РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. С., 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. о. с., I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Кристина Ив. Тодорова
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
в присъствието на прокурора П. Б. Г.
като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно
административно наказателно дело № 20241800600933 по описа за 2024
година
Производството е по реда на глава двадесет и първа, вр. чл. 378, ал. 5
НПК.
С Решение № **70 от 25.09.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 609/2021 г.
по описа на РС – С., обвиняемата Е. Л. Б. е призната за НЕВИНОВНА, за това,
че на 14.01.2020 г. около 13.30 часа в гр. Б., обл. С., ул. „Л. Л.“ № **
(икономическа зона С. - Б.) в хале № 2 на логистичен център за дистрибуция
на фирма „Ю. Б.“ ЕООД, в качеството си на служител на длъжност
„склададжия“ в „Ю. Б.“ ЕООД, натоварена с изпълнение на всички дейности в
склада, свързани с приемане, разтоварване, транспортиране, комисиониране и
изпращане на стоки по магазините, поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност -
при управление на електрическа транспортна количка марка „STILL“, която
дейност имала право да упражнява, причинила средна телесна повреда на А.
Л. А. - склададжия в „Ю. Б.“ ЕООД, изразяваща се в размачкване, съчетано с
разкъсноконтузни рани между пръстите на дясното стъпало, изразяващо се в
счупване на трета предходилна кост, проксималните фаланги на първи, втори,
трети и пети пръсти, както и на дисталната фаланга на първи пръст,
1
реализираща медикобиологичния признак трайно затруднение на движението
на десния долен крайник за срок повече от 30 (тридесет) дни като нарушила
разпоредбата на чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд: „Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си,
както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от
неговата дейност в съответствие с квалификацията му и дадените му от
работодателя инструкции“, като предприела включване в движението по
главен път, без да изчака да премине движещата се в това време по него А. Л.
А., реализирайки удар с предната лява част на количката си в предната дясна
част на управляваната от А. електрическа транспортна количка, поради което
и на основание чл. 304, вр. чл. 301, ал. 4 НПК състав на първоинстанционния
съд я е оправдал в извършването на престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 вр. чл.
129, ал. 2 НК.
Срещу решението е подаден протест от прокурор при РП – К., ТО – С. с
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения акт.
Представителят на държавното обвинение счита, че решението е постановено
в разрез с приобщените по делото доказателства и доказателствени средства,
при правилна оценка на които се достигало до единствения възможен извод,
че обвиняемата Б. е автор на деянието, за което е изправена да отговаря пред
съд. Посочва се още, че категорично се установяват механизмът на
осъществяване на трудовата злополука и настъпилата, вследствие на нея,
средна телесна повреда за пострадалата А.. Прокурорът поддържа, че
причинно-следствената връзка между поведението на обвиняемата и
реализирания престъпен резултат не се прекъсва от наличието или липсата на
виновно поведение на пострадалата, като в тази връзка посочва, че липсват
доказателства подкрепящи изводът на съда, че преди настъпване на
инцидента, кракът й е бил извън габаритите на електрическата количка. В
протеста е изложено и становище, че в случай на установен принос,
първоинстанционният съд е следвало да отчете подобно обстоятелство при
определяне размера на наказанието „глоба“. С посочените аргументи е
отправено искане до въззивния съд за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на нов въззивен акт, с който обвиняемата Е. Б. да бъде призната
за виновна в извършване на престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129, ал.
2 НК и да бъде освободена от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК с
налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 3 000,00 (три
хиляди) лева.
В съдебно заседание пред С. о. с., прокурор от С. о. п. поддържа
подадения протест и изразява становище, че е налице причинно-следствена
връзка между действията на обвиняемата Б. и вредоносния резултат, като
последният не би бил осъществен ако обвиняемата не е извършила деянието.
Защитникът на обвиняемата – а. К., моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С. о. с., след като обсъди доводите във въззивния протест, както и тези,
изложени от страните в съдебно заседание, и след като служебно провери
изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с чл. 314 НПК,
счита, че подаденият протест е допустим, но по същество - неоснователен.
Това е така последните съображения:
Атакуваното решение е постановено по реда на глава двадесет и осма
2
НПК, при правилно и законосъобразно установена от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, която е следната и се споделя от настоящия
състав.
Обвиняемата Е. Л. Б., с ЕГН **********, е родена на ******** г. в гр.
С.. Същата е българка, с българско гражданство, разведена, с висше
образование, неосъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а НК. Работи на длъжност възпитател в ЧДГ „С. “ – гр. С.. С
постоянен адрес в гр. С., ж.к.“О. к.“, бл.**, вх. *, ет. *, ап. **. Налице са
положителни характеристични данни за личността й.
Считано от 21.10.2019 г. обвиняемата Б. придобила професионалана
правоспособност като водач на електрокари нископовдигачи със седящ и
придружаващ водач и универсални специализирани високоповдигачи, степен:
първа и втора до 10 тона, на основание чл.22, ал.З, чл.39 на ЗППО и Наредба
№ ** за придобиване на правоспособност и работила като склададжия в „Ю.
Б.“ ЕООД в логистичен център за дистрибуция в гр. Б., обл. С., ул. „Л. Л.“ №
** (икономическа зона С. - Б.).
На 14.01.2020 г. обвиняемата Б. била на работа за времето от 06:00 до
14:30 часа и изпълнявайки служебните си задължения управлявала
електрическа транспортна количка „Still”, предоставена от работодателя. От
едната страна на количката имало така наречените „вилици“, на които се
товарели палетата, а от другата страна било мястото, от което водачите се
качвали в количката. Количката можела да се движи на ляво и на дясно, като
водачът следвало да стои прав, в конкретно очертано на пода отделение
(обичайно място на оператора), и да е обърнат на една страна, за да може да
гледа пътя на количката напред и същевременно да я управлява посредством
кормилото.
По същото време на работа била и свидетелката А. А.. Около 13:30 часа
на посочената дата - 14.01.2020 г., обвиняемата Б. и свидетелката А.
управлявали електрически транспортни колички в едно от халетата на
дистрибуционния център. Свидетелката А. управлявала по главен път (т.нар.
магистрали), който според вътрешните правила на работодателя за безопасни
условия на труд бил с предимство, докато обвиняемата се придвижвала по
перпендикулярния второстепенен път – без предимство. При включването си
на главния път, обвиняемата Б. отнела предимството на свидетелката А., в
резултат на което между двете колички последвал удар. Непосредствено преди
съприкосновението между двете машини десният крак на свидетелката А. бил
извън отделението, предвидено за оператора, поради което същата пострадала
от инцидента. Свидетелката почувствала силна болка в десния си крак, като
след удара седнала на пода и събула дяната си обувка, която била разкъсана.
Свидетелката била транспортирана от екип на спешна помощ до ВМА, където
останала за лечение до 22.01.2020 година.
Съгласно приобщената като доказателство по делото Работна
инструкция за управление на кари, издадена от работодателя, преди започване
на работа всеки служител трябвало да разполага с валидна свидетелство за
управление на кари по Наредба № **0 за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари; трябвало да е
преминал инструктаж по безопасност и здраве и да е удостоверил това с
подписа си; да е запознат с Процедура HS-10 за движение в склада и да не е
3
употребил алкохол или други упойващи вещества. Също така, според
инструкцията водачът следвало винаги да управлява кара от обичайното място
на оператора и никога да не управлява със стърчаща част от тялото си извън
отделението на оператора. Както обвиняемата Б., така и пострадалата А. били
инструктирана за безопасното използване на кара и запознати с правилата за
движение в дистрибуционния център.
Съгласно заключението по приетата СМЕ при свидетелката А. са били
налице следните травматични увреждания: размачкване, съчетано с
разкъсноконтузни рани между пръстите на дясното стъпало, изразяващо се в
счупване на трета предходилна кост, проксималните фаланги на първи, втори,
трети и пети пръсти, както и на дисталната фаланга на първи пръст.
Счупването на трета предходилна кост е предходилна кост и счупването на
фалангите на изброените пръсти са довели до трайно затруднение на
движението на десния долен крайник за срок 1-2 месеца.
В рамките на въззивното производство настоящият състав служебно
назначи изготвянето на комплексна съдебно медико-техническа експертиза.
Според заключението на вещите лица констатираните наранявания не биха
били настъпили ако десният крак на пострадалата А. към момента на удара се
е намирал изцяло в контурите на отделението, предвидено за оператора, на
управляваната от нея машина.
Горната фактическа обстановка, както правилно е посочил
първоинстанционният състав, се установява безпротиворечиво от събраните
по делото доказателства и доказателствени средства, както и от способите за
доказване. Настоящият състав намира, че доказателственият анализ, сторен от
контролираният съд, е пълен, всестранен и обективен, поради което не следва
да бъде преповтарян във въззивното решение.
Във връзка с доводите във въззивния протест следва да се посочи, че по
делото с категоричност се установяват времето, мястото и механизмът на
инцидента, както и настъпилите в следствие на него телесни увреждания за
пострадалата А..
След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства
настоящият състав намира, че първоинсатнционният съд е направил верни и
обосновани от доказателствата по делото изводи по отношение на
обстоятелството дали кракът на пострадалата А. е бил извън кара към момента
на удара. Именно това обстоятелство, според настоящия състав, е в основата
на правилното решаване на делото.
Въззивният съд, подобно на първоинстанционния, кредитира изцяло
показанията на свидетелите Б. и П., които категорично заявяват, че десния
крак на пострадалата А. е бил извън очертанията, посочени за оператора, т.е.
извън габаритите на машината. Нещо повече тези показания напълно
кореспондират с останалите писмени доказателства по делото, както и със
заключението по служебно допуснатата от въззивния съд медико-техническа
експертиза. Според заключението констатираните наранявания не биха били
настъпили ако десният крак на пострадалата А. към момента на удара се е
намирал изцяло в контурите на отделението, предвидено за оператора, на
управляваната от нея машина. При изслушването си в съдебното заседание
вещото лице С. посочва, че няма как без пострадалата да контролира
4
движението на крака си, същият да излезе извън контурите на пода на
количката или да се получи въпросното нараняване на пода на отделението за
оператор в количката. Заключението не е оспорено в съдебното заседание и е
прието от настоящия състав. Същото следва да бъде кредитирано с доверие,
доколкото е изготвено от експерти със специални знания в областта на
медицината и на безопасните и здравословни условия на труд, които не са
заинтересовани от изхода на делото и са дали обективен и пълен отговор на
поставената задача.
Предвид посоченото въззивната инстанция изцяло споделя и правните
изводи на първоинстанционния съд за недоказаност на възведеното
обвинение.
Безпротиворечиво се доказа, че с действията си обвиняемата Е. Л. Б. не
е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 134, ал.1, т.2 вр. чл.129, ал. 2 НК.
Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че за съставомерността
на деянието се изисква да е налице пряка непрекъсната причинна връзка
между нарушението на конкретното нормативно правило и настъпилия
противоправен резултат. Причинната връзка е обективен елемент на
престъплението и предпоставка за ангажиране на наказателната отговорност
на подсъдимото лице. В този смисъл са например Решение № **42 от
16.02.2023 г. по н. д. № 481/2022 г. на Върховен касационен съд и посоченото в
мотивите на обжалвания акт - Решение № 628 от 17.01.2012 г. по нак. д. №
2763/2011 г. на Върховен касационен съд. Причинната връзка ще е пряка и
непосредствена, когато без съответното поведение на дееца, не биха
настъпили общественоопаснитеп последици.
В настоящия случай, независимо от извършеното от обвиняемата Б.
нарушение на правилата за движение в склада при управление на
електрическа количка, изразяващо се в неспазеното предимство на движещата
се по главен път и управлявана от пострадалата А. количка, безспорно е
установено, че настъпилият резултат е последица от нарушеното от страна на
последната задължение да не управлява кара със стръчаща част от тялото
извън отделението за оператора.
С оглед посоченото правилен е изводът на първоинстанционния съд, че
именно нарушението на Работната инструкция, осъществено от пострадалата
А. е в пряка причинно-следствена връзка с причиненото й увреждането,
доколкото както заключват вещите лица, констатираните наранявания не биха
били настъпили, ако десният й крак към момента на удара се е намирал изцяло
в контурите на пода на отделението за оператор.
Тъй като не е налице признак от обективната страна на престъплението,
то правилен е решаващият извод на първоинстанционния съд, че обвиняемата
Е. Л. Б. не е извършила престъплението по чл. 134, ал. 1, т.2 вр. чл.129, ал. 2
НК, за което е предадена на съд, поради което законосъобразно я е признал за
невиновна и оправдал по повдигнатото обвинение.
Предвид всичко изложено и с оглед обстоятелството, че при разглеждане
на делото от първоинстанционният съд не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяната на обжалвания
съдебен акт, респ. отмяната и връщането му за ново разлгеждане, решението
5
на РС – С. като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 , вр.
чл. 378, ал. 5 НПК Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № **70 от 25.09.2023 г., постановено по
н.а.х.д. № 609/2021 г. по описа на РС – С..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6