Решение по дело №421/2022 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 311
Дата: 5 октомври 2022 г.
Съдия: Мария Велкова
Дело: 20224500500421
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 311
гр. Русе, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:ГА.на Магардичиян

Боян Войков
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20224500500421 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М. М. А. чрез пълномощника му адв.Б. М.
от *** против решение №477/20.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 3882/2021
г. на Русенския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от него
установителен иск за собственост с правно основание чл.124 от ГПК и искане
по чл.537 от ГПК. Твърди се, че решението е неправилно като постановено
при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон по съображенията, изложени в жалбата.
Претендира отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на
ново, с което искът бъде уважен.
Х. И. Х. и Х. М. Х. обжалват същото решение в частта, с която е са
уважени предявените от М. А. М., А. М. А., М. М. А. и Ф. М. А.
установителни искове за собственост до размер на по 1/ 8 ид.ч. за всеки от тях
и е отменен за ½ ид.ч. нотариалния акт № 59, т.ІV, рег.№10302, д. № 503/2020
г. на нотариус рег.№221, вписан в СВ- вх.рег.№ 21864/12.11.2020 г. Твърди се,
че решението е неправилно като постановени при съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон по
1
съображенията, изложени в жалбата и претендират отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на ново, с което исковете се отхвърлят.
Считат въззивната жалба на другата страна за неоснователна.
М. А. М., А. М. А., М. М. А. и Ф. М. А. са подА. отговор по реда на
чл.263 от ГПК, в който вземат становище за неоснователност на жалбата.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбите са подадени от процесуално легитимирани страни в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което са допустими.
Разгледани по същество жалбите са неоснователни.
Производството по делото е образувано по предявените от М. А. М., А.
М. А., М. М. А. и Ф. М. А. против Х. М. Х. и Х. И. Х. субективно съединени
установителни искове с предмет/ УПИ VІІІ с площ от 915 кв.м. с адрес *****
***, отреден за жилищно застраяване и построената в него селскостопанска
постройка с площ от 78 кв.м., представляваща сграда № 501.414.3- един етаж,
паянтова селскостопанска постройка, както и на по 1/ 8 ид.ч. от сграда №
501.414.1- полумасивна едноетажна жилищна сграда, фамилна с площ от 26
кв.м. и от сграда № 501.414.2- едноетажна паянтова жилищна сграда,
еднофамилна с площ от 99 кв.м., построена в УПИ ІХ с площ от 804 кв.м.,
находящ се в *******, съединени с искане по чл.537, ал.2 от ГПК- за отмяна
на констативен нотариален акт.
Предявените искове са допустими, тъй като е нА.це правен интерес от
претендираната искова защита. Ищците са заявили самостоятелни вещни
права по отношение на процесния недвижим имот, по отношение на който
ответниците в първоинстанционното производство са се снабдили с
констативен нотариален акт. С оглед на това за същите е нА.це правен
интерес от установяване на притежаваните от тях права по отношение на
имота, което обуславя допустимостта на исковете, респ. допустимостта на
обжалваното решение.
Обжалваното решение е правилно.
При разглеждане на спора не са допуснати съществени процесуални
2
нарушения, правилно са установени релевантните за спора факти и правилно
е приложен материалния закон.
По делото е установено, че М. А. М. и А. Ю. М. са били съпрузи като
бракът им е бил прекратен със смъртта на мъжа, починал на ***** Съпрузите
са притежавА. правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в
******* и съставляващ дворно място с площ от 1855 дка, представляващо ПИ
№501.414, за който са били отредени УПИ VІІІ с площ от 915 кв.м. – отреден
за жилищно застрояване и УПИ ІХ с площ 804 кв.м., отреден за жилищно
застрояване в кв.41 по плана на *****, заедно с построените в него сгради:
сграда №501.414.1- едноетажна, полумасивна жилищна сграда, еднофамилна
с площ от 26 кв.м., сграда № 501.414.2- едноетажна паянтова жилищна
сграда, еднофамилна с площ от 99 кв.м. и сграда № 501.414.3- едноетажна,
паянтова селскостопанска сграда с площ от 78 кв.м. Същите не са имА. титул
за собственост на имота. Към момента посочените сгради, построени в имота
съществуват съгласно представените скици.
Съпрузите са живели в гореописания имот заедно с двете си деца- Х. Х. и
Р. М. като разпределили ползването на помещенията на жилищната сграда от
99 кв.м. Р. М. сключила граждански брак с А. А. М., с който продължили да
обитават определените им помещения до 1980 г., след което заживели в
собствено жилище, но имА. лични вещи в този имот и в двора гледА.
животни, жената посещавала имота, почиствала, грижела се за майка си,
синът й М. живял при баба си, която фактически го отгледала. Бабата се
грижела и за другите си внуци. След смъртта на Р. А. съпругът й и синовете й
посещавА. имота, ползвА. го, за да държат животни, изградили навес.
Установено е, че М. А. М. починал на ***** и негови законни
наследници били съпругата му А. Х. М. и двете му деца- Х. М. Х. и Р. М. М..
А. Х. М. починала на *** г. и нейни законни наследници били двете й деца-
Х. М. Х. и Р. М. М., поч. на *** и оставила за свои наследници преживял
съпруг- М. А. М. и деца- А. М. А., М. М. А. и Ф. М. А..
На 11.11.2020 г. с нотариален акт № 59, т.ІV, рег.№ 10302, дело №
503/2020 г. на нотариус рег.№ 221 на НК, вписан в СВ-Русе- вх.№
11864/12.11.2020 г., акт № 56, т.32, дело № 6565/2020 г. Х. М. Х. и съпругата
му Х. И. Х. били признати за собственици по давностно владение на
гореописания недвижим имот. На 23.11.2020 г. М. М. А. с констативен
3
нотариален акт № 161, т.VІ, рег.9788, дело №897/2020 г.на нотариус рег.№
629 на НК, вписан в СВ-Русе- вх.рег.№ 12418/23.11.2020 г. бил признат за
собственик по давностно владение на следния недвижим имот: УПИ VІІІ,
образуван от имот №414 по плана на ***, с площ от 915 кв.м. с
административен адрес: *******, заедно с построената в него
селскостопанска постройка с площ от 78 кв.м.
При правилно установени факти на база задълбочен анА.з на събраните
доказателства, първоинстанционният съд е уважил исковете до размер на по
1/8 ид.ч. от процесния недвижим имот, съответстващ на придобитите от
ищците права в резултат на наследяване и е отхвърлил иска на жалбоподателя
М. М. А. за частта над 1/ 8 ид.ч. от имота, описан в констативния му
нотариален акт по съображения, че в процеса нито ищеца М. А., нито
ответниците са установили заявеното от тях придобивно основание.
Изводите на първоинстанционните съд относно принадлежността на
правото на собственост върху имота- предмет на иска и обема на правата на
страните е правилен.
Жалбоподателят М. М. А. се легитимира като собственик на част от
процесния недвижим имот- УПИ VІІІ, образуван от имот №414 по плана на
***, с площ от 915 кв.м. с административен адрес: *******, заедно с
построената в него селскостопанска постройка с площ от 78 кв.м. с
представения констативен нотариален акт. ОстанА.те ищци заявяват права в
резултат на настъпило наследствено правоприемство.
Жалбоподателите Х. Х. и Х. Х. също се легитимират като собственици на
имота с констативен нотариален акт за собственост.
Съгласно задължителните указания, дадени в ТР №11/2013 г. на ОСГК на
ВКС констативен нотариален акт, с който се признава право на собственост
върху недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК, не се ползва с материална
доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост,
тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за
факти.
Съобразявайки дадените задължителни указания на ВКС правилно
първоинстанционният съд е приел, че в настоящият случай жалбоподателите
4
легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота,
поради което в доказателствена тежест на всяка от тях е да установи своето
право- съответния фактически състав на удостовереното в акта придобивно
основание.
За установяване на правото на собственост върху процесния недвижим
имот, респ. на заявената от жалбоподателя М. А. част от него, по делото са
ангажирани писмени и гласни доказателства.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че процесният недвижим
имот е бил собственост на съпрузите М. А. М., поч. на ***** и А. Х. М., поч.
на *** г. Същите са оставили за свои законни наследници двете си деца- Х.
М. Х. и Р. М. М.. Правото на собственост върху имота е наследимо, поради
което в резултат на настъпило наследствено правоприемство двамата са
придобили собствеността при равни права- по ½ ид.ч. След смъртта на Р. М.
притежавата от нея ½ ид.ч. от недвижимия имот е придобита в резултат на
наследяване от законните й наследници- преживелия съпруг М. А. М. и
децата й А. М. А., М. М. А. и Ф. М. А. при равни права или всеки от тях е
придобил по 1/8 ид.ч. от имота. С оглед на това правилно районният съд е
приел, че по делото е категорично установено, че ищците в
първоинстанционното производство са доказА. правото си на собственост
върху 1/8 ид.ч. от имота- предмет на иска.
Правилни са и изводи на съда, че жалбоподателите не са установили
придобиване на собственост в резултат на давностно владение.
Нормата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав на
придобивната давност- изтичането на определен в закона период от време и
владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС. Владението съгласно цитираната
правна норма включва както обективния елемент на упражнявана фактическа
власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. Доколкото е
нА.це съсобственост по отношение на имота, в процеса жалбоподателите като
владелци на своята част и държатели по отношение на частите на другите
съсобственици, следва да установяват и нА.чие на манифестирана промяна в
субективния елемент- че са започнА. да своят частите на останА.те
съсобственици.
По делото няма наведени конкретни твърдения, нито доказателства, въз
основа на които да се обоснове извод за изтекла в полза на жалбоподателите
5
придобивна давност.
Липсват доказателства, които да установяват началния момент на
установена фактическа власт върху целия недвижим имот, съответно на
частта от имота, за който ищеца А. се е снабдил с констативен нотариален
акт. Няма доказателства, въз основа на които да се изведе нА.чие на промяна
в намерението- да се своят частите на другите съсобственици, нито
доказателства такава промяна да е демонстрирана пред тях.
Показанията на посочените от страните и разпитани по делото свидетели
са твърде общи, противоречиви и неубедителни, както правилно е приел
първоинстанционния съд. Показанията на свидетелите са анА.зирани от съда
и правилно е прието, че въз основа на същите не може да се обоснове извод,
че ищецът М. А. е владял лично или чрез законен представител процесната
част от имота в продължение на десет години, трайно, спокойно и
необезпокояван от другите съсобственици. Свидетелските показания не
установяват упражняването на фактическа власт върху целия имот с
намерение за своене и от страна на ответниците. Твърденията им, че след
смъртта на родителите са установили фактическа власт върху целия имот са
недоказани.
Съвкупната преценка на гласните доказателства дава основание да се
приеме, че страните са ползвА. съсобствения имот съобразно нуждите си и в
обема на притежаваните от тях наследствени права, както правилно е прието
в обжалваното решение.
Изложените от първоинстанционният съд мотиви изцяло се споделят от
въззивният съд, поради което и на основание чл.272 от ГПК съдът препраща
към тях.
Правилно първоинстанционният съд е отменил на основание чл.537, ал.2
от ГПК констативния нотариален акт, с който Х. М. Х. и Х. И. Х. се
легитимират като собственици над ½ ид.ч. от имота с оглед на установения
обем на притежаваните от ищците права.
Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци.
Същото е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в
тежест на всяка от страните така, както са направени.
6
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №477/20.04.2022 г., постановено по гр.д.№
3882/2021 г. на Русенския районен съд.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7