№ 20745
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110130314 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба с вх. № 156700/05.06.2023 г., подадена от С. Ц.
А., ЕГН ********** и И. И. Г., ЕГН **********, с искане за издаване на
заповед за защита срещу домашното насилие по ЗЗДН срещу Е. А. Е., ЕГН
**********. Изложени са твърдения, че молителката С. Ц. А. и ответникът се
намирали във фактическо съпружеско съжителство. Молителката И. И. Г. е
дъщеря на молителката С. А. от предходна връзка. На 12.05.2023г. в дома на
молителките в село Казичене, ул. „Димитър Ашов“ № 6, ответникът казал на
молителката С. Ц. А. и пред дъщеря й И. И. Г. „свиня дебела, боклук, батал,
гюбре усрано, тъпа путка“ а към молителката И. Г. – „изрод, изчадие, плод на
пиянска чикия“.
На 23.06.2023г. е издадена заповед за незабавна защита, като на
ответника е наложена мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
В съдебно заседание молителите считат молбата за доказана и
основателна, молят да бъде издадена заповед за защита. Претендират
разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител счита молбата за
неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира
1
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Между страните липсва спор, че молителката С. А. и ответникът са се
намирали във фактическо съпружеско съжителство. Видно от представеното
удостоверение за раждане, молителката И. И. Г., родена на 16.06.2005г., е
дъщеря на молителката С. А..
Представена е и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът кредитира
като годно доказателство, тъй като в същата са описани по време, място и
начин на извършване твърдяния акт на домашно насилие. Съдът не кредитира
посочената декларация в частта й, в която са декларирани обстоятелства от
името на молителката И. Г., тъй като е недопустимо деклариране на
обстоятелства от чуждо име.
Видно от представеното удостоверение, издадено от директора на 144
СУ „Народни будители“, И. И. Г. е приета като ученик в 11 за учебната
2022/2023г. и е записана в книгата за подлежащите на задължително обучение
деца до 16 – годишна възраст.
От приетия по делото фиш за спешна медицинска помощ е видно, че на
10.05.2023г. на ответника е оказана медицинска помощ. На ответника са
издадени два броя болнични листове за периода от 09.05.2023г. до
22.05.2023г. включително поради злополука – нетрудова. Вписаната диагноза
в същите е Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност.
От показанията на св. Татяна Димитрова Николова се установява, че през
пролетта, месец май, 2023г. ответникът бил изпратил съобщение на
молителката С. А., в което пишело „ти си пълен батал“. Молителката А. се
разстроила жестоко. Ответникът често бил в алкохолно състояние и едвам се
движел. Молителката А. се изнесла с детето на квартира през февруари 2022г.
Съдът кредитира показанията на св. Николова като обективни и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, като не кредитира
същите в частта им относно обстоятелствата, за които няма лични
впечатления.
Видно от показанията на св. Елена Симова Г., молителката А. и
ответникът са разделени, като през февруари 2022г. същата се изнесла на
2
квартира. На 07.05.2023г. на ответника му станало лошо, изкарал целия ден на
легло с много високо кръвно и била извикана бърза помощ. На 09.05.2023г.
състоянието на ответника отново се влошило и в 03.00 часа през нощта пак
била извикана бърза помощ. Издали му болничен лист за 14 дни и майка му
го отнесла на личния лекар. Майката и лелята на ответника били неотлъчно
до него, защото той не можел да пази равновесие. На 12.05.2023г. майката и
лелята на ответника били в дома на ответника. В случай, че майка му отиде до
магазина, леля му била неотлъчно до него. Те му помагали и да отиде до
тоалетна, защото не можел да пази равновесие. През този период ответникът
не е излизал. Той бил на легло. Майка му го обгрижвала.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св. Г.
като обективни, логични и непротиворечиви с останалите доказателства, като
не кредитира същите в частта им относно обстоятелствата, за които няма
лични впечатления.
От показанията на св. Лилия Симова Неделчева се установява, че
страните се намирали във фактическо съжителство от 2016г. или 2017г. до
февруари 2022г. На 08.05.2023г. ответникът получил криза – високо кръвно
налягане, при което майка му извикала бърза помощ. Оказали му
необходимата помощ и посъветвали майка му да го заведе при кардиолог,
невролог. На 10.05.2023г. ответникът получил втора криза и майка му отново
извикала бърза помощ. Ответникът започнал да говори объркано и не можел
да пази равновесие. Майка му го придружавала до тоалетна, защото не можел
сам да се обслужва. Дали му десет дена болничен, като през това време той не
излизал, защото не бил в състояние да се движи. Майка му отишла до личния
лекар, взела болничния лист и го занесла на местоработата му. Ответникът
изкарал почти всички дни от болничния на легло. Спял повече, не се хранел и
това наложило майка му и леля му да останат в с. Казичене. При втората
криза ответникът бил несвяст. Държали го дори двама души, за да може той
да отиде до тоалетната. На 12.05.2023г. никой не е посещавал дома на
ответника. Постоянно при ответника имало човек, не го оставяли сам. През
месец май 2023г., когато ответникът бил болен, молителката А. най – редовно
пишела на майка му „как не можа поне малко да възпиташ този изрод“,
„какво правите в моя дом“, „нямате ли малко срам“, „моите родители все още
не са идвали пък вие тука цялата рода се изредихте“.
3
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.
Неделчева като обективни и кореспондиращи с останалите доказателства,
като не кредитира същите частта им относно обстоятелствата, за които няма
лични впечатления.
От показанията на св. Анелия Вълчева Петкова се установява, че около
11 – 13 май 2023г. молителката А. получила съобщение от ответника, в което
пишело, че е „свиня дебела“, „гюбре“, „тъпа путка“, „ще ти прислугвам“ или
нещо от този род. Молителката била силно разтревожена и плачела.
Съдът кредитира показанията на св. Петкова като обективни, логични и
непротиворечиви както помежду си, така и с останалите доказателства, като
не кредитира същите в частта им относно споделените й обстоятелства, тъй
като няма лични впечатления за тях, както и в частта им относно
обстоятелства, датиращи от 2022г., като неотносими към предмета на
доказване.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
1. По допустимостта на производството:
Молбата за защита е подадена от пострадалите съгласно чл. 8, т. 1 от
ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирани за това лица.
Молителите твърдят извършен акт на домашно насилие на 12.05.2023 г., а
молбата до съда е подадена на 05.06.2023 г., поради което е спазен
преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, поради което и молбата се явява
процесуално допустима.
2. По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2 ЗЗДН, „Домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
4
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.” Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, „За
психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно
насилие, извършено в негово присъствие”.
По делото се установява, че ответникът е лице, попадащо в кръга на
посочените в чл. 3, т. 1, т. 2 и т. 10 от ЗЗДН лица, респ. последният притежава
материално - правната легитимация да отговаря по молбата, предмет на
настоящото разглеждане. По делото се установява, че молителката С. А. и
ответникът са се намирали във фактическо съпружеско съжителство, като
молителката И. Г. е дъщеря на молителката С. Г..
От събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно
доказано, че на 12.05.2023г. молителката С. А. е пострадала от действия на
ответника, изразяващи се в отправени спрямо нея изрази чрез изпратено
съобщение– „свиня дебела“, „боклук“, „батал“, „гюбре усрано“, „тъпа путка“.
Посоченият извод се подкрепя и обосновава от представената декларация по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът кредитира като годно доказателство по
отношение описания акт на домашно насилие спрямо молителката А., както и
от показанията на свидетелите Николова и Петкова, които лично са
възприели действията на ответника и отправените спрямо молителката А.
обидни изрази. Това не се разколебава от показанията на свидетелите Г. и
Неделчева, според показанията на които на процесната дата ответникът е бил
с влошено здравословно състояние, лежащоболен, при когото постоянно е
присъствал някой от свидетелите. В тази връзка следва да бъде отчетена
родствената връзка на свидетелите с ответника и тяхната заинтересованост от
изхода на делото. Отделно от това, здравословното състояние на ответника
към този момент, макар и влошено, не е било от категорията такива, които да
не му позволяват да изпрати телефонно съобщение. Предвид изложеното,
съдът намира за доказано, че на 12.05.2023г. ответникът е осъществил спрямо
молителката С. А. акт на домашно психическо и емоционално насилие.
По отношение твърдяния акт на домашно насилие спрямо молителката И.
Г., съдът намира същият за недоказан. Към датата на процесната дата
молителката Г. е била непълнолетна. Изложени са твърдения, че
горепосочените изрази спрямо молителката А. били отправени от ответника в
присъствието на непълнолетното тогава дете И., както и че спрямо
5
последното са отправени отделни обидни изрази – „изрод“, „изчадие“, „плод
на пиянска чекия“. В подкрепа на това са ангажирани гласни доказателства –
показанията на свидетелите Николова и Петкова, които лично са прочели
изпратеното от ответника съобщение и посочените в него изрази. Видно от
показанията на св. Николова, същата сочи, че в съобщението имало отправени
обиди и към двете молителки, като си спомня единствено израза „ти си пълен
батал“. От показанията на св. Петкова се установява, че същата е чела
съобщения от ответника, в които пишело, че И. е „изрод“, „изчадие“, „плод на
пиянска чекия“, като от анализа на същите е видно, че свидетелката
възпроизвежда обстоятелства, случили се през 2022г., както и че не може да
каже колко са били инцидентите и съобщенията, но всички били в този
смисъл. Посочените доказателства не установяват с категоричност и при
условията на пълно и главно доказване, на първо място, непълнолетната И. да
е присъствала на акта на домашно насилие спрямо майка й на 12.05.2023г., и
на второ място, на същата да са отправени заявените в молбата обидни
изрази. Предвид изложеното, съдът намира молбата в тази част за
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
3. По мерките за защита по чл.5, ал.1 от ЗЗДН:
При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането
на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя
преценка една или повече защитни мерки за защита /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на акта на насилие,
съдът намира за подходяща мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН
/задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно
насилие/. Съдът намира, че посочената мярка ще осигури защита в
достатъчна степен на пострадалото лице. Законодателят не е предвидил и
регламентирал срок за мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН и същата следва да
бъде наложена без такъв.
4. По налагане на глоба на ответника:
6
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът
е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от
200 до 1000 лева. При определянето на размера на глобата съдът взема
предвид тежестта на нарушенията, подбудите за тяхното извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като съобрази тези
обстоятелства, съдът намира, че следва да бъде наложена глоба в размер на
400 лева, която ще въздейства поправително на ответника.
5. По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 3
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
дължимата държавна такса в размер на 25,00 лева, следва да се възложи на
ответника, който следва да бъде осъден да я заплати в полза на СРС,
доколкото, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗЗДН, тя не се внася предварително от
молителя, а молителката И. Г. следва да бъде осъдена да заплати държавна
такса в размер на 25.00 лева в полза на СРС.
Претенция за присъждане на разноски е направена от двете страни по
делото. Искането на молителката И. Г. следва да бъде оставено без уважение
като неоснователно. С оглед изхода на делото и предвид обстоятелството, че
двете молителки са процесуално представени от общ адвокат, съдът намира,
че ответникът следва да бъде осъден да заплати на молителката С. А.
половината от сторените разноски, а именно сумата от 500.00 лева – за
заплатено адвокатско възнаграждение, а молителката следва да бъде осъдена
да заплати на ответника половината от направените разноски, а именно
сумата от 400.00 лева.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗДАВА на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на
С. Ц. А., ЕГН **********, с адрес с. Казичене, община Столична, област ССо,
като налага следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, Е. А. Е., ЕГН
7
**********, с адрес: с. Казичене, община Столична, област ССо, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С. Ц. А.,
ЕГН **********, с адрес с. Казичене, община Столична, област ССо.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Е. А. Е., ЕГН **********, че при констатирано от
полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл.
21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да
уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс
/НК/.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20
ЗЗДН/.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН на Е. А. Е., ЕГН **********,
с адрес: с. Казичене, община Столична, област ССо, глоба в размер на 400,00
/четиристотин/ лева.
ОСЪЖДА Е. А. Е., ЕГН **********, с адрес: с. Казичене, община
Столична, област ССо, да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер
на 25.00 /двадесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА Е. А. Е., ЕГН ********** да заплати на С. Ц. А. сумата в
размер на 500.00 /петстотин/ лева – разноски в производството.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 8, т. 1
ЗЗДН, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН, подадена от И. И. Г., ЕГН **********, с
искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие в нейна полза
срещу Е. А. Е., ЕГН **********, и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА
СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по отношение на ответника да бъдат взети
мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна.
ОСЪЖДА И. И. Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския районен съд държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/
лева, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА И. И. Г., ЕГН ********** да заплати на Е. А. Е., ЕГН
********** сумата в размер на 400.00 /четиристотин/ лева – разноски в
производството.
8
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд
в 7-дневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН/.
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по
адресите на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9