№ 236
гр. Монтана, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20221630201083 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от
2020г., в сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 639 (с посочена технически
погрешно дата 23.06.2022г., вместо 11.07.2022г.), на Зам. Директор
Регионална дирекция по горите (РДГ) гр.Берковица са наложени на С. С. Т. с
посочен съдебен адрес в гр.Монтана чрез адв.Е. Ц. от МАК, административно
наказание - глоба в размер на 50 (петдесет) лева на основание чл.266, ал.1 от
ЗГ (Закон за горите) за нарушение по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ, административно
наказание - глоба в размер на 50 (петдесет) лева на основание чл.266, ал.1 от
ЗГ за нарушение по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, като на основание чл.275, ал.2 от
ЗГ е определена паричната равностойност 200 (двеста) лева на липсващите
вещи, предмет на нарушението – 4.00 пр. м3 дърва за огрев от дървесен вид
цер.
Недоволен от наказателното постановление (НП) Т. чрез
пълномощник адв.Е. Ц. от МАК, моли да бъде отменено, претендират се и
разноски.
Въззиваемата страна РДГ гр.Берковица чрез Директор инж.К,
счита жалбата за неоснователна и моли да бъде потвърдено НП, по изложени
1
доводи в писмена защита.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги
обсъди във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима и
основателна.
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния срок имайки
предвид данните по делото.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
На 30.06.2022г. в с.Студено буче, община Монтана, област
Монтана, ул.ХМ № 2, св.И. Ц. И. – горски стражар при ТП ДГС - Монтана
установил, че жалбоподателя С. С. Т., ЕГН **********, съхранява в двора си,
намиращ се на горепосочения адрес, 4 пр. м3 дърва за огрев от дървесен вид
цер, немаркирани с контролна горска марка (КГМ), общинска марка (ОМ)
или производствена марка (ПМ) и без превозен билет - документ, доказващ
законния произход на дървесината.
За установените административни нарушения по чл.213, ал.1, т.1 и
т.2 от ЗГ св.И. Ц. И. в присъствието на с.Л. Т. Л. – негов колега, съставил
спрямо жалбоподателя Т. АУАН серия СЗДП 2022г. № 639, бл. №
0002308/30.06.2022г., като предмета на нарушението бил оставен на
отговорно пазене при Т., с разписка Серия СЗДП № 056154/30.06.2022г. На
базата на изготвения АУАН, Зам. Директор РДГ гр.Берковица оправомощен
със Заповед № 49 199/16.05.2011г. на МЗХ намерил, че Т. е извършил
административни нарушения по чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ, като и издал
обжалваното НП.
В рамките на съдебното следствие се установява чрез показанията на
св.И. и св.Л., че по повод на процесната проверка, освен АУАН, са били
съставени и Констативен протокол и разписка за отговорно пазене.
Жалбоподателят не оспорва нарушенията и доказателствата по
делото представени от административнонаказващия орган (АНО), съответно
констатираните нарушения, поради и което е безпредметно да се излагат
доводи в детайли. Става дума за две отделни административни нарушения, в
какъвто смисъл е възприетото в Тълкувателно решение № 14 от 21.12.2021г.
на ВАС по т. д. № 3/2021г., ОСС, І и ІІ колегия. Извършват се две отделни
административни нарушения с едновременното осъществяване на деянието в
2
хипотезите на чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за горите при
административното наказване по чл.266, ал.1 от Закона за горите и деянието
поражда множественост на административните нарушения. Не е правно
извинително твърдението, че поради възрастта си, Т. бил забравил къде е
документът, доказващ законния произход на дървата. Т. е имал възможност
след съставяне на АУАН в срока за писмени възражения по чл.44, ал.1 от
ЗАНН, да представи възражения и да представи документ, доказващ законния
произход на съхраняваните от него дърва за огрев, които не само, че не са
били придружени с превозен билет, но и не са били маркирани, така както
изисква чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ.
Настоящият съд намира, че в хода на АНП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, в т.ч. от вида на бланкетно посочените в
жалбата по смисъла на чл.42, чл.52, ал.4, чл.57 от ЗАНН. Според настоящия
съд допусната техническа грешка при изписване датата на издаване на
процесното НП – 23.06.2022г., вместо 11.07.2022г., посочена в писмо изх. №
РС – 07240/27.09.2022г. по описа на РДГ гр.Берковица, не следва да бъде
основание за отмяна на НП, респ. този съд намира че не е допуснато
съществено процесуално нарушение, което да е ограничило правото на
защита на Т., който видно от данните по делото, в пълнота е реализирал
правата си. НП е издадено от надлежно оправомощен АНО в лицето на Зам.
Директор на РД гр.Берковица, имайки предвид Заповедта за отпуск на
Директор РДГ гр.Берковица на л.31 от делото и Заповед № РД 49 –
199/16.05.2011г. на МЗХ на л.30 от делото.
След анализ на събраните по делото доказателства, настоящия съд
намира, че формално жалбоподателя Т. е извършил нарушенията по чл.213,
ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ, но обстоятелствата на нарушенията са давали основание
на наказващия орган да обсъди дали не следва да бъде приложен чл.28 от
ЗАНН. Фактът на нарушенията е безспорно установен, но като коректив е
предвидената в процесуалния закон норма на чл.28 от ЗАНН, даваща
възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание,
след като прецени конкретната фактическа обстановка. Това е така, защото
административните наказания не са самоцел, те се налагат, за да се
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов
ред, съответно да се въздейства предупредително върху останалите граждани.
Преценката относно наличие на основанията на чл.28 от ЗАНН следва да се
3
извърши от административнонаказващия орган, като се вземе предвид
тежестта на нарушението, настъпилите вредни последици от нарушението и
другите смекчаващи вината обстоятелства.
Налице са данни за приложение на чл.28 от ЗАНН – макар и да не
става дума за събирани и паднали дървесни отпадъци или дървета, а за
съхраняване на нарязани по метър дърва за огрев от дървесен вид цер, в този
смисъл настоящия съд съобразява практиката на касационната инстанция -
АС – Монтана, този съд намира, че в случая може да се приложи чл.28 от
ЗАНН. Съдът съобразява по–ниската степен на обществена опасност на
настоящите нарушения, изследвайки данните по делото относно вида на
предмета на нарушението и изпълнителното му деяние - „съхранява”, като
намира, че е налице маловажен случай, като на практика административно
наказващия орган НЕ е съобразил тежестта на нарушенията, в т.ч. чрез
определяне на минималните по размер административни наказания по чл.266,
ал.1 от ЗГ, защото процесните нарушения са формални и малозначителни,
спрямо които този съд намира, че е приложим чл.28 от ЗАНН. Посоченото в
писмо изх. № РС – 07240/27.09.2022г. по описа на РДГ гр.Берковица, че
спрямо Т. НЯМА съставени други АУАН и издадени други НП, освен
процесните, също по разбиране на настоящия съд, може да бъде основание за
отмяна на НП поради маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Тази
справка относно личността на Т. като нарушител и неговата възраст, респ. и
представеното заверено копие на Разпореждане № 11222838256/01.07.2022г.
на НОИ, ТП – Монтана, удостоверяващо, че Т. е пенсионер, получаващ
пенсия в размер на 467 лева, считано от 01.07.2022г., е следвало да мотивират
АНО да приложи чл.28 от ЗАНН.
Настоящият съд намира, че следва да бъде приложена разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН. Предвид установените факти, се извежда извода, че
наложените наказания очевидно са силно завишени, както и че не
съответстват на тежестта на нарушението. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на
ВКС по тълк. н. д. № 1/2007г., ОСНК на ВКС преценката на
административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая по чл.28 от
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато
съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са осъществени, но
наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона.
4
В писмената защита на Директор РДГ гр.Берковица, с която се
пледира за потвърждаване на НП, е посочено цитира съда „с оглед дейността,
която осъществява жалбоподателя, не може да се приеме, че става въпрос за
маловажен случай”. По делото са налице единствено и само данни, че
жалбоподателя Т. е пенсионер с месечен размер на пенсия 467 (четиристотин
шестдесет седем) лева, считано от 01.07.2022г., че е роден 1945г. и че в
с.Студено буче, област Монтана, ул.ХМ № 21 където е съхранявал
процесните дърва за огрев отглежда животни, без АНО (чиято е
доказателствената тежест в АНП) да е представил писмени или гласни
доказателства, за извършването на дейност от Т., различна от посоченото по–
горе. Напротив, не само писмените доказателства са в подкрепа на това, че Т.
е пенсионер, но и гласните доказателства са в подкрепа на този извод –
показанията на св.И. и св.Л..
И в частта на приложение на чл.275, ал.2 от ЗГ относно предмета на
нарушението, НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. 4 пр. м3
дърва за огрев от вида цер, оставени на отговорно пазене при Т., видно от
данните по делото, все още се съхраняват от Т. на адреса в с.Студено буче,
ул.ХМ № 2, съответно НЕ липсват, за да се присъжда тяхната равностойност.
Преди да издаде НП, АНО е бил длъжен да провери дали дървата са налични,
и след като са налични да приложи разпоредбата на чл.273, ал.1 от ЗГ
приемайки да издаде НП, а не да прилага нормата на чл.275, ал.2 от ЗГ.
Поради нарушение на ЗГ, НП следва да бъде отменено и в тази част,
независимо от това, че е бил приложим чл.28 от ЗАНН.
На основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН (изм., бр. 109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.) следва да се предупреди нарушителя Т., че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на настоящия съдебен акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя Т.,
съгласно чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от
23.12.2021г.), следва да бъде присъдено поискано чрез адв.Е. Ц. от МАК
адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
5
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата. АНО с придружителното писмо и/или писмената защита НЕ
е направил възражение за прекомерност. Поисканите разноски от адв.Ц. от
МАК са в размер на 250 (двеста петдесет) лева, които следва да бъдат
присъдени, тъй като настоящия съд не установява прекомерност, макар и да
липсва възражение в тази насока. Като размер поисканите разноски са
съобразени с НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата,
изм. ДВ, бр.88/04.11.22г.). Предвид изложеното, настоящия съд намира, че
следва да бъде уважено искането за присъждане в полза на жалбоподателя на
сумата 250 (двеста петдесет) лева разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН (изм., бр.109 от
2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 639/11.07.2022г. (технически
погрешно посочено – 23.06.2022г.) на Зам. Директор РДГ гр.Берковица, с
което на С. С. Т. с посочен съдебен адрес в гр.Монтана чрез адв.Е. Ц. от
МАК, са наложени административни наказания – 2 бр. глоби в размер всяка
по 50 (петдесет) лева на основание чл.266, ал.1 от ЗГ и на основание чл.275,
ал.2 ЗГ е определена паричната равностойност на липсващите вещи, предмет
на нарушението – 4.00 пр. м3 дърва за огрев от дървесен вид цер, в размер на
200 (двеста) лева.
Предупреждава нарушителя С. С. Т., че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящия съдебен акт, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА РДГ гр.Берковица, която е ЮЛ на бюджетна издръжка, да
заплати на жалбоподателя С. С. Т. сумата 250 (двеста петдесет) лева,
направени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 (четиринадесет)
6
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7