№ 604
гр. София, 25.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай Николов
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Бетина Б. Бошнакова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100600974 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл. XXII НПК.
Постъпила е частна жалба от подсъдимия К. И.К.., чрез неговия
упълномощения защитник адв. И.Ц. – САК, срещу определение от 09.03.2022 г.,
постановено по НОХД № 2057/2022 г. по описа на СРС, Н.О., 14-ти състав, с което е
оставено без уважение искането на защитата за изменение на взетата по отношение на
подсъдимото лице мярка за неотклонение „задържане под стража“.
В частната жалба се изтъкват доводи за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното определение. Поддържа се, че доколкото лицето има
качеството на обвиняем и предвид изтеклия срок по чл. 63, ал. 4 НПК, продължаването на
задържането му се явява незаконосъобразно. Излагат се подробни съображения относно
липсата на законоустановените предпоставки по чл. 63, ал. 1 НПК. Моли въззивната
инстанция да измени в по-лека или да отмени взетата спрямо К.К. мярка за неотклонение
„задържане под стража“.
Прокуратурата не е взела становище по постъпилата жалба.
Съдът, след като взе предвид изложените в частната жалба доводи и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Досъдебно производство № 228 ЗМК-182/2021 г. по описа на 04 РУ- СДВР, пр. пр. №
3149/2021 г. по описа на СРП е образувано по реда на чл. 212, ал. 2 НПК за престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 НК.
С постановление на прокурор при СРП лицето К. И.К.. е привлечено в качеството на
обвиняем за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. с
чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК.
С постановление от 24.06.2021 г. обвиняемият на основание чл. 64, ал. 2 НПК е
задържан за срок от 72 часа с цел обезпечаване явяването му пред съд за вземане на най-
тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“.
С определение № 663/26.06.2021 г., постановено по ч. н. дело № 20211110209182 по
описа за 2021 г., СРС е наложил спрямо обвиняемия К.К. мярка за неотклонение „задържане
под стража“. В производството по чл. 64, ал. 8 НПК контролната инстанция е потвърдила
1
обжалвания от защитата първоинстанционен съдебен акт.
Съдебното производство по НОХД № 2057/2022 г. по описа на СРС, Н.О., 14 състав е
образувано по внесен в СРС обвинителен акт срещу К. И.К.. за извършването на
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл.
29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Производството е образувано по частна жалба, подадена от активно легитимирана
страна в законоустановения 7-дневен срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
като същата е отправена до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се
явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото не са установени нови
обстоятелства, които да обосновават необходимост от промяна на извода досежно
законосъобразността на продължаването на мярката за неотклонение „задържане под
стража“. Районният съд правилно е приел, че към настоящия момент не е разколебано
подозрението за участието на подсъдимия във вменената му престъпна деятелност, нито е
отпаднала опасността от укриване на същия или извършване на престъпление.
Въззивният съд не споделя доводите на защитата, че предаденото на съд лице няма
качеството на подсъдим, а все още е обвиняем, доколкото делото не е насрочено за
разглеждане в разпоредително заседание. От данните по делото се установява, че
наказателното производство е преминало в съдебна фаза - образувано е съдебно
производство, обвиняемият е предаден на съд, т.е. конституиран е като страна в процеса в
качеството на подсъдим. В тази връзка разпоредбата на чл. 63, ал. 4 НПК, която предвижда
максимален срок за задържане под стража на досъдебното производство, не намира
приложение в производството по чл. 270 НПК.
При обсъждане на въпроса за наличието на обосновано предположение за
съпричастност на подсъдимия към престъплението, за което е привлечен към наказателна
отговорност, районният съд законосъобразно не е взел отношение относно вината на лицето
съобразно международните стандарти, установени в чл. 6, пар. 1 от ЕКЗПЧОС. Предвид
началния етап от развитието на съдебното производство, въззивният съд следва да изгради
една прелиминарна преценка дали обвинението се подкрепя от доказателства, събрани в
досъдебното производство, без да навлиза в задълбочен и пълен анализ на
доказателствената съвкупност. Към настоящия момент контролиращият съд споделя извода
на СРС за наличието на обосновано подозрение, че подсъдимият е извършил
инкриминираното деяние. Констатацията на съда относно първата предпоставка по чл. 63,
ал. 1 НПК се основава на данните от събраните по делото гласни доказателства,
обективирани в протоколите от разпит на свидетелите П.Д.-Н., Ж.Т., М.Ч., Д.Г., А..С. и
П.И., С.П. и А.А., И.М.. В подкрепа на обвинението се явяват и протоколите за претърсване
и изземване, протоколите за оглед на веществени доказателства, протоколите за доброволно
предаване и предадените с тях документи (фактури и гаранционна карта, копия на заложни
билети, договора за наем на недвижим имот от 06.02.2021 г. ), както и експертните
заключения по извършените съдебно-оценителна експертиза, видео-техническа експертиза
от 27.04.2021 г. (л. 186) и видео-техническа експертиза от 16.07.2021 г. (л. 285), лицево-
идентификационна експертиза.
Защитата възразява срещу извода на районния съд, тъй като приема за опровергано
твърдението в обвинителния акт за незаконосъобразно присвоително намерение на вещите,
предмет на престъплението. Тези доводи не могат да бъдат споделени. След последното
разглеждане на въпроса на мярката за неотклонение не са събрани доказателства, които да
2
разколебават обоснованото предположение за авторството на кражбата.
На следващо място, контролираната инстанция правилно е преценила, че с оглед
обремененото съдебно минало на подсъдимия е налице опасност същия да извърши
престъпление. Подсъдимият К.К. многократно е изтърпял наказание „лишаване от свобода“,
което обаче не е оказало необходимо възпиращо и превъзпитателно действие. Настоящият
въззивен съд се солидализира и с констатацията на районния съд, че е налице и другата
алтернативно предвидена предпоставка, а именно опасност от укриване на лицето.
Въззивният съд следва за необходимо да отбележи, че макар изтеклият срок на
фактическото задържане да съставлява ново обстоятелство по см. на чл. 270, ал. 1, изр. 2
НПК, то в процесния случай неговата продължителност не обуславя необходимост от
изменение на наложената на подсъдимия мярка за неотклонение задържане под стража,
доколкото не е налице доказана промяна в интензитета на опасността подсъдимия да
извърши престъпление и/или да се укрие от съдебните органи.
С оглед изложените съображения СГС намира, че районният съд законосъобразно е
оставил без уважение искането на защитата за изменение на наложената на подсъдимия
мярка за неотклонение „задържане под стража“, тъй като продължават да съществуват
валидни доказателства в подкрепа на обвинението. В тази връзка съдът счита, че
подадената частна жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.03.2022 г., постановено по НОХД № 2057/2022
г. по описа на СРС, Н.О., 14-ти състав, с което е оставено без уважение искането на
защитата за изменение на взетата по отношение на подсъдимия К. И.К.. мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3