на „А.с.– П.2“ ООД с ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Т.И., общата сума от     4316.74 лв. /четири хиляди триста и шестнадесет лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща направени в настоящото производство разноски за държавна  такса в размер на 2116.74 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лв., както и общата сума от 1576 лв. /хиляда петстотин седемдесет и шест лева/, представляваща направени в обезпечителното производство /ч. т. д. № 261/2019 г. по описа на ОС – Б/ разноски за държавна такса в размер на 40 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 1536 лв.

          РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: