№ 781
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина Иванова
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Богданка Н. Гешева
като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20221100602547 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.
С присъда от 25.01.2022г. по НЧХД №1762/2020г. на СРС, НО, 9
състав, подсъдимата Ц. Й. Л. е призната за виновна за извършено
престъпление по чл.146, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и е осъдена на наказание
„глоба“ в размер на 1000лв и „Обществено порицание“.
С присъдата подсъдимата Ц. Л. е призната за виновна и за
извършено престъпление по чл.182, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК и е осъдена на
наказание „Пробация“ включващо следните пробационни мерките:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от осем месеца с
явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично, „Задължителни срещи с пробационен
служител“ за срок от осем месеца, „Включване в програма за обществено
въздействие“ за срок от осем месеца и „Глоба“ в размер на 2000лв.
С присъдата на основание чл.23, ал.1 от НК е определено на
подсъдимата Ц. Л. едно общо наказание, а именно „Пробация“,включващо
следните пробационни мерките: „Задължителна регистрация по настоящ
адрес“ за срок от осем месеца с явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично,
„Задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от осем месеца,
„Включване в програма за обществено въздействие“ за срок от осем месеца и
към него са присъединени наказанията „Глоба“ в размер на 2000лв и
„Общественото порицание“.
С присъдата подсъдимата А. Й. Л. е призната за невиновна и
1
оправдана по повдигнато й с частната тъжба обвинение за извършено
престъпления по чл.146, ал.1 от НК.
Подсъдимата А. Л. е призната за виновна за извършено
престъпление по чл.182, ал.2 от НК и е освободена от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК, като й е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1000лв.
С присъдата подсъдимите са осъдени да заплатят на частния
тъжител Х. Г. Г. направените от него разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
С присъдата подсъдимите са осъдени да заплатят разноските по
делото.
Срещу присъдата, в срока по чл. 319, ал.1 НПК е постъпила жалба и
допълнение към жалбата от подсъдимата А. Л. чрез защитата й с искане за
отмяна на съдебния акт, в частта, с която подсъдимата е била призната за
виновна в извършване на престъпление по чл.182, ал.2 от НК и освободена от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, както и по отношение на
осъждането й за разноските по делото. Иска се от въззивната инстанция
отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимата А. Л. да
бъде призната за невиновна по обвинението за извършено престъпление по
чл.182, ал.2 от НК. Претендира се присъждане в полза на А. Л. сторените от
нейна страна разноски в първа и въззивна инстанция. В жалбата и
допълнението към нея се развиват подробни аргументи за неправилност на
присъдата и недоказаност на обвинението.
Срещу присъдата е постъпила жалба и допълнение към нея от
защитата на подсъдимата Ц. Л. с искане за отмяна на съдебния акт и
постановяване на нова присъда от въззивната инстанция, с която подсъдимата
да бъде призната за невиновна по повдигнатите й с частната тъжба
обвинения. В допълнението към жалбата се развиват подробни съображения
относно неправилност и необоснованост на присъдата. Излагат се твърдения,
че първоинстанционният съд е извършил едностранна оценка на
доказателствата, защото е кредитирал само показанията на свидетелите на
частния тъжител, като същевременно не е изследвал, оценил и проверил
оправдаващите подсъдимата доказателства.
В открито съдебно заседание на 07.10.2022 г. въззивният съд по реда
на чл.327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не
се налага разпит на подсъдимите, свидетели и изслушване на експертизи.
Съдът е оставил без уважение искането на защитата на подс. Ц. Л. за
назначаване на тройна СППЕ по отношение на А. Г.а и алтернативно
направеното искане за допускане до разпит в качеството на свидетел на
малолетната А. Г.а, поради следните обстоятелства: в хода на
първоинстанционното производство са изследвани въпросите, поставени за
обсъждане в искането за назначаване на СППЕ, и са събрани множество други
писмени доказателства, свързани с установяване на посочените факти.
В открито съдебно заседание подсъдимите Ц. Л. и А. Л. – се явяват
лично, за подс. Ц. Л. се явява адв. К., за подс. А. Л. се явява адв. Ч..
В съдебното заседание частният тъжител Х. Г. – редовно призован се
явява, за него се явява адв. Ф. – редовно упълномощен повереник.
В хода на съдебните прения адв. К. поддържа подробно изложените
2
в жалбата и допълнението към нея аргументи за неправилност на атакувания
първоинстанционен съдебен акт. Отправя молба настоящият съд да отмени
първоинстанционната присъда и да признае подсъдимата Ц. Л. за невиновна
по повдигнатите й с частната тъжба обвинения.
Подсъдимата Ц. Л. потвърждава казаното от нейния защитник.
Защитникът на подс. А. Л. поддържа подадената въззивна жалба и
допълнителните изложения към нея, като излага аргументи, че
първоинстанционният съд е допуснал съществени противоречия в анализа,
относно приетите за осъществени факти и обстоятелства, и това което
действително е настъпило в правния мир. Навеждат се съображения, че
първоинстанционният съд не е обсъдил сериозни противоречия в
обвинителната теза на ЧТ, изложени в първоначалната тъжба и допълнението
й, с която са уточнени обвиненията, както и че е провел незадълбочен анализ
на доказателствения материал. С оглед изложеното моли настоящият съдебен
състав да признае подсъдимата А. Л. за невиновна по повдигнато й обвинение
по чл. 182, ал. 2 НК.
Подсъдимата А. Л. поддържа казаното от защитника й.
В съдебно заседание повереникът на частния тъжител моли
настоящия съд да остави жалбите на подсъдимите без уважение като
неоснователни. Намира обвинителната теза за доказана по несъмнен начин,
като първоинстанционният съд всестранно, обективно и пълно е обсъдил и
преценил всички доказателства по делото, а наложените наказания за
справедливо индивидуализирани спрямо двете подсъдими.
В правото на лична защита и предоставената й последна дума,
подсъдимата Ц. Л. излага аргументи във връзка с правомерното й поведение
относно осигуряването на възможност за осъществяване на лични контакти
между бащата и детето, въпреки издадената спрямо нея ограничителна
заповед. Моли въззивният съд да вземе предвид изложените факти от
свидетелите очевидци на защитата.
В правото на лична защита и предоставената й последна дума,
подсъдимата А. Л. поддържа казаното от Ц. Л. и призовава съда за
справедливост.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО ХII -ти въззивен състав след като
обсъди доводите в жалбите на подсъдимите и допълненията към тях, както и
тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с
чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира следното:
Настоящият въззивен съдебен състав счита, че
първоинстанционният съд е анализирал логично и подробно събрания по
делото доказателствен материал, като не е ограничил страните в упражняване
на правата им да правят относими доказателствени искания. След
самостоятелния анализ на доказателствената съвкупност по делото
въззивният съд приема за установена фактическа обстановка, сходна с тази,
приета от първоинстанционния съд:
Подсъдимата Ц. Й. Л., родена на ****г. в гр. София, българка,
български гражданин, висше образование, неосъждана, трудово ангажирана, с
адрес: с. Владая, ул. ****, ЕГН **********.
Подсъдимата А. Й. Л., родена на ****г. в гр. София, българка,
3
български гражданин, висше образование, неосъждана, трудово ангажирана, с
адрес: с. Владая, ул. ****, ЕГН **********.
Подсъдимите Ц. Л. и А. Л. са сестри. Частният тъжител Х. Г. и
подсъдимата Ц. Л. живеели на семейни начала да края на месец декември
2017 г , като от фактическото си съжителство имат едно дете А. Х.ва Г.а с
ЕГН: **********. По силата на влязло в сила решение №2031 от 04.01.2019 г.
по гр.д. № 24503/2018 г. на СРС, III ГО е утвърдено споразумение между
частния тъжител Г. и подсъдимата Ц. Л., относно определяне на родителските
права, режима на лични отношения спрямо детето им А. Г.а и размера на
дължимата месечна издръжка. Съгласно споразумението детето оставало да
живее при своята майка на нейния постоянен и настоящ адрес в с. Владая, ул.
****, като в полза на бащата Х. Г. е определен следния режим на лични
отношения с дъщеря му А. Г.а: 1) всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца, с преспиване в дома на бащата от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в
неделя; 2) детето следва да прекарва и новогодишните празници с баща си,
считано от 17.00 часа на 31.12. на всяка нечетна година до 17.00 часа на 02.01.
За този режим на лични отношения знаела и подсъдимата А. Л., доколкото
живеела на същия адрес като сестра си в с.Владая, ул. ****, и участвала в
предаването на детето на баща му.
С течение на времето отношенията между частния тъжител Г. и
подсъдимата Ц. Л. се влошили. Били заведени прокурорски преписки на СРП
по жалби на Х. Г., затова че на различни дати не е успял да упражни
родителските си права спрямо детето А. Г.а, съгласно утвърденото от съда
споразумение по чл.127, ал.1 от СК. Била издадена заповед от 19.02.2019 г. по
ЗЗДН за незабавна защита с допуснато предварително изпълнение от тази
дата, с определяне на привременни мерки по силата на които частният
тъжител Г. бил задължен да се въздържа от прояви на домашно насилие
спрямо подсъдимата Ц. Л. и да не я доближава на разстояние по-малко от 100
метра. С решение № 161627 от 09.07.2019 г. по гр.д. № 6775/2019 г. на СРС,
III ГО привременните мерки на защита били потвърдени за срок от десет
месеца, считано от 09.07.2019 г.
Тъжителят Г. започнал да изпраща телеграми чрез телепоща до
подсъдимата Ц. Л. с цел да продължи да се вижда с дъщеря си, съгласно
установения режим за лични отношения. Така през месец октомври 2019г.
тъжителят успял да вземе детето А. Г.а с приспиване у дома си в дните, които
му били определени от съда - всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя.
На рождения ден на детето 09.11.2019г. (втората събота от месеца),
съгласно утвърденото споразумение по реда на чл.127, ал.1 от СК, частният
тъжител взел дъщеря си за времето от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в
неделя. Х. Г. предприел пътуване с дъщеря си до родителите си, които
живеели в гр. Ямбол, за да отпразнуват заедно рождения й ден. По време на
пътуването с личния автомобил на частния тъжител в посока от гр. София
към гр. Ямбол, А. Г.a звъннала на майка си чрез смарт-часовника си, за да й
съобщи, че пътуват извън града. Последвали многократни обаждания от
страна на подсъдимите А. Л. и Ц. Л. към малолетната А. Г.а, които се
опитвали да внушат на детето, че е отвлечено от баща му и да маха с ръце за
помощ към преминаващите коли. Подсъдимата Ц. Л. продължавала да звъни
на детето и изрекла гласово от разстояние чрез включения високоговорител
на смарт-часовника адресирани към нейния баща Х. Г., обидни нецензурни
4
думи – „нещастник“, „помийо“, селянин“, както и че води детето на „****“,
„****“, „мършо“. По време на разговорите между майката и детето чрез
включения високоговорител на смарт-часовника на А. се чувал и гласа на
подсъдимата А. Л., която също обиждала частния тъжител Х. Г., но без да
използва вулгарни и нецензорни думи и изрази.
Когато тъжителят Г. пристигнал с дъщеря си А. в гр. Ямбол
подсъдимите Ц. и А. Л. продължили да звънят на детето и го успокоявали, че
са подали сигнал до номер 112 и че всеки момент патрул на полицията ще
дойде да я спаси от баща й, който я е отвлякъл. Сигналът до номер 112 е
подаден от подсъдимата А. Л., която е поискала патрул на полицията от гр.
Ямбол да посети адреса, на който се намира детето и да проверят дали тя е в
безопасност с баща й, който я е отвел при баба й и дядо й, упражнявайки в
момента режим на лични отношения, съгласно съдебно решение.
Малолетната А. Г.а се разстроила от случващото се, плакало по
време на пътуването с автомобила на баща й, отказала да слезе от колата,
когато пристигнали, наложило се многократно да бъде успокоявана от баща й
докато шофирал и от баба й Д. Г.а. След като се качили в апартамента на баба
й и дядо й пристигнали служители на РУ-Ямбол, които констатирали, че
детето било спокойно и не плачело, както и че частният тъжител бил в режим
на лични отношения с дъщеря си по силата на съдебно решение. Свидетелят
Д. разговаряла пряко с детето, което отговаряло спокойно на нейните
въпроси, но често А. говорила по телефона и се разстройвала от разговорите.
По-късно на същия ден 09.11.2019г. Х. Г., заедно с А. Г.а тръгнали
от гр. Ямбол, минали през гр.Хисаря, откъдето взели свидетеля С.Т.-Г.а и се
прибрали в гр. София, детето останало да преспи при баща си в неговия
апартамент в ж.к. Гевгелийски.
На следващия ден 10.11.2019г. около 17.00 часа частният тъжител
Г., придружен от своята съпруга С.Т. - Г.а закарали детето А. на уговореното
място в с. Владая, пред „Владайско читалище „С.-****“, за да я върнат на
майка й. На място пристигнали подсъдимите Ц. Л. и А. Л., като при среща им
подсъдимата Ц. Л. в присъствието на свидетеля С.Т. – Г.а и детето А. Г.а
изрекла по отношение на баща й Х. Г. обидни нецензурни думи с изразите;
„водя детето при „на ****“, „****“, изхрачила се и се изплюла в лицето на
частния тъжител.
На 23.11.2019г. (четвъртата събота от месеца) около 10.00 часа
тъжителят Г., придружен от свидетеля С.Т.-Г.а отишли в с. Владая, пред
„Владайско читалище „С.-****“, за да осъществи режим на лични отношения
с детето си А. Г.а, съгласно параметрите на съдебното решение и изпратената
на 15.11.2019г. от Г. телеграма чрез телепоща до подсъдимата Ц. Л.. На място
пристигнали двете подсъдими, Ц. Л. останала в колата, а А. Л. излязла от
автомобила на сестра си, взела детето А. Г.а на ръце, като държала същото с
гръб към околните и непозволявала то да си обърне главата към тъжителя Г..
Подсъдимата А. Л. отказала да пусне детето на земята и да отиде при баща си
и наредила на същото да каже „чао“. А. казала на глас „чао“ на баща си и че я
бил отвлякъл предния път и затова нямало да тръгне с него днес.
Подсъдимата Ц. Л. не се намесила, като в същото време наблюдавала
случващото се. Режим на лични отношения с детето не бил осъществен.
На 14.12.2019 г. (втората събота от месеца) около 10.00 часа
тъжителят Г., придружен от свидетелите И.К.А. и съпругата му С.Т.-Г.а
5
отишли в с. Владая, Столична Община, пред „Владайско читалище „С.-****“
с адрес на ул. „****. Подсъдимата Ц. Г.а докарала с лекия си автомобил
марка „Тойота“, модел AYGO”, бял цвят, с рег. ****, детето А. Г.а и своя
приятелка К.Д., последната слязла от колата и вдигнала малолетната А. на
ръце, като държала детето с гръб към баща му и другите свидетели.
Свидетелят К.Д. контролирала поведението на детето, като ограничавала
възможността й да се обърне към баща й и да осъществи визуален контакт с
него, на молбата му да пусне детето на земята, тя казала: „Тя не иска. Кажи
Анжи, че не искаш“, при което детето казало „Не искам“. Св. Д. качила детето
при подс. Ц. Л. в колата и трите си тръгнали. Режим на лични отношения с
детето не бил осъществен.
С телеграма по телепоща от 05.12.2019 г. тъжителят Г. направил
предложение адресирано до подсъдимата Ц. Л. да вземе детето от 28.12.2019
г. до 17.00 часа на 02.01.2020 г. като по този начин да обедини дните от
четвъртата събота и неделя от месеца и режима на личните му отношения с
дъщеря му за новогодишните празници на нечетна година. На 17.12.2019г.
тъжителят получил писмен отговор от подсъдимата Ц. Л., че е съгласна да се
обединят дните от 28.12.2019г. до 02.01.2020г. и детето да остане при баща си
за този период. На 27.12.2019г. Ц. Л. изпратила на тъжителя Г. смс, с което го
уведомила, че детето е болно и няма да я предаде на другия ден. Тъжителят Г.
написал съобщение на Ц. Л., че въпреки това иска да вземе детето и ще се
погрижи за здравословното й състояние.
На 28.12.2019 г. (четвъртата събота от месеца) около 10.00 часа
тъжителят Г., придружен от св. С.Т.-Г.а отишли в с. Владая, Столична
Община, пред „Владайско читалище „С.-****“ с адрес на ул. „****. Ц. Л.,
след предварително изпратена писмена телепоща (покана), не се явила с
малолетно дете А. Г.а, за да го предостави на пострадалия Х. Г.. Режим на
лични отношения с детето не бил осъществен.
На 31.12.2019 г. около 10.00 часа тъжителят Г., придружен от св.
С.Т.-Г.а отишли в с. Владая, Столична Община, пред „Владайско читалище
„С.-****“ с адрес на ул. „****. Двамата чакали от 10.00 до 10.30 часа, но Ц.
Л. не се явила с малолетно дете А. Г.а. Съгласно съдебно решение по гр.д. №
24503 от 2018 г. на СРС бащата Х. Г. имал право на лични отношения с
дъщеря си А. Г.а за новогодишните празници на всяка нечетна година,
считано от 17.00 часа на 31.12. По делото няма данни майката Ц. Л. да е дала
предварително съгласие да бъде променен часа на предаване на детето за
конкретната дата. С оглед изложеното частният тъжител не е спазил
условията на утвърденото от съда споразумение по чл. 127, ал. 1 СК.
На 11.01.2020 г. (втората събота от месеца) около 10.00 часа
тъжителят Г., придружен от свидетелите С.Т.-Г.а, М.Н. и И.А. отишли в с.
Владая, Столична Община, пред „Владайско читалище „С.-****“ с адрес на
ул. „****, за да осъществи режим на лични отношения с детето си, съгласно
параметрите на съдебното решение. Ц. Л., след предварително изпратена
писмена телепоща (покана), не се явила с малолетно дете А. Г.а. Режим на
лични отношения с детето не бил осъществен.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните от
първата инстанция по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: Писмени доказателства – справки за съдимост, съдебно решение от
04.01.2019г.; телеграми от телепощи; писмено становище на „Детски
контактен център“ с приложен протокол на и писмен доклад; съдебно
6
разпореждане с приложена заповед за незабавна защита по ЗЗДН;
постановления на СРП от 08.03.2019 г., 14.01.2020 г. и от 16.01.2020 г. за
отказ за образуване на ДП; психологическо становище на психолог М.В.;
доклади, писма и становища на ДСП-Красно село и ДАЗД с приложения;
договор от 13.02.2020 г. на Институт за социални дейности и практики;
съдебно решение по гр.д. № 24503 от 2018 г. на СРС; справка от СДВР с
приложените преписки; справка от прокуратурата, с представени от нея
преписки от проверки; справка от ТРРЮЛНЖ; доклад от Институт за
социални дейности, медицински документи на д-р З.; II. Гласни
доказателствени средства: показанията на свидетелите 1. С.С.Т. - Г.а.
(изцяло), 2. М.Н.Н. (изцяло), 3. А.С.А. (изцяло), 4. Д.Д. Д.. (изцяло), 5. Д. Н.
Г.а (изцяло), 6. И.К.А. и 7. А.И. З. (изцяло). III. Веществени доказателства –
аудиозаписи на телефонни разговори до национален телефон 112,
инкорпорирани в оптичен носител диск; IV. Способи на доказване 1).
заключения на СТЕ, СППЕ, и разпити на свидетели; V. Писмени
доказателствени средства – протоколи от проведените по делото съдебни
заседания.
Извършеният от СРС анализ на доказателствата до голяма степен се
подкрепя от настоящата инстанция, която не намира за необходимо да го
преповтаря изцяло, а само ще внесе нужните уточнения и допълнения.
Настоящият състав намира възраженията на защитата на
подсъдимите, че районният съд не е отчел противоречията в обстоятелствата,
очертани в тъжбата на ЧТ и уточнението към нея, касателно деятелността на
Ц. и А. при изричането на обидни и нецензурни думи по отношение на
пострадалия и неговите роднини, за неоснователни. В НПК и в
тълкувателната дейност на ВС/спр. ТР №34/90г. на ОСНК/ и в текущата
практика на ВКС в принципни решения, не се поставя никакво ограничение
за възможността частният тъжител да поправи непълнотата в съдържанието
на частната тъжба /вкл. елементи от фактическото изпълнение на
престъплението/, стига непълнотата да е отстранена преди изтичане на
шестмесечният преклузивен срок по чл. 81, ал.3 НПК. Последният е
абсолютна процесуална предпоставка за образуване на делото от частен
характер.
Проверката на данните по делото сочи, че нередовността в
съдържанието на частната тъжба е отстранена надлежно, по указание на съда,
което е изпълнено от частния тъжител в срок. Като тези указания са дадени
след образуване на производството от частен характер и преди даване ход на
съдебното следствие. Следователно подсъдимите са имали възможност
незабавно, преди събирането на доказателствата по установяването на
фактите на обвинението, да се запознаят с причините и характера му и да
подготвят защитата си по тях.
Противно на доводите на защитата на подсъдимите, както в тъжбата,
така и в уточнението към нея се съдържат твърдения, че и двете подсъдими
лица са изрекли гласово конкретни обидни думи спрямо частния тъжител,
които той е възприел лично, като са конкретизирани авторството, времето и
мястото на извършване на деянията, виж. стр. 5 и 35 от ПП. Твърдението, че
подсъдимите са обиждали роднини на тъжителя е посочено от самия него в
тъжбата като поясняващо обстоятелство, касателно негативното им
поведение, като изрично е написано, че то не е част от повдигнатите
обвинения. В тази връзка първоинстанционният съд правилно и прецизно е
7
формулирал правната квалификация на обвиненията повдигнати спрямо всяка
една от подсъдимите.
На следващо място въззивният съд, подобно на първостепенния, се
довери изцяло на заключението на изготвената КСППЕ, което е обективно,
подробно, ясно, компетентно изготвено и в пълнота отговарящо на
поставените задачи, за които се изискват специални знания. От прочита на
същата се установява, че за да изпълни задачата, вещите лица са ползвали
данните от тъжбата, приложените към делото становища от „Детски
контактен център“ и от психолог М.В., показанията на свидетелите на
обвинението и на защитата, дадени в съдебно заседание, лични разговори на
вещите лица с майката и бащата и непосредствено проведено психологично
изследване на А. Г.а (разговор с детето и тестово изследване), поради което не
може да бъде споделена позицията на защитата, че експертизата на
специалистите не е обективна или е неправилна.
Действително д-р А.М. в съдебно заседание от 02.03.2021г. е
посочила, че е възприела конкретни изрази от самото дете, като в съдебно-
психологичната експертиза същите не са посочени при разговора с А. Г.а. В
тази връзка е необходимо да се изложи, че е нормално с оглед изминалия
период от време от изготвянето на КСППЕ до даването на разяснения в
съдебно заседание, възпроизведените от вещото лице обстоятелства да се
дължат на липсата на спомен за конкретния източник, поради фактора време.
Настоящият съд не споделя становището на адв. Ч., че д-р М. е изградила
подвеждащи и фрапантни внушения спрямо първоинстанционния съд,
касателно въздействието на майката и лелята върху детето, с което са го
мотивирали да се възприема като отвлечена и да търси помощ от насрещните
коли, като твърди, че същите не са осъществени в обективната
действителност, само защото не са споделени от детето А. и са в
противоречие с показанията на св. К.Д.. Напротив заключението е изготвено
от опитни специалисти в сферата на психиатрията и психологията без връзка
със страните по делото и незаинтересовани от неговия изход, на базата на
извършен подробен анализ на доказателствата по делото и преки изследвания
на майката, бащата и детето. Настоящата инстанция подкрепя становището на
СРС, че КСППЕ представлява средство за проверка на показанията на
свидетелите.
Доводът на защитата във въззивните жалби, че е налице
тенденциозен и еднопосочен прочит единствено на доказателствените
източници, които разобличават подсъдимите, без съдът да оцени и кредитира
доказателствените източници, които го оправдават, са неоснователни.
Настоящият случай не е изключение от честата практика при доказването да
се формират различни групи от доказателствени средства, в това и показания
на свидетели, всяка група от които да излага противоположни на другата
група възприятия за фактическите данни, свързани с обстоятелствата по
делото и допринасящи за тяхното изясняване. Съдът по фактите е суверенен
да формира вътрешното си убеждение като проверява и цени
доказателствените източници за тяхната достоверност, мотивирайки се защо
ги кредитира или отхвърля като недостоверни. Уважавайки искането на
защитата на подсъдимите, съставът на СРС е провел прецизно съдебно
следствие като е допуснал до разпит всички посочени от защитата свидетели
- К.Д., П.П., С.В., М. Г.а и Л.П., поради което не може да бъде упрекнат в
еднопосочно събиране и проверяване на доказателствените източници
8
единствено в подкрепа на тезата на обвинението. Съдът не е дал вяра на тези
свидетели, както и на обясненията на подсъдимите като за този
доказателствен извод е подходил след аргументиран анализ, по реда на чл.
339, ал. 3, вр. чл. 305, ал. 3 НПК, на всички доказателствени източници. Съдът
е посочил в мотивите си, че показанията на тази група свидетели са
несъответни и изолирани с изводите на КСППЕ
Въззивният съд намира, че правилно първата инстанция се е
доверила на показанията на свидетелите С.Т. – Г.а и Д. Г.а, касателно
деятелността на подсъдимите Ц. и А. по първото обвинение по чл. 146, ал. 1.
В действителност тези свидетели са в близки роднински връзки с частния
тъжител /съпруга и респективно майка/, но изложените от тях обстоятелства
са житейски логични и достоверни, без да се наблюдава в тях тенденциозност
за утежняване положението на подсъдимите и преиначаване на факти.
Правилно при обсъждане на заявеното от св. Д. Г.а първата
инстанция е съобразила, че тя не е присъствала в колата по време на
пътуването на частния тъжител и дъщеря му в посока гр. Ямбол и не е чула
проведените разговори чрез смарт-часовника на детето, но тя е разбрала от
сина си за изречените гласово спрямо него инкриминирани обидни изрази от
страна на подс. Ц. Л., а именно: „нещастник, помийо, селянин“, че води
детето на „****“, на „майка ти в гъза, мършо“, веднага след като те са
пристигнали в града, т.е непосредствено след като е осъществено деянието,
когато възприятията и спомените на тъжителя са съвсем ясни и пресни. Още
повече, че св. Д. Г.а, излага в показанията си и обстоятелства, които е
възприела като пряк очевидец, тъй като е присъствала лично при
последвалите многократни обаждания от страна подс. Ц. и подс. А. на смарт-
часовника и телефона на детето, по време на престоя на А. и Х. Г.и в гр.
Ямбол. Тя е възприела лично негативното поведение на майката и лелята на
А. спрямо тъжителя, чула е чрез високоговорителя на смарт-часовника изрази
като: „Нещастник, похитител! Къде заведе детето в този цигански град?“.
Възприела е също въздействието на подсъдимите върху емоционалното и
психическото състояние на детето, което пристигнало при баба си и дядо си
силно разстроено, отнело е дълго време на неговите роднини да го успокоят и
се разстройвало отново при всеки следващ разговор с майка си и леля си.
Резонно, показанията на св. Д. Г.а като пряк очевидец на голяма част от
действията, случили се по време на гостуването на тъжителя и внучка й в
дома й, служат на съда като средство за проверка на твърдените от Х. Г.
обидни изрази, засягащи неговата чест и достойнство и показания на св. К.Д.,
която била заедно с подсъдимите по време на разговора им с тъжителя.
Св. К.Д. е близка приятелка на двете подсъдими, показанията й са
едностранчиви, в тях се премълчава информация относно поведението на
двете подсъдими, като се стреми да ги представи в изцяло добра С..
Изложените от св. Д. твърдения са в противоречие с показанията на
свидетелите Д. Г.а, полицейските служители Д. и А., които споделят, че
детето е било спокойно при посещението им на адреса, отговаряло е
нормално на поставените въпроси, но често е говорило по телефона, като
именно тези разговори са предизвиквали силно напрежение и неспокойство у
него.
За събитията на 10.11.2019г. и основният факт на доказване,
изречените гласови обидни думи и заплюването в лицето на частния тъжител
от подс. Ц. Л., настоящият съд кредитира показанията на св. С. Г.а, в
9
качеството й на пряк очевидец. Тя е била в непосредствена близост, участвала
е лично в проведената среща, като в нейните показания събитията се
пресъздават подробно, детайлно в тяхната хронологична последователност,
без вътрешни противоречия и добросъвестно, като настоящият съд не намира
причина да не им се довери.
Касателно второто обвинение към подсъдимата Ц. Л. по чл. 182, ал.
2 от НК, настоящата инстанция намира, възраженията на защитата за
основателно. За 31.12.2019г. за подсъдимата Ц. Л. не е съществувало
задължение по силата на съдебно решение №2031/04.01.2019г., нито е дала
предварително съгласие да предаде детето на баща му в 10.00 часа на
31.12.2019г., вместо в 17.00 часа, както е постановено в цитирания съдебен
акт.
Въззивният съд се солидаризира с фактическите изводи на първата
инстанция, че на 23.11.2019г, на 14.12.2019г, на 28.12.2019г и на 11.01.2020г
тъжителят Г. не е успял да осъществи режим на лични отношения с дъщеря си
А. Г.а.
Въззивният съд също, подобно на първостепенния приема
становището на вещите лица в КСППЕ, че на детето А. Г.а е въздействано
манипулативно от страна на неговата майка, със съдействието на нейната
сестра, като са създадени негативни нагласи в детето срещу баща й, породен е
дълбок психологически конфликт у нея, която в стремежа си да остане вярна
към своя авторитет – нейната майка, е волеизявило сугестирани изявления, че
не иска да се вижда с баща си, казвайки му „чао“ и че не желае да е с него,
защото той я е отвлякъл предния път, визирайки пътуването до гр. Ямбол.
Освен това волеизявлението на малолетната А., че баща й я е отвлякъл, влиза
в противоречие с твърденията на защитата, че по време на пътуването до гр.
Ямбол, двете подсъдими не са внушавали на детето, че е похитено, а през
цялото време са се опитвали да я успокоят, както и че последващото
поведение на двете е било насочено да се реализират личните отношения на
тъжителя с дъщеря му. Отчитайки крехката възраст на А. към 23.11.2019г. и
14.12.2019г, тази терминология е крайно несвойствена за едно осем годишно
дете, което самостоятелно би могло да определи преживяното като отвличане.
В тази връзка напълно логични са изводите на експертите, че истерията при
пътуването до роднините на тъжителя, е причинена от майката, със
съдействието на нейната сестра, в следствие на което детето е изградило
силно негативен спомен от това пътуване, изпаднало е в състояние на
тревожност, неспокойствие и напрежение.
Правилно за достоверността на фактическите си изводи, относно
събитията на 23.11.2019г., районният съд се е позовал на показанията на св.
С.Т.-Г.а, като пряк очевидец, че на инкриминираната дата подс. А. Л. е
държала на ръце малолетната А. Г.а, притискала я към тялото си, обърната с
гръб към тъжителя и неговата съпруга, за да се възпрепятства прекия
визуален контакт и възможността бащата да обясни и успокои детето. Подс.
Ц. Л. е била в колата на разстояние, което й е позволявало да наблюдава
случващото се и не е предприела никакви действия да противодейства на
сестра си и да подкани детето към комуникация с неговия баща.
Обосновано първоинстанционният съд е кредитирал показанията на
свидетелите И.К.А. и Т.-Г.а, във връзка със събитията на 14.12.2019г., когато
по идентичен начин св. К.Д. държала А. Г.а на ръце, с гръб към тъжителя и
свидетелите, не я пуснала на земята, възпрепятствала прекия визуален контакт
10
на детето с баща му и й казала какво да отговори на тъжителя. Подс. Ц. Л.
отново не се намесила и не указала съдействие, за да се осъществи
предаването на детето. Районният съдия подробно е анализирал в мотивите
си, защо не кредитира показанията на св. К.Д., относно нейните действия на
инкриминираната дата, като въззивният съд не намира за необходимо да ги
повтаря.
Относно датите 28.12.2019г. и 11.01.2020г. липсва спор между
страните, че подс. Ц. Л. не е завела детето на предварително уговореното
място – пред В.Ч.С., за да го предаде на бащата, съгласно установения по
съдебен ред режим на лични контакти с бащата. Правилно СРС е приел, че
липсват обективни пречки да бъде изпълнено съдебното решение на
28.12.2019г., въпреки че подсъдимата е изпратила на 27.12.2019г. късно
вечерта смс до тъжителя, че А. била болна и затова няма да предаде детето.
Липсват доказателства за здравословното състояние на детето към
инкриминираната дата, от показанията на св. З. -личен лекар на детето, се
установява, че тя не е преглеждала детето нито има спомен да е консултирала
майката по телефона в този или следващите дни. В същото време тъжителят е
предприел всички възможни действия да се свърже с подс. Ц. Л., за да разбере
в какво се изразява неразположението на детето и че ще положи нужните
грижи за нейното здраве.
Въззивният съд не констатира основателност на твърдението,
съдържащо се в жалбата на защитата, че първостепенният съд не е взел
предвид, приложените по делото доклади от социални работници и психолози
работили с детето и родителите, които опровергават заключението на вещите
лица в КСППЕ. Вещите лица д-р М. и психолога З. са извършили анализ на
голяма част от приложените по делото психологически доклади и
заключения, като са предоставили обосновано и подробно заключение,
отчитайки мнението и препоръките на своите колеги и извършените от тях
преки изследвания на детето и родителите. В тази връзка, за съда не
съществува законово задължение да съпоставя експертни становище, които не
са изготвени по надлежния процесуален ред.
Основателно районният съд не кредитира показанията и
становището на св. Л.П. – психолог, доколкото работата й с детето и
родителите се е развила на много по-късен етап през 2021г., което е извън
предмета на доказване.
Обосновано при преценка на обясненията на подсъдимите съдът е
съобразил двойствената им природа – на доказателствен източник и основно
средство за защита. Въззивният съд също приема, че обясненията им са
изцяло защитни, в тях се премълчават действителни факти, които се извеждат
от кредитирания от съда доказателствен материал.
Въз основа на така установената и приета фактическа обстановка,
правилно първоинстанционният съд е обосновал своите правни изводи.
При така установеното при анализа на доказателствената съвкупност,
първоинстанционният съд е достигнал до верен и законосъобразен извод, че
подсъдимата Ц. Й. Л., ЕГН ********** е осъществила състава на
престъпления по чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл. 182, ал. 2, вр. чл
26, ал. 1 от НК.
От обективна страна подсъдимата Ц. Л. е извършила състава на
престъплението по чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК с две отделни деяния,
11
осъществяващи състава на едно и също престъпление, като е казала думи и
извършила действие унизителни за честта и достойнството на Х. Г. Г., ЕГН
**********, в негово присъствие, както следва:
На 09.11.2019г., по време на предприето от пострадалия Х. Г. Г.
пътуване с личния му лек автомобил в посока София - Ямбол подс. Ц. Й. Л.
изрекла гласово от разстояние чрез включения високоговорител на смарт-
часовника на родното им дете А. Г.а адресирани към нейния баща Х. Г.,
обидни нецензурни думи – „нещастник“, „помийо“, селянин“, както и че водя
детето на „****“, „****“, „мършо“, които обидни думи са унизителни за
честта и достойнството на пострадалия Х. Г.а, изречени в негово присъствие.
На 10.11.2019 г., в 17.00 часа в с. Владая, Столична Община, пред
„Владайско читалище „С.-****“, подс. Ц. Й. Л. е изрекла в присъствието на
пострадалия обидни нецензурни думи „водя детето при „****“, „****“ и се
изплюла върху пострадалия Х. Г. Г..
Обективираните обиди и обидно действие с изплюване, пряко са
накърнили честта и достойнството на тъжителя. Действията по заплюване
другиму осъществяват състава на престъплението обида от обективна страна,
като всякога е накърняващо достойнството на засегнатия, тъй като изразява
особено силна демонстрация на потъпкването на честта му, особено когато е
осъществено и в присъствието на други хора.
Правилно първоинстанционният съд е извел и субективната страна
на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК, приемайки, че същото е извършено
при форма на вина - пряк умисъл. Подсъдимата Ц. Л. е съзнавала обществено
опасния характер на действията си, предвиждала е настъпването на
обществено опасните последици и е искала те да настъпят.
От обективна страна подсъдимата Ц. Л. е извършила състава на
престъплението по чл. 182, ал. 2, вр. чл 26, ал. 1 от НК, като с четири отделни
деяния не е изпълнила и е осуетила спрямо пострадалия Х. Г. Г. с бездействия
изпълнението на постановеното влязло съдебно решение № 2031 от
04.01.2019 г. по гр.д. № 24503/2018 г. по описа на СРС, относно
упражняването на родителските права и лични контакти с родното им
малолетно дете А. Х. Г.а, както следва:
На 23.11.2019г. в с. Владая, Столична Община, пред „Владайско
читалище „С.-****“, подс. Ц. Й. Л. бездействала и не се противопоставила на
А. Й. Л., последната държала в ръце малолетното дете А. Г.а, като в
присъствието на майката отказала да я пусне на земята и да го предаде на
бащата Х. Г..
На 14.12.2019г. в с. Владая, Столична Община, пред „Владайско
читалище „С.-****“, подс. Ц. Й. Л. бездействала и не се противопоставила на
К.Д., последната държала в ръце малолетното дете А. Г.а, като в
присъствието на майката отказала да го пусне на земята и да я предаде на
бащата Х. Г..
На 28.12.2019г. в с. Владая, Столична Община, пред „Владайско
читалище „С.-****“, подс. Ц. Й. Л. не се явила с детето А. Г.а, за да я
12
предостави на пострадалия Х. Г..
На 11.01.2020. в с. Владая, Столична Община, пред „Владайско
читалище „С.-****“, подс. Ц. Й. Л. не се явила с детето А. Г.а, за да я
предостави на пострадалия Х. Г..
Съдът намира, че всички елементи от фактическия състав на
престъпление по чл.182, ал.2 от НК във вр. чл.26, ал. 1 от НК за
инкриминираните дати, описани по-горе, са налице. Съдът намира че
процесното престъпление е извършено в условията на чл. 26 от НК, а именно
– продължавано престъпление, тъй като отделните деяния са извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща фактическа обстановка
и при еднородност на вината, като последващите се явяват продължение на
предшестващите.
За първите две дати 23.11.2019г и 14.12.2019г, подсъдимата Ц. Л. на
инкриминираната дата и място е бездействала и не се е противопоставила на
А. Л., респективно К.Д., като по този начин е осуетила изпълнението (чрез
активните действия на другиго) спрямо пострадалия Х. Г. на съдебно решение
№ 2031 от 04.01.2019 г. по гр.д. № 24503/2018 г. по описа на СРС, относно
упражняването на родителските права и лични контакти с родното им
малолетно дете А. Х.ва Г.а.
За останалите две деяния от продължаваното престъпление по
чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК на 28.12.2019 г. и на11.01.2020 г. формата на
изпълнителното им деяние е неизпълнение от подсъдимата Ц. Л. на
постановеното влязло в сила на съдебно решение № 2031 от 04.01.2019 г. по
гр.д. № 24503/2018 г. по описа на СРС. Въззивният съд се солидаризира с
първостепенния, че липсват обективни пречки за неизпълнението на
съдебното решение.
От субективна страна и четирите деяния от продължаваното
престъпление са извършени при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимата е
разбирала своите постъпки и е можела да ги ръководи, и да се въздържи от
това си поведение, но не го е сторила, като целенасочено и устремено е искала
да не изпълни и да осуети по какъвто и да е начин изпълнението на
постановеното съдебно решение № 2031 от 04.01.2019 г. по гр.д. №
24503/2018 г. по описа на СРС.
Настоящият състав прие за недоказано от обективна страна
извършване на престъпление по чл. 182, ал. 2 от подс. Ц. Л. на дата
31.12.2019г., поради липса на правно задължение за нея да предаде детето на
неговия баща в 10.00 часа, вместо както е определено в съдебното решение в
17.00 часа. За това конкретно деяние, при липсата на доказателства,
установяващи обективната страна на престъплението, обсъждането на
субективната му страна е безпредметно. С оглед изводите си относно липсата
на обективна страна подсъдимата следва да ъбде оправдана на основание чл.
304 от НПК по обвинението да е извършила на 31.12.2019г. престъплението
по чл.182,ал.1 от НК.
Съдът прие за доказано по безспорен начин, че подсъдимата А. Й. Л., с
ЕГН ********** на 23.11.2019 г. в с. Владая, Столична Община, пред
„Владайско читалище „С.-****“, е осуетила спрямо пострадалия Х. Г.
изпълнението на съдебно решение № 2031 от 04.01.2019 г. по гр.д. №
24503/2018 г. по описа на СРС, относно упражняването на родителските права
и лични контакти с малолетното дете А. Г.а, като на инкриминираната дата и
13
място подсъдимата А. Л. държала в ръцете си детето, отказала да го пусне и
му наредила да каже „чао“ на своя баща Х. Г. – престъпление по чл.182, ал.2
от НК.
Съдът намира, че всички елементи от фактическия състав на
престъплението по чл.182, ал.2 от НК са налице. Формата на изпълнителното
деяние от инкриминираните дата и място се изразява в проява на активни
действия от дееца, свързани със стискането на детето, докато е било в ръцете
на подсъдимата А. Л., нареждайки му да каже „чао“ на своя баща, в резултат
на което детето сторило това.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на
вината пряк умисъл. Подсъдимата е разбирала своите постъпки и е можела да
ги ръководи, имала е възможност да се въздържи от това си поведение, но не
го е сторила, като целенасочено и устремено е осуетила изпълнението на
влязло в сила съдебно решение по чл. 127 от СК.
Настоящият съд потвърждава правните изводи на СРС, че подс. А. Л.
не е осъществила състава на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК спрямо
тъжителя Х. Г.. Същата макар и да е имала негативно поведение спрямо него
на 09.11.2019г., използваните от нея думи и изрази, не могат да бъдат
квалифицирани като обида по смисъла на чл. 146, ал. 1 от НК.
При индивидуализацията на наказанията по повдигнатите на подс. Ц.
Л. обвинения, първостепенният съд правилно е отчел смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства. Противно на възраженията на адв. К.
деятелността на подс. Ц. Л. не може да се определи като явно незначителна по
чл. 9, ал. 2 от НК, напротив с оглед броя на деянията от продължаваното
престъпление по чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК и тяхната организираност,
районният съд правилно е приел, че е налице престъпна упоритост. Във
връзка с отпадане на деятелността за периода от 17.00 часа на 31.12.2019г. до
17.00 часа на 02.01.2020г., настоящият състав прецени, че справедливо е
наложеното наказание „Пробация“ да бъде изменено и спрямо подс. Ц. Л. да
бъдат приложени само двете задължителни пробационни мерки като техния
срок бъде намален до минималния възможен а именно на „Пробация“
включваща пробационните мерки 1.1.) Задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 6 (шест) месеца пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично; 1.2.)
Задължителни срещи с пробационен служител за срок от 6 (шест) месеца.
Този състав счита, към смекчаващите вината обстоятелства следва да
бъде отчетен и изтеклия период от време, в който не може да се вмени във
вина на подсъдимата от датата на деянието. От събраните данни за личността
на дееца, настоящият съдебен състав може да направи обоснован извод, че
самият наказателен процес срещу подсъдимата Л. е подействал
превъзпитателно и възспиращо. Не на последно място съдът отчита и
обстоятелството, че пробационната мярка „Включване в програми за
обществено въздействие“ за срок от осем месеца ще създаде трудности на
подсъдимата при полагане грижи за малолетното й дете. С оглед изложеното
настоящият въззивен състав смята, че определеното от СРС наказание
„Пробация“ с включените в него пробационни мерки се явява несъразмерно
тежко. В този смисъл са налице предпоставки за намаляване на наказанието
„Пробация“.
Въззивната инстанция прие, че така наложеното наказание и с
14
посочените пробационни мерки ще постигне целите на наказанието по чл.
36 от НК, като ще въздейства поправително и възпиращо спрямо подсъдимата
Л. а, като наред с това ще реализира необходимата възпитателна и
предупредителна функция спрямо останалите членове на обществото.
В тази връзка, следва да бъде и изменена присъдата и по отношение на
определеното на основание чл. 23, ал. 1 НК едно общо най-тежко наказание
лишаване от свобода на подсъдимата Ц. Л..
Правилно е индивидуализирано и наказанието на подсъдимата Ц. Л. за
извършеното престъпление по чл.146, ал.1 вр. чл.26 от НК като и е наложена
„глоба“ в размер но 1000лв и и Обществено порицание“.
Въззивният съд намира, че районният съд правилно е приложил
института на чл. 78а от НК, като подсъдимата А. Л. е освободена от
наказателна отговорност, а определеното административно наказание глоба в
минимален размер е достатъчно за постигане на целите по чл. 36 от НК.
Правилно като резултат от осъждането, на подсъдимите е възложено
да заплатят направените по делото разноски.
Във връзка с възраженията на адв. Ч., относно присъдените в тежест на
подс. А. Л. разноски по чл. 189, ал. 3 от НПК, настоящият съд намира, че
всички разходи направени в съдебното следствие, включващи
възнаграждението на вещите лица по КППЕ и СТЕ и за повереника на
частния тъжител, касаят едновременно и обвинението, по която подсъдимата
А. Л. е призната за виновна. Това е така и с оглед, че повереникът е
представлявал частния тъжител и по двете обвинение, като за съда не е
налице възможност в този случай, да и отдели в отделна сметка разходите
само по обвинението по чл. 146, ал. 1 НК, по което подсъдимата е призната за
невиновна, и на основание чл. 189, ал. 4 от НПК да ги приспадне от
присъдената сума.
По отношение претендираното възнаграждение от повереника на
частния тъжител пред настоящия състав, съдът намира, че произнасяне дължи
първоинстанционния съд по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК. Това е така,
защото въззивното решение не подлежи на обжалване, поради което се
отнема и възможността на страните да обжалват същото в частта за
разноските, ако те останат недоволни. Възможност да защитят своите права и
интереси се предоставя именно в производството по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4
от НПК, тъй като определението на първоинстанционният съд е обжалваемо.
Предвид изложеното, постановената присъда на СРС следва да бъде
изменена в
посочените части, като въззивният съд не намери основания за нейната
отмяна.
Ето защо и на основание чл. 334 т. 3 НПК и чл. 337, ал. 1 т. 1 НПК
Софийски градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 25.01.2022г по НЧХД № 1762/2020г., СРС, НО,
15
9-ти състав, като признава за НЕВИНОВНА подсъдимата Ц. Й. Л. и на
основание чл.304 от НПК я оправдава за едно от деянията, включени в
продължаваната престъпна дейност - за това на 31.12.2019г. в село Владая,
пред „Владайско читалище „С.“ като не е изпълнила спрямо Х. Г. Г., влязло в
сила на 04.01.2019г. съдебно решение №2031 по гр.дело № 24503/2018г по
описа на СРС, ІІІ ГО, 89 състав относно упражняване на родителски права и
лични контакти с родното им малолетно дете А. Х.ва Г. и НАМАЛЯВА
срока на пробационните мерки, включени в наказанието „Пробация“
наложено на подсъдимата Ц. Й. Л. за престъпление по чл. 182, ал. 2, вр. чл.
26, ал. 1 от НК, както следва: 1.1) Задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок 8 /осем / месеца на 6 (шест) месеца пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично;
1.2.) Задължителни срещи с пробационен служител за срок от 8 /осем/ месеца
на 6 (шест) месеца и отменя пробационната мярка „Включване в програми
за обществено въздействие“ за срок от осем месеца.
ИЗМЕНЯ присъдата и в частта относно определеното едно общо най-
тежко наказание на подсъдимата Ц. Й. Л., като на основание чл.23 от НК
присъединява към наказанието „Пробация“, включващо на пробационни
мерки – 1.1.) Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 (шест)
месеца пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице
с периодичност два пъти седмично; 1.2.) Задължителни срещи с пробационен
служител за срок от 6 (шест) месеца, наложеното й наказание „глоба“ в
размер на 2000лв и „обществено порицание“.
ПОТВЪРЖДАВА присъда в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16