О П Р Е Д Е
ЛЕ Н И Е
№ …….
гр. Провадия, 13.01.2012г.
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в
закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1483/2011г. по описа на ПРС,
съобрази следното:
Съдът изготвя следния доклад на
делото:
Производството е образувано по повод
предявени от Д.И.Д., в качеството и
на майка и законен представител на детето И. Р. Г., роден на ***г. срещу Р.И.Г. обективно кумулативно
съединени искове * с правно основание чл. 143 от СК за осъждане
на ответника да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 100 лева
месечно, считано от депозиране на исковата молба в съда – 15.11.2011г., ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законна
причина за изменение и прекратяването й и * с правно основание чл.149 от СК
за осъждане на ответника да заплати в полза на детето издръжка за минало време
в размер на 100 лева месечно за период от една година преди депозиране на
исковата молба в съда, т.е от 15.11.2010г. до 15.11.2011г.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищцата излага, че с ответника са родители
на детето Иван, не живеят заедно от около 2 години, като последният не
предоставя никакви средства за отглеждането
на детето. Посочва, че понастоящем Иван посещава детска градина, за
която се заплащат ежемесечно суми, а с повишаване възрастта на детето се
повишават и необходимите за издръжката и отглеждането му средства. Ищцата излага,
че доходите й са недостатъчни за отглеждането на детето, поради което моли съда
да уважи предявените искове като осъди
ответника да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на по 100 лева
за напред, както и по толкова за 1 година назад от предявяване на исковата
молба в съда.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът
Р.И.Г. е депозирал писмен отговор на
исковата молба, в който заявява становище за допустимост на исковата молба. Оспорва
предявения иск с правно основание чл.143 от СК по размер, а иска за заплащане
на издръжка за минало време и по основание. Не оспорва, че е баща на детето Иван,
родено по време на фактическото му съжителство с ищцата, но оспорва твърденията
й, че не е полагал грижи за него и не е предоставял издръжка. Излага, че с
ищцата са във фактическа раздяла от 11.03.2011г., като до този момент и след
това е закупувал дрехи, памперси и други необходими вещи за детето. Ответникът
не се противопоставя на искането да заплаща ежемесечно издръжка в полза на
детето в размер на по 70 лева месечно, с оглед получаваните от него доходи.
Оспорва, че притежава недвижими имоти и друга собственост. Предявява насрещен
иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК за определяне на режим на лични
контакти между него и детето.
СЪДЪТ
намира, че приемането
на насрещната искова претенция е процесуално недопустимо, на основание чл.314,
ал.2 от ГПК, доколкото разпоредбата урежда забрана в рамките на бързо
производство да се приемат за съвместно разглеждане насрещни искови претенции.
На
основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищцата, че носи
доказателствена тежест да установи твърденията си в исковата молба, че
ответникът е баща на детето Иван и като такъв задължено лице за осигуряване на
издръжката му, както и нуждите на детето от средства за храна, облекло, играчки,
забавления, лекарства и др. налагат заплащане на издръжка от бащата в размер на
по 100 лева месечно. Следва да установи собствените си твърдения, че с
ответника са във фактическа раздяла от 2 години преди предявяване на исковата
молба, както и че ответникът разполага с недвижимо имущество. Страната следва
да ангажира доказателства за получаваните от нея месечни доходи.
На
основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК
съдът указва на ответника, че носи доказателствена тежест да установи собствените
си твърдения, че с ищцата са във фактическа раздяла от 11.03.2011г., че е
предоставял издръжка на детето в периода от 15.11.2010г. до 15.11.2011г.,
осигурявал е дрехи, обувки, храна и лекарства на детето в този период. Страната
следва да ангажира доказателства за получаваните от нея месечни доходи.
Съдът
намира, че молбата, с
която е сезиран е процесуално допустима, поради което производството по делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Съдът намира, че представените с
исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства са относими и
допустими към предмета на спора, поради което същите следва да бъдат допуснати
до събиране и приобщени към доказателствения материал по делото в първото
съдебно заседание. Следва да бъде предоставена възможност на ищеца и ответника
да ангажират гласни доказателства чрез разпит на по двама души свидетели в
съдебно заседание с показанията на които всяка страна да установи твърденията
си изложени в исковата молба, респективно в отговора на исковата молба.
Предвид изложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
* НАСРОЧВА производството
за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе на 22.02.2012 г. от 11.00 ч., за която
дата и час да се призоват страните и ДСП-Провадия. На същите да се връчи препис
от настоящото определение ведно с призовката за насроченото съдебно заседание.
На ищеца да се изпрати препис от отговора на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на ответника за приемане за съвместно разглеждане в рамките на производството на
насрещен иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК, на основание чл.314, ал.2
от ГПК.
* ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ в
първото съдебно заседание представените с исковата и отговора писмени доказателства.
* ЗАДЪЛЖАВА ИЩЕЦА И ОТВЕТНИКА в
срок до съдебно заседание да представят доказателства за получаваните от тях
доходи в периода от 15.11.2010г. до настоящия момент.
*ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ИЩЕЦА
И НА ОТВЕТНИКА да
ангажират гласни доказателства чрез разпит на по двама души свидетели в съдебно
заседание, с показанията на които всяка страна да установи твърденията си
изложени в исковата молба, респективно в отговора на исковата молба.
* УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от
връчване на настоящото определение да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия,
като при неизпълнение на указанията, същите губят възможността да сторят това
по–късно, освен ако пропускът не се дължи на особени непредвидени обстоятелства, на основание чл. 312, ал. 2 от ГПК.
*УКАЗВА на страните, че тази страна, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощника на
страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: