МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД №1436 /2015
ПО
ОПИСА НА ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА
Варненска-окръжна прокуратура е
повдигнала обвинение и внесла обвинителен акт в съда срещу:
В.Р.Д. *** ЕГН **********
В.В. *** ЕГН **********
Г.В. *** ЕГН ********** ,
за това че на 12.09.2013 г. в с.
Невша, общ. Ветрино, обл. Варна в съучастие като съизвършители умишлено
умъртвили М. С. И., като смъртта е настъпила на 17.09.2013 г- престъпление по
чл. 115, във вр. чл. 20, ал. 2 НК.
Прокурорът поддържа така възведеното
обвинение срещу подсъдимите. Сочи, че делото е изяснено от фактическа и правна страна
и обвинението доказано по безспорен начин.
Счита, че с оглед представените характеристични данни, съдебното минало
и младостта на двама от подсъдимите, целите на наказанието, визирани в чл. 36
от НК ще бъдат постигнати с налагане на
наказание към минимума по този текст около дванадесет години лишаване от
свобода.
Повереника на частния обвинител и гр. ищец Е.М. адв. В.
поддържа обвинението заедно с прокурора. Счита, че е налице едно зверско
отношение на подсъдимите към пострадалия и моли за максимално наказание. Моли за уважаване на гр. иск в
предявения размер.
Частния обвинител и гр. ищец А.Р. се
придържа към казаното от прокурора и моли да бъде уважен гр. иск.
Гр. ищец А.С. моли гр. иск да бъде
уважен.
Подсъдимия В.Р.Д. не се признава за
виновен. Признава че е участвал в боя между двете фамилии и че е нанесъл удари
на св. Я.С.И., но не и на пострадалия М. Стоянов И..
Защитата му освен тезата че обвинението не е
доказано по несъмнен начин счита, че в
конкретния случай е налице института на неизбежната отбрана. Моли за
оправдателна присъда. Д. изразява съжаление за това че пострадалия е починал.
В последната си дума подс. Д. моли за оправдателна присъда.
Подсъдимия В.О. не се признава за
виновен. Дава обяснения, като твърди че баща му подсъдимия В.Д.
първоначално бил нападнат от
синовете на Я.С., а по късно в боя се
включили Я.С., пострадалия и неговия брат св.Р.М.. Пострадалия нападнал баща му
с мотика по късно и него. За да предпази баща си и себе си подсъдимия В.О. ударил пострадалия
с юмрук по лицето.
Защитата на подсъдимия В О. се
придържа към тезата и доводите на защитата на подс. В.Д..
Освен това счита, че прокуратурата избирателно тълкува фактите, като съзнателно
игнорира факти установени чрез разпита на част от свидетелите..За пример сочи
противоречия в показанията на свидетели относно удари на главата на пострадалия
от подсъдимите в релсите. Счита че прокурора не е убеден в тезата която
подържа.
В последната си дума В.О. се признава
за виновен и моли за минимална присъда.
Подсъдимия Г.В.О. не се признава за
виновен. Обяснява, че синовете на Я.С., той и още двама мъже св.Р.М. и
починалия били нападнали баща му и брат му. Признава че се включил в боя но
нанесъл удари само на другите свидетели без да нанася удари на пострадалия.
Защитата му се придържа към тезата и
доводите на защитата на останалите двама подсъдими. Алтернативно счита, че е
налице хипотезата на чл.118 от НК. Моли съда при постановяване на присъдата да
има предвид възрастта на под. Г.О. към момента на деянието.
В последната си дума подс.Г.О. се признава за виновен съжалява за стореното и
моли за минимално наказание.
Съдът, след като взе предвид събраните
по делото доказателства намери за установено следното:
Подсъдимият В.Р.Д. е реабилитиран по
право. С три влезли в сила съдебни акта той бил признат за виновен в извършване
на престъпления против собствеността и по транспорта.
Подсъдимият В.В.О. е осъждан, преди
извършване на деянието за което е внесен настоящият обвинителен акт, с одобрено
от съда споразумение по НОХД № 348/2012 г. по описа на Районен съд Провадия, в
сила от 23.10.2012 г., с което му е било наложено наказание „Лишаване от
свобода" за срок от 1 година и 6 месеца за извършено престъпление по чл.
198, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 НК, за деяние извършено на 15.01.2012г.,
изтърпяването на което наказание било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 години.
След извършване на деянието е осъждан:
Със споразумение по НОХД №434/13г. по
описа на РС Провадия в сила от 07.11.2013г. по чл.197 вр.
чл. 195 от НК на пробация със следните проб. мерки- една година е шест месеца задължителна
регистрация и подписване два пъти седмично пред пробационен
служител, една година е шест месеца задължителни срещи с пробационен
служител и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа за една
година.
Със споразумение по НОХД №388/14г. на
РС Провадия влязло в сила на 20.01.2015г. по чл. 195 от НК на шест месеца ЛС
при строг режим, за деяние извършено за периода 01.12.2013г.- 24.02.2014г. На
основание чл.68 ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието от една
година и шест месеца ЛС наложени му по присъда по НОХД №348/13г. на РС
Провадия.
Подсъдимият Г.В.О. е осъждан, преди извършване
на деянието за което е внесен настоящият
обвинителен акт с два влезли в сила съдебни акта:
С одобрено от съда споразумение за
решаване на делото по НОХД № 348/2012 г. по описа на Районен съд - Провадия, в
сила от 23.10.2012 г., той бил осъден за извършено престъпление по чл. 198, ал.
1, във вр. чл. 20, ал. 2 НК на една година и шест
месеца ЛС условно с три годишен изпитателен срок.
С присъда, постановена по НОХД № 258/2013 г.
по описа на Районен съд - Провадия, в сила от 04.07.2013 г., той бил осъден и
за извършено на 16.04.2010 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл.
63, ал. 1, т. 3 НК на четири месеца ЛС условно с две годишен изпитателен срок.
На основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 НК
определените с тези съдебни актове наказания били групирани като на подсъдимия
било наложено най-тежкото от тях, а именно наказание „Лишаване от свобода"
за срок от 1 година и 6 месеца, изтърпяването на което било отложено на
основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от 3 години.
След извършване на деянието предмет на
настоящото дело е осъждан:
Със споразумение по НОХД434/13г на РС
Провадия влязло в сила на 07.11.2013г. по чл.197 вр.
чл. 195 за деяние на 16.02.2013г. на наказание пробация
със следните проб. мерки- една година е шест месеца
задължителна регистрация и подписване два пъти седмично пред пробационен служител,една година е шест месеца задължителни
срещи с пробационен служител и безвъзмезден труд в
полза на обществото в размер на 150 часа за една година.
С присъда по НОХД №531/13г. по описа
на РС Провадия влязла в сила на 01.10.2014г. по чл.191 и 152 от НК за деяние
извършено през периода м. януари 2013г. - 20.02.2013г.на четири месеца ЛС при
строг режим. На основание чл.68 ал 1 от НК съда е привел в изпълнение
наказанието една година е шест месеца ЛС наложени с присъда по НОХД № 348/2012
г. по описа на Районен съд – Провадия.
Със споразумение по НОХД №388/14г. на
РС Провадия влязло в сила на 20.01.2015г. по чл. 195 от НК на осем месеца ЛС
при строг режим, за деяние извършено за периода 01.12.2013г.- 24.02.2014г. На
основание чл.68 ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието от една
година и шест месеца ЛС наложени му по присъда по НОХД №348/13г. на РС
Провадия.
Подсъдимият В.Д. живеел на съпружески
начала със Свидетелката С.Ж.П. ***. В същото
домакинство живеели и доведените му синове подсъдимите Г. и В. *** и
свидетелят Я.С.И. заедно със шестте си деца
и съпругата си А. С. И..
Между семействата на Д. и на И. имало
вражда. И. обвинявал единият от синовете на Д., че се е опитал да изнасили
средната му дъщеря Й.. Поради тази причина между членовете на двете фамилии
често имало пререкания, както и размяна на закани за нанасяне на побой.
На 12.09.2013 г. в дома на И. в с.
Невша гостували двама от братята на А. И. - пострадалият М. С. И., и свидетелят
Р.Е.М.. Същият ден свидетелите М.С. и С.С. синове на Я.С. *** за да
напазаруват. Пътували с влак, който тръгнал от с. Невша около 14,00 ч. Заедно с
тях били свидетелката Р.Р.А., която живеела с М.С. на съпружески начала, както
и по-малкият им брат Станчо. След като напазарували се върнали на гарата в Провадия за да пътуват
обратно за с. Невша с влак, който тръгвал около 15,00 ч. На гарата срещнали подсъдимия
Г.О., майка му С.П. и свидетелката В.М., с която Г.О. по това време бил във
фактическо съжителство. Въпреки, че членовете на двете фамилии се видели, на
гарата между тях не възникнал конфликт.
Подсъдимия Г.О. се обадил по телефона
на подс. В.Д. да пристигне на гарата в с.Невша с
каруцата за да ги посрещне и да се приберат заедно до селото, което било на около два километра от гарата.
Докато пътували с влака свидетелят С.С.
се свързал с баща си по телефона и го помолил да дойде на гарата в с. Невша с каруцата за да ги
посрещне, тъй като били купили два чувала с брашно и други продукти.
След обаждането свидетелят Я.И. тръгнал с каруцата към ж.п. гарата. Заедно с
него тръгнали и братята на съпругата му гостите му М.И. и Р.М.. Тъй като от гр.
Провадия до с. Невша с влак се пътувало около 15-20 минути, те не успели да
отидат на гарата преди пристигането на влака. Когато стигнали пътниците вече
били слезли и влакът бил отпътувал. Още с пристигането си видели, че на перона има сбиване. Биели се подсъдимият
Д. и синовете му подсъдимите В. и Г. О., със синовете на Я.И. - М. и С.. В ръцете на подсъдимите имало дървени
тояги. Виждайки това Я.И. и М.И. хукнали към биещите се. като свидетелят Я. И.
взел от каруцата дървена сопа. М. И. не носел нищо в ръцете си. Щом стигнали на
перона свидетелят Я. И. се насочил към сина си М., на когото в този момент
подсъдимите нанасяли удари, а
пострадалият по късно М. И. тръгнал към С., който лежал на земята. Малко преди
пострадалият да стигне до племенника си подсъдимия Д. се засилил към него
държейки в ръка дървена тояга с диаметър около 5-6 см.,с която нанесъл силен
удар на М. И. в лявата част на главата му, следствие на което последният паднал
на земята в близост до ж.п. релсите и останал да лежи неподвижен. Подсъдимите Г.
и В. Обретенови видели нанесеният от баща им удар с тоягата по главата на пострадалия и въпреки, че той лежейки неподвижен на
земята и не бил заплаха за тях, започнали
да му нанасят удари с ритници и юмруци по тялото и главата и да му блъскат
главата му в железопътните релси. Боят
между двете фамилии продължил още няколко минути, през което време биещите се
си нанасяли множество удари и си причинявали наранявания. В един момент боят
приключил, след което подсъдимите се качили в тяхната каруца и заедно със
свидетелите С.П. и В. М. се
прибрали в домът си в с.Невша. Пострадалият лежал на земята с окървавена глава,
неподвижен и неконтактен. Свидетелите Я. И., М. С. и С. С. го вдигнали, качили
го в тяхната каруцата и тръгнали към
село Невша. Тъй като видели, че състоянието на пострадалия е много тежко, по
пътя потърсили помощ на телефон 112. На
място бил изпратен екип на Спешна помощ, който пристигнал още докато свидетелите
с пострадалия се придвижвали с каруцата. Пострадалият, както и свидетелите Я. И.
и С. С. били откарани от екипа в МБАЛ „Св. Анна" АД гр. Варна. Там
лекарите установили, че М.И. е в кома, с разкъсно-контузна
рана на главата, счупване на черепа и мозъчни кръвоизливи. Била извършена
спешна операция. Въпреки операцията и проведеното след нея лечение обаче
състоянието му не се подобрило. Няколко
дни по-късно - на 17.09.2013 г., в 12,50 ч., той починал в болницата.
От съдебно-медицинска експертиза № 170/2013
г. по делото се устаноява, че при огледа и аутопсията
върху трупа на М. С. И., ЕГН ********** са констатирани: тежка черепно-мозъчна
травма - състояние след импресионно счупване на
черепа в лява теменно-слепоочна област, състояние след евакуация на хематоми
над и под твърдата мозъчна обвивка, състояние след лепене на сагиталния синус и коагулиране на лява средна мозъчна
артерия, обширни кръвоизливи под меките
мозъчни обвивки, вътремозъчен хематом
в ляво голямомозъчно
полукълбо, тежка контузия на мозъка - мозъчен ствол и лява хемисфера,
двустранна хипостатична гнойна бронхопневмония,
обширни кръвонасядания по меките черепни обвивки,
лицето, ожулвания по главата, гръдния кош, оток на белите дробове, околосъдова фиброза и липоматоза на миокарда, венозен застой във вътрешните
органи. Причината за смъртта на М. С. И. е тежката черепно-мозъчна травма - многофрагментно счупване на черепа и тежка контузия на
мозъка, развили се вътремозъчен хематом, хематоми под
и над твърдата мозъчна обвивка, разкъсването на сагиталния
синус и лява средна мозъчна артерия. В генезата на смъртта следва да се
разглежда и развилата се във връзка с продължителното залежаване и намалената
вентилация на нисколежащите части на белите дробове
двустранна хипостатична гнойна бронхопневмония. Описаните
травматични увреждания са резултат на множество удари с или върху твърди, тъпи
предмети, реализирани със значителна сила в областта на главата. Всички те са
получени преживе. Между тях и настъпилата смърт е
налице пряка причинно-следствена връзка.
Посредством назначена
съдебно-медицинска експертиза № 375/2015 г. по делото се установява, че
травматичните увреждания на М. С. И. в лявата теменно-слепоочна област биха
могли да бъдат получени при нанасяне на удари с твърди, тъпи предмети,
респективно дървена тояга, реализирани със значителна сила в посока отгоре
надолу и отляво надясно. Тези в дясната теменно-слепоочна област биха могли да
бъдат получени при нанасяне на удари с или върху твърди, тъпи предмети в посока
отдясно наляво, респективно при удари на главата в метални релси.
Чрез назначена допълнителна
съдебно-медицинска експертиза № 395/2015 г. по делото се установява, че в
дясното голямомозъчно полукълбо на пострадалия М. С. И.
са установени контузионни огнища, както и кръвонасядания в областта на дясната теменно-слепоочна
област. Значително по-тежките травматични увреждания са в лявата половина на
главата - череп, твърда мозъчна обвивка и мозъчно вещество, т.е., уврежданията,
които са получени при нанасянето на ударите с дървената тояга.
От комплексната съдебно-психиатрична и
психологична експертиза по делото се установява, че:
Подсъдимия В.Р.Д. не страда от психично заболяване. Няма
данни за злоупотреба или зависимост към алкохол и психоактивни вещества. Той не
се води на отчет в психиатричен диспансер. Към момента на извършване на
деянието 12.09.2013 г. той е бил в състояние да разбира свойството и значението
на действията си и да ръководи постъпките си. Физическото и психичното
състояние на В.Д. му позволява да възприема правилно фактите от значение за
делото и да дава достоверни обяснения за тях.
Подсъдимия В.В.О. не страда от
психично заболяване. Няма данни за злоупотреба или зависимост към алкохол и
психоактивни вещества. Той не се води на отчет в психиатричен диспансер. Към
момента на извършване на деянието 12.09.2013 г. той е бил в състояние да
разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си. Физическото и психичното състояние на В.О. му
позволява да възприема правилно фактите от значение за делото и да дава
достоверни обяснения за тях.
Подсъдимия Г.В.О. не страда от
психично заболяване. Няма данни за злоупотреба или зависимост към алкохол и
психоактивни вещества. Той не се води на отчет в психиатричен диспансер. Към
момента на извършване на деянието 12.09.2013 г. той е бил в състояние да
разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си.
Физическото и психичното състояние на Г.О.
му позволява да възприема правилно фактите от значение за делото и да дава
достоверни обяснения за тях.
В съдебно заседание по искане на
защитата бе назначена колективна съдебно медицинска експертиза чието заключение
е, че причината за смъртта на М. С. И. е
тежката черепно-мозъчна травма -
счупване на черепа, контузия на
мозъка, кръвоизливи под и над твърдата мозъчна обвивка, разкъсването на сагиталния синус и лявата средна мозъчна артерия. Травматичните
увреждания които е получил пострадалия са в пряка причинно следствено връзка с
настъпилата смърт. Според вещите лица е имало най малко три удара - в областта на
лявата теменна област, в дясната теменно
слепоочна област и в областта на носа. Смъртта е обусловена от сумарното
въздействие на всички удари в главата. Описаното от свидетелите за начина на
нанасянето на ударите по пострадалия от медицинска и съдебно медицинска гледна
точка според заключението е напълно възможно.
С гореописаното от обективна и
субективна страна подсъдимите В.Р.Д., В.В.О. и Г.В.О. са осъществили състава на
престъпление по чл. 115, във вр. чл. 20, ал. 2 НК,
като на 12.09.2013 г. в с. Невша, общ. Ветрино, обл.
Варна, в съучастие като съизвършители умишлено
умъртвили М. С. И., като смъртта е настъпила на 17.09.2013 г.
Престъплението е извършено чрез
действия – нанасянето на множество удари на пострадалия.
Формата на вината евентуален умисъл.
Причини за извършване на
престъплението: ниския интелект и правосъзнание.
Подбуди: разрешаване на проблеми между
две фамилии от малцинствата по неправомерен начин чрез саморазправа.
Приетата от съда фактическа обстановка
се доказва от писмените доказателства-протокол за оглед на местопроизшествие и приложения към
него фотоалбум; заключенията по назначените съдебно-медицински и
съдебно-психиатрични и психологични експертизи,.показанията на свидетелите М.Я.С., С.Я.С., Р.Р.А., Я.С.И., Р.Е.М., Г.В.С.,
И.Т.И., М.Т.В., Д. В. А. и допуснатата от съда св. З.А.. Частично от
показанията на свидетелите С.Ж.П. и В.М.М. близки на тримата подсъдими и
частично от обясненията на подсъдимите.
Съда след като обсъди тезата и
доводите на подсъдимите и тяхната защита и доказателствата по делото счита че
обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин, а тезата и доводите на
подсъдимите и тяхната защита са неоснователни поради следното:
По тезата и доводите относно
недоказаност на обвинението и противоречия в гласните доказателства:
От анализа на показанията на
свидетелите и обясненията на подсъдимите могат да се направят следните правни
изводи: Независимо от факта, че свидетелите М.Я.С., С.Я.С., Р.Р.А., Я.С.И., Р.Е.М.,
С.Ж.П. и В.М.М. са до определена степен заинтересовани от хода на наказателното
производство, тъй като последните две са живели на съпружески начала с двама от
подсъдимите, а останалите са от
семейството на“ враждуващите“, и всички са от етнос склонен да лъже, в техните показания има факти и обстоятелства
които противоречат на обективните данни по делото но и такива които напълно се
подкрепят от тези обективни факти.Тъй като липсват очевидци на случилото се
извън лицата на двете фамилии, следва да се извърши прецизен анализ на
твърдяното от свидетелите, за да се установи обективната истина. На първо място
прави впечатление противоречието което се констатира относно началото на боя.
Подсъдимите и техните близки твърдят, че били нападнати от семейството на Я.С..
Свидетелите от противоположната страна твърдят точно обратното, че подсъдимите
са ги били нападнали. Обективната истина според съда е, че нападението е
извършено от подсъдимите.Това е така поради следното: Безспорно е установено по
делото че по главата на пострадалия е нанесен силен удар със сопа или тояга.
Признания че е носил тояга е направил само свидетеля Я.С., но убития е от
неговите близки и няма никакви доказателства той да е му е нанесъл удар по главата. От къде са се появили сопите
с които според подсъдимите са били нападнати. Безспорно е установено, че
двамата синове на Я. са пътували с влака и няма от къде да имат сопи за да нападнат
подсъдимия В.Д., каквато е неговата позиция.Той и подсъдимия В.О. обясняват, че когато с отишли с тяхната каруца
на гарата друга каруца там не е имало.Тя пристигнала след около пет минути.Тоест
св. Я.С., св.Р.М. и пострадалия все още не са били пристигнали на гарата,
когато подсъдимите-В.Д., В.О. и Г.О. са се срещнали на перона със синовете на Я.С.-свидетелите
С.С. и М.С.. Противоречи и на логиката и
на останалите доказателства по делото, двете момчета на 23 и на 22 години към момента
на деянието невъоръжени , пътувайки с малолетния си брат и непълнолетната жена
на М.С., да нападнат тримата подсъдими. За това кой е бил нападател и кой се е
отбранявал косвено може да се съди и от получените телесни увреждания на
биещите се. За телесни повреди следствие на боя се съдържат доказателства в
свидетелските показания и в писмените доказателства- съответните медицински
документи. Според подсъдимите и техните свидетели те са били битите. Липсват
обаче каквито е да е други доказателства извън техните обяснения и показания,
че някой от тях е получил някакви наранявания. Не така стои въпроса със
свидетелите С.С. и брат му М. и починалия следствие на побоя М.И..И за тримата
има медицински документи които подробно описват нанесените им телесни
увреждания. Съпоставяйки обективните доказателства със свидетелските показания
и обясненията на подсъдимите се налага и логическият извод кой казва истината и
кой не. В този смисъл съда прие че следва да се даде вяра на твърдяното от
свидетелите от семейството на Я.С., тъй като техните твърдения не противоречат
на обективните доказателства по делото, не са противоречиви помежду си,
последователни са, логични са и в пълен обем описват случилото се на гарата в
с.Невша. Твърдяното от подсъдимите, относно че били нападнати следва да се
приеме като тяхна защитна позиция. Противоречиви и непоследователни са
обясненията на тримата подсъдими относно и останалите важни факти по делото-по
време на боя нанасяли ли са удари с тояга или сопа по главата на пострадалия, както и нанасяли
ли са удари с ритници и юмруци по главата
и тялото му и удряли ли са главата му в железопътните релси.
Следва да се обсъди тезата на защитата
за наличието на противоречие в показанията на свидетелите очевидци относно
нанасяни ли са удари на главата на пострадалия в релсите от подсъдимите О..Тези
противоречия се съдържат според защитата в показанията на С.С. и брат му М.,
които обясняват за нанасянето на такива удари от братята О. и липсата на такива
факти в показанията на свидетелите Р.М. и Р.А.. Становището на съда е, че
няма противоречия между показанията на
тези свидетели тъй като в конкретната обстановка всеки от тези свидетели е
възприел по различен начин случващото се поради обективни причини. С. и брат му
М. са участвали в боя и са били в непосредствена близост до подсъдимите и
пострадалия и е нормално да възприемат повече факти и обстоятелства имащи
значение за установяване на обективната истина. Св.Р.М. и Р.А. не са участвали
в сбиването и са били на определя дистанция от пострадалия. Напълно нормално е
обективно да нямат възможност да възприемат цялата фактическа обстановка в
частност да възприемат тези удари. Факта че отричат да са видели такива удари,
което не е от полза за твърдяното от техните близки, следва да се цени
положително при преценка истина ли е това което обясняват. Характерно при
лъжесвидетелството е обясняването по идентичен начин на определени факти и
обстоятелства чрез предварително уговаряне, каквото в конкретния случай не е
налице.
По тезата и доводите на защитата
относно института на неизбежната отбрана. В конкретния случай, за това че подсъдимите са били нападнати от пострадалия и
семейството на Я. С., информация се съдържа единствено в обясненията на тримата
подсъдими и в показанията на свидетелите С.Ж.П. и В.М.М. техни близки. Първата
свидетелка съпруга на подсъдимия В.Д. и майка на другите двама подсъдими, а
втората живееща на съпружески начала към онзи момент с подс.Г.О..
По горе бе описано противоречието между твърдяното от подсъдимите и тези свидетели
по отношение на началото на боя между двете фамилии и останалите доказателства
по делото и кой според съда е започнал
този бой. След като съда приема че боя е започнат от подсъдимите, а пострадалия
и другите участващи в инцидента само са се отбранявали е безпредметно да се
обсъжда в конкретния случай института на неизбежната отбрана тъй като очевидно
той е неприложим.
По тезата и доводите на защитата за
преквалифициране на деянието по чл.118 от НК, съда счита, че в конкретния
случай липсват каквито и да е доказателства пострадалия да е предизвикал с
насилие, с тежка обида или с клевета или с друго противозаконно действие силно
раздразнение у подсъдимите и в състояние на афект те да са го умъртвили.Има
твърдения от подсъдимите, че сем. на св.Я.С. ги било заплашвало с убийство и
саморазправа, но тези факти не се подкрепят от доказателства по делото.За
обратната теза, че подсъдимите са заплашвали семейството на С. доказателства се
съдържат в показанията на св.З.Г. ***, която потвърди че е знаела за отправяни
заплахи от подсъдимите към семейство С. както и че последните се страхували от
тези закани за саморазправа. В този смисъл и тази теза на защитата е несъстоятелна.
Независимо, че защитата на
подсъдимите, не направи възражения относно формата на вината при подържаното
обвинение, съда счита, че следва да се направи
анализ на доказателствата по делото за да се определи правилната
квалификация на извършеното от подсъдимите.
От правната доктрина и от неизменната
практика на ВКС е известно, че при установяване субективната страна на
престъпленията против живота и здравето на гражданите следва да се изхожда от
психическото отношение на дееца към резултата, като се имат предвид средството,
с което е действал, интензивността на нападението, броят и силата на ударите и
уязвимостта на органа, върху които са нанесени.
В настоящия случай подсъдимите са
нанесли множество удари с ръце и крака по тялото на пострадалия.. Удар с тояга/
сопа / по главата по починалия от подс.Д. и удари на
главата му в железопътни релси от подсъдимите О.. Главата е едно от уязвимите места
в човешкото тяло и е особено важно за живота на човека. Нанасянето на тези
удари показват, че и тримата са съзнавали, че по този начин е възможно да
причинят смъртта на пострадалия, която действително е настъпила. Ударите са били с голяма сила и са причинили
травматичните увреждания довели до смъртта на пострадалия. Пак от съдебната
практика е известно, че за да е налице съизвършителство
и общност на умисъла, трябва съучастниците да нанасят
побой заедно - едновременно или поотделно, какъвто е и настоящия случай.
Следователно, по отношение и на тримата подсъдими е бил налице субективният
обединяващ признак на съизвършителството - т.нар.
“общ умисъл”, защото всеки от дейците при осъществяването на своята проява е
съзнавал, че участва в изпълнението на престъплението заедно с другия и е
желаел или допускал от така съчетаната дейност да бъде причинена смъртта на
пострадалия.
При определяне на вида и размера на
наложените наказания съда отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства:Чистото съдебно минало на подс.Д. към
момента на извършване на деянието, младостта на подсъдимите О., съжалението на
тримата към вредоносния резултата, признаването на вината на подсъдимите О. в последната
им дума.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съда отчете предишните осъждания на подсъдимите О., водещата
активна роля на подсъдимия Д. при извършване на престъплението.
При превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и за тримата подсъдими, съда им наложи:
На В.Р.Д. ЕГН ********** по чл.115 вр. чл.20 ал.2 вр. чл. 54 от НК -
ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На В.В.О. ЕГН ********** по чл.115 вр. чл.20 ал.2 вр. чл. 54 от НК -:
ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На Г.В.О. ЕГН ********** по чл.115 вр. чл.20
ал.2 вр. чл. 54 от НК :- ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА.
Първоначалният режим за изтърпяване на
наказанията съобразно чл.60 ал.1 от ЗИНЗС следва да бъде строг в условията на
затвор.
На основание чл.59 ал 1 от НК при
изтърпяване на наложеното наказание от подсъдимия В.Д.,следва да се зачете
предварителното му задържане считано от 24.02.2014г. до привеждане на присъдата
в изпълнение.
Подсъдимият В.О. е осъждан три пъти за престъпления от общ
характер. Присъда по НОХД 434/13г по описа на Провадийски РС е влязла в сила на
07.11.2013г. за деяние извършено на 16.02.2013г. Присъда по НОХД 388/13г. по
описа на Провадийски РС влязла в сила на 20.01.2015г. е за деяние извършено в
периода декември 2013г.- февруари 2014г. От анализа на гореописаното съобразено
с времето на извършване на престъплението по настоящото дело-12.09.2013г. е
видно, че част от деянията са в условия на съвкупност а част от тях в условията
на рецидив. Съда прие, че най благоприятния вариант за групирането на
наложените на подсъдимия В.О. наказания е да бъдат групирани наказанията по
последните две присъди с наложеното по тази присъда наказание като се наложи най тежкото от тях в размер на 12г. ЛС при първоначален строг режим в
затвор, а отделно от това наказание на основание чл. 68 от НК се приведе
наказанието от 1г и 6м ЛС наложено с присъда по НОХД 348/13г. на Пр.РС.
Подсъдимият Г.О. е осъждан пет пъти до
момента. С присъда по НОХД 348/2012г по описа на РС Провадия е влязла в сила на
23.10.2012г. за деяние извършено на 15.01.2012г. С присъда по НОХД 258/13г
влязла в сила на 04.07.2013г за деяние на 16.04.2010г. . Присъда по НОХД 434/13г
по описа на Провадийски РС е влязла в сила на 07.11.2013г. за деяние извършено
на 16.02.2013г.С присъда по НОХД 531/13г. влязла в сила на 10.10.2014г. за деяние извършено през месец януари февруари
2013г. С присъда по НОХД 388/13г. по описа на Провадийски РС влязла в сила на
20.01.2015г. е за деяние извършено в периода декември 2013г.- февруари 2014г.
От анализа на описаните присъда
съобразено с времето на извършване на настоящото престъпление 12.09.2013г. е
видно че част от деянията по тях са в
условията на съвкупност, а част от тях в условията на рецидив.Съда прие, че най
благоприятния вариант за групиране на наложените на подсъдимия Г.О. наказания е
да бъдат групирани наказанията наложени му с настоящата присъда с наказанията
наложени му с присъди по НОХД 388/13г на Пр.РС и присъда по НОХД 531/13г на
същият съд като се наложи най тежкщото от наказанията
12г. ЛС при първоначален строг режим в затвор.В друга
група следва да се групират наложените на подсъдимия наказания по присъди по
НОХД348/12г. на Пр.РС и по НОХД 258/13г на същият съд като се наложи най
тежкото от наказанията 1г. и 6 месеца ЛС
условно с три годишен изпитателен срок.Това най тежко наказание следва
на основание чл.68 от НК подсъдимия да изтърпи отделно от наказанието 12г. ЛС.
По предявените граждански искове:
В резултат от неправомерното поведение
на тримата подсъдими е настъпила смъртта на М. С. Й.. Съда прие за съвместно
разглеждане предявените граждански искове от майката на пострадалия и от двете
му деца, в размер на 150х лв. за майката и от по 100х лв. за двете деца, като
прецени, че са своевременно предявени
и са от лица имащи тази
легитимация. Същевременно по делото са събрани доказателства от които е видно,
че пострадалия не е подържал близка връзка със своите роднини. Факта че синът
му не го е познавал изобщо, а дъщеря му не го е виждала от много дълго време-
преди да търпи наказание за извършено убийство, води до извода, че макар и
близки родственици те не са се познавали и не са
контактували. В този смисъл съда прие, че предявените искове са твърде
завишени, необосновани, както от страна на майката така също и от страна на
децата на пострадалия. Справедливия размер на обезщетение в конкретния
случай, според състава на съда е в
размер на 15х лв. за майката и по 10х лв. за децата, заедно със законната лихва
от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Съда отхвърли
предявените гр. искове до пълния размер на сумите, като необосновани и
недоказани.
Подсъдимите са осъдени да заплатят направените
по делото разноски, както и ДТ върху уважените гр. искаве.
Съда постанови, веществените
доказателства по делото, предвид незначителното си стойност след влизане на
присъдата в сила да бъдат унищожени.
По тези съображения съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: