№ 836
гр. Варна, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20223110200768 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от „Калитера“ ООД срещу Наказателно
постановление № 03-2100295/22.12.2021г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството било наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000 лева, на
основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ.
Санкционираното лице счита наказателното постановление за
незаконосъобразно поради нарушения на материалния и процесуалния закон.
Намира, че са допуснати следните нарушения на процесуалните правила:
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, не са конкретизирани
в достатъчна степен; не става ясно въз основа на какви факти наказващият
орган е приел, че е налице трудово правоотношение; АНО не е изпълнил
задължението си да събере категорични доказателства за правната природа на
договора, сключен между страните и не е извършил разследване на спорните
обстоятелства. Оспорва наличието на вмененото му нарушение, като твърди,
че е било налице валидно правоотношение по граждански договор, а не
трудово такова. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
наказателното постановление.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено,
се представлява от адв.И.В., която поддържа жалбата на изложените в нея
основания. Поддържа също, че събраните по случая писмени доказателства са
1
противоречиви и взаимно изключващи се. Оспорва наличието на основни
елементи на трудовото правоотношение в отношенията между дружеството и
лицето, установено на обекта при проверката, като сочи, че последното е било
ангажирано да извърши определена работа- изливане на фундамент.
Претендира присъждане на разноски.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата. Счита за доказано извършването на процесното
нарушение. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна– санкционираното
юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично
основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: През м.ноември 2021г. въззивното
дружество изпълнявало строежа на обект-еднофамилна жилищна сграда,
находяща се в с.Звездица, обл.Варна, УПИ XIII-760, кв.6, ПИ 30497.501.760.
За изпълнението на строителните дейности, освен наетите по трудов договор
работници, дружеството ангажирало и лицето Х. А. Х., който полагал труд на
обекта и на 22.11.2021г. На посочената дата от Е.Н. и М.М.- инспектори в
Дирекция “Инспекция по труда”-Варна била извършена проверка по
спазването на трудовото законодателство на посочения строеж. При
проверката било установено, че свидетелите Х. Х. и О. Х. извършват
дейности по обезопасяване на обекта, като обяснили, че очакват доставка на
материали за изграждане на арматура. Двамата били поканени да попълнят
декларации във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото
и осигурителното законодателство и св.Х. декларирал, че има сключен трудов
договор с въззивното дружество, като работи на длъжност арматурист.
Удостоверил, че е договорил възнаграждение в размер на 650 лева на месец,
че почивните му дни са събота и неделя, както и че извършва арматурна
дейност в обекта. Отразил в декларацията и че работното му време е от 8,00ч.
до 17,00ч., с предвидени почивки.
На дружеството било указано да представи за проверка определени
документи, между които и трудовите досиета на установените лица в обекта
2
на контрол. В хода на извършената документна проверка бил представен
граждански договор, сключен лицето Х. Х., но не и сключен писмен трудов
договор. Проверяващите счели, че се касае за трудово правоотношение и на
15.12.2021г. съставили акт за установяване на административно нарушение на
въззивното дружество за това, че е допуснато до работа лицето Х. А. Х. да
престира труд в полза на „Калитера“ ООД, с определено работно време, с
договорено трудово възнаграждение, с място на работа- процесния
строителен обект, като изпълнявал трудови функции на арматурист, без да е
сключен с него писмен трудов договор. Актът бил съставен в присъствието на
управителя на дружеството, бил предявен и подписан без възражения.
Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз
основа на съставения акт на 22.12.2021г. било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на санкционираното дружество било
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
3000,00 лева за извършено нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 и чл.61,
ал.1 от Кодекса на труда.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- основно от разпита на
свидетелите ЕМ. Д. Н., М. ИВ. М., както и приобщените по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да
бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като
липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е
установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на
проверяващите, поради което твърденията им следва да бъдат приети за
обективни и правдиви. Показанията на двамата свидетели се подкрепят и от
приложените писмени доказателства, сред които с особено съществено
значение е попълнената и подписана от св.Х. декларация, в която същият е
отразил, че работи за въззивното дружество на процесния строителен обект
като арматурист, с уговорено месечно възнаграждение от 650,00лв. и с
определено работно време.
По делото като свидетели са разпитани и Х. А. Х. и О. М. Х., които
заявяват, че са били наети по граждански договор, за да направят фундамент
на сградата, тъй като имали свободно време между други ангажименти.
Твърдят, че е било уговорено да им бъде заплатено за извършване на
възложената им работа, след приключването й. Заявяват и че не са ходели
всеки ден да работят в обекта, като отричат да са договаряли спазването на
определено работно време.
Доколкото Х. и Х. и към момента работят по трудови договори за
въззивното дружество и следователно не се явяват незаинтересувани и
3
непредубедени свидетели, съдът намира, че показанията им следва да бъдат
кредитирани само в тези части, които кореспондират и на други събрани по
делото доказателства, преценени от съда като достоверни. Така съдът приема
за недостоверни показанията на двамата, че са били наети по граждански
договор за осигуряване на определен резултат, както и че е било уговорено
заплащане за постигането му, а не месечно възнаграждение, а кредитира
данните от попълнените от тях декларации. Изводът за достоверността на
декларациите не се разколебава поради обстоятелството, че в т.10
работниците са отразили данни за едни и същи обстоятелства. Дори и
проверяващите да са указали на работниците информация относно какви
обстоятелства да отразят (заплащане, извършвана в обекта дейност и т.н.),
това не означава, че попълнените от двамата данни не отговарят на
действителността.
От страна на жалбоподателя се твърди, че св. Х. не е полагал труд за
дружеството, не е работил с определено работно време и не е имал уговорено
месечно трудово възнаграждение, а е бил ангажиран за изпълнение на
определена работа-изливане на фундамент, съобразно сключен граждански
договор. В подкрепа на изложеното са представени копия от граждански
договор, разходни касови ордери и ведомост за заплати (в която не се
съдържа името на св.Х.). Съдът не намира основания да кредитира
изложените твърдения, а напротив- приема за безспорно установено, че Х. е
полагал труд като арматурист за дружеството на датата на проверката, за
извършването на който е било уговорено месечно възнаграждение.
По изложените съображения съдът счете описаната фактическа
обстановка, кореспондираща напълно на фактическите твърдения в
наказателното постановление, за установена по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението
си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити (в редакцията, действала към момента на
издаването им). Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при
връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
4
правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган,
видно от приложеното копие на Заповед № 3-0011/12.01.2010г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като
позволява на санкционираното лице да разбере неизпълнение на
административно задължение му е вменено и да организира адекватно
защитата си. Елементите на твърдяното в НП трудово правоотношение са
описани подробно, като фактическите твърдения на наказващия орган са
станали ясни в напълно достатъчна степен. Противно на твърденията в
жалбата, в НП в действителност са посочени доказателствата, на които се
основава административнонаказателното обвинение и следователно не е
налице процесуално нарушение в подобна насока.
Неоснователни са твърденията, че проверката е била опорочена, тъй
като проверяващите изискали пълни трудови досиета на лицата, установени в
обекта, а това принудило дружеството да изготви такива под страх от
административнонаказателна отговорност. Инспекторите в Дирекция „ИТ“
имат право да изискват определени документи при проверка, като
изпълнението на правомощията им по никакъв начин не може да се счете за
неправомерен натиск за изготвяне на документи, които до този момент не са
съществували.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Според чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбата на чл.62,
ал.1 от с.к. от своя страна посочва, че трудовият договор се сключва в
писмена форма. Предвид събраните по делото доказателства съдът приема за
установено, че на посочените в НП дата и място Х. Х. е извършвал
строителни дейности, свързани с подготовка за изготвяне на арматура на
строителен обект, изпълняван от дружеството-жалбоподател -обстоятелство,
което не се оспорва от санкционираното лице. При така установеното съдът
приема, че посоченото лице в действителност е полагало труд за дружеството.
В жалбата се твърди, че лицето не е престирало работна сила за
дружеството, а се е намирало на обекта в изпълнение на сключен граждански
договор за постигане на определен резултат. Съдът намира, че приложеният
граждански договор е привиден такъв, с който се прикриват трудови
правоотношения. Преценката дали се касае за трудов или граждански договор
се извършва конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от
действителната воля на страните. Според съдебната практика по силата на
трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила за
изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане,
работно време и пр., а предмет на гражданския договор е постигане на
конкретен трудов резултат, за изработване на готов продукт или
произведение, също свързан с полагане на труд, но при пълна
самостоятелност, до получаването на крайния продукт, предмет на този
5
облигационен договор. При договора за изработка изпълнителят е
самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата и изисква от
него доставянето на резултата от работата, а при трудовия договор
работникът или служителят е подчинен на работодателя и е зависим от него
(в този смисъл изрично- Решение №10767/2006г. на ВАС; Решение
№232/2000г. на ВАС; Решение №181/1997г. на ВАС и др.). В конкретния
случай според представения Граждански договор №2/16.11.2021г. Х., наричан
„работник“ е приел да работи на длъжност „строителен работник“, като се е
задължил да постъпи на работа на 17.11.2021г. Посочено е и уговорено
трудово възнаграждение в размер на 600,00 лева със срок за изплащане-края
на месеца, следващ този, за който се отнася трудовото възнаграждение. Видно
е, че според договора Х. не е поел задължение да постигне конкретен резултат
или да изработи продукт при пълна самостоятелност и без контрола на
работодателя, а напротив- следвало е да работи на определена длъжност, като
е наричан „работник“ и се е задължил да изпълнява възложената му работа
съобразно изискванията на дружеството, наречено „работодател“. В т.нар
„граждански договор“ е посочено, че работникът е ангажиран за извършване
на определена работа, описана в заповед. Приложена е Заповед
№11/16.11.2021г., издадена от управителя на дружеството, с която лицата О.
Х. на длъжност кофражист и Х. Х. на длъжност строителен работник са
назначени да извършат изграждане на основи в определен срок. След като Х.
е извършвал строителни работи на обект, стопанисван от въззивното
дружество, под контрола и съобразно изискванията на дружеството, съдът
приема, че се касае за прикрити трудови, а не за гражданскоправни
отношения, като действителните отношения между санкционираното лице и
св.Х. в момента на проверката са били трудовоправни отношения между
работодател и работник. Х. е извършвал възложени му от жалбоподателя
функции, на място, посочено от последния, като съдът приема за установено,
че между страните е било уговорено месечно възнаграждение, а не такова за
постигане на определен резултат (предвид данните от попълнената от
работника декларация и от самия граждански договор). При така
установеното съдът приема, че Х. действително е полагал труд за
дружеството, но с него не е бил сключен трудов договор в изискуемата от
закона писмена форма. Не се налага различен извод във връзка с
представените касови ордери за заплатена на лицето сума и ведомост за
заплати, в която същият липсва. За установяването дали се касае за
граждански или за прикрити трудови правоотношения следва да се съобразят
изложените по-горе обстоятелства, а не начинът, по който санкционираното
лице е заплатило за положения труд.
Не води до извод за липса на трудово правоотношение и
обстоятелството, че работникът не е полагал труд на обекта всеки ден, след
като такава е била уговорката между страните.
Следва да се има предвид и че по делото са приложени медицински
документи (Резултати от прегледите на специалистите и Карта за
6
предварителен медицински преглед), необходими с оглед постъпване на
работа, издадени на 18.11.2021г.-преди датата на проверката. В тази връзка се
налага единствено възможният извод, че е подготвяно постъпването на св.Х.
на работа като строителен работник в дружеството, но той е бил допуснат до
изпълнение на трудовите си функции преди сключването на съответен трудов
договор. След като дружеството-жалбоподател е приело на работа лице, без
да има сключен предварително с него писмен трудов договор, съдът намира,
че същото несъмнено е нарушило разпоредбите на чл.1, ал.2 и чл.62, ал.1 от
КТ, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното
наказателно постановление.
Съдът счита, че санкционната разпоредба е издирена надлежно, като
наказанието е наложено на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, предвиждащ
специална санкция за работодател, който наруши разпоредбата на чл.62, ал.1
от КТ, какъвто е и процесният случай. За осъществяването на състава на това
нарушение е необходимо извършителят да се явява работодател спрямо
конкретното лице и да го е допуснал до работа, без да има сключен с него
трудов договор в писмена форма. Понятието „работодател“ е дефинирано в §
1, т. 1 от КТ, според който това качество притежава всяко физическо лице,
юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение. От събраните по
делото доказателства е видно, че Х. е бил ангажиран именно от
санкционираното дружество за изпълнение на определени трудови функции и
че то е лицето, в чиято полза е престиран труд. При това положение правилно
е счетено, че „Калитера“ ООД има качеството работодател, чиято
административнонаказателна отговорност следва да бъде ангажирана за
установеното нарушение.
Предвид всичко изложено съдът приема, че наказващият орган
правилно е констатирал наличието на процесното неизпълнение на
административно задължение; надлежно е издирил приложимия закон и
относимата санкционна разпоредба.
Не са налице също така основания случаят да бъде счетен за
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като посочената норма се явява
обща и приложението е изключено поради наличието на специалната норма
на чл.415в от КТ. Предвид задължителното тълкуване, дадено в
Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на ВАС
специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на „маловажно“
административно нарушение по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на
общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. Втората алинея на посочения текст
изрично изключва възможността да бъдат квалифицирани като маловажни
нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 и следователно
тежестта на нарушението в тази насока не следва да се обсъжда.
Предвид изложеното съдът приема, че липсват основания за отмяна на
обжалваното наказателно постановление. В същото време съдът намира, че
7
административнонаказващият орган не е индивидуализирал правилно
наложеното наказание. Санкцията е определена в размер много над
минималния, предвиден в закона, но за определянето му не са изложени
конкретни мотиви. При това положение, като взе предвид липсата на
настъпили конкретни вредни последици и на данни за влезли в сила
наказания за други нарушения на трудовото законодателство, съдът намира за
законосъобразно имуществената санкция да е в минималния размер,
предвиден в закона, а именно 1500 лева.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от
ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл.
37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78,
ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от
съда. Случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради
което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в минималния
размер, а именно-80,00 лева. Като съобрази размера на оставената без
уважение част на жалбата (1500 лв., доколкото това е размерът на
потвърдената санкция), съдът намира, че на въззиваемата страна следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,00 лв., като
посочената сума следва да бъде заплатена от жалбоподателя в полза на
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл.
144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на жалбоподателя също следва да се
присъди съразмерната част от направените по делото разноски. Същите се
изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. за
процесуално представителство. В случая възнаграждението е около
минималния размер, определен по реда на чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Като съобрази размера на уважената част на жалбата (1500
лв., доколкото това е размерът на отменената санкция), съдът намира, че на
въззиваемото дружество следва да се присъдят разноски в размер на 225 лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2100295/22.12.2021г. на
8
директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, като намалява
наложеното на „Калитера“ ООД- гр.Варна, ЕИК:***, на основание чл.416,
ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ, административно наказание “имуществена
санкция” от 3000,00 лева на 1500,00 лева.
ОСЪЖДА „Калитера“ ООД- гр.Варна, ЕИК:*** да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна сумата от 40,00 лева /четиридесет
лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“-Варна да заплати на
„Калитера“ ООД- гр.Варна, ЕИК:*** сумата от 225,00 лева /двеста двадесет и
пет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9