ОПРЕДЕЛЕНИЕ
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 10 състав в
закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 13261 по описа за 2012 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът - К.И.Б., е сезирал съда с иск за заплащане на обезщетение за
претърпените от него имуществени и неимуществени вреди от повтарящи се виновни действия на ответника
Камара на ЧСИ във
връзка с наложен запор и ежемесечни удръжки от трудовото възнаграждение на Т.Ц.
Б.а в полза на „Т.С.” ЕАД за неплатени сметки към дружеството. Твърди, че живее
в икономическа общност с Т. Б. в
продължение на 34 години. Във връзка с указания на съда, дадени с разпореждане
от 08.07.2013 г., ищецът е уточнил, че длъжник по изпълнителното дело е Т. Б..
Правният му интерес от предявяване на иска се обуславя от това, че придобитите по
време на брака му с Т. Б. недвижими имоти са нейна индивидуална собственост.
Твърди, че съпружеската имуществена общност съществува по отношение масата на
несъстоятелността на ЕТ „К. Ф. К.Б.”, поради което има интерес от защита на
тази общност от всяко посегателство върху нея. Също така има качеството на
трето лице – помагач по предявения от „Т.С.” ЕАД установителен иск за
установяване съществуването на вземането му към Т. Б..
Ответникът – КАМАРА НА ЧСИ, не е депозирал в срока по чл.131 ГПК писмен
отговор и не е взел становище по предявения иск.
При тези данни съдът приема от правна страна следното:
Нормата на чл.124,
ал.1 ГПК регламентира, че всеки може да предяви иск, за да възстанови правото
си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес
от това.
В случая ищецът
извежда правния си интерес от предявяване на иска, предмет на делото, от
имуществената общност с бившата си съпруга, както и на постановена
недействителност на прекратяването на съпружеската имуществена общност по
отношение масата на несъстоятелността. В обстоятелствената част на исковата
молба, както и в постъпилата уточнителна молба, ищецът сочи допуснати нарушения
от ответника, който не е ангажирал дисциплинарната отговорност на ЧСИ М.Б. във
връзка с водено спрямо трето за процеса лице изпълнително производство.
Същевременно виновното посегателство в чужда правна сфера и евентуалното
нарушаване на чужди права не е предпоставка за възникването и упражняването на
самостоятелни права, освен при правоприемство, както и в изрично предвидените
от закона случаи.
В разглеждания
случай не е налице нито една от посочените хипотези. По отношение въпроса за
допустимостта на предявяването на чужди права чрез иск е налице непротиворечива
практика както по отменения ГПК, така и по действащия процесуален закон.
Съгласно нормата на чл.26, ал.2 ГПК (чл.15, ал.2 ГПК (отм.), никой не може да предявява
пред съд чужди права от свое име, освен в изрично предвидените от закона случаи
на процесуална субституция. Правен интерес от предявяване на иска е налице само
по отношение на притежателите на материалните права, чиято правна сфера е
засегната от възникналия правния спор. В този смисъл са разясненията, дадени с
определение № 2214/04.10.2013 г. на САС, ТО, 6 състав, постановено по ч. гр. д.
№ 3603/2013 г.;определение № 366/13.06.2011 г. по ч. гр. д. № 141/2011 г., на
ВКС, ІV ГО; определение № 605 от 07.08.2012 г. по ч. гр. д. № 378/2012 г., на
ВКС, ІV ГО; определение № 633 от
01.11.2011 г. по ч. гр. д. № 465/2011 г., на ВКС, ІV ГО, постановени по реда на
чл.274, ал.3, т.1 ВК, както и решенията, постановени по реда на чл.290 ГПК:
решение № 273/14.03.2012 г. по гр. д. № 15972010 г., на ВКс, ГК, ІІ ГО; решение
№ 424 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 964/2009 г., на ВКС, ГК, І ГО; решение № 306
от 29.06.2011 г. по гр. д. № 961/2010 г. на ВКС, ГК, І ГО; решение № 8 от
17.02.2012 г. по гр. д. № 633/2011 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение № 28 от
14.07.2011 г. по т. д. № 331/2010 г., на ВКС, ТК, І ТО; решение № 57 от
19.07.2010 г. по т. д. № 695/2009 г. на ВКС, ТК, І ТО; решение № 67 от
09.03.2010 г. по гр. д. № 4090/2008 г., на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др. Задължителната
практика по посочените производства непротиворечиво сочи, че е процесуално
недопустимо разглеждането по същество на искови претенции, с които се
предявяват чужди права извън установените в чл.26, ал.2 ГПК случаи.
По изложените съображения и доколкото ищецът основава
иска си на нарушени чужди права, следва да се приеме, че са налице
предпоставките на чл.130 ГПК, поради което исковата молба следва да се върне, а
образуваното въз основа на нея производство следва да се прекрати. Този извод не се променя от твърденията
на ищеца за уважен иск по чл.615 ТЗ, за което не са ангажирани доказателства,
тъй като същият има значение за производството по несъстоятелност.
Воден от
гореизложеното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ВРЪЩА исковата
молба, вх. № 100192/05.10.2012 г. на К.И.Б., ЕГН **********,***.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 13261/2012
г. по описа на СГС, І ГО, 10 състав, образувано въз основа на тази искова
молба, като процесуално недопустимо.
Определението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: