Р Е Ш Е Н И Е
№…………………… 2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІ състав, в публично заседание на двадесет
и четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен
съдия : ЙОРДАН ДИМОВ
при секретаря Деница Кръстева
като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов
адм. д. №1682/2021 г. по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 15
от Закона за социално подпомагане (ЗСП).
Административното дело е образувано по жалба
на С.Д.Д., ЕГН **********,***, в качеството
ѝ на майка и законен представител на детето А.М. Д.,
ЕГН ********** срещу заповед № 0301-РД01-0436/16.06.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Варна. В жалбата се посочва,
че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е постановен отказ единствено
на основание на това, че представеният разходооправдателен документ не съдържа
изискуемите по смисъла на Закона за счетоводството реквизити за първичен
счетоводен документ. Прави А.лиз на нормата на чл.6, ал.1 от Закона за
счетоводството и излага твърдение, че са налице всички изискуеми по посоченият
текст реквизити на представената фактура, чиито оригинал е съставен на немски
език, но е представен и легализиран превод. Сочи, че е налице номер на
сокумента, дата на издаване, имена и адреси както на издателя, така и на
получателя, както и предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската
операция, която в настоящият случай касае три броя нощувки, на обща стойност
120 евро, като сочи, че в случая се полагат по 130 евро на нощувка, а реално са
извършени разходи за 40 евро на нощувка. Моли да бъде отменена обжалвА.та
заповед.
Писмено
становище по така подадената жалба е подадено от Дирекция „СП“ Варна под
формата на молба със с.д.17217/23.11.2021 г. С него се оспорва жалбата и
претенцията за разноски, ако такава бъде направена. Сочи, че заповедта изхожда
от компетентен орган по смисъла на чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.28 от ППЗСП и е
мотивирА. от правна и фактическа стрА., съобразно с чл.59, ал.2 от АПК. Намира,
че заповедта е мотивирА. и са налице фактически основания, които дават яснота
относно мотивите за постановяване на акта. Направено е подробно изложение
относно съдържанието на заповедта, както и че на лицето са изплатени другите
разходи относно дневни и пътни свързани с това лечение на малолетното дете.
Поддържа се становището, че приложената разписка с превод от немски може да се
определи, като първичен счетоводен документ, тъй като не са налице
задължителните реквизити на такъв. Представеното не отговаря по форма и
съдържание, за да бъде определено като фактура. Намира, че не е налице
разходооправдателен документ. Намира, че така подадената жалба е неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение.
В съдебно заседание лично се явява
жалбоподателката С.Д., като последната сочи, че поддържа жалбата си. Намира
обжалваното решение за необосновано и незаконосъобразно. Моли да ѝ бъдат
присъдени сторените в производството съдебни и деловодни разноски.
Ответникът директорът на Дирекция
"Социално подпомагане" гр. Варна не изпраща
представител. Становище по спора е заето с описА.та по-горе молба –
становище.
Административен съд-Варна, седми състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във
връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа
стрА. следното:
В
рамките на производството, предвид представените доказателства се установява,
че жалбоподателката С.Д. е подала на 22.12.2020 г. заявление-декларация по
образец, с което е кандидатствала пред Дирекция „Социално подпомагане“ Варна за
отпускане на еднократна помощ за лечение в чужбина на основание чл.17 от ППЗСП,
във връзка с проведени лечебни и диагностични процедури на детето А. Д. за
период от тринадесети до шестнадесети декември 2020 г. с оглед необходимостта
от лечение в чужбина е била издадена Заповед №ЗСП/Д-В/9739/22.01.2021 г., с
която е отпусната еднократна помощ за лечение в чужбина на основание чл.17 от
ППЗСП за покриване само на дневните разходи за проведено лечение в чужбина на
детето А.Д. и един придружител – С.Д. за период от 13 до 16 декември 2020 г.
срещу така издадената заповед е депозирА. възражение от жалбоподателката Д.,
като се атакува частта на посочената заповед, в която не са изплатени квартирни
разходи. В заповедта е посочено, че такива не са изплатени поради
обстоятелството, че не са представени оригинални разходо-оправдателни
документи. Намира, че представената от С.Д. разпечатка от имейл на фактура
№2/13.12.2020 г., не е оригинален финансово-отчетен документ, доказващ
направените разходи за нощувка на правоимащото лице и придружителя му.
Гореизложените съображения за отказ за изплащане на квартирни разходи са
обективирани в Заповед №0301-РД01-0436/16.06.2021 г., с която заповед е
изменена Заповед №ЗСП/Д-В/9739/22.01.2021 г. в частта, с която са били отказани
средства за квартирни за лечение в чужбина, дължими като еднократна помощ по
смисъла на чл.17 от ППЗСП на С.Д. за лечение на малолетната А. Д. в чужбина за
период от 13.12 – 16.12.2021 г. на определени съгласно приложение №2 към
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с ПМС
№115/2004 г. Същевременно със същата заповед №0301-РД01-0436/16.06.2021 г. е
отказано заплащането на претендираните като квартирни разходи 120 евро на
основание чл.17 от ППЗСП, свързани с лечението на малолетната А. Д. и
придружителката ѝ С.Д. за лечение в чужбина – Виена (Австрия) за период
от 13 до 16 декември 2020 г.
Заповедта,
с която е направен този втори изричен отказ за заплащане на средства за
квартирни е обжалвА. пред административният орган в тази ѝ част, като е
било постановено Решение №03-РД06-0130 от 14.07.2021 г., с което заповед
№0301-РД01-0436/16.06.2021 г. е била потвърдена в обжалвА.та ѝ част – в
която е отказано отпускане на еднократна помощ по чл.17 от ППЗСП в размер на
120 евро, представляваща общата стойност на направените квартирни разходи. В
решението са изложени преди всичко мотиви, касаещи развитието на процедурата по
отпускане на помощта за лечение, но решаващите мотиви за отказа се съдържат в
едно единствено изречение в края на л.2 от решението – „Приложената фактура
№2 от 13.12.2020 г. с направен превод от немски език по-скоро прилича на
разписка и няма характерните изисквания на фактура по Закона за счетоводството.“
В
рамките на производството пред административният орган от стрА. на
жалбоподателката е представен документ, в превод от немски език, който е
наименован Фактура №2, съдържа дата и място на издаване – 13.12.2020 г., Виена,
данни за издателят си – Виолета Дечева – e. U. (електронен
подпис) Кайнергасе 18/31-32, 1030 Виена, Номаре за регистрация по ДДС (ATU) 7330334, с описан получател на услугата – С.Д.,***,
България, Услуга – нощувка от 13 до 16 декември 2020 г. на единична цена 109.09 евро, с ДДС 10.91 евро и обща стойност
120 евро. Посочен е и начин на плащане – чрез превод в банка BAWAG Bank IBAN: ***ата В.Д..
Гореизложената
фактическа обстановка не е спорна между
страните. Единственият спорен момент е дали коментирА.та по-горе фактура представлява
валиден платежен документ, въз основа на който да се приеме, че посочените
разходи за нощувки са били реално направени.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна стрА. следното:
Жалбата е подадена в срок, от
надлежна стрА. и е процесуално допустима.
РазгледА. по същество е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
орган по см. на чл. 13, ал. 2 от Закона за социалното подпомагане вр. чл. 28,
ал. 1 от ППЗСП – директорът на дирекция "Социално подпомагане".
Заповедта е издадена при спазване на
административно-производствени правила, в установената форма, но при неправилно
прилагане на материалния закон.
Разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Правилника за прилагане на
Закона за социалното подпомагане в редакцията му към датата на постановяване на
заповедта урежда право на еднократна помощ на лицата, получили от Националната
здравноосигурителна каса одобрение за заплащане за медицински услуги във връзка
с лечение в чужбина по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето, могат да се
отпускат еднократни помощи за покриване на разходите за дневни и квартирни за
тях, техните придружители и донори, когато те не са включени в сумата,
определена за заплащане. Разпоредбите на чл. 17, ал. 3 от ППЗСП гласят, че в
зависимост от момента на подаване, към молба-декларацията се прилагат - преди
провеждане на лечението - копие от разрешение за лечение в чужбина, издадено от
МЗ; потвърждение от лечебното заведение, което ще проведе лечението, в което да
са указани срок и начална дата, а след завръщане в стрА.та: документите от т. 1
- копие от епикриза, издадена от лечебното заведение провело лечението; оригинални
разходооправдателни документи за извършени разходи за нощувка на правоимащото
лице и придружителя му, когато има право на такъв. Според чл. 17, ал. 5 от
ППЗСП, размерът на помощта по чл. 17,
ал. 1 от ППЗСП се определя въз основа на Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина., а съгласно чл. 17 а4 от ППЗСП обстоятелството по ал.
1, че разходите за дневни и квартирни не са включени в обхвата на заплащането,
определено по реда на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 2 от 2019 г. за медицинските и
други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията
за тяхното одобряване, ползване и заплащане, издадена от министъра на
здравеопазването, се установява служебно.
Не се спори от страните по делото, че
заявлението за отпускане на еднократна помощ е подадено в 14-дневния срок по
чл. 17, ал. 2 от ППЗСП.
Право на социално подпомагане
имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради
здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами
чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество или с помощта
на задължените по закон да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на
основните си жизнени потребности.
Спорен по делото е въпросът, налице ли са
специалните предпоставки на чл. 17, ал.
1 от Правилника за приложение на Закона за социалното подпомагане.
От съдържанието на
разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ППЗСП
следва, че на първо място предпоставки за отпускане на еднократната помощ за
разходи за дневни и квартирни е същите да не са включени в стойността на
отпуснатата сума за лечение на лица, получили разрешение за лечение в чужбина
от МЗ за сметка на бюджета му. По делото се установи безспорно, че разходите са
направени във връзка с лечението на детето в чужбина, за което е разрешено
финансово и организационно подпомагане, като включени в стойността на
отпуснатата сума са разходи за пътни, т. е. лицето има право на еднократна
помощ за дневните
и квартирните разходи, като в крайна сметка по искането на
лицето са отпуснати средствата за дневни, но не и тези за квартирни. На следващо място, при реализирано условие на чл. 17, ал. 1 от ППЗСП, предпоставка за
отпускане на помощта е прилагане от заявителя на документите, в случая
посочените в чл. 17, ал. 3, т. 2, във връзка с т. 1 от ППЗСП. След като
Правилникът за приложение на Закона за социалното подпомагане определя размера
на помощта съобразно Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина, според която разходите, които се покриват от сумите за командировката
включват освен дневни,
също и квартирни пари, т. е. сумите за нощувка, то и на
лицата, на които е разрешено лечение в чужбина, следва да бъдат признати същите
разходи в предвидения от същата наредба обем.
Не
са правилни изводите залегнали в обжалвА.та заповед във връзка с това, че
представената фактура не може да удостовери извършването на плащане по
отношение на претендирА.та сума като помощ относно извършени разходи за нощувки
във връзка с лечението на детето в чужбина.
Представеният документ е фактура, като в това отношение не е изяснено
дали същият отговаря на изискванията за издаване на подобни документи в
държавата-членка, в която е издаден. Все пак съдът намира, че предвид данните
от самият, превод, че документът е подаден чрез електронен подпис от издателят
си – В.Д., явно регистрирА. по ДДС в Австрия същият представлява редовен
документ за целите на фиска и данъчното облагане в Австрия. Съпоставен с
нормативната уредба у нас касаеща издаването на фактури по доставки – чл.114 от ЗДДС посоченият документ съдържа всички реквизити на фактура – чл.114, ал.1 от ЗДДС. Не само това извън изискването на посоченият текст документът е подписан
с електронен подпис – т.е. установява обстоятелството, че изходи от търговецът
– издател. От друга стрА. посоченият документ отговаря и на изискванията на
чл.6, ал.1 от Закона за счетоводството, където са въведени изисквания към
първичният счетоводен документ, който следва да съдържа следните реквизити:
наименования и номер на документа – посочено е, че това е фактура №2; дата на
издаване – 13.12.2020 г.; име, идентификационен код или ЕГН на подателят и
получателят – несъмнено от посоченият документ могат да се установят
самоличностите и на издател и на получател, тъй като в документа са посочени не
само името и адресът на издателя, но и негов регистрационен код като търговец
регистриран по ДДС, както и данни за името и адреса на получателят; предмет,
натурално и стойностно изражение на стопанската операция също са упоменати в
процесната фактура – става въпрос за нощувки с период от 13 до 16 декември 2020
г., които са остойностени с включен ДДС, като са на обща стойност 120 евро.
Всъщност мотиви за отказът в заповед №0301-РД01-0436/16.06.2021 г. е обстоятелството,
че не е представен оригинален документ. Предвид наличните данни за фактура
изпратена по електронен път, но подписА. с електронен подпис на издателят си –
съдът намира, че става въпрос за несъмнено волеизявление на издателя, което се
приравнява на подписан от него документ. За разлика от Заповедта в Решение №03-РД06-0130 от 14.07.2021 г. се
говори вече за реквизити на „… фактура по Закона за счетоводството.“ Както
бе коментирано по-горе в ЗСч са посочени изискванията за първичен счетоводен
документ (чл.6, ал.1 от ЗСч), а не за фактура, изискванията към която са
уредени в чл.114, ал.1 от ЗДДС. Дори само това противоречие в мотивите на
решението и заповедта биха ги направили незаконосъобразни, защото решаващият
орган, издал заповедта и решението явно няма ясна представа на какви конкретни
изисквания следва да отговаря един разходо-оправдателен документ. Все пак
обаче, както бе коментирано от съда по-горе, представеният в превод документ – фактура
има необходимите по българското законодателство реквизити, за да бъде приет за
фактура, а от друга стрА. изпълнява изискванията на Закона за счетоводството и
отговаря на изискваният за първичен счетоводен документ. Ето защо следва да се
приеме, че обжалванията отказ е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде
отменен. Съдът намира, че жалбоподателката е имала законово основание да
претендира предвидената в чл.17 от ППЗСП помощ за изплащане на извършени
разходи за квартира при лечение на дете в чужбина.
ПретендирА.та еднократна
помощ за разноски за дневни следва да бъде изплатена в пълния ѝ размер, след съобразяване на доказателствата и
според указанията по тълкуването и приложението на материалния закон, дадени в
настоящото решение. Предвид изложеното са налице основания за отмяна на
оспорената заповед по чл. 146, т. 4 от АПК
С оглед изложеното, съдът намира че процесната
заповед, с която се отхвърля претенцията на оспорващата за отпускане на
еднократна помощ, не съответства и на целите на закона – чл. 1, ал. 2, т. 1 и
т. 2 и ал. 3 от ЗСП – подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго
не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности, като социалното
подпомагане се предоставя по начин, който запазва човешкото достойнство на гражданите.
Налице е и основанието по чл. 146, т. 5 от АПК за отмяна на оспорената заповед.
На основание гореизложеното съдът приема, че оспореният административен
акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
рефлектирали и върху правилното приложение на закона, в несъответствие с
материалноправните разпоредби, както и е несъответен на целта на закона.
Оспорената заповед, като незаконосъобразна, следва да бъде отменена, като на
основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката бъде изпратена на административния
орган за произнасяне по заявлението – декларация на жалбоподателката за отпускане на еднократна помощ по чл. 17, ал. 1 от ППЗСП, при съобразяване със
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с
настоящото съдебно решение.
При този изход на спора, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на жалбоподателката направените съдебни разноски.
Претендираните разноски са в размер само
на 10 лв. държавна такса.
Мотивиран от изложените съображения
Административен съд – Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
№0301-РД01-0436/16.06.2021 г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна, с която заповед е изменена Заповед №ЗСП/Д-В/9739/22.01.2021
г., в частта, с която са били отказани средства за квартирни за лечение в
чужбина, дължими като еднократна помощ по смисъла на чл.17 от ППЗСП на С.Д.Д.,
ЕГН ********** за лечение на малолетната А.М. Д., ЕГН ********** в чужбина за
период 13.12.2020 г. – 16.12.2020 г.,
потвърдена с Решение
№03-РД06-0130 от 14.07.2021 г. на директора на
Регионална дирекция за социално подпомагане Варна като незаконосъобразна.
ИЗПРАЩА административната преписка за ново
произнасяне,
при съобразяване със задължителните указания на съда
по прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение, в 14 – дневен
срок от влизането му в сила.
ОСЪЖДА
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна да заплати на С.Д.Д.,
ЕГН **********,*** сумата от 10 (десет) лева, представляваща направените в
производството съдебни разноски.
Решението може да се оспорва
пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: