Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 977/09.04.2020г. 27.03.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, шести
граждански състав
На пети март през две хиляди
и двадесета година
В публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина
Петкова
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия
Радостина Петкова
гражданско дело номер 3943 по описа за 2019 година
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по исковата
молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София 1335, ж.к. ..........
представляван
от Н.. С.. и М.. Д.., с която е предявил срещу ответника Д.М.В., ЕГН: **********,***, обективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК за приемане за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца следните неплатени парични задължения по договор
за паричен заем № ... от 28.07.2017г.,
сключен между ответника и кредитодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД, които вземания кредитодателят -цедент е прехвърлил на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД съгласно Приложение № 1 от 01.04.2018 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017 г., който
от своя страна впоследствие е прехвърлил
вземанията си на настоящия ищец- цесионер „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД съгласно Приложение № 1 от 03.05.2019 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 03.05.2019 г.,които
вземания възлизат в общ размер от 504.98 лв., а именно: сумата от 276.40 лева -главница, сумата от 20.65 лева -договорна лихва, за периода от 30.08.2017 г. до датата на първа вноска до 28.12.2017 г.-датата на последната вноска, сумата от 145.60 лева -неустойка, сумата
от 45.00 лева -разходи за извънсъдебно събиране на
вземането, сумата от 17.33 лева -обезщетение за забавеното плащане на главницата за периода от 29.12.2017г. до 16.06.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 22.06.2018
г. до изплащане на задължението, за които
вземания ищецът се е снабдил със заповед № 2393 от 25.06.2018г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 4753/2018г. по описа на БРС. В
исковата молба са изложени подробни съображения в подкрепа на исковете, като ищецът моли съдът да уважи установителните искове по
чл. 422 от ГПК за дължимост на вземанията по заповедта за изпълнение по чл. 410
от ГПК. Ангажира доказателства. В съдебно заседание ищецът, не изпраща
представител. Депозира чрез упълномощения си процесуален представител писмена
молба, в които поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи, ведно с
разноските, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
В
законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът, редовно уведомен, чрез
назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен адвокатски предствител
адв. Н.Д. е депозирал писмен отговор, в
който е изразил подробно становище за неоснователност на предявените искове. Моли
за отхвърляне на исковете. Представя писмени бележки.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като
съобрази закона, намира за установено следното :
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК.
По
делото е приложен сключен между ответника - кредитополучател Д.М.В. и кредитодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем
№ .....
от 28.07.2017г., по силата на който по силата на
който кредитодателят е предоставил в
заем на ответника сумата в размер на 300 лв., при ГПР в размер на 40% и при ГПР
47.07%, като последният е следвало да му върне общо сумата от 330.65 лв. на пет
месечни погасителни вноски от по 66.13 лв. всяка за периода от 30.08.2017г. до
28.12.2017г. В чл. 4 от договора е посочено, че ответникът е следвало да
представи в тридневен срок от сключване на договора едно от следните
обезпечения на кредитора – две лица поръчители или банкова гаранция с
бенефициер-кредитора, като при неизпълнение на това задължение дължи на кредитора неустойка в размер на 182лв.,
която е следвало да заплаща разсрочено заедно с месечните погасителни вноски,
като към размера на всяка от вноските се добавя сумата от по 36.40 лв. месечно.
По
делото е представен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017 г.,
по силата на който кредитодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлил на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД всички
свои ликвидни и изискуеми вземания по сключени договори за заем и договори за
потребителски кредити съгласно списък- Приложение № 1 от 01.04.2018г., представляващ
неразделна част от договора. Видно от приложението към договора за цесия,
вземането към ответника по процесния договор за заем от 28.07.2017г. фигурира под номер 928, с посочен дължим размер от 500.02
лв.
По
делото е приложено нотариално заверено пълномощно от 14.02.2017г., с което
цедентът „Изи
Асет Мениджмънт“ АД във връзка с изпълнение на
задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е упълномощил на настоящия цесионера
–купувач „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с правата да уведоми всички длъжници по всички вземания на
цедента, прехвърлени с договора за цесия от 30.01.2017г., в т.ч. и с правото да
преупълномощава с правата си и трети лица.
По искане
на цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД в негова
полза е издадена заповед № 2393 от 25.06.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена
по ч.гр.д. № 4753/2018г. по описа на БРС,с която е разпоредено ответния
длъжник да му заплати следните парични задължения по договор
за паричен заем № 3004403 от 28.07.2017г.,
сключен между ответника и кредитодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД, които вземания кредитодателят -цедент е прехвърлил на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД съгласно Приложение № 1 от 01.04.2018 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017 г.,възлизащи
в общ размер от 504.98 лв., от която сумата от 276.40 лева -главница, сумата от 20.65 лева -договорна лихва, за периода от 30.08.2017 г. до датата на първа вноска до 28.12.2017 г.-датата на последната вноска, сумата от 145.60 лева -неустойка, сумата
от 45.00 лева -разходи за извънсъдебно събиране на
вземането, сумата от 17.33 лева -обезщетение за забавеното плащане на главницата за периода от 29.12.2017г. до 16.06.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 22.06.2018
г. до изплащане на задължението, както и сумата от 125 лева-
разноски по делото, от които платена държавна
такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Впоследствие,
след образуване на заповедното производство по чл. 410 от ГПК и издаване на
заповедта по чл. 410 от ГПК, с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 03.05.2019г. и
извлечение от Приложение №
1 от 03.05.2019 г. към него „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД в качеството си на цедент е прехвърлил
възмездно на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, в качеството на цесионер
изискуемите си вземания за изплащане на дължимите от ответника /номер 26429 в
приложението/ задължения към 03.05.2019г. по процесния договор за заем на
стойност 572.29лв., ведно с всички права и обезпечения върху прехвърлените
вземания.
С оглед дадените от заповедния съд указания по
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищецът като цесионер по извършена след издаване на
заповедта по чл. 410 от ГПК цесия на процесните вземания в срока по чл. 415 от ГПК е предявил исковете по реда на чл. 422 от ГПК за дължимост на заявените и
посочени в заповедта по чл. 410 от ГПК парични вземания, което обуславя
активната му легитимация по делото съгласно т. 10б от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК.
По
делото е приложено пълномощно от 03.05.2019г., по силата на което цедентът „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД е упълномощил с правата си по чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД настоящия цесионер- ищец „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, а
именно да уведоми всички длъжници по всички вземания на цедента, възникнали по
сключени договори за кредити, които цедентът е цедирал на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД съгласно Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.05.2019г.
Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат
това, като съгласно ал. 3 предишния кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне. Законът постановява, че прехвърлянето има действие спрямо третите
лица и длъжника, от деня, в който е съобщено на последния от предишния
кредитор.
От
горната нормативна уредба следва извода, че до изпълнение на изискванията
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД- длъжникът да
бъде уведомен от предишния си кредитор за извършената цесия, цедентът остава
титуляр на вземането спрямо него. В тази връзка с писмено потвърждение всеки от
цедентите е потвърдил извършената от него цесия в полза на съответния цесионер,
като е посочил, че всяко от потвържденията следва да послужи на цесинера пред
длъжника с оглед настъпване на последиците на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
По
делото няма данни която и да е от извършените цесии да е съобщена на ответника на
ответника, както преди образуване на заповедното производство, така и преди
завеждане на настоящото дело, но тъй като самите договори за цесия и
приложенията им, касаещи ответника, както и пълномощните за извършване на
уведомления по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, както и самите съобщения, съдържащи се в потвърждения на
всеки от цедентите са приложени от ищеца – последен цесионер към исковата молба
и са надлежно връчени на ответника чрез назначения му при условията на чл. 47,
ал. 6 от ГПК особен процесуален представител, заедно с препис от исковата молба
и с разпореждането по чл. 131 от ГПК на 11.12.2019г., следва, че на тази
дата ответника е получил уведомленията
за извършената от него цесия. В тази връзка следва да се отбележи, че липсва
законова забрана цедента да делегира правата си по уведомяване на длъжника за
извършената цесия. Затова доколкото законът не поставя специални изисквания за
начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на
същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото
вземане не може да бъде игнорирано и следва да бъде взето предвид по смисъла на
чл. 235, ал. 3 от ГПК /в т.см. е
задължителна практика по чл. 290 от ГПК съгласно решение № 123 от 24.06.2009 г.
на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, с докладчик съдията Камелия
Ефремова, и определение № 101 от
25.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, с докладчик съдията Бонка
Йонкова/.
От
гореизложеното следва, че всяка от извършените цесии на процесното вземане
следва да се приеме за редовно съобщена на ответника, считано от 11.12.2019г.,
което означава, че всяка от тях има действие спрямо ответника от съобщаването й
по смисъла на чл. 99, ал. 4 вр. с ал. 3 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че ответникът не е изпълнявал задължението за изплащане в срок на
погасителните вноски по кредита, сочи, че същият не е обявяван за предсрочно
изискуем, а е с настъпил краен падеж съгласно договора и претендира
установяване дължимостта на неплатените заявени по-горе вземания.
За да прецени кои вземания са погасени с
извършеното от длъжника плащане по договор за заем, съдът първо следва да
прецени дали претендираните от ищеца вземания произтичат от договорни клаузи,
които валидно са обвързали длъжника.
Процесният договор за паричен заем има
характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на сега
действащия ЗПК, поради което за спорното правоотношение са приложими
разпоредбите на този закон.
След извършена служебна проверка досежно спазване
на изискванията на ЗПК, съдът намира следното:
На първо място съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, и
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, а т. 12
предвижда, че погасителният план следва да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата и
допълнителните разходи.
В чл. 22
от ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Видно
от съдържанието на договора, в случая не е спазено изискването на чл.
11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, тъй като погасителен план изобщо липсва, а
посочения в договора размер на месечната погасителна вноска не съдържа разбивка
по пера, показваща отделните задължения, които включва по погасяването на
главницата, лихвата и допълнителните разходи и др., което според съда представлява
самостоятелно основание да се приеме, че договорът е недействителен на
основание чл.
22 от ЗПК.
Независимо от горното, на следващо място
що се касае до годишния лихвен процент съдът след служебна проверка счита, че
клаузата, с която е уговорен лихвен процент в размер на 40.00 % е неравноправна
и като такава е нищожна на основание чл. 26 от ЗЗД поради накърняване на
добрите нрави, по следните съображения:
В трайната си и непротиворечива практика
ВКС приема, че когато задължението не е обезпечено /какъвто е настоящия
случай/, уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва противоречи на добрите нрави. В случая договорената между страните
годишна лихва от 40 % надвишава трикратния размер на законната лихва, който за
процесния период след служебна проверка на съда
към датата на сключване на договора за кредит е била в размер на 10.00
%. Това означава, че клаузата за
уговорената в този размер възнаградителна лихва
противоречи на добрите нрави и като такава е нищожна на основание чл.
26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като същата надхвърля рамките на присъщата и възнаградителна функция и я превръща в средство
за неоснователно обогатяване /така и в решение № 906 от 30.12.2004 година на
ВКС по гражд. дело № 1106/2003 година, ІІ г.о., решение № 1359 от 11.03.2009
година на ВКС по гражд. дело № 15/2007 година, ІV г.о., решение № 378 от
18.05.2006 година на ВКС по гражд. дело № 315/2005 година, ІІ г.о., определение
№ 901 от 10.07.2015 година на ВКС по гражд. дело № 6295/2014 година, IV г. о./.
Що се касае до претенцията за договорна неустойка, начислена за неизпълнение на договорно задължение за непредставяне в указания срок на обезпечение на кредитора, съдът намира същата за нищожна, поради противоречие със закона и добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. В съдебната практика е възприето разбирането, че когато е уговорена извън присъщите й функции, а именно обезпечителна, обезщетителна и санкционна клаузата за неустойка е нищожна / в т.см. т. 3 от ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ОСГТК/, тъй като е в разрез с принципа за добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. В случая уговорената между страните неустойка за непредставяне на обезпечение чрез намиране на поръчител излиза извън присъщата обезщетителна функция, тъй като не обезпечава възстановяването на вредите от неизпълнение на задължението на предоставените в заем парични средства и за заплащане на възнаграждение за тяхното ползване, а евентуални такива от непредоставянето на поръчители или банкова гаранция. Следва да се посочи, че в случая кредитът е отпуснат като необезпечен, и кредиторът изначално не е поставя изискване за обезпечаването на кредита, следва да понесе риска от това обстоятелство, тъй като е налице възможност същият да оцени предварително кредитоспособността на потребителя /чл. 16 от ЗПК/, и ако оценката му е лоша да откаже предоставянето на кредит /чл. 18 от ЗПК/ вместо да сключи договора за потребителски кредит. Не може да се приеме също, че неустойката изпълнява и санкционната функция, тъй като в случая длъжника е натоварен с такива изначално обусловени задължения, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3-дневен срок, като по този начин се нарушава принципа за добросъвестност и равнопоставеност на страните по договора за кредит.
Отделно от гореизложеното съдът счита, че горепосочените клауза за наустойка е нищожни и като неравноправна, тъй като предвиденото в нея възходящо натрупване на взаимно обусловени задължения в изключително кратък /тридневен/ срок, с тежки санкции при неизпълнение, реално би довело до неоснователно обогатяване на кредитора и би поставило по-слабата икномически страна - длъжника в едно неравноправно положение.
Тъй като всяко от горните нарушения
съставлява самостоятелно основание за недействителност на процесния договор за
кредит по смисъла на чл. 22 от ЗПК, това обстоятелство води до приложение на
нормата на чл. 23 от ЗПК, която сочи, че когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, като не дължи лихва или други
разходи по кредита.
По гореизложените съображения съдът
намира, че исковете за дължимост на претендираните по делото вземания, с изключение
на главницата се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
Що се касае до претендираната главница, както бе отбелязано по-горе на
основание чл. 23 от ЗПК в случая ответника дължи само чистата стойност на
предоставената й в заем сума, която е 300 лв. В тази връзка от извършената по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че извършените по
процесния договор за заем плащания, направени от ответника възлизат в общ
размер на 70 лв., което означава, че дължимия остататък на главницата възлиза в
размер на 230 лв. Тъй като по делото няма нито твърдения, нито
данни ответникът да е заплатил дължимия отстатък на главницата от 230лв., искът за дължимостта й се явява
частично основателен до дължимия размер от 230
лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по
чл.
410 ГПК до окончателното й изплащане. В останалата част над установената за
дължима главница от 230лв. до претендираната от 276.40 лв. искът се явява
неоснователен и следва да се отхвърли в тази част, ведно със законната лихва
върху отхвърлената главница, считано от 22.06.2018г. - датата на депозиране на
заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25 от НЗПП в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото /вкл. и в заповедното производство/ разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение, възлизащи в общ размер на 421.30лв. съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, изчислено съразмерно с уважената част от исковете.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.М.В., ЕГН: **********,***, че на
основание чл. 422 вр. с
чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 23
от ЗПК, че същият ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. София 1335, ж.к. ............
представляван от Н.. С.. и М.. Д.. /като правоприемник на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД,
ЕИК:********* /, следните парични
задължения по договор за паричен заем
№ .....
от 28.07.2017г., сключен между ответника и кредитодателя „Изи Асет Мениджмънт“
АД, които вземания
кредитодателят -цедент е прехвърлил на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД съгласно Приложение № 1 от 01.04.2018 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017 г., който
от своя страна впоследствие е прехвърлил
вземанията си на настоящия ищец- цесионер „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД съгласно Приложение № 1 от 03.05.2019 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 03.05.2019 г., а именно: сумата от 230 лева -главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 22.06.2018
г. до изплащане на задължението, за които
вземания е издадена заповед № 2393 от 25.06.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена
по ч.гр.д. № 4753/2018г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ в останалата му част иска за дължимост на главницата над
уважения размер от 230 лв. до претендирания от 276.40 лв., както и
исковете за дължимост на сумата от 20.65 лева -договорна лихва, за периода от 30.08.2017 г. до датата на първа вноска до 28.12.2017 г.-датата на последната вноска, сумата от 145.60 лева -неустойка, сумата
от 45.00 лева -разходи за извънсъдебно събиране на
вземането, сумата от 17.33 лева -обезщетение за забавеното плащане на главницата за периода от 29.12.2017г. до 16.06.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 22.06.2018
г. до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Д.М.В., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1335,
ж.к. .........на основание чл. 78, ал. 1,
ал. 8 и чл. 80 от ГПК направените в настоящото производство и в производството
по ч.гр.д. №
4753/2018г. по описа на БРС разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение,
възлизащи в общ размер на 421.30 лв.,
изчислен съразмерно с уважената част от исковете, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на ищеца за присъждане на разноски в останалата част.
Решението
може да се обжалва пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п./
Вярно с
оригинала: ЕХ