№ 12
гр. Пазарджик, 05.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500673 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.413 ал.2 във връзка с чл.274 ал.1 т.2 и
следващите от Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва се разпореждане №1152 от 17.10.2022г. на Пещерски районен съд
постановено по гр.д.№1079/2022г. по описа на същия съд, в частта с която
заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на „Агенцията за събиране на вземания“ ЕАД /АСВ ЕАД/ срещу
Р. Н. П. за следните суми-сумата от 360лв-еднократна такса за оценка на
риска; 359.89лв-договорна лихва за периода 05.11.2018г. до 05.10.2020г. и
1258.84лв-обезщетение за забава за периода 06.11.2018г. до 28.09.2022г.
Частният жалбоподател „АСВ“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и
адрес на управление гр.С., С. община, район Л. бул.“Д-р П.Д.“ №25, Офис
сграда Лабиринт“, ет.2, офис 4 чрез юрисконсулт И.Н. поддържа в жалбата
си с вх.№4516 от 01.11.2022г., че в обжалваната си част разпореждането е
неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че за редовността на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и за достатъчната
индивидуализация на вземането не е необходимо заявителят да посочва какъв
е размерът на отпускания кредит, кога сумата по кредита е усвоена от
длъжника, какъв е размерът на месечните анюитетни вноски, кога е техния
падеж, как се определя лихвеният процент на договорната лихва и други, така
както е приел в случая първоинстанционния съд. Допълва, че тези
1
обстоятелства са въпрос по същество и биха били обсъдени при евентуален
исков процес по предявен иск по чл.422 от ГПК за установяване на
вземането. Поддържа, че е достатъчно да се посочи размерът на вземането,
основанието от което произтича и страните, а в процесния случай това било
сторено от заявителя. Счита, че в случая заявлението отговаря на
изискванията на чл.127 ал.1 и ал.3 от ГПК и на чл.128 т.1 и т.2 от ГПК и
съдържа имената на заявителя и длъжника, ЕГН, цената на вземането,
изложение на обстоятелствата на които се основава, какво е искането,
представен документ за внесена ДТ и положен подпис. Поддържа, че
доколкото целта на заповедното производство не е да се провери
съществуването на вземането, а само дали е спорно, то за редовността на
заявлението било достатъчно да бъдат посочени съществените юридически
факти от които произтича вземането, позволяващо индивидуализацията му
като не е необходимо в него /заявлението/ да бъдат посочвани всички
обстоятелства имащи значение за основателността на заявената искова
претенция и за евентуалните възражения на длъжника срещу съществуването
й, доколкото препис от същото не се връчвало на длъжника. Моли да се
отмени атакуваното разпореждане в обжалваната част и се издаден заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за посочените в
жалбата суми.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Пред Пещерски районен съд е инициирано на 29.09.2022г. заповедно
производство по чл.410 от ГПК от АСВ ЕАД-С. като е подадено заявление
вх.№4031 срещу длъжника Р. Н. П., ЕГН-********** от гр.Пещера, с искане
да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу
длъжника за парично вземане в размер на 3360лв-главница; договорна
лихва в размер на 359.89лв за периода от 05.11. 2018г. до 05.10.2020г.;
обезщетение за забава в размер на 1258.84лв за периода от 06.11.2018г. до
датата на подаване на заявлението при неначислена лихва за забава за
периода 13.03.2020г. до 14.07.2020г. съгласно чл.6 от ЗМДВИПОРНС и
законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението. В т.9, буква „г“ от
заявлението дружеството-заявител е посочило, че паричното вземане
представлява задължение на длъжника по договор за потребителски кредит
2
№**********, сключен на 27.09.2018г. между „Т.Б.А.Б.“ ЕАД и длъжника Р.
Н. П. /кредитополучател/, в последствие вземането е прехвърлено с договор за
цесия на „АСВ“ ЕАД. В т.12 от заявлението „Обстоятелства от които
произтича вземането“, е посочено от какво произтича вземането на заявителя-
подписано на 29.10.2021г. Приложение №1 към договор за покупко-продажба
на вземания /Цесия/ от дата 31.08.208г. между „Т.Б.А.Б.“ ЕАД и „АСВ“ ЕАД,
според който вземането на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД срещу Р. Н. П., произтичащо от
договор за потребителски кредит №********** от 27.09. 2018г. е
прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството-кредитор при съдържаща се
клауза в ДПК уреждаща правото на кредитора за прехвърли вземането си в
полза на трети лица като за извършената цесия длъжникът бил уведомен по
реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД и че „АСВ“ ЕАД, с уведомително писмо с изх.№
УПЦ-П-ТБИ ********** от 09.11.2021г. от цедента по договора. Посочено е
още, че съгласно сключения ДПК за закупуване на стока или услуга
кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя под формата
на заем парична сума в размер на 3360лв, представляваща главница и чиста
стойност на кредита, като заемните средства са преведени от кредитора на
третото лице доставчик на стоката, избран от потребителя по банковата му
сметка на основание протокол за приемане на закупената стока или
фактура/неразделна част от договора/. И че кредитополучателят се е задължил
да върне дължимата по договора парична сума с което общата стойност на
плащанията по кредита е договорена на 3719.89лв, при договорена лихва от
359.89лв и начин на издължаване на кредита в срок до 05.10.2020г. на 24броя
месечни погасителни вноски, първите 23 от които в размер на по 155лв, а
последната в размер на 154.89лв Посочено е още, че при забава на
плащанията според клаузите на договора кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
неплатената главница, за периода от 06.11.2018г. до подаване на заявлението,
без начисляването на такава за периода 13.03.2020г. до 14.07.2020г.
Заявителят е посочил още, че е регистриран в системата за сигурно
електронно връчване, поддържана от ДА “Електронно управление и използва
метод на връчвате чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана
поща по чл.3 § 37 от Регламент/ЕС/ №910/2014г. на ЕПС от 23. 07.2018г.
Моли да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
3
чл.410 от ГПК за паричната сума от 4978.23лв, формирана от главница от
3360лв, договорна лихва от 359.89 и законна лихва за забава от 1258.84лв
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението както и
разноските в заповедното производство в общ размера на 299.57лв.
Към заявлението няма представен договор за цесия легитимиращ
заявителя като носител на правото на вземане /цесионер/ прехвърлено му по
съответния ред посочен в самото заявление, от което да произтича правния
му интерес да подаде заявление по чл.410 от ГПК и да иска издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение за вземанията по
договора/ДПК/ срещу длъжника Р. П., нито са представени писмени данни за
уведомяването на длъжника за цесията, което е самостоятелно основание за
отхвърляне на заявлението.
Към заявлението е приложен договор за потребителски кредит
№********** от 27.09.2018г. сключен между „Т.Б.А.Б.“ ЕАД-кредитодател
и кредитополучателя Р. Н. П. и със срок на действие -05.10.2020г., според
който на последната й се предоставя кредит в размер на 3000лв, за закупуване
на 1 бр. автомобил, изплащан на 24 месечни погасителни вноски, като е
предвидено заплащане от последния /кредитополучателя/ в полза на
кредитора и на еднократна такса за оценка на риска от 360лв /представляваща
12% от чистата стойност на кредита/ финансирана от кредитора и
възстановявана от потребителя / без да е записано изрично на какво основание
тази еднократна такса се дължи-чл.7.1/; при уговорен годишен лихвен
процент от 9.97%/чл.9.1/; лихва за просрочие в размер на законната лихва /
формирана от ОЛП на БНБ плюс 10пункта/ върху просрочената сума за
периода на просрочието ; годишен процент на разходите /ГПР/ от 23.23% и
общо дължима суча от 3719.89лв /без данни от какви компоненти е
формирана/. Усвояването на кредита става като кредиторът превежда
средствата по кредита по сметката на продавача на стоката, избран от
потребителя /чл.7.2.1/ За размера и датите на плащанията на погасителните
вноски е изготвен погасителен план, в който е посочен единствено общия
размер на месечната вноска без детайлизация на параметрите от които е
формирана-отпусната заемна сума, погасявана за месец, размер на месечната
договорна лихва; размер на месечната такса за оценка на риска, размер на
други предвидени такси, комисионни, разходи и други. В договора е
предвидено /чл.15/, че при просрочие в плащането на вноските от
4
потребителя, последният дължи и законната лихва върху цялата просрочена
сума за целия период на просрочието, а в случай чл.16.1, че потребителят
допусне просрочие в при изплащането на която и да е от дължимите месечни
вноски той дължи и лихвите и разходите по чл.15-по образуването и воденето
на съдебни дела по договора. В чл.16.2 от договора е записано, че при
допуснато от потребителя пълно или частично просрочие при неизплащането
на 3/три/ поредни месечни вноски, цялото му непогасено задължение по
погасителния план става предсрочно и незабавно изискуемо, считано от
датата на падежа на последната от трите поредни просрочени месечни
вноски, като предсрочната изискуемост настъпва автоматично без да е
необходимо кредиторът да изпраща на потребителя уведомления, покани,
предизвестия и други. В чл.16.3.3 е предвидено правото на кредитора да
прехвърли вземането си на трето лице, специализирано в събиране на
просрочени вземания.
Към заявлението липсват каквито и да било данни и доказателства за
настъпила и обявена на длъжника от страна на кредитора или цесионера
предсрочна изискуемост на вземането и считано от коя дата, и за
трансформирането му в изцяло предсрочно и незабавно изискуемо от
кредитополучателя поради неизпълнение на договорните си задължения,
доколкото заявлението в заповедния съд е подадено след изтичането на
крайния срока на действие на целия договор и в този случай въпросът за
предсрочната му изискуемост не стои на дневен ред. В договора няма
изрично посочено както представлява таксата за оценка на риска, на какво
основание и защо се събира, както и защо е в такъв точно размер посочена от
кредитора и дали и защо същата представлява разход или е такса по кредита
или има друго значение.
С разпореждане на заповедния съд №1080 от 30.09.2022г. заявлението е
оставено без движение за представяне на приложимата към ДПК тарифа към
договора; да уточни дали претендираната главница включва допълнителни
плащания като такси, застрахователни премии по чл.7.1 чл.13, чл.15.2 с
разделно посочване на размерите им и да уточни върху кои части от
главницата и в какви размери са начислени общо претендираните акцесорни
вземания, периоди и по кои клаузи от договора. С допълнителна молба от
заявителя /вх.№4186 от 07.10.2022г.-л.17/ е уточнено единствено, че
цитираната в договора Тарифа за такси не е сред изброените в чл.410 ал.3 от
5
ГПК документи и същата не следва да се представя към заявлението и че
се касае за една единствена такса по чл.7.1 от договора, с чието съдържание и
размер е запознат кредитополучателя; че в главницата не са включени други
суми освен реалния размер на отпуснатите в заем средства, а договорната
лихва е изчислена на основание чл.9.1 от договора, а лихвата за забава в
чл.15.1 /чл.9.4/ върху сумата от 3360лв, като договорната лихва е от 359.89лв
за периода 05.11.2018г. до 05.10.2020г., а лихвата за забава е от 1258.84лв за
периода от 06.11.2018г. до датата на подаване на заявлението в районния съд.
С разпореждане №1152 от 17.10.2022г. постановено ч.гр.д.№ 1079/
2022г. Пещерският районен съд е постановил да се издаде в полза на „АСВ“
ЕАД и против Р. Н. П., ЕГН-**********, заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК и такава е издадена под №350 от 17.10.2022г. за
следните суми-3000лв главница по договор за потребителски кредит
№********** от 27.09.2018г. и за сумата от 90.12лв разноски по делото, от
които 60лв платена държавна такса и 30.12лв за юрисконсултско
възнаграждение.
Със същото разпореждане е отказано да се уважи /отхвърлено е/
искането на заявителя „АСВ“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение за
парично задължение за сумата от 360лв-еднократна такса за оценка на риска,
359.89лв договорна лихва за периода 05.11.2018г. до 05.10.2020г. и 1258.84лв
обезщетение за забава за периода 06.11.2018г. до 28.09.2022г..
За да откаже издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за
посочените суми заповедният съд приема, че таксата за оценка на риска
представлява оценка на кредитоспособността на потребителя и че тя не е
насрещна престация по договора, а представлява преддоговорно законово
задължение на кредитора-чл.16 от ЗПК; че представянето на това законово
задължение за платима от потребителя услуга противоречи на добрите нрави
защото тази дейност/оценката/ е законова предпоставка за отпускането на
кредита, но че същата неизменно е свързана с усвояването му и изискването
на такси за нея противоречи на закона /чл.10а ал.2 от ЗПК. Допълнено е, че
уговарянето на плащане на недължима такса освен недобросъвестно от
страна на кредитора, е във вреда на потребителя и води до неравновесие
между правата и задълженията на страните по договора, поради което се
явява неравноправна клауза /чл.143 ал.1 от ЗПП/.Затова искането за
6
присъждане на тази такса следва да се отхвърли. Посочено е още, че
включването на тази такса за оценка на риска към главницата /чл.7.1 от
договора/ е предпоставило начисляване на части от претендираните
договорна и обезщетителна /мораторна/ лихви върху тази такса /чл.9.1-чл.9.4
от договора/, а доколкото същата е и недължима, то недължими са и
начисляваните върху нея части от претендираните акцесорни вземания,
въпреки дадени в тази връзка указания на заявителя за уточняване на
плащанията включени в главницата, върху кои части от главницата и за
какви съответни размери са начислени общо претендираните акцесорни
вземания, за уточняване на периоди и по кои договорни клаузи. В тази връзка
е посочено още, че с уточнителната молба №4186 от 07.10.2022г. заявителят е
уточнил, че обезщетението за забава е начислявано включително и върху
еднократната такса за оценка на риска, но не и съответният му за тази такса
размер и че е налице неизпълнение на ясни указания на съда пряко свързани
с изискването за редовност на заявлението, като неизпълнението препятства
съдът да изпълни задълженията си касателно претенцията за вземания на
договорна лихва и за обезщетение за забава и предпоставя отхвърляне на
заявлението в тази му част на основание чл.411 ал.2 т.1 от ГПК, доколкото за
редовността на заповедното производство важат правилата за редовност на
исковата молба и че за да бъде заявлението редовно заявителят дължи
разделно посочване на размерите и конкретните основания на всяко от
вземанията, независимо дали те като група са породени от общо основание.
Същото се отнасяло и по отношение на въпросната Тарифа към договора.
Отчетено е, че в случая няма основание за повторно даване на указания на
заявителя за отстраняване на нередовности на заявлението което би нарушило
принципа на равнопоставеност на страните в гражданския процес и поставяне
на едната страна в привилегировано положение спрямо друга.
Обжалваното разпореждане е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната си компетентност, по предвидения процесуален ред и
форма и при наличие на правен интерес за заявителя в заповедното
производство да иска отмяна на разпореждането с което е отказано да се
издаде заповед за изпълнение на парично задължение за част от заявените
претенции и да разпореди издаването на такава по чл.410 от ГПК.
7
По същество жалбата е неоснователна.
Въззивния съд напълно споделя мотивите на заповедния Пещерски
районен съд изложени към обжалваното разпореждане №1152 от 17.10.2022г.
и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да
отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и ал.3 и чл.128 т.1 и т.2 от ГПК - да
съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на
претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се
установява изискуемостта му. В случая изискуемостта на вземането е
настъпила с факта на изчитане на срока на действие на договора /ДПК/, който
не е бил изпълнен от длъжника поради непогасяване на месечните
погасителни вноски съгласно погасителния план.
Освен това разпоредбата на чл. 411 ал.2 т.2 от ГПК, задължава съда
служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или
на добрите нрави.
В случая, касае се за сключен договор за потребителски кредит при
действието на ЗПК, поради което съдът служебно следва да го съобрази при
произнасянето си. Съгласно чл.33 ал.1 от ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, а в ал. 2 е посочено, че когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Както е известно от съдебната практика и
съществуващата нормативна уредба, разпоредбите на ЗПК са в съответствие
с Директива 93/13 ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която има
задължителен характер за националните съдилища в ЕС. Според чл. 3
Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато въпреки
изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора.
Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.411 ал.2 т.2 и
т.3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали
искането не противоречи на закона и добрите нрави, както и дали се основава
8
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това. В конкретния случай претенцията на
заявителя, наред с главница, договорна лихва и мораторна лихва е и за такса
за оценка на риска, включена в общата главница от 3360лв. След като
договорът за потребителски кредит е сключен при действието на ЗПК,
нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по специално
императивното правило на чл.33 ал.1 и ал.2 от ЗПК. Районният съд е
отхвърлил претендираните от заявителя суми по отношение на таксата за
оценка на риска, договорната лихва, и обезщетението за забава. Клаузите на
договора са в противоречие със закона и добрите нрави, тъй като по същество
се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК -оскъпява се кредита и
това води до неоснователно обогатяване. Практически тази дейност /таксата
за оценка на риска/ не касае допълнителна услуга, свързани с договора за
потребителски кредит и няма характеристиката "допълнителни услуги" в
полза на потребителя, поради което не попада в изброените в чл.10а ал.1 от
ЗПК услуги. Следва да се има предвид и действието на разпоредбата на чл.10а
ал.2 от ЗПК, която изрично забранява на кредитора да изисква заплащане
на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, каквато характеристика има безспорно таксата за оценка на риска
представляваща част от преддоговорните действия, които следва да извърши
безвъзмездно и безплатно кредитора по глава Втора от ЗПК-чл.16-чл.18 и
касаеща установяване на кредитоспособността на потребителя. В този смисъл
е и актуалната практика по чл.290 от ГПК на ВКС по решение №345 от
0.01.2019г. по т.д.№1768/2018г.
Установява се още, че с включването на таксата за оценка на риска към
главницата се цели длъжникът да бъде натоварен с разходи по кредита, които
формално водят до увеличение на възнаграждението на кредитора, но не са
включени като разход по кредита, с което се заобикаля императивна правна
норма на чл.10а от ЗПК и реално се надвишава посочения в договора ГПР
съгласно чл.19 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради което и клаузите
за таксата за оценка на риска представляваща оценка на кредитоспособността
на потребителя следва да се приеме като нищожна и сумата в размер на 360лв
не следва да се дължи. Заповедният съд е приел, че същата противоречи и на
9
добрите нрави, които съображения въззивната инстанция също споделя като
правилни и обосновани.
Освен това както се посочи, съгласно чл.10а ал.2 от ЗПК кредиторът не
може да изисква заплащането на такси за действия , свързани с управление на
кредита, а ако бъде предвидено събирането на такива такси - то същите трябва
да бъдат конкретно и точно посочени в договора. От анализа на чл.7 т.1 от
ДПК се установява, че еднократната такса за оценка на риска по своя
характер и естество включва дейности по проверка за платежоспособността
на кандидата за заемополучател. Тази такса се начислява в деня на
подписване на договора за кредит, и от този момент става изискуема изцяло и
в пълен размер, финансирала се е от кредитора, /без да става ясно как и защо/
и се възстановява от потребителя като се включва в равни месечни вноски
към връщане на сумата по кредита. Всъщност, тази такса по своето правно
значение представлява дейност на кредитора да провери дали иска да се
встъпи в договорни отношения към клиента, тоест касае се за такса, която
удовлетворява неговото лично /потребителя/ качество да сключи или да не
сключи договор. По същността си това е елемент от самият договор-при
формиране на волята на страните и представлява дейност както се посочи по
чл.16 от ЗПК. Затова настоящата въззивна инстанция счита, че тази такса за
оценка на риска в същност представлява съществена част от договора, тъй
като определя волята за поемане на престация/ чл.11 ал.1 т.7, т.8, т.9,10, 11,
т.12, т.13 и т.17от ЗПК/. Тази такса не може да се опише като допълнителна
по смисъла на чл.10а ал.1 от ЗПК. В същност таксата за оценка на риска
представлява съществено действие по усвояване и управление на кредита,
заплащането на която от потребителя и в полза на кредитора съгласно чл.10а
ал.2 от ЗПК е абсолютно забранено.
Следва да се отбележи и това, че така наречената такса за оценка на
риска, на основание §1 т.1 от ДР към ЗПК представлява "Общ разход по
кредита за потребителя" и по тази причина е следвало да бъде включена при
изчисляването на ГПР по чл.19 от ГПР (възнаграждение на заемодателя). С
включването на тези разходи примерно под формата на пакет от
допълнителни услуги се заобикаля ограничението на императивната норма
на чл.19 ал.4 от ЗПК. А заобикалянето на закона както се посочи е
самостоятелно основание за нищожна клауза от потребителски договор за
кредит, на основание чл.21 ал.1 от ЗПК. В този смисъл правилно
10
Пещерският районен съд е приел тези клаузи за противоречащи на закона и
не е уважил заявлението за тази част. Налице е вероятна обоснованост за
съществуването на неравноправна клауза, тъй като се създава възможност да
се застрашат интересите на потребителя от допълването на допълнителни
суми по разхода на кредита, които са елемент от престацията на заемното
правоотношение, поради което заповедният съд е длъжен служебно да остави
без приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит,
сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на
която се основава част от предявеното вземане.
Допълнителен аргумент за процесната такса е, че същата се финансира
от кредитора и се заплаща от заемополучателя с олихвявания по нея. Същото
означава, че по кредита има две главници – основната от 3000лв
и таксата за оценка на риска от 360лв, записани в заявлението като общ
размер на главницата от 3360лв. Последната /таксата/ обаче не се
предоставя на потребителя в сума, а се отчита като разход на кредитора. Това
води до неразбираемост какво се включва в ГПР, как е изчислен, както и до
извода, че е уговорка, която не отговаря на изискването за добросъвестност,
води до значително неравновесие между правата и задълженията на
кредитодателя и потребителя и е във вреда на последния. Ето защо тази
клауза е нищожна, поради нейното неравноправие на основание чл.24 от ЗПК
във връзка с чл.143 от ЗЗП. След като и тази клауза е нищожна и тази сума не
следва да се присъжда в полза на заявителя.
На следващо място, в погасителния план единствено е посочен размерът
на месечната погасителна вноска/ общо 24броя/ но не и от какви точно
компоненти е формирана и какъв е размерът на всеки един от компонентите
на вноската, включен в този план, при категоричен отказ от страна на
заявителя да представи тарифата неразделна част от договора след като
съдът изрично я е изискал да бъде представена което представлява
неизпълнение на задължение от заявителя вменено му от заповедния съд
и израз на неуважение, за което е следвало да бъде категорично
санкциониран по съответния ред от една страна, а от друга в уточнителната
молба от 07.10.2022г. също няма яснота и еднозначен отговор за параметрите
и начина на формиране на главното/главницата/ и акцесорни вземания по
отношение на претендираните вземания ,каквито липсват и в самото
11
заявление. В уточнителната молба няма посочен общ размер на задължението
по договора, а в самия договор е записана общо дължима сума от 3719.89лв
без посочване как точно е формирана и от кои компоненти се състои.
Заповедният съд е изпълнил вмененото му от ГПК задължение да укаже
на заявителя в какво се състои нередовността и да му предостави възможност
за отстраняването съгласно чл.411 ал.2 т.1 във връзка с чл.410 ал.2 от ГПК, но
дори и след представяне по делото на уточняващата молба от заявителя не се
внася яснота относно начина на формиране на вземанията по заявлението по
отделните пера и съответствието им с размерите, означени в погасителния
план като обща месечна погасителна сума.
От уточнението на кредитора отново не става ясно върху кой размер на
главницата са начислени претендираните договорни и законни/мораторни/
лихви – само върху главното вземане по договора за кредит или и върху
добавената към него главно вземане – еднократната такса за оценка на риска
или евентуално застраховки. Не отговаря на истината твърдението в
уточнителната молба на кредитора, че в претендираната главница не са
включени други суми освен реалният размер на отпуснатите в заем средства,
доколкото отпуснатия размер на кредита е от 3000лв и други отпуснати
заемни средства няма вписани в договора, а има вменена в задължение на
потребителя заплащането на непредвидена в закона еднократна такса за
оценка на риска от 360лв. по чл.16 от ЗПК. Продължава по този начин да
съществува съществено разминаване между посочените в заявлението, в
погасителния план и приложеният договор суми. Дори и след оставяне на
заявлението без движение, заявителят в уточняващата си молба претендира
отново главница без да уточни всички включени в нея компоненти. Затова
няма как да се приеме, че нередовността в заявлението е отстранена, поради
което то е останало нередовно и по него не следва да се издава заповед за
незабавно изпълнение чл.411 ал.2 т.1 във връзка с чл.410 ал.2 от ГПК само на
това основание. Налице е противоречие, което се дължи нередовност на
заявлението, договора за потребителски кредит и погасителния план.
Отделно както се посочи заявителят не се е легитимирал с надлежни
доказателства като носител на вземането и на правото да подаде заявление до
заповедния съд на посоченото основание/цесионер/.
Няма база нито указание от заявителя как се формира договорната
12
лихва доколкото същата се претендира върху една обща главница с два
компонента месечна погасителна вноска по главницата и месечна погасителна
вноска по еднократната такса за оценка на риска и дали лихвата касае общия
размер на главницата или само някой от двата компонента които имат
различно съдържание, основание и размер. Същото се отнася и до
формирането на мораторната лихва за забава, доколкото както се посочи,
еднократната такса за оценка на риска е нищожна и неравноправна клауза в
договора и като такава не се дължи връщане на същата, респективно
начислените за нея договорна лихва и мораторни лихви също не се следват
на кредитора. Предвид невъзможността да бъдат разделени двете претенции и
липса на задължително и необходимо уточнение в тази връзка от страна на
заявителя, каквото последният не е направил въпреки указанията на
заповедния съд, поради нередовност на заявлението в тези му части, правилно
Пещерският районен съд е оставил без уважение искането за издаване на
заповед за изпълнение за парично задължение по отношение претендираната
еднократна такса за оценка на риска от 360лв и изцяло по отношение на
договорната лихва и по отношение на мораторната лихва /обезщетение за
забава/.
Не съществува пречка заявителят АСВ ЕАД в друго производство да
установи тези си претенции след извършване на съответните уточнения,
корекции и пресмятания, включително по необходимост и чрез експертиза.
Следователно така подаденото заявлението, приложения ДПК и
погасителния план са нередовни и противоречат на закона, а в договора има
неравноправни и нищожни клаузи довело до отхвърляне на заявлението за
част от посочените и претендирани суми.
Предвид изложеното, разпореждането в обжалваните му части ще
следва да се потвърди.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1152 от 17.10.2022г. на Пещерски
районен съд постановено по гр.д.№1079/2022г. по описа на същия съд, В
ЧАСТТА С КОЯТО заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на
13
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на „Агенцията за събиране
на вземания“ ЕАД /АСВ ЕАД/, ЕИК-*********, срещу Р. Н. П., ЕГН-
**********, от гр.Пещера, обл.Пазарджик за следните суми-сумата от 360лв-
еднократна такса за оценка на риска; 359.89лв-договорна лихва за периода
05.11.2018г. до 05.10.2020г. и 1258.84лв-обезщетение за забава за периода
06.11.2018г. до 28.09.2022г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14